Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
В. „Дума”, 11 септември 2013 г.

Следата на Алиенде

Четиридесет години след военния преврат в Чили жертвите на диктатурата все още чакат съдебната справедливост. Но възмездието на историята вече сложи нещата по местата им – лява Латинска Америка претворява опита на мирния чилийски експеримент и отхвърля неолибералния модел, плъзнал по света като Пиночетов вирус

Къдринка Къдринова


"Трябва да ги убием като плъхове, за да не остане никаква следа от тях, от Алиенде." Тези думи долитат от една незатворена телефонна слушалка към 9.30 ч. сутринта на 11 септември 1973 г. в обкръжения от армейски части президентски дворец „Ла Монеда” в Сантяго, столицата на Чили. В ход е военният преврат срещу правителството на лявата коалиция Народно единство начело с президента социалист Салвадор Алиенде – първия марксист в света, дошъл на власт с избори и опитал се да осъществи „мирна революция”. Армията е потъпкала конституцията и се е вдигнала срещу държавния глава и привържениците му, командвана от 4-членна хунта начело с генерал Аугусто Пиночет.
Алиенде и най-близките му съратници са в „Ла Монеда” и се готвят за неравен бой. Току-що президентът е направил по радиото последното си обръщение към чилийския народ. Позицията му е категорична: „На този кръстопът на историята аз ще заплатя с живота си верността към народа. И съм сигурен, че семената, които ние посяхме в достойното съзнание на хиляди и хиляди чилийци, вече не ще могат да бъдат унищожени... Силата е на страната на противниците ни. Могат да ни смажат. Но нито силата, нито престъпленията са в състояние да спрат социалния напредък. Историята ни принадлежи и тя се прави от народите. Трудещи се на родината, аз вярвам в Чили и неговата съдба. Други хора ще надживеят това мрачно и горчиво време, когато във властта се вкопчва предателството. Бъдете сигурни, че по-скоро рано, отколкото късно отново ще се отворят широките булеварди, по които ще тръгне свободният човек, за да гради новото общество. Да живее Чили! Да живее народът! Да живеят трудещите се! Това са последните ми думи. И аз съм убеден – гибелта ми няма да е напразна. Сигурен съм, че тя ще бъде поне морален урок и наказание за вероломството, страхливостта и предателството”.
Телефонът звъни и от името на хунтата адмирал Патрисио Карвахал предлага на Алиенде да напусне страната със самолет заедно със семейството си и най-близкото си обкръжение. Президентът гневно отказва и хвърля слушалката. Тя остава отворена и от нея се чува сменилия тона си глас на Карвахал със заповедта защитниците на „Ла Монеда” да бъдат убивани „като плъхове”, за да се изтрие всякаква следа от тях и от Алиенде...
Доста години по-късно, през декември 1985 г., светът ще прочете и разшифровката на още един разговор, записан от случаен радиолюбител също на 11 септември 1973-а. На него Пиночет чрез радиовръзка инструктира Карвахал какъв ултиматум да постави на Алиенде. „Безусловна капиталуция и никакво парламентарничане... Безусловна капиталуция!” – отсича Пиночет. Карвахал си записва: „Добре, отбелязано. Безусловна капитулация и го арестуваме, като не му обещаваме нищо друго, освен живота, да кажем”. Пиночет пояснява: „Животът и да го... Физическата му неприкосновенност и веднага го махаме оттук”. Карвахал вметва: „Отбелязано. Така... Или че поддържаме предложението да го изведем от страната.” „Поддържаме предложението да го изведем от страната... Но самолетът пада, старче. По време на полета,” откровеничи Пиночет.
Алиенде не им доставя това удоволствие. Самоубива се в бомбардирания „Ла Монеда” без да се предаде. И наистина остава морална емблема в чилийската и в световната политика.
Чили преживява кошмарни години на терор и репресии. Хиляди загиват, „изчезват” безследно, преминават през затвори, концлагери и тайни центрове за мъчения. Около един милион емигрират. Установена е брутална военна диктатура, недопускаща неподчинение или инакомислие. Тази политическа нощ продължава цели 17 години. Целта е през това време да се забрави „опасния” опит от тригодишното управление на Народното единство и Алиенде (1970-1973 г.), чийто пръв декрет дава по половин литър безплатно мляко дневно на всяко чилийско дете. А най-историческото му решение е национализацията на мините, произвеждащи основния износен продукт, което значи и основната гаранция за независимостта на Чили – медта. Мините бяха американска собственост. Но не само заради това, а и заради „лошия пример”, че в Латинска Америка може да се появи една „втора Куба” и то чрез избори, ЦРУ става основният двигател в сянка на ожесточената кампания по дестабилизация на правителството на Алиенде. Легендарни остават думите на американския президент Ричард Никсън, изречени на едно съвещание в Белия дом още през 1970-а и документирани от шефа на ЦРУ Ричард Хелмс: „Накарайте икономиката (на Чили) да пропищи”.
Намесата на САЩ в подготовката на преврата чрез финансиране и надъхване на доминиращата в Конгреса опозиция (която непрекъснато спъва законодателните президентски инициативи), чрез стимулиране на превратаджийски настроения в армията, чрез нагнетяване на напрежение и хаос в страната със стачки и саботажи е доказана в многобройни документи включително на американския Сенат, публикувани през годините. Освен тези външни и много агресивни фактори, налице са също и серия от грешки, допуснати от самите партии, членуващи в Народното единство. Може би най-съществената е честият разнобой и липсата именно на реално и ефективно единство във взиманите политически решения. Парадоксално в много от случаите на вътрешнокоалиционни спорове президентът Алиенде заема позицията на ратуващите за по-меки реформи комунисти и влиза в разногласие със собствената си Социалистическа партия, която в Чили исторически е по-скоро крайнолява. Като сериозен минус отчита и самият Алиенде пропускането на удобния момент в началото на мандата му за промени чрез референдум във връзващата ръцете му конституция.
Превратът срещу Алиенде прикова вниманието на света не само заради чудовищните нарушения на човешките права от страна на военните, но и заради поуките, които привържениците на „мирния път” в международната левица можеха да извлекат от опита на Народното единство, за да го приложат по-успешно другаде. Много внимателно той бе изучаван например от Италианската компартия, която през 1976-1978 г. стигна до концепцията за необходимостта от „исторически компромис” между комунисти и християндемократи по пътя към властта – именно защото вече беше видяла как липсата на такъв компромис прехвърли христиандемократите в Чили в лагера на превратаджиите. Е, и италианският път се оказа задънен от убийството на Алдо Моро през 1978-а...
Но взирането към Чили не спря. И се засили особено много с отприщването на „лявата вълна” в Латинска Америка в началото на ХХІ век. В един вече нов регионален и глобален контекст леви латиноамерикански лидери един след друг започнаха да печелят избори в страните си и да осъществяват дълбоки социални преобразования – всеки според националните особености, но и внимателно заобикалайки критичните точки, в които някога се е спъвал предтечата им Алиенде. Така например, покойният вече, уви, венесуелски лидер Уго Чавес успя да укрепи властта си още броени месеци след първата си изборна победа през 1999-а, свиквайки референдум за нова конституция и пристъпвайки към масово включване на народа в една нова демокрация на участието. Разбира се, Чавес имаше и предимството сам да е бивш военен, което му осигури мощна подкрепа от венесуелската армия – несъмнено, доста различна от чилийската през 70-те. По свой собствен начин претворяват чилийския опит и днешните президенти на Боливия, Еквадор, Бразилия, Уругвай, Аржентина и т.н.
Интересното е, че техните усилия за изграждане на по-социалноангажирани общества с по-справедливи форми на разпределение на богатството де факто се превръщат в алтернатива и отрицание на гордостта на Пиночетовата диктатура и на световната десница – разпространилия се като вирус из целия свят неолиберален модел, чието олицетворение стана митът за чилийското иконимическо „чудо”. Моделът бе експериментиран в „стерилизираното” от репресиите Чили. Приложиха го „чикагските момчета” – компания енергични чилийски икономисти и финансисти, учили в Чикаго, при бащата на свободния пазар Милтън Фридмън. Пиночет им предоставя смразената от репресиите му страна (лишена от профсъюзи и партии), за да изпробват как ще расте икономиката при тотална приватизация, липса на държавни регулации и ширещ се разрив между бедни и богати. Фактите сочат, че растежът в Чили при този модел е едва 2,6%. Докато в периода до 1971 г. е бил 4%. Самият Фридмън по-късно твърди, че неговите възпитаници са постигнали стабилизация на чилийската икономика „не благодарение, а въпреки диктатурата”.
Апологизиращата Пиночет британска министър-председателка Маргрет Тачър обаче харесва именно чилийския модел в крайния му неолиберализъм и го пренася у дома си. След нея същото прави и американския президент Роналд Рейгън, за да стане после „рейгъномиката” мода по цял свят. След 1989-а неолиберализмът бе прегърнат като „безалтернативен” и като „гарант за сбоводата и демокрацията” и от Източна Европа, включително от България. Тук рядко се припомня, че първото му приложение бе в кастрираното откъм точно свобода и демокрация Чили на Пиночет...
Днешно Чили вече е различно. 40 години след преврата и 23 години след началото на трудния чилийски преход към демокрация в страната е израсло едно ново поколение. То не желае да живее в страх от миналото и изисква решителни и наистина демократични промени – нещо, което продължава да липсва във все още действащата Пиночетова конституция, приета през 1980 г. Точката на пречупване настъпи през 2011 г., когато цяло Чили бе разтърсено от мощни студентски и ученически протести с искания за общодостъпно и качествено образование за всички. Младежите настояха за фундаментално преконстуиране на общественото разпределение – така, че възможността да учиш да се превърне от привилегия в гарантирано право. И още – за демократизиране на цялостната държавна структура, която да се подчини на целта за добруването на всички граждани, а не на определени касти, като армията примерно. Струва си да се припомни, че след преврата национализираните от Алиенде медни мини си остават държавна собственост, но с условието 10% от печалбата им да отива в бюджета на въоръжените сили. Така е и до днес.
40-годишнината от преврата стана повод за драматична равносметка. Многобройни възпоменания, дискусии, научни конференции, телевизионни предавания, книги и т.н. припомниха, че всъщност повечето от жертвите на диктатурата и до днес продължават да чакат съдебна справедливост. Такъв е например емблематичният случай с легендарния певец, режисьор, комунист Виктор Хара, убит след жестоки изтезания на стадион „Чили” в Сантяго на 15 септември 1973 г. Трудното събиране на доказателства за преките виновници на екзекуцията се проточи с десетилетия, но вдовицата на Виктор – живеещата в Чили от 1954 г. англичанка и балерина Джоан Хара, продължава битката заедно с двете им дъщери Мануела и Аманда. Последното развитие е внесеното от името на трите искане пред американски съд да бъде екстрадилан живеещия във Флорида бивш чилийски офицер Педро Пабло Бариентос, уличен от очевидци като извършител на убийството. Своето възмездие все още очаква и обезобразената Кармен Глория Кинтана. Тя е едва 18-годишна, когато през 1986-а, по време на един от „дните на протеста”, заедно с приятеля си Родриго Рохас е залята с бензин от военен патрул и подпалена жива. Родриго умира от изгарянията, Кармен Глория оцелява – и обикаля света, за да разказва драмата си. Но и до днес няма осъден по делото й. Никой не е наказан и по случая с Алберто Корвалан, сина на покойни вече генерален секретар на ЧКП Луис Корвалан, който след преврата е подложен на жестоки мъчения на Националния стадион в Сантяго и в концлагера Чакабуко. Освободен след намеса на Червения кръст, младежът пристига да специализира като агроном в България. Но последствията от изтезанията предизвикват у 28-годишния Алберто инфаркт и той умира в София... Има още хиляди подобни истории...
В навечерието на 40-годишнината от преврата влиятелната Асоциация на съдебните магистрати отправи официално извинение към всички жертви на диктатурата, които са се обръщали за съдебна закрила, а са били игнорирани... Дали това най-после ще отгърне страницата на истинската справедливост? Или подобни жествое просто са част от предизборната игра?
На 17 ноемврив в Чили предстоят президентски избори. За най-висшия пост в държавата ще се състезават две жени. Едната е вече управлявалата от 2006-а до 2010-а като първа жена президент на Чили Мишел Бачелет. Тя е и първата социалстка, седяла в „Ла Монеда” след Алиенде. Личната й популярност е много висока заради социалната й чувствителност. Дъщеря е на генерала от ВВС Алберто Бачелет, който остава верен на Алиенде и след преврата е арестуван, изтезаван и умира вседствие на мъченията. Самата Мишел, както и майка й, също минават през затвори и мъчения, били са и в емиграция. Сега президентската кандидатурата на Мишел Бачелет е издигната от широката левоцентрискта коалиция „Ново мнозинство”, включваща социалисти, комунисти, християндемократи.
Съперничката й отдясно е доскорошната социална министърка Евелин Матеи, лансирана от пропиночетовската партия УДИ (Демократично независимо обединение) на настоящия десен президент Себастиян Пиниера. Кандидатката е дъщеря на генерал Фернандо Матеи, който от 1976 г. нататък представлява ВВС във военната хунта. Генералите Матеи и Бачелет били дори приятели, докато превратът ги разделил... Сега на дъщерите им, които като малки са си играли заедно, предстои да олицетворят състезанието между двете Чилита. Сондажите очертават като фаворитка Бачелет, а тя е амбицирана, ако спечели, да предриеме най-после реформа на Пиночетовата конституция чрез референдум – за да може истинската демократизация да се усети реално и да напредне по онези „широки булеварди”, по които да мине „свободния човек, за да гради ново общество.” Както мечтаеше Алиенде.
Адмирал Карвахал със сигурност се провали в хъса си жертвите на хунтата да не оставят никаква следа. Следата на Алиенде и на неговите съмишленици в Чили и в цяла Латинска Америка днес изглежда по-жива от всякога.

...................................................................

Българският ракурс

България е длъжник към паметта на чилийския президент демократ Салвадор Алиенде. До началото на 90-те в софийския квартал „Младост” имаше булевард на негово име, където се издигаше и паметник на Другаря президент (както Алиенде е обичал да го наричат). След промените у нас булевардът бе прекръстен на „Андрей Сахаров”, а паметникът демонтиран. От 2008 г. в Столична община е внесена подписка с участието на личности като Любомир Левчев, Светлин Русев, Георги Константинов, Виктор Самуилов и др. Искането е паметникът на Алиенде да бъде възстановен, а името му да се даде на друг подходящ обект – улица, булевард, площад. Във всички европейски столици името на Алиенде е увековечено подобаващо, а само в община Париж обектите, назовани на него, са над 100.
В България през годините на диктатурата на Пиночет убежище и втора родина намериха над 600 чилийски емигранти. Мнозина от тях получиха български дипломи, създадоха се и доста смесени бракове. „Българските чилийци” имаха вълнуваща среща с българския президент Георги Първанов по време на визитата му в Чили през 2005 г. Те му рецитираха стихове на български и пяха български песни, а той им обеща, че в София отново ще има улица „Салвадор Алиенде”... Уви, това още не е станало, а междувременно, през 2012-а, бе закрито и българското посолство в Сантяго...
Български поглед към 40-годишнината от преврата в Чили ще бъде отправен по време на насрочената за 11 септември т.г. от 17 ч. в конферентната зала на СУ „Св. Кл. Охридски” дискусия за чилийския опит. Ще бъде представена книгата на д-р Александър Сивилов „Първият 11 септември. Чили 1970-1993”.

Видяно: 1Мнения: 0

Общи данни
Чили
Видяно: 2696   Мнения:0

Известни личности
Известни личности
Видяно: 2849   Мнения:0

Сто години от рождението на Пабло Неруда
Видяно: 1656   Мнения:0

Луис Корвалан пише книга за демокрацията
Видяно: 555   Мнения:0

Любовта на Виктор Хара
Видяно: 211   Мнения:0

Изправи се, Виктор Хара!
Видяно: 208   Мнения:0

Българо-чилийски мотиви за Виолета и Виктор
Видяно: 303   Мнения:0

Духът на Неруда още зарежда Исла Негра с магии и любов
Видяно: 1068   Мнения:0

Убиецът на Виктор Хара е руснак
Видяно: 1704   Мнения:1

В корабовлака на Неруда
Видяно: 238   Мнения:0

Татко Лучо отиде при сина си
Видяно: 257   Мнения:0

Корвалан си отиде с България в сърцето
Видяно: 252   Мнения:0

Сърцето на Корвалан
Видяно: 211   Мнения:0

Чилийският Берлускони
Видяно: 219   Мнения:0

Неудобният Алиенде
Видяно: 256   Мнения:0

Чилийският казак
Видяно: 249   Мнения:0

Матилде, музата на Неруда
Видяно: 410   Мнения:0

Отровен ли е бил Пабло Неруда
Видяно: 101   Мнения:0

Две жени начело на Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Капитанът на чилийските бури
Видяно: 0   Мнения:0

Корабът на Неруда
Видяно: 0   Мнения:0

Дъщери на генерали в битка за Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Култура
Антонио Скармета получи литературната награда "Планета"
Видяно: 886   Мнения:0

Исабел Алиенде тръгва на български
Видяно: 741   Мнения:0

Чили ще се състезава за "Оскар" и "Гоя" с филма "Мачука"
Видяно: 742   Мнения:0

Записки от един медиен конгрес в Чили
Видяно: 211   Мнения:0

Чили си спомня за Салвадор Алиенде с филм 41 години по-късно
Видяно: 0   Мнения:0

От Пабло Неруда до Димитър Димов
Видяно: 0   Мнения:0

Контакти с България
Мануел Инохоса: Не ви трябва Пиночет, а развитие на демократичните институции
Видяно: 739   Мнения:0

Спомен за приятелите, които разпиляхме
Видяно: 4405   Мнения:1

Честват един век на Пабло Неруда в СУ
Видяно: 650   Мнения:0

Ще открием ли Елдорадо в Чили и Бразилия?
Видяно: 592   Мнения:1

Първанов предлага на Чили смесени предприятия
Видяно: 632   Мнения:0

Чилийци, живяли в България, плакаха пред Първанов
Видяно: 1039   Мнения:0

България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Видяно: 545   Мнения:0

Българското Чили
Видяно: 2136   Мнения:0

Чилийска фиеста, български прочит
Видяно: 331   Мнения:0

Българо-чилийски мотиви за Виолета и Виктор
Видяно: 215   Мнения:0

Експлозивни струни - от Чили до България
Видяно: 330   Мнения:0

Велислава Дърева просълзи посланика на Чили
Видяно: 358   Мнения:0

Пилот ветеран на 94 г.е доайен на българите в Чили
Видяно: 303   Мнения:0

Чилийски открития
Видяно: 235   Мнения:0

България ще има почетен консул в Чили
Видяно: 714   Мнения:0

Чили чества 24 май с книги от Антарктида
Видяно: 636   Мнения:0

Български режисьор трупа слава в Чили
Видяно: 1263   Мнения:0

БЪЛГАРИТЕ - ПОЧТИ КАТО ЧИЛИЙЦИТЕ
Видяно: 700   Мнения:0

България завинаги е в сърцето на Луис Корвалан
Видяно: 246   Мнения:0

Българо-чилийски връзки и българско посолство в Чили - към декември 2008 г.
Видяно: 417   Мнения:0

Един чилиец разказва за... Макондо (Народна република)
Видяно: 243   Мнения:0

Близкото Чили
Видяно: 277   Мнения:0

НИКОЛА ВАПЦАРОВ И ВИКТОР ХАРА – БРАТЯ НА ВСИЧКИ “ПОЕТИ БЕЗ ГРАНИЦИ”
Видяно: 291   Мнения:0

Безпокойни песни
Видяно: 269   Мнения:0

Чили
Видяно: 257   Мнения:0

Посолството на България в Чили отбелязва националния ни празник с изложба на трима млади български творци
Видяно: 359   Мнения:0

Книгите на Юлия Кръстева - на чилийските барикади
Видяно: 256   Мнения:0

Българско ехо от чилийския 11 септември
Видяно: 0   Мнения:0

Чилийски уроци за българското образование
Видяно: 0   Мнения:0

Всички обичаха имигрантите от Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Чили и България – вазимовръзки и дифузии
Видяно: 0   Мнения:0

Забележителности
Янки и холандци копаят за съкровището на Френсис Дрейк край Чили
Видяно: 1163   Мнения:1

Атакама е Елдорадо за астрономите
Видяно: 688   Мнения:0

ПУСТИНЯТА АТАКАМА - изумителни съкровища в най-сухия край на света
Видяно: 2270   Мнения:1

ВЕЛИКДЕНСКИЯТ ОСТРОВ - загадъчен археологически музей на открито
Видяно: 692   Мнения:0

На края на света
Видяно: 249   Мнения:0

Пробождането на Андите
Видяно: 211   Мнения:0

Сървайвър по чилийски
Видяно: 239   Мнения:0

Гневът на вулканите
Видяно: 210   Мнения:0

Супертелескоп се взира от Чили във Вселената
Видяно: 236   Мнения:0

Чили в сметки
Видяно: 238   Мнения:0

Чили - луда география и уникална храна
Видяно: 118   Мнения:0

Авторски анализи
Луис Корвалан още вярва в социализма
Видяно: 1602   Мнения:1

Господството на САЩ бе осигурено от Горбачов
Видяно: 814   Мнения:0

Дванадесетгодишно чилийче тормози политици
Видяно: 652   Мнения:0

Миналото мълчи зад всеки ъгъл в Сантяго
Видяно: 819   Мнения:0

Луис Корвалан пише книга за демокрацията
Видяно: 661   Мнения:0

България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Видяно: 585   Мнения:0

Духът на Неруда още зарежда Исла Негра с магии и любов
Видяно: 580   Мнения:0

Убиецът на Виктор Хара е руснак
Видяно: 920   Мнения:0

Латино в яркочервено и бледорозово
Видяно: 512   Мнения:0

Промяна по чилийски: страдалка, руса, жена
Видяно: 598   Мнения:0

Революцията на пингвините
Видяно: 570   Мнения:0

Трепети под Южния кръст
Видяно: 543   Мнения:0

БАЧЕЛЕТ, ЖЕНАТА ПРЕЗИДЕНТ
Видяно: 660   Мнения:0

ЧИЛИ СЛЕД ПИНОЧЕТ
Видяно: 1260   Мнения:0

Светлини и сенки от Къщата на духовете
Видяно: 504   Мнения:0

България завинаги е в сърцето на Луис Корвалан
Видяно: 8751   Мнения:0

Чили започва отначало
Видяно: 201   Мнения:0

Махалото на Фуко – от Украйна до Чили
Видяно: 180   Мнения:0

Трус и за “чилийския модел”
Видяно: 199   Мнения:0

Татко Лучо отиде при сина си
Видяно: 219   Мнения:0

В краката на Магелан
Видяно: 188   Мнения:0

Пасионариите на Чили
Видяно: 196   Мнения:0

Чилийски трусове
Видяно: 6635   Мнения:0

Следата на Алиенде
Видяно: 0   Мнения:0

Четиридесет години по-късно Чили се връща на пътя на Алиенде
Видяно: 0   Мнения:0

Подаръкът на Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Лявото и дясното ехо от Чили 40 години по-късно
Видяно: 0   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016




Партньори и спонсори















27.6.2017 г.

Visitor: 1250518