Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
В. "Дума", 12 юли 2014 г.

Корабът на Неруда

Днес в любимия океански дом на чилийския нобелист в Исла Негра отново ще кънтят неговите послания към всички сърца и времена, отворени за бунт, справедливост и любов

Къдринка Къдринова


В Чили, "страната с най-лудата география", както я беше нарекъл един от най-големите й синове - нобелистът за литература Пабло Неруда, има много места, където природа и човешки дух са в постоянно противоборство. Но има и едно магическо място, където природните стихии са се прегърнали и заобичали с духа на самия Неруда. И това е любимата му къща на брега на Тихия океан в Исла Негра. Превърната в музей, тя от десетилетия потапя посетителите в неговия бурен и приказен свят. А точно на 12 юли т.г., когато се навършват 110 г. от рождението на великия поет, домът му ще събере многобройни чилийски творци и те отново ще призоват поезията му да закънти заедно с капитанските камбани, подредени от самия Неруда така, че винаги да звънят с поривите на вятъра от Пасифика.
Преди селището се наричало Лас Гавиотас (Чайките). Но през 1939 г. тук се появява току-що завърналият се от разгромената от Франко републиканска Испания Неруда, уредил извозването с кораб към Чили на над 2000 испански емигранти. Идва да купува предложената му от стария испански моряк Еладио Собрино недостроена къща и пада в плен на бушуващия в подножието й океан. Зърва купчина черни скали, разбиващи кипящия прибой, и възкликва: "Я какъв черен остров!" Така се ражда името Исла Негра (Черен остров), въпреки че няма никакъв остров, а само един неукротим като чилийската природа магьосник на думите.
"Построих къщата си като играчка и играя в нея от сутрин до вечер", пише Неруда за дома си в Исла Негра в своите спомени "Изповядвам, че живях". Той винаги е мечтал да е морски капитан, но от вълните му прилошава. Затова решава, че тук ще е неговият сухоземен кораб. Слага в градината на къщата рибарска лодка и гигантска котва, а до входа й своя любим знак - риба в два преплетени кръга. Самата къща обаче заприличва колкото на кораб, толкова и на влак. Когато мястото вътре не стига за многобройните му колекции, той прикачва все нови и нови пристройки - като вагончета. Това е и спомен за баща му - локомотивен машинист.
Поетът е роден в Парал, Южно Чили, на 12 юли 1904 г. като Рикардо Елиесер Нефтали Рейес Басоалто. Едва на един месец е, когато майка му умира от туберкулоза. Отгледан е в Темуко с много любов от втората жена на баща си и именно на нея посвещава първите си детски стихове. Първата му публикация в печата излиза, когато е на 13. Измисля си псевдонима Пабло Неруда, за да скрие от строгия баща своите "несериозни" занимания. Фамилията заема от чешкия поет Ян Неруда.
Нашумява още 20-годишен с чувствения език и мощната връзка между човек и вселена в "Двадесет поеми за любовта и една песен за отчаянието", а по-късно - с "Испания в сърцето", "Гроздето и вятърът", "Всеобща песен" - поезията му става част и от социалните и революционни борби на човечеството. Колумбийският нобелист Габриел Гарсия Маркес смята Неруда за най-големия световен поет на ХХ век.
Житейският му път го води и през дипломатическа кариера. Между 1927 и 1936 г. е чилийски консул в Бирма (днес Мианмар), Цейлон, Ява, Сингапур, Буенос Айрес, Барселона, Мадрид. През 1930 г. в Ява се жени за холандката "с капка малайска кръв", както сам я описва, Мария Антониета Агенаар Фогелцанг. Нарича я галено Марука. През 1934 г., когато са в Мадрид, тя му ражда дъщерята Малва Марина, но момиченцето е с увреждания и умира едва 8-годишно. Пабло и Марука се разделят през 1936 г.
Испанската гражданска война разтърсва Неруда дълбоко с убийството на приятеля му - големия испански поет Федерико Гарсия Лорка, а също и с жестоките бомбардировки на франкистите над Мадрид. С "Испания в сърцето", която защитниците на републиката четат в окопите, Неруда прави и идейния си избор наляво. Редом с чилиеца е новата му любов - "Мравчицата" Делия дел Карил, аржентинска художничка, учила в Париж и член на Френската комунистическа партия. Тя е с 20 г. по-голяма от Неруда, но културата и красотата й правят разликата незабележима. В Мексико, където поетът е консул на Чили от 1940 до 1943 г., той урежда развод с останалата в Европа Марука и сключва брак с Делия. Но това не е признато в Чили, където чак до 2005 г. разводът не съществува.
Член на Чилийската комунистическа партия и сенатор от 1945 г., Неруда през 1949 г. е принуден да избяга от родината си в Аржентина на кон, прекосявайки Андите. Така се спасява от арест след пламенна обвинителна реч в Сената срещу тогавашния чилийски президент Габриел Гонсалес Видела, подел репресии срещу ЧКП. Делия остава в Чили упорно да действа за реабилитирането на поета. Тя още не знае, че по време на изгнанието той намира нова муза - пламва любовта му към червенокосата чилийска певица Матилде Урутия, с която се засичат в Мексико през 1949 г., а през 1952 г. изживяват идилични седмици на остров Капри. Така се раждат "Стиховете на капитана". За да не страда Делия, те са издадени анонимно в Неапол. Аржентинката успява да издейства завръщането на Неруда в Чили в края на 1952-ра. За Матилде тя научава чак след още три години, когато разбира, че мъжът й е построил артистична къща на любовницата си в Сантяго - "Ла Часкона" ("Рошлата"), както той наричал самата Матилде заради буйната й коса. Оскърбената Делия веднага се разделя с поета. Тя надживява Неруда с 16 години, а съперницата си с 4, и умира в Сантяго през 1989-а на 105 години.
Матилде създава на поета съзвучна с натурата му на епикуреец житейска и творческа среда. Двамата са най-щастливи в Исла Негра. Останалият вечно непораснало дете Неруда най-много се радва там на колекцията си от 15 дървени човешки фигури, порили някога океанските вълни, окачени на корабни носове. Събирал ги е в Чили, Венецуела, Франция, Перу. Една от фигурите... плаче. Има стъклени очи и когато в студените зимни дни в залата се пали камина, стъклото се изпотява. Неруда обаче обяснявал, че статуята рони сълзи от мъка по морето. За да я утеши, боядисал стената зад нея в морско синьо, любимия му цвят. В двата противоположни ъгли на столовата поетът сложил женска и мъжка корабни статуи. Бил убеден, че двете дървени изваяния са се влюбили и затова там витаел дух на любов.
Пак с любов, разбира се, е пропита и спалнята със снежнобялото ложе, откъдето поетът и Матилде винаги можели да виждат океана, сякаш наистина плували по вълните му. В стаите-вагончета на дома пъстреят още колекции от бутилки с миниатюрни корабчета вътре, от африкански и индиански маски, от хербарии с пленителни пеперуди, от кости на кашалоти, гигантски раковини, яйца на нянду и какво ли още не.
Последната стая в дома е недовършена. Поетът започва да подрежда в нея още от своите раковини малко преди ракът на простатата да го повали на легло през 1973 г. Той вече не може да става, когато на 11 септември същата година бомбите започват да падат над президентския дворец на приятеля му - президента социалист Салвадор Алиенде, който загива в пламъците на военния преврат. Неруда е покъртен до дъното на душата от бруталността на военните и репресиите им и пише последното си гневно стихотворение срещу генералите предатели. Настанен е в клиника в Сантяго, където умира на 23 септември 1973 г. Шофьорът му Мануел Арая уверява, че поетът е бил отровен с инжекция по нареждане на хунтата. Ексхумацията и експертизата миналата година не доказаха отравяне, но 40 г. са прекалено дълъг срок за съхраняване на следи.
Погребението на Неруда се превръща в първата открита демонстрация срещу военната хунта. Отначало е положен във временен гроб и чак след падането на диктатурата, през 1992 г., е изпълнено желанието му да почива в Исла Негра, на океанския бряг. До него днес е и Матилде, която си отива през 1985 г. Поет и муза продължават да летят на вечния кораб на поезията към всички сърца и всички времена, отворени за бунт и любов.

Видяно: 1Мнения: 0

Общи данни
Чили
Видяно: 2696   Мнения:0

Известни личности
Известни личности
Видяно: 2849   Мнения:0

Сто години от рождението на Пабло Неруда
Видяно: 1656   Мнения:0

Луис Корвалан пише книга за демокрацията
Видяно: 555   Мнения:0

Любовта на Виктор Хара
Видяно: 211   Мнения:0

Изправи се, Виктор Хара!
Видяно: 208   Мнения:0

Българо-чилийски мотиви за Виолета и Виктор
Видяно: 303   Мнения:0

Духът на Неруда още зарежда Исла Негра с магии и любов
Видяно: 1068   Мнения:0

Убиецът на Виктор Хара е руснак
Видяно: 1704   Мнения:1

В корабовлака на Неруда
Видяно: 238   Мнения:0

Татко Лучо отиде при сина си
Видяно: 257   Мнения:0

Корвалан си отиде с България в сърцето
Видяно: 252   Мнения:0

Сърцето на Корвалан
Видяно: 211   Мнения:0

Чилийският Берлускони
Видяно: 219   Мнения:0

Неудобният Алиенде
Видяно: 256   Мнения:0

Чилийският казак
Видяно: 249   Мнения:0

Матилде, музата на Неруда
Видяно: 410   Мнения:0

Отровен ли е бил Пабло Неруда
Видяно: 101   Мнения:0

Две жени начело на Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Капитанът на чилийските бури
Видяно: 0   Мнения:0

Корабът на Неруда
Видяно: 0   Мнения:0

Дъщери на генерали в битка за Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Култура
Антонио Скармета получи литературната награда "Планета"
Видяно: 886   Мнения:0

Исабел Алиенде тръгва на български
Видяно: 741   Мнения:0

Чили ще се състезава за "Оскар" и "Гоя" с филма "Мачука"
Видяно: 742   Мнения:0

Записки от един медиен конгрес в Чили
Видяно: 211   Мнения:0

Чили си спомня за Салвадор Алиенде с филм 41 години по-късно
Видяно: 0   Мнения:0

От Пабло Неруда до Димитър Димов
Видяно: 0   Мнения:0

Контакти с България
Мануел Инохоса: Не ви трябва Пиночет, а развитие на демократичните институции
Видяно: 739   Мнения:0

Спомен за приятелите, които разпиляхме
Видяно: 4405   Мнения:1

Честват един век на Пабло Неруда в СУ
Видяно: 650   Мнения:0

Ще открием ли Елдорадо в Чили и Бразилия?
Видяно: 592   Мнения:1

Първанов предлага на Чили смесени предприятия
Видяно: 632   Мнения:0

Чилийци, живяли в България, плакаха пред Първанов
Видяно: 1039   Мнения:0

България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Видяно: 545   Мнения:0

Българското Чили
Видяно: 2136   Мнения:0

Чилийска фиеста, български прочит
Видяно: 331   Мнения:0

Българо-чилийски мотиви за Виолета и Виктор
Видяно: 215   Мнения:0

Експлозивни струни - от Чили до България
Видяно: 330   Мнения:0

Велислава Дърева просълзи посланика на Чили
Видяно: 358   Мнения:0

Пилот ветеран на 94 г.е доайен на българите в Чили
Видяно: 303   Мнения:0

Чилийски открития
Видяно: 235   Мнения:0

България ще има почетен консул в Чили
Видяно: 714   Мнения:0

Чили чества 24 май с книги от Антарктида
Видяно: 636   Мнения:0

Български режисьор трупа слава в Чили
Видяно: 1263   Мнения:0

БЪЛГАРИТЕ - ПОЧТИ КАТО ЧИЛИЙЦИТЕ
Видяно: 700   Мнения:0

България завинаги е в сърцето на Луис Корвалан
Видяно: 246   Мнения:0

Българо-чилийски връзки и българско посолство в Чили - към декември 2008 г.
Видяно: 417   Мнения:0

Един чилиец разказва за... Макондо (Народна република)
Видяно: 243   Мнения:0

Близкото Чили
Видяно: 277   Мнения:0

НИКОЛА ВАПЦАРОВ И ВИКТОР ХАРА – БРАТЯ НА ВСИЧКИ “ПОЕТИ БЕЗ ГРАНИЦИ”
Видяно: 291   Мнения:0

Безпокойни песни
Видяно: 269   Мнения:0

Чили
Видяно: 257   Мнения:0

Посолството на България в Чили отбелязва националния ни празник с изложба на трима млади български творци
Видяно: 359   Мнения:0

Книгите на Юлия Кръстева - на чилийските барикади
Видяно: 256   Мнения:0

Българско ехо от чилийския 11 септември
Видяно: 0   Мнения:0

Чилийски уроци за българското образование
Видяно: 0   Мнения:0

Всички обичаха имигрантите от Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Чили и България – вазимовръзки и дифузии
Видяно: 0   Мнения:0

Забележителности
Янки и холандци копаят за съкровището на Френсис Дрейк край Чили
Видяно: 1163   Мнения:1

Атакама е Елдорадо за астрономите
Видяно: 688   Мнения:0

ПУСТИНЯТА АТАКАМА - изумителни съкровища в най-сухия край на света
Видяно: 2270   Мнения:1

ВЕЛИКДЕНСКИЯТ ОСТРОВ - загадъчен археологически музей на открито
Видяно: 692   Мнения:0

На края на света
Видяно: 249   Мнения:0

Пробождането на Андите
Видяно: 211   Мнения:0

Сървайвър по чилийски
Видяно: 239   Мнения:0

Гневът на вулканите
Видяно: 210   Мнения:0

Супертелескоп се взира от Чили във Вселената
Видяно: 236   Мнения:0

Чили в сметки
Видяно: 238   Мнения:0

Чили - луда география и уникална храна
Видяно: 118   Мнения:0

Авторски анализи
Луис Корвалан още вярва в социализма
Видяно: 1602   Мнения:1

Господството на САЩ бе осигурено от Горбачов
Видяно: 814   Мнения:0

Дванадесетгодишно чилийче тормози политици
Видяно: 652   Мнения:0

Миналото мълчи зад всеки ъгъл в Сантяго
Видяно: 819   Мнения:0

Луис Корвалан пише книга за демокрацията
Видяно: 661   Мнения:0

България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Видяно: 585   Мнения:0

Духът на Неруда още зарежда Исла Негра с магии и любов
Видяно: 580   Мнения:0

Убиецът на Виктор Хара е руснак
Видяно: 920   Мнения:0

Латино в яркочервено и бледорозово
Видяно: 512   Мнения:0

Промяна по чилийски: страдалка, руса, жена
Видяно: 598   Мнения:0

Революцията на пингвините
Видяно: 570   Мнения:0

Трепети под Южния кръст
Видяно: 543   Мнения:0

БАЧЕЛЕТ, ЖЕНАТА ПРЕЗИДЕНТ
Видяно: 660   Мнения:0

ЧИЛИ СЛЕД ПИНОЧЕТ
Видяно: 1260   Мнения:0

Светлини и сенки от Къщата на духовете
Видяно: 504   Мнения:0

България завинаги е в сърцето на Луис Корвалан
Видяно: 8751   Мнения:0

Чили започва отначало
Видяно: 201   Мнения:0

Махалото на Фуко – от Украйна до Чили
Видяно: 180   Мнения:0

Трус и за “чилийския модел”
Видяно: 199   Мнения:0

Татко Лучо отиде при сина си
Видяно: 219   Мнения:0

В краката на Магелан
Видяно: 188   Мнения:0

Пасионариите на Чили
Видяно: 196   Мнения:0

Чилийски трусове
Видяно: 6635   Мнения:0

Следата на Алиенде
Видяно: 0   Мнения:0

Четиридесет години по-късно Чили се връща на пътя на Алиенде
Видяно: 0   Мнения:0

Подаръкът на Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Лявото и дясното ехо от Чили 40 години по-късно
Видяно: 0   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016

Солидарност с Барселона, отговорност пред хуманизма

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в Четвъртия журналистически конкурс на СИЖБ „Светове и цветове” - 2016




Партньори и спонсори















24.11.2017 г.

Visitor: 1491118