Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
Сайт на СБЖ, 11 септември 2013 г.

Българско ехо от чилийския 11 септември

С премиера на книга и с дискусия бе отбелязана 40-годишнината от преврата в Чили и гибелта на президента Салвадор Алиенде. Подписка настоява за възстанвяване на паметника на Алиенде в София и за назоваване на негово име на улица или площад

Къдринка Къдринова


С представяне на книга и с оживена дискусия в СУ „Св. Кл. Охридски” бе отбелязана 40-годишнината от извършения на 11 септември 1973 г. военен преврат в Чили и от гибелта на президента на страната Салвадор Алиенде. Инициатори и съорганизатори на проявата бяха Център VIA EVRASIA и Сдружението на испаноговорещите журналисти в България.
Акцент бе премиерата на изследването на младия доктор по история Александър Сивилов „Първият 11 септември. Чили 1973-1993”. Висока оценка на труда дадоха професорите Искра Баева и Драгомир Драганов – научен редактор и научен ръководител на автора. Заглавието на книгата прави алюзия със значително по-нашумелия през последните години атентат срещу Световния търговски център в Ню Йорк, извършен на 11 септември 2001 г. Още в увода Александър Сивилов обяснява мотивацията си да се посвети на изучаването на „първия 11 септември”, чилийския, когато „в Сантяго де Чиле се разиграват подобни събития – нападение срещу демокрацията, летящи реактивни самолети, горящи сгради и безсмислена смърт на обикновени граждани”. Младият учен, който е преподавател в Историческия факултет на СУ, привежда впечатляваща фактология и прави обстоен анализ на трите ключови периода, които обхваща изследването му – управлението на Блока на Народното единство в Чили, режима на военната хунта и прехода към демокрация. Това е първата книга с подобна тематика от български автор от 80-те години на ХХ век насам. Представянето й предизвика оживен интерес – конферентната зала на СУ се изпълни с преподаватели и студенти, дипломати и журналисти.
Дискусията, естествено, излезе извън рамките само на книгата и обхвана отзвука от чилийския опит в съвременна Латинска Америка, в България, а и в целия свят. Стана дума за спецификите и поуките от управлението на Алиенде – първия социалист в света, дошъл на власт с избори, за диктатурата на генерал Аугусто Пиночет, за мита за чилийското икономическо чудо, за прехода на Чили към демокрация, за българо-чилийските отношения във всичките им измерения.
Посланикът на Куба Тересита Капоте разказа за анализ на положението в Чили, направен от кубинския лидер Фидел Кастро по време на посещението му в България през 1972 г. Залата бе развълнувана и от песента на кубинския бард Пабло Миланес в памет на жертвите на преврата в Чили, изпята изключително емоционално лично от посланик Капоте. На свой ред посланикът на Венесуела Рафаел Барето припомни ролята на ЦРУ в свалянето на Алиенде от власт и направи обзор на намесите на САЩ в Латинска Америка и предизвиканите насилствени смени в правителствата на държавите от региона – включително до най-новите примери в Хондурас през 2009 г. и в Парагвай през 2012 г. Посланикът на Аржентина Гилермо Азрак се спря на напредъка на демокрацията в днешните латиноамерикански страни, на ориентирането им към устойчиво развитие, борба с бедността и широко социално включване, на мащабните процеси на интеграция в региона, олицетворяван от организации като Общността на латиноамериканските държави, Меркосур, Унасур и т.н.
Стилиян Бурханларски, изтъкнат латиноамериканист и бивш дипломат, повдигна въпроса за паметника на Салвадор Алиенде в София, премахнат през 1991 г. Тогава и разположеният в „Младост” булевард, носещ неговото име, е преименуван на „Андрей Сахаров”. Бурханларски разказа спомени от свое пътуване в Чили през 1996 г. заедно с българска делегация. При всяко подхващане от страна на нашите пратеници на въпроса кога Чили ще открие свое посолство в София (чилийското посолство, което отговаря за България, и до днес е разположено в Букурещ), домакините питали: „А какво стана с паметника на нашия президент Алиенде в София?” Бурханларски подчерта, че трябва да се учим на демокрация от Чили, защото паметникът на Алиенде, който днес се издига в Сантяго, точно до президентсикя дворец „Ла Монеда”, е открит по времето на управлението на негов политически опонент. Ораторът описа и своите напразни усилия след завръщането си да убеди тогавашното столично ръководство, че името на далия живота си в името на демокрацията Алиенде отново трябва да се появи на картата на София. Подобни опити са били правени нееднократно и по-късно. Бе припомнено, че още от 2008 г. в Столична община е внесена подписка с искане именно за възстановяне на паметника на Алиенде и за даване на името му на улица или площад. В нея личат имената на видни общественици и творци като Андрей Пантев, Любомир Левчев, Светлин Русев, Георги Константинов, Искра Баева, Виктор Самуилов и много други. На подписката и досега не е отговорено. Ето защо бе решено присъстващите да я допълнят и със своите подписи и в Столична община да бъде внесено ново писмо със същото искане. Подчертано бе, че паметта на чилийския президент е увековечена с улици, площади, болници и училища на негово име по цял свят, както и във всички европейски столици, а само в общините край Париж обектите, кръстени на него, са над 100.
Двама бивши посланици на България в Чили – Валери Йотов и Петър Атанасов, порицаха категорично закриването през 2011 г. на българското посолство в тази страна, с която имаме най-активен търговски обмен в региона, а ни свързват и многобройните чилийски емигранти, живели у нас след преврата. Посланик Йотов отбеляза, че също е поставял пред столичните власти въпроса за възстановяването на паметника на Алиенде и на улица на негово име. Подчерта още, че в Сантяго и до днес има булевард „България”. Разказа и вълнуващ епизод за училище, наречено „България”. То е функционирало в бедняшкия квартал на чилийската столица Киликура по време на правителството на Алиенде. Името му било изписано на голям ониксов камък. Нашата страна помагала, изпращайки за училището тетрадки и учебни помагала, а учителите идвали у нас на специализации. След преврата, когато военните унищожавали всичко, свързано с левицата или с тогавашните социалистически страни, учителите заедно заровили камъка с името „България”, за да го запазят. Той останал скрит през всичките 17 години на диктатурата на Пиночет. Днес, въпреки че училището вече носи друго име, камъкът с името на страната ни стои на почетно място. Посланик Йотов, който спциално подчерта много топлото отношение на чилийците към България, не скри болката си от закриването на посолството ни в Чили през 2011 г. и от разпоредената от тогавашното ръководство на МВнР продажба на притежаваните от българската държава сгради в Сантяго. Те наскоро били ремонтирани и в тях били вложени около 200 000 долара. България е успяла да опази тези сгради дори и през 17-те години на диктатурата, когато дипломатическите отношения между страните ни са били скъсани. В Чили страната ни има искрени приятели в лицето на чилийците, живели у нас в емиграция. Един от тях – Хорхе Вилчес – е и председател на учредената през 2011 г. Българо-чилийска камара, която при липсата на българско посолство се ангажира да съдейства за контактите между двете ни страни.
Посланик Петър Атанасов също изрази остро несъгласие със закриването на посолството ни в Сантяго. Той разказа за свои срещи с бившия чилийски президент Рикардо Лагос и приведе примери за непоносимостта на чилийските институции към корупцията.
Представителят на Почетното консулство на Чили в България и преподавател в СУ Андрес Сааведра, която живее в страната ни от около 30 години, подчерта, че най-големият внос от латиноамериканска страна в България е чилийският – той възлиза на 400 млн. евро годишно и се дължи на такъв стратегически продукт, какъвто е чилийската мед. С топло чувство и с носталгия към „мечтателите, които бяхме”, Андрес разказа и за други чилийци учили и живели в България. Тяхно дело, както и на български възпитаници от други латиноамерикански страни, е страницата във Фейсбук „С България в сърцето”, направена с огромна любов към страната ни.
Председателят на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България Къдринка Къдринова открои две важни посоки, в които чилийският опит оказва влияние върху съвременните процеси в света. Първата е демократичният път (чрез избори) за осъществяване на дълбоки обществено-политически промени, по който първи тръгва Салвадор Алиенде и по който днес се осъществява цялата „лява вълна” в Латинска Америка, отчела и грешките на Алиенде. Втората посока е налагането в света, включително и в България, на крайния неолиберален икономически модел, изпробван в Чили по време на диктатурата на Пиночет и лансиран като „чилийско чудо”, въпреки че в действителност по-сериозният икономически напредък на страната е постигнат чак след възстановяването на демокрацията. Ораторката пожела на автора на „Първият 11 септември. Чили 1973-1993” Александър Сивилов да продължи изследването си, което засега спира до 1993 г., за може да бхване и най-новите динамични тенденции в Чили, в Латинска Америка и в света.
Александър Сивилов обобщи приноса на Чили в световния опит за промяна на системата с демократични средства – както по времето на Алиенде, така и при смяната на диктатурата с демократично управление. Той говори и за „странната дипломация” на България спрямо Латинска Америка, която, наред с Русия, формира двата двата стратегически приоритета в международното сътрудничество на Европейския съюз. В същото време нашата държава, която разполага с дълбоки исторически връзки и в Латинска Америка, и в Русия, не само не ги използва, а сякаш нарочно им обръща гръб.

Видяно: 1Мнения: 0

Общи данни
Чили
Видяно: 2696   Мнения:0

Известни личности
Известни личности
Видяно: 2849   Мнения:0

Сто години от рождението на Пабло Неруда
Видяно: 1656   Мнения:0

Луис Корвалан пише книга за демокрацията
Видяно: 555   Мнения:0

Любовта на Виктор Хара
Видяно: 211   Мнения:0

Изправи се, Виктор Хара!
Видяно: 208   Мнения:0

Българо-чилийски мотиви за Виолета и Виктор
Видяно: 303   Мнения:0

Духът на Неруда още зарежда Исла Негра с магии и любов
Видяно: 1068   Мнения:0

Убиецът на Виктор Хара е руснак
Видяно: 1704   Мнения:1

В корабовлака на Неруда
Видяно: 238   Мнения:0

Татко Лучо отиде при сина си
Видяно: 257   Мнения:0

Корвалан си отиде с България в сърцето
Видяно: 252   Мнения:0

Сърцето на Корвалан
Видяно: 211   Мнения:0

Чилийският Берлускони
Видяно: 219   Мнения:0

Неудобният Алиенде
Видяно: 256   Мнения:0

Чилийският казак
Видяно: 249   Мнения:0

Матилде, музата на Неруда
Видяно: 410   Мнения:0

Отровен ли е бил Пабло Неруда
Видяно: 101   Мнения:0

Две жени начело на Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Капитанът на чилийските бури
Видяно: 0   Мнения:0

Корабът на Неруда
Видяно: 0   Мнения:0

Дъщери на генерали в битка за Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Култура
Антонио Скармета получи литературната награда "Планета"
Видяно: 886   Мнения:0

Исабел Алиенде тръгва на български
Видяно: 741   Мнения:0

Чили ще се състезава за "Оскар" и "Гоя" с филма "Мачука"
Видяно: 742   Мнения:0

Записки от един медиен конгрес в Чили
Видяно: 211   Мнения:0

Чили си спомня за Салвадор Алиенде с филм 41 години по-късно
Видяно: 0   Мнения:0

От Пабло Неруда до Димитър Димов
Видяно: 0   Мнения:0

Контакти с България
Мануел Инохоса: Не ви трябва Пиночет, а развитие на демократичните институции
Видяно: 739   Мнения:0

Спомен за приятелите, които разпиляхме
Видяно: 4405   Мнения:1

Честват един век на Пабло Неруда в СУ
Видяно: 650   Мнения:0

Ще открием ли Елдорадо в Чили и Бразилия?
Видяно: 592   Мнения:1

Първанов предлага на Чили смесени предприятия
Видяно: 632   Мнения:0

Чилийци, живяли в България, плакаха пред Първанов
Видяно: 1039   Мнения:0

България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Видяно: 545   Мнения:0

Българското Чили
Видяно: 2136   Мнения:0

Чилийска фиеста, български прочит
Видяно: 331   Мнения:0

Българо-чилийски мотиви за Виолета и Виктор
Видяно: 215   Мнения:0

Експлозивни струни - от Чили до България
Видяно: 330   Мнения:0

Велислава Дърева просълзи посланика на Чили
Видяно: 358   Мнения:0

Пилот ветеран на 94 г.е доайен на българите в Чили
Видяно: 303   Мнения:0

Чилийски открития
Видяно: 235   Мнения:0

България ще има почетен консул в Чили
Видяно: 714   Мнения:0

Чили чества 24 май с книги от Антарктида
Видяно: 636   Мнения:0

Български режисьор трупа слава в Чили
Видяно: 1263   Мнения:0

БЪЛГАРИТЕ - ПОЧТИ КАТО ЧИЛИЙЦИТЕ
Видяно: 700   Мнения:0

България завинаги е в сърцето на Луис Корвалан
Видяно: 246   Мнения:0

Българо-чилийски връзки и българско посолство в Чили - към декември 2008 г.
Видяно: 417   Мнения:0

Един чилиец разказва за... Макондо (Народна република)
Видяно: 243   Мнения:0

Близкото Чили
Видяно: 277   Мнения:0

НИКОЛА ВАПЦАРОВ И ВИКТОР ХАРА – БРАТЯ НА ВСИЧКИ “ПОЕТИ БЕЗ ГРАНИЦИ”
Видяно: 291   Мнения:0

Безпокойни песни
Видяно: 269   Мнения:0

Чили
Видяно: 257   Мнения:0

Посолството на България в Чили отбелязва националния ни празник с изложба на трима млади български творци
Видяно: 359   Мнения:0

Книгите на Юлия Кръстева - на чилийските барикади
Видяно: 256   Мнения:0

Българско ехо от чилийския 11 септември
Видяно: 0   Мнения:0

Чилийски уроци за българското образование
Видяно: 0   Мнения:0

Всички обичаха имигрантите от Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Чили и България – вазимовръзки и дифузии
Видяно: 0   Мнения:0

Забележителности
Янки и холандци копаят за съкровището на Френсис Дрейк край Чили
Видяно: 1163   Мнения:1

Атакама е Елдорадо за астрономите
Видяно: 688   Мнения:0

ПУСТИНЯТА АТАКАМА - изумителни съкровища в най-сухия край на света
Видяно: 2270   Мнения:1

ВЕЛИКДЕНСКИЯТ ОСТРОВ - загадъчен археологически музей на открито
Видяно: 692   Мнения:0

На края на света
Видяно: 249   Мнения:0

Пробождането на Андите
Видяно: 211   Мнения:0

Сървайвър по чилийски
Видяно: 239   Мнения:0

Гневът на вулканите
Видяно: 210   Мнения:0

Супертелескоп се взира от Чили във Вселената
Видяно: 236   Мнения:0

Чили в сметки
Видяно: 238   Мнения:0

Чили - луда география и уникална храна
Видяно: 118   Мнения:0

Авторски анализи
Луис Корвалан още вярва в социализма
Видяно: 1602   Мнения:1

Господството на САЩ бе осигурено от Горбачов
Видяно: 814   Мнения:0

Дванадесетгодишно чилийче тормози политици
Видяно: 652   Мнения:0

Миналото мълчи зад всеки ъгъл в Сантяго
Видяно: 819   Мнения:0

Луис Корвалан пише книга за демокрацията
Видяно: 661   Мнения:0

България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Видяно: 585   Мнения:0

Духът на Неруда още зарежда Исла Негра с магии и любов
Видяно: 580   Мнения:0

Убиецът на Виктор Хара е руснак
Видяно: 920   Мнения:0

Латино в яркочервено и бледорозово
Видяно: 512   Мнения:0

Промяна по чилийски: страдалка, руса, жена
Видяно: 598   Мнения:0

Революцията на пингвините
Видяно: 570   Мнения:0

Трепети под Южния кръст
Видяно: 543   Мнения:0

БАЧЕЛЕТ, ЖЕНАТА ПРЕЗИДЕНТ
Видяно: 660   Мнения:0

ЧИЛИ СЛЕД ПИНОЧЕТ
Видяно: 1260   Мнения:0

Светлини и сенки от Къщата на духовете
Видяно: 504   Мнения:0

България завинаги е в сърцето на Луис Корвалан
Видяно: 8751   Мнения:0

Чили започва отначало
Видяно: 201   Мнения:0

Махалото на Фуко – от Украйна до Чили
Видяно: 180   Мнения:0

Трус и за “чилийския модел”
Видяно: 199   Мнения:0

Татко Лучо отиде при сина си
Видяно: 219   Мнения:0

В краката на Магелан
Видяно: 188   Мнения:0

Пасионариите на Чили
Видяно: 196   Мнения:0

Чилийски трусове
Видяно: 6635   Мнения:0

Следата на Алиенде
Видяно: 0   Мнения:0

Четиридесет години по-късно Чили се връща на пътя на Алиенде
Видяно: 0   Мнения:0

Подаръкът на Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Лявото и дясното ехо от Чили 40 години по-късно
Видяно: 0   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016




Партньори и спонсори















29.5.2017 г.

Visitor: 1204241