Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
В. "Земя", 11 септември 2013 г.

Четиридесет години по-късно Чили се връща на пътя на Алиенде

Бруталният военен преврат на 11 септември 1973 г. остави рани, които още кървят, но не можа да унищожи стремежа към истинската демокрация

Къдринка Къдринова

Venceremos!
Преди 40 години цял свят знаеше, че тази испанска дума значи „Ще победим!” и пееше озаглавената така песен заедно с онези хиляди и хиляди – по-късно научихме, че са били цял милион – емигранти от далечно Чили, потърсили спасение от репресиите у дома им в най-различни страни, включително и в България. В родината им вилнееше военната хунта начело с генерал Аугусто Пиночет, извършила на 11 септември 1973 г. преврат срещу законното правителство на президента социалист Салвадор Алиенде и започнала масови разстрели и репресии срещу привържениците му. Самият Алиенде, който бе олицетворение на демокрацията и първият марксист, стигнал до държавната власт чрез избори, се самоуби в бомбардирания от военните президентски дворец „Ла Монеда” в Сантяго, но не се предаде на Пиночет. Чилийските стадиони и казарми се изпълниха с арестанти, река Мапочо, пресичаща столицата, влачеше трупове, хеликоптери хвърляха безименни жертви (обявени после за „безследно изчезнали”) в Тихия океан...
Над Чили се спусна нощта на диктатурата. Истината за онова, което става там, я разнасяха емигрантите – онези, които тръгнаха по света, не просто за да се спасят, а за да будят съвестта и солидарността на човечеството със задавените си от сълзи гласове, с които пееха Venceremos и El pueblo unido jamas sera vencido (Обединенията народ няма да бъде победен). Няколко стотици стигнаха и до България. Намериха тук подслон, подкрепа, приятели, възможност да учат. Създаден бе Български комитет за солидарност с чилийския народ, а един ОФ клуб на някогашната софийска улица „Чапаев”, днес „Шипченски проход”, стана Чилийски клуб. Там се събираха „българските чилийци” - за митинги, събрания, дискусии, концерти. Ходехме и ние – българските им приятели. Най-хубавото от студентските ми години са именно вечерите в Чилийския клуб и приятелствата ми с онези момичета и момчета, с които научих испански, опознах Чили и Латинска Америка и открих най-важното – способността да чувстваш чуждата болка като своя, да се усещаш част от всичко, което става по света, и да се стремиш с всяко свое действие да го променяш макар и по мъничко, но към по-добро.
Повечето от тях си тръгнаха в края на 1989-а – към отхвърлилото диктатурата Чили. Така стана, че промените в България съвпаднаха с промените и в тяхната родина. Отначало никой не вярваше, че Пиночет ще се удържи цели 17 години. Но се удържа. И падна пак чрез урните – така, както и Алиенде дойде на власт. През 1988 г. изолираният на световната сцена диктатор, когото никоя държава не беше канила на официална визита през дългото му управление, проведе референдум съгласно изработената пак от неговия режим и утвърдена през 1980 г. конституция. Идеята беше генералът да си придаде „законност”. Референдумът питаше чилийците дали са съгласни на президентските избори, замислени за 1989-а, да бъде издигнат един-единствен кандидат, одобрен от командващите четирите рода войски. Подразбираше се кой ще е този кандидат – Пиночет, естествено. Чилийците, които още от 1983 г. в несекващи поредици от „дни на протеста” не спираха да демонстрират срещу военния режим, независимо от репресиите, се мобилизираха и отговориха с убедително „не” на референдума. Така през декември 1989-а се състояха първите сравнително демократични избори (с цялата условност на понятието, защото всичко протичаше под все още безусловната Пиночетова власт), на които победи кандидатът на обединената опозиция – християндемократът Патрисио Айлуин. Впрочем, трябва да се припомни, че Айлуин е от дясното крило на ХДП, а през 1973 г. е яростен опозиционер срещу Алиенде и допринася доста за политическата атмосфера, подготвила преврата на Пиночет... Та през 1990-а, когато тъкмо този очевидно приемлив и за военните политик, поема властта, започва плахият процес на демократизация – трудно и бавно, стъпка по стъпка, с безбройни компромиси и с непрекъснато ослушване към запазилата си ключова роля в държавните дела армия.
В продължение на последвалите 20 години управлението неизменно бе в ръцете на широката левоцентрискта коалиция „Консертасион” („Съгласие”), чието ядро бе съюзът между християндемократи, радикали, социалисти. Тя постигна доста в демократизирането на страната и в еманципирането на политическата власт от контрола на военните, но резултатите все пак останаха далеч под доминиращите в чилийското общество искания. Просто всичко направено и ненаправено бе строго лимитирано от Пиночетовата конституция – тя, впрочем, е в сила в Чили и до ден-днешен.
Голям пробив на емоционално ниво все пак бе направен през 2006 г., когато в президентското кресло в „Ла Монеда” за първи път след Алиенде седна соцциалист. И това бе първата жена президент на Чили Мишел Бачелет, излъчена пак от „Консертасион”. Личната й история е емблематична – тя е дъщеря на генерал Алберто Бачелет, който навремето остава верен на Алиенде, отказва да подкрепи преврата и затова е арестуван и подложен на жестоки мъчения, довели до смъртта му през 1974-а. Самата Мишел Бачелет, както и майка й също са арестувани и изтезавани, а после емигрират. Мишел учи медицина в бившата ГДР. По-късно, вече в Чили, специализира за педиатър и хирург. Президентстването й от 2006-а до 2010-а силно въодушеви всички чилийци със сходна съдба – пострадали от диктатурата, емигранти, привърженици на левицата. Бачелет се опита да направи немалко социални подобрения – особено в здравеопазването, по нейно време бе открит и Музей на паметта, посветен на жертвите на военния режим. Но и тя в много сфери остана с вързани ръце заради Пиночетовата конституция, а и заради нежеланието на коалицията „Консертасион” да посяга на наследения от диктатурата политико-икономически държавен фундамент.
Бачелет приключи мандата си с 80-процентов личен рейтинг, но „Консертасион” бе наказана от избирателите за срастването си с властта и през 2010-а за първи път след 1989-а президент стана кандидатът на дясната партия УДИ (Демократично независимо обединение) и медиен магнат Себастиан Пиниера. Неговото вече приключващо управление откровено бе в полза на неолибералното статукво, наложено по времето на Пиночет от „чикагските момчета” на Милтън Фридман и породило мита за „чилийското икономическо чудо”. Всъщност реалният резултат от онзи експеримент в „стерилизираната” от свирепите репресии страна бе крайната социална поляризация между шепата все по-богати и мнозинството все по-бедни. Чили и до днес е рекордьор в световните класации по неравномерно разпределение на богатството.
Впрочем, моделът на свободния от регулации пазар, експериментиран под властта на Пиночет, бе харесан от апологизиралата диктатора британска министър-председателка Маргрет Тачър. Тя и американският президент Роналд Рейгън го разпространиха по света. След 1989-а той бе прегърнат като „безалтернативен” и като „гарант за свободата и демокрацията” и от Източна Европа, включително от България. Тук рядко се припомня, че първото му приложение бе в кастрираното откъм точно свобода и демокрация Чили на Пиночет...
Та Пиниера бе продължител именно на това. И управлението му логично бе разтърсено от най-масовите протести след падането на диктатурата – белязалите цялата 2011-а мощни ученически и студентски демонстрации и стачки точно срещу неолибералните бариери пред правото на общодостъпно и качествено образование. Тези протести станаха катализатор за надделяването в чилийското общество на нагласата за дълбоки и реални промени. Израслото в условията на демокрация ново поколение вече няма страх от призраците на миналото, то е решено да настоява за отхвърляне на неолибералното статукво. А и условията в света и в залятата от „лява вълна” Латинска Америка вече са различни. Нещо повече. Тъкмо тази „лява вълна” във Венесуела, Боливия, Еквадор, Бразилия, Аржентина, Уругвай и т.н. е пряко продължение на чилийския исторически опит на „мирната революция” – идването на власт чрез избори на лидери със социалистически проекти за обществени преобразования. Разбира се, всеки от съвременните леви латиноамерикански държавници следва специфичната траектория на собствената си страна, но и с подчертано внимание се взира в „чилийския експеримент”, за да избегне грешките, които доведоха до преврата. Пионерът на този път все пак бе Алиенде и ръководеното от него правителство на Народно единство. Изглежда, че и днешно Чили е готово да се завърне на този път.
В дните около 40-годишнината от преврата в страната се разгърна широка дискусия за миналото, състояха се многобройни прояви в памет на жертвите на диктатурата, много влиятелни институции като например Асоциацията на съдебните магистрати отправиха официални извинения за игнорирането на малтретирани граждани и техни семейства, настоявали за законова защита и възмездие. Това е атмосферата, съпътстваща и кампанията за президентските избори, насрочени за 17 ноември. В нея ще се състезават двете визии за бъдещето на Чили – лявата, следваща най-общо казано заветите на Алиенде, и дясната, генезисно свързана с Пиночетовия режим. Интересното е, че тези две визии ще бъдат отстоявани от две жени. Именно две жени за първи път ще се надпреварват за президентското кресло в „Ла Монеда”. Управлявалата вече Мишел Бачелет сега е издигната от една по-широка и по-лява коалиция, включваща вече и чилийските комунисти – „Ново мнозинство”. Амбицията на Бачелет е, ако спечели, да предприеме сериозна конституционна реформа чрез референдум, за да може най-после да бъдат изчистени от основния закон всички спирачки за истинската демократизация, заложени навремето още от Пиночет.
Съперничката на Бачелет отдясно е Евелени Матеи – дъщеря на генерал Фернандо Матеи, който от 1976 г. е бил член на военната хунта като представител на ВВС. Парадоксът е, че двете кандидатки се познават много добре още от деца, когато дори са си играли заедно. И двете са дъщери на генерали от ВВС – Бачелет и Матеи, които са били близки приятели. До преврата. Генерал Бачелет отказва да подкрепи превратаджиите и вече видяхме какъв е трагичният му край. А Генерал Матеи застава на тяхна страна... Днес дъщерите имат да довършват каузите на бащите, а на Чили предстои да избере пътя си. Засега сондажите еднозначно сочат Мишел Бачелет за фаворитка.
В съдбата на променящо се Чили активно участват и „българските чилийци” – бившите емигранти. Мнозина от тях са реализиран специалисти, други и до днес не успяват да надживеят психологическия стрес от изганичеството и трудната адаптация в толкова отдалечилата се от идеалите на младостта им родина. Но всичките пазят огромна обич към България, редовно се събират, пеят български песни, честват нашите национални празници, а след закриването на българското посолство в Чили през 2011-а дори са направили страница във Фейсбук, озаглавена „Българско посолство в Чили”, чрез която популяризират страната ни.
Но и ние им дължим нещо много важно – възстановяването на паметника на Салвадор Алиенде, същестувал в София, в квартал „Младост”, на едноименния булевард до началото на 90-те. Тогава паметникът е премахнат, а булевард „Салвадор Алиенде” е преименуван на булевард „Андрей Сахаров”. Още от 2009 г. в Столична община е внесена подписка с участието на личности като Любомир Левчев, Светлин Русев, Георги Константинов, Виктор Самуилов и много други известни творци и общественици за възстановяване на паметника и за даване на името на чилийския президент на някоя друга софийска улица или площад. Редно е най-после да се даде ход на искането от подписката и София да се присъедини към всички онези европейски столици, в които Алиенде – един от най-светлите образи в световната политика на ХХ век – е почетен достойно с паметници, улици и площади.







Видяно: 1Мнения: 0

Общи данни
Чили
Видяно: 2696   Мнения:0

Известни личности
Известни личности
Видяно: 2849   Мнения:0

Сто години от рождението на Пабло Неруда
Видяно: 1656   Мнения:0

Луис Корвалан пише книга за демокрацията
Видяно: 555   Мнения:0

Любовта на Виктор Хара
Видяно: 211   Мнения:0

Изправи се, Виктор Хара!
Видяно: 208   Мнения:0

Българо-чилийски мотиви за Виолета и Виктор
Видяно: 303   Мнения:0

Духът на Неруда още зарежда Исла Негра с магии и любов
Видяно: 1068   Мнения:0

Убиецът на Виктор Хара е руснак
Видяно: 1704   Мнения:1

В корабовлака на Неруда
Видяно: 238   Мнения:0

Татко Лучо отиде при сина си
Видяно: 257   Мнения:0

Корвалан си отиде с България в сърцето
Видяно: 252   Мнения:0

Сърцето на Корвалан
Видяно: 211   Мнения:0

Чилийският Берлускони
Видяно: 219   Мнения:0

Неудобният Алиенде
Видяно: 256   Мнения:0

Чилийският казак
Видяно: 249   Мнения:0

Матилде, музата на Неруда
Видяно: 410   Мнения:0

Отровен ли е бил Пабло Неруда
Видяно: 101   Мнения:0

Две жени начело на Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Капитанът на чилийските бури
Видяно: 0   Мнения:0

Корабът на Неруда
Видяно: 0   Мнения:0

Дъщери на генерали в битка за Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Култура
Антонио Скармета получи литературната награда "Планета"
Видяно: 886   Мнения:0

Исабел Алиенде тръгва на български
Видяно: 741   Мнения:0

Чили ще се състезава за "Оскар" и "Гоя" с филма "Мачука"
Видяно: 742   Мнения:0

Записки от един медиен конгрес в Чили
Видяно: 211   Мнения:0

Чили си спомня за Салвадор Алиенде с филм 41 години по-късно
Видяно: 0   Мнения:0

От Пабло Неруда до Димитър Димов
Видяно: 0   Мнения:0

Контакти с България
Мануел Инохоса: Не ви трябва Пиночет, а развитие на демократичните институции
Видяно: 739   Мнения:0

Спомен за приятелите, които разпиляхме
Видяно: 4405   Мнения:1

Честват един век на Пабло Неруда в СУ
Видяно: 650   Мнения:0

Ще открием ли Елдорадо в Чили и Бразилия?
Видяно: 592   Мнения:1

Първанов предлага на Чили смесени предприятия
Видяно: 632   Мнения:0

Чилийци, живяли в България, плакаха пред Първанов
Видяно: 1039   Мнения:0

България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Видяно: 545   Мнения:0

Българското Чили
Видяно: 2136   Мнения:0

Чилийска фиеста, български прочит
Видяно: 331   Мнения:0

Българо-чилийски мотиви за Виолета и Виктор
Видяно: 215   Мнения:0

Експлозивни струни - от Чили до България
Видяно: 330   Мнения:0

Велислава Дърева просълзи посланика на Чили
Видяно: 358   Мнения:0

Пилот ветеран на 94 г.е доайен на българите в Чили
Видяно: 303   Мнения:0

Чилийски открития
Видяно: 235   Мнения:0

България ще има почетен консул в Чили
Видяно: 714   Мнения:0

Чили чества 24 май с книги от Антарктида
Видяно: 636   Мнения:0

Български режисьор трупа слава в Чили
Видяно: 1263   Мнения:0

БЪЛГАРИТЕ - ПОЧТИ КАТО ЧИЛИЙЦИТЕ
Видяно: 700   Мнения:0

България завинаги е в сърцето на Луис Корвалан
Видяно: 246   Мнения:0

Българо-чилийски връзки и българско посолство в Чили - към декември 2008 г.
Видяно: 417   Мнения:0

Един чилиец разказва за... Макондо (Народна република)
Видяно: 243   Мнения:0

Близкото Чили
Видяно: 277   Мнения:0

НИКОЛА ВАПЦАРОВ И ВИКТОР ХАРА – БРАТЯ НА ВСИЧКИ “ПОЕТИ БЕЗ ГРАНИЦИ”
Видяно: 291   Мнения:0

Безпокойни песни
Видяно: 269   Мнения:0

Чили
Видяно: 257   Мнения:0

Посолството на България в Чили отбелязва националния ни празник с изложба на трима млади български творци
Видяно: 359   Мнения:0

Книгите на Юлия Кръстева - на чилийските барикади
Видяно: 256   Мнения:0

Българско ехо от чилийския 11 септември
Видяно: 0   Мнения:0

Чилийски уроци за българското образование
Видяно: 0   Мнения:0

Всички обичаха имигрантите от Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Чили и България – вазимовръзки и дифузии
Видяно: 0   Мнения:0

Забележителности
Янки и холандци копаят за съкровището на Френсис Дрейк край Чили
Видяно: 1163   Мнения:1

Атакама е Елдорадо за астрономите
Видяно: 688   Мнения:0

ПУСТИНЯТА АТАКАМА - изумителни съкровища в най-сухия край на света
Видяно: 2270   Мнения:1

ВЕЛИКДЕНСКИЯТ ОСТРОВ - загадъчен археологически музей на открито
Видяно: 692   Мнения:0

На края на света
Видяно: 249   Мнения:0

Пробождането на Андите
Видяно: 211   Мнения:0

Сървайвър по чилийски
Видяно: 239   Мнения:0

Гневът на вулканите
Видяно: 210   Мнения:0

Супертелескоп се взира от Чили във Вселената
Видяно: 236   Мнения:0

Чили в сметки
Видяно: 238   Мнения:0

Чили - луда география и уникална храна
Видяно: 118   Мнения:0

Авторски анализи
Луис Корвалан още вярва в социализма
Видяно: 1602   Мнения:1

Господството на САЩ бе осигурено от Горбачов
Видяно: 814   Мнения:0

Дванадесетгодишно чилийче тормози политици
Видяно: 652   Мнения:0

Миналото мълчи зад всеки ъгъл в Сантяго
Видяно: 819   Мнения:0

Луис Корвалан пише книга за демокрацията
Видяно: 661   Мнения:0

България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Видяно: 585   Мнения:0

Духът на Неруда още зарежда Исла Негра с магии и любов
Видяно: 580   Мнения:0

Убиецът на Виктор Хара е руснак
Видяно: 920   Мнения:0

Латино в яркочервено и бледорозово
Видяно: 512   Мнения:0

Промяна по чилийски: страдалка, руса, жена
Видяно: 598   Мнения:0

Революцията на пингвините
Видяно: 570   Мнения:0

Трепети под Южния кръст
Видяно: 543   Мнения:0

БАЧЕЛЕТ, ЖЕНАТА ПРЕЗИДЕНТ
Видяно: 660   Мнения:0

ЧИЛИ СЛЕД ПИНОЧЕТ
Видяно: 1260   Мнения:0

Светлини и сенки от Къщата на духовете
Видяно: 504   Мнения:0

България завинаги е в сърцето на Луис Корвалан
Видяно: 8751   Мнения:0

Чили започва отначало
Видяно: 201   Мнения:0

Махалото на Фуко – от Украйна до Чили
Видяно: 180   Мнения:0

Трус и за “чилийския модел”
Видяно: 199   Мнения:0

Татко Лучо отиде при сина си
Видяно: 219   Мнения:0

В краката на Магелан
Видяно: 188   Мнения:0

Пасионариите на Чили
Видяно: 196   Мнения:0

Чилийски трусове
Видяно: 6635   Мнения:0

Следата на Алиенде
Видяно: 0   Мнения:0

Четиридесет години по-късно Чили се връща на пътя на Алиенде
Видяно: 0   Мнения:0

Подаръкът на Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Лявото и дясното ехо от Чили 40 години по-късно
Видяно: 0   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016




Партньори и спонсори















20.7.2017 г.

Visitor: 1277091