Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
Сп. "Тема", брой 50 (629), 23-31 декември 2013

Подаръкът на Чили

Къдринка Къдринова


Чилийците вече получиха своя коледен подарък и той се казва Мишел Бачелет. Харизматичната руса социалистка, която вече беше президентка на Чили през 2006-2010 г. и приключи тогавашния си мандат с безпрецедентната 80-процентова подкрепа, отново спечели изборите за държавен глава в най-стабилната икономически латиноамериканска държава. Така Бачелет даде повод на своите симпатизанти – над 62% от гласоподавателите, които я подкрепиха на балотажа на 15 декември – да започнат дълги празненства още 10 дни преди Коледа в очакване любимката им най-после да сбъдне залежалите народни мечти за по-социална и реална демокрация.
Чили има особено място в световната история. Тази страна е пионерът във вземането на властта от съюзени социалисти и комунисти по мирен път. Това стана през 1970 г., когато именно в Чили президентските избори бяха спечелени от първия социалист в света, дошъл на власт с избори – кандидата на лявата коалиция Народно единство Салвадор Алиенде. Три години по-късно кървав военен преврат прекъсна „чилийския експеримент” с бомби над президентския дворец „Ла Монеда”, с гибелта на Алиенде, с масови репресии и убийства, с последвала 17-годишна диктатура на генерал Аугусто Пиночет. В „стерилизираната” страна бе изпробвана пак за първи път другата полярна обществено-икономическа формула – крайният неолибералиъзм на „чикагските момчета” на Милтън Фридмън, плъзнал по-късно из целия свят чрез тачъризма и рейгъномиката.
Този модел остана доминиращ в Чили и след връщането на страната към демокрацията през 1990 г., когато Пиночет бе принуден да сдаде властта след загубен от него плебисцит. Оттогава до 2009 г. изборите неизменно се печелеха от широката левоцентристка коалиция „Консертасион” („Разбирателство”), която предпазливо осъществи цивилизования и мирен чилийски преход, сочен от мнозина за пример. Все пак доста чилийци наричат демокрацията си „куца”, защото беше договорена под зокрия контрол на армията и съхрани както неолибералния модел и голямото социално неравенство, така и действащата и до днес Пиночетова конституция, наложена от диктатора още през 1980 г.
Най-голямата амбиция и предизвикателство за победилата сега Мишел Бачелет е реформирането именно на тази конституция. За това отдавна настоява по-голямата част от чилийското общество. Но то все не може да се осъществи поради заложени още от диктатурата институционални спънки, гарантиращи доминацията на заможното малцинство над мнозинството.
Резултатите от сегашните избори, състояли се в два тура – на 17 ноември и на 15 декември т.г. – осигуриха на победителката Бачелет и на предвожданата от нея нова левоцентристка коалиция „Ново мнозинство” (за първи път след 1973 г. включваща и комунистите), толкова благоприятни условия за реформи, колкото никое от управлявалите след 1990 г. правителства не е имало. Бачелет ще има много комфортно съотношение на силите в двете камари на Националния конгрес. „Ново мнозинство” получава 21 сенатори срещу 16 за десния съюз „Алианс”. В горната камара влиза и един независим сенатор. В Камарата на депутатите „Ново мнозинство” ще има 68 места срещу 48 за „Алианс” и 4 кресла остават за независимите. С такъв „гръб” за Бачелет няма да е проблем да реализира ключовите си предизборни обещания. Едно от най-важните сред тях е фундаменталното демократизиране на образованието, което за момента е изключително скъпо и достъпно предимно за заможните слоеве от населението. Именно поради това Чили през последните години бе арена на масови и продължителни студентски протести. Днес лидерите им, сред които и нашумялата и по света Камила Вайехо, са избрани за независими депутати. И най-вероятно именно с техните гласове образователната реформа наистина ще се осъществи. За реализирането й на новата президентка ще е необходимо одобрението на 22-а сенатора и на 69 депутата – с по 1 повече, отколкото има „Ново мнозинство”. Но несъмнено доскорошните студентски лидери и днешни независими парламентаристи ще дадат недостигащото, за да влезе и чилийското образование в крак с модерния свят.
Бачелет смята да приложи също мащабна данъчна реформа (за да смекчи социалното неравенство, по което Чили е на едно от първите места в света), да демократизира трудовото законодателство, да легализира абортите и хомосексуалните бракове.
Най-трудна ще е споменатата реформа на конституцията, за която е необходимо по-голямо мнозинство в Конгреса – между 23 и 26 сенатори и между 72 и 80 депутати. Това предполага сложен процес на преговори с десницата, от чийто лагер засега категорично отхвърлят всякакво пипане на основния закон. „Няма да дадем да разрушат къщата, която ни осигури стабилност и икономически растеж,” отсече още по време на предизборната кампания кандидатката на „Алианс” Евелин Матеи.
Славещата се като отличен комуникатор Бачелет обаче несъмнено ще положи всички усилия, за да намери решение и ще търси диалог с десните. Още веднага след оповестяването на резултата от балотажа на 15 декември, когато стана ясно, че тя печели над 62% от гласовете, а съперничката й Матеи има едва 38% - най-лошия резултат за десницата след 1990 г. – победителката Бачелет спря привържениците си, които тръгнаха да освиркват името на загубилата й съперничка: „Не, моля ви, не! Независимо от различията ни, аз знам, че и двете споделяме обща любов към Чили и желанието да служим на проектите, в които вярваме. А различията във възгледите всъщност са богатството на всяка развита и демократична страна”. Бачелет подчерта още: „Обещавам да работя, мислейки за широкото многообразие сред чилийците и чилийките. Вярваме, че едно „Чили на всички” (лозунгът на кампанията й – бел. ред) е възможно и много необходимо.”
Евелин Матеи върна жеста, като на крака отиде да поздрави победителката и двете си поговориха като приятелки. Впрочем, те са и такива още от деца, когато са си играли заедно из военните градчета, където са живели семействата им. И двете са дъщери на генерали от ВВС, които обаче след преврата срещу Алиенде се оказват от двете страни на барикадата. Алберто Бачелет, бащата на Мишел, остава верен на Алиенде. Арестуван и изтезаван, той умира в затвора. А бащата на Евелин, който по време на преврата е военен аташе в Лондон, подкрепя Пиночет и по-късно става член на военната хунта.
Траекторията на дъщерите също тръгва в различни посоки. Евелин се изявява като пианистка, докато е в Лондон с родителите си, а след завръщането в Чили получава икономическо образование и се вписва в статуквото – отстоява десни политически възгледи. След 1990 г. продължава в същия политически отбор. В единственото дясно правителство на Чили след падането на Пиночет – сегашното, оглавявано от президента Себастиан Пиниера, Евелин Матеи става министър на труда. Кандидатира се в президентските избори изненадващо и за самата себе си. Налага се бързо да замени отказалия се насред надпреварата предишен десен кандидат Пабло Лонгейра, връхлетян от тежка депресия заради лоша диагноза на един от синовете му. Матеи издържа мъжки кампанията, въпреки че всички сондажи неизменно бяха на странта на съперничката й и затова самата тя признаваше, че за евентуална победа й е нужно „чудо”. Но то не се случи.
Що се отнася до биографията на Мишел Бачелет, тя е доста известна още от първия й президентски мандат. Знае се, че заедно с майка си Ангела Херия тя преживява арест и изтезания в зловещата „Виля Грималди” – таен център за мъчения на военния режим, след което емигрира. Завършва медицина и след възстановяването на демокрацията в Чили активно се включва в политиката, подкрепяйки своята участваща в коалицията „Консертасион” Социалистическа партия. В правителството на президента Рикардо Лагос (2000-2005 г.) е последователно министър на здравеопазването и на отбраната. А през 2006-а става първата социалистка, която влиза като държавен глава в „Ла Монеда” и първата жена президент на Чили. Сега ще е и първата, която повтаря мандат. Щеше да го направи още през 2010-а, но конституцията не позволява кандидатирането на действащ държавен глава. Е, може би и това ще се промени, ако Бачелет успее да придума десницата за реформиране на завещания от Пиночет основен закон.

Видяно: 1Мнения: 0

Общи данни
Чили
Видяно: 2696   Мнения:0

Известни личности
Известни личности
Видяно: 2849   Мнения:0

Сто години от рождението на Пабло Неруда
Видяно: 1656   Мнения:0

Луис Корвалан пише книга за демокрацията
Видяно: 555   Мнения:0

Любовта на Виктор Хара
Видяно: 211   Мнения:0

Изправи се, Виктор Хара!
Видяно: 208   Мнения:0

Българо-чилийски мотиви за Виолета и Виктор
Видяно: 303   Мнения:0

Духът на Неруда още зарежда Исла Негра с магии и любов
Видяно: 1068   Мнения:0

Убиецът на Виктор Хара е руснак
Видяно: 1704   Мнения:1

В корабовлака на Неруда
Видяно: 238   Мнения:0

Татко Лучо отиде при сина си
Видяно: 257   Мнения:0

Корвалан си отиде с България в сърцето
Видяно: 252   Мнения:0

Сърцето на Корвалан
Видяно: 211   Мнения:0

Чилийският Берлускони
Видяно: 219   Мнения:0

Неудобният Алиенде
Видяно: 256   Мнения:0

Чилийският казак
Видяно: 249   Мнения:0

Матилде, музата на Неруда
Видяно: 410   Мнения:0

Отровен ли е бил Пабло Неруда
Видяно: 101   Мнения:0

Две жени начело на Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Капитанът на чилийските бури
Видяно: 0   Мнения:0

Корабът на Неруда
Видяно: 0   Мнения:0

Дъщери на генерали в битка за Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Култура
Антонио Скармета получи литературната награда "Планета"
Видяно: 886   Мнения:0

Исабел Алиенде тръгва на български
Видяно: 741   Мнения:0

Чили ще се състезава за "Оскар" и "Гоя" с филма "Мачука"
Видяно: 742   Мнения:0

Записки от един медиен конгрес в Чили
Видяно: 211   Мнения:0

Чили си спомня за Салвадор Алиенде с филм 41 години по-късно
Видяно: 0   Мнения:0

От Пабло Неруда до Димитър Димов
Видяно: 0   Мнения:0

Контакти с България
Мануел Инохоса: Не ви трябва Пиночет, а развитие на демократичните институции
Видяно: 739   Мнения:0

Спомен за приятелите, които разпиляхме
Видяно: 4405   Мнения:1

Честват един век на Пабло Неруда в СУ
Видяно: 650   Мнения:0

Ще открием ли Елдорадо в Чили и Бразилия?
Видяно: 592   Мнения:1

Първанов предлага на Чили смесени предприятия
Видяно: 632   Мнения:0

Чилийци, живяли в България, плакаха пред Първанов
Видяно: 1039   Мнения:0

България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Видяно: 545   Мнения:0

Българското Чили
Видяно: 2136   Мнения:0

Чилийска фиеста, български прочит
Видяно: 331   Мнения:0

Българо-чилийски мотиви за Виолета и Виктор
Видяно: 215   Мнения:0

Експлозивни струни - от Чили до България
Видяно: 330   Мнения:0

Велислава Дърева просълзи посланика на Чили
Видяно: 358   Мнения:0

Пилот ветеран на 94 г.е доайен на българите в Чили
Видяно: 303   Мнения:0

Чилийски открития
Видяно: 235   Мнения:0

България ще има почетен консул в Чили
Видяно: 714   Мнения:0

Чили чества 24 май с книги от Антарктида
Видяно: 636   Мнения:0

Български режисьор трупа слава в Чили
Видяно: 1263   Мнения:0

БЪЛГАРИТЕ - ПОЧТИ КАТО ЧИЛИЙЦИТЕ
Видяно: 700   Мнения:0

България завинаги е в сърцето на Луис Корвалан
Видяно: 246   Мнения:0

Българо-чилийски връзки и българско посолство в Чили - към декември 2008 г.
Видяно: 417   Мнения:0

Един чилиец разказва за... Макондо (Народна република)
Видяно: 243   Мнения:0

Близкото Чили
Видяно: 277   Мнения:0

НИКОЛА ВАПЦАРОВ И ВИКТОР ХАРА – БРАТЯ НА ВСИЧКИ “ПОЕТИ БЕЗ ГРАНИЦИ”
Видяно: 291   Мнения:0

Безпокойни песни
Видяно: 269   Мнения:0

Чили
Видяно: 257   Мнения:0

Посолството на България в Чили отбелязва националния ни празник с изложба на трима млади български творци
Видяно: 359   Мнения:0

Книгите на Юлия Кръстева - на чилийските барикади
Видяно: 256   Мнения:0

Българско ехо от чилийския 11 септември
Видяно: 0   Мнения:0

Чилийски уроци за българското образование
Видяно: 0   Мнения:0

Всички обичаха имигрантите от Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Чили и България – вазимовръзки и дифузии
Видяно: 0   Мнения:0

Забележителности
Янки и холандци копаят за съкровището на Френсис Дрейк край Чили
Видяно: 1163   Мнения:1

Атакама е Елдорадо за астрономите
Видяно: 688   Мнения:0

ПУСТИНЯТА АТАКАМА - изумителни съкровища в най-сухия край на света
Видяно: 2270   Мнения:1

ВЕЛИКДЕНСКИЯТ ОСТРОВ - загадъчен археологически музей на открито
Видяно: 692   Мнения:0

На края на света
Видяно: 249   Мнения:0

Пробождането на Андите
Видяно: 211   Мнения:0

Сървайвър по чилийски
Видяно: 239   Мнения:0

Гневът на вулканите
Видяно: 210   Мнения:0

Супертелескоп се взира от Чили във Вселената
Видяно: 236   Мнения:0

Чили в сметки
Видяно: 238   Мнения:0

Чили - луда география и уникална храна
Видяно: 118   Мнения:0

Авторски анализи
Луис Корвалан още вярва в социализма
Видяно: 1602   Мнения:1

Господството на САЩ бе осигурено от Горбачов
Видяно: 814   Мнения:0

Дванадесетгодишно чилийче тормози политици
Видяно: 652   Мнения:0

Миналото мълчи зад всеки ъгъл в Сантяго
Видяно: 819   Мнения:0

Луис Корвалан пише книга за демокрацията
Видяно: 661   Мнения:0

България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Видяно: 585   Мнения:0

Духът на Неруда още зарежда Исла Негра с магии и любов
Видяно: 580   Мнения:0

Убиецът на Виктор Хара е руснак
Видяно: 920   Мнения:0

Латино в яркочервено и бледорозово
Видяно: 512   Мнения:0

Промяна по чилийски: страдалка, руса, жена
Видяно: 598   Мнения:0

Революцията на пингвините
Видяно: 570   Мнения:0

Трепети под Южния кръст
Видяно: 543   Мнения:0

БАЧЕЛЕТ, ЖЕНАТА ПРЕЗИДЕНТ
Видяно: 660   Мнения:0

ЧИЛИ СЛЕД ПИНОЧЕТ
Видяно: 1260   Мнения:0

Светлини и сенки от Къщата на духовете
Видяно: 504   Мнения:0

България завинаги е в сърцето на Луис Корвалан
Видяно: 8751   Мнения:0

Чили започва отначало
Видяно: 201   Мнения:0

Махалото на Фуко – от Украйна до Чили
Видяно: 180   Мнения:0

Трус и за “чилийския модел”
Видяно: 199   Мнения:0

Татко Лучо отиде при сина си
Видяно: 219   Мнения:0

В краката на Магелан
Видяно: 188   Мнения:0

Пасионариите на Чили
Видяно: 196   Мнения:0

Чилийски трусове
Видяно: 6635   Мнения:0

Следата на Алиенде
Видяно: 0   Мнения:0

Четиридесет години по-късно Чили се връща на пътя на Алиенде
Видяно: 0   Мнения:0

Подаръкът на Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Лявото и дясното ехо от Чили 40 години по-късно
Видяно: 0   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016

Солидарност с Барселона, отговорност пред хуманизма




Партньори и спонсори















23.10.2017 г.

Visitor: 1429567