Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
В. "Дума", 5 март 2015 г.

Чилийски уроци за българското образование

Българо-чилиецът Раймонд Гутиерес, студент от Сантяго, прокарва интересни паралели между двете ни страни и реалности

Къдринка Къдринова


Докато у нас новият Закон за предучилищното и училищното образование дава зелена светлина на една подхранваща социалното неравенство идея – държавното субсидиране на частни детски градини и училища, далечно Чили прави точно обратното. Насърчава възстановяването на държавната роля на всички образователни нива и дори планира от догодина преминаване към безплатно университетско обучение.
Амбициозната образователна реформа бе едно от ключовите обещания, с които чилийската президентка социалистка Мишел Бачелет миналата година взе за втори път властта в доста по-напредналата икономически от България южноамериканска страна. Разбирането за належащата необходимост от дълбоки промени в тази сфера, в която рефлектира и цялостната социална картина на обществото, узря там след упорити студентски и ученически борби, чиито пикове бяха през 2006 г. и през 2011 г.
Един от техните преки участници – студентът по история от Университета на Сантяго де Чиле /USACH/ Раймонд Гутиерес, бе наскоро в България и разказа доста подробности за чилийския опит.
Раймонд или Ремо, както го наричат приятелите, е син на някогашния чилийски емигрант Хуан Карлос Гутиерес, потърсил в нашата страна убежище от репресиите на диктатурата на генерал Пиночет в Чили и срещнал българката Мирослава, майката на Ремо. Семейството, което от 1997 г. се е установило в Чили, има и дъщеря – Аранача.
Сегашното идване на Ремо в България бе заради подготвяната от него в Сантяго дипломна работа, посветена на историята на чилийската емиграция у нас. В годините между 1973-та и 1990-та в страната ни са живели над 600 чилийски емигранти. Днес те пазят топъл спомен за онова време и са човешкият мост между Чили и България.
Събирането на материали за тази забележителна страница в двустранните отношения, интервютата и търсенето на архиви у нас не изолираха Ремо от актуалните вълнения в страната ни. Двойните му българо-чилийски корени го мотивираха да разкаже за преживяното на образователния фрот в Чили така, че то да бъде полезно и за другата му родина – България. Стига да има кой да го чуе тук...

Ремо, колко годишен беше, когато се включи в ученическо-студентските борби в Чили за достъпно и качествено образование? Как стана всичко?

Майка ми смята, че тя е виновна. На шега, на майтап, но донякъде е точно така. Бях 16-годишен, когато през 2006 г. започна „революцията на пингвините”. Така нарекоха големите ученически протести и окупации тогава – заради черно-белите ни униформи. Сутринта, когато активистите на протеста в нашето училище бяха обявили, че ще го окупират, много ми се спеше и не ми се ставаше рано. Майка ми започна да ме буди, защото смяташе, че ще закъснея за уроците. Казах й, че няма да има занятия, ще има окупация, да ме остави да се наспя. Тя не ми повярва, реши, че искам да изкръшкам от учене. Вдигна ме и ме накара да отида в училището. Така се оказах сред окупаторите – и то тръгна... Това е, разбира се, лековатият вариант да разкажа за нещата. Всъщност в процеса на тежкия сблъсък, в който влязохме, ние много бързо и „в крачка” трябваше да узряваме за поведената борба, да осъзнаваме дълбочината и значението й. Тя всъщност беше за цялото общесто, защото, борейки се за по-справедливо образование, ние се борехме и за повече права, за по-справедлив социален статус за всички граждани. Същевременно се учехме на чувство на общност, учехме се да преодоляваме страха, да осъзнаваме, че заедно сме сила. Освен това онези протести там не са като тукашните. Тук видях хората спокойно да си скандсират каквото искат, да развяват знамена и да пеят песни, а полицията да ги пази. Там не е така. Там полицията бие здраво, пуска и сълзотворен газ, който е нещо отвратително. Даже се говори, че той съдържал вещества, които унищожават репродуктивните способности – мярка да не се размножават бунтарите... Е, има и сред протестиращите буйни глави – искат да строшат, да подпалят нещо, да избият адреналина. Често сблъсъците са много сериозни. Но това също е школа. Осъзнаваш, че дори и да те понабият полицаите, дори и да те арестуват, няма страшно. Научаваш се как да обуздаваш буйните глави и как да даваш предимство на разумното и конструктивното. Най-важното, което усвоихме още съвсем млади, бе чувството за отговорност пред обществото, което ни подкрепи. Именно така успяхме да накараме властта най-после да започне да изпълнява исканията ни.

Къде са корените на проблемите в чилийското образование?

Те идват още от 80-те години, когато правителството на Пиночет започва неолиберални реформи. Тогава образованието се превръща от социално благо в стока. Така се дава възможността частници да забогатяват чрез образователните институции. Изоставя се държавната отговорност към държавните училища и университети. Всеки частник търси по-големи печаби, няма за цел да се грижи за качеството на образованието или за неговата социална функция. Ето как в Чили се оказахме хем с много скъпо образование, хем с некачествено и загубило социалната си функция.

Колко струва да следваш в държавен университет в Чили и как се съотнася тази цена към средната заплата?

Средният доход в Чили е около 225 000 песос месечно. Едно евро е равно приблизително на 700 чилийски песос. Университетските такси варират според специалността. Моята – история, е от евтините. Годишната такса за нея е 1 милион и 900 хиляди песос. Но има и такси до 4 милиона. Ако се вземе предвид и постоянно покачващата се цена на транспорта, както и други свързани разходи, получава се една възпираща сума за средните семейства. Плюс това имаме и най-коварния подводен риф – уж за да стане по-достъпно образоването, се предлага финансирато на студентите чрез банкови кредити. Така оставаш за много години заробен към банките, а те печелят включително и от държавни средства по тези програми.

Разкажи какви видове училища училища има в Чили.

През 80-те години се въвежда система, при която училищата в първоначалното и средното образование се разделят според трите възможни начина на финансиране. Едните са общинските училища, чието финансиране зависи от това, доколко богата е съответната община и колко може да отдели за образование. Нали е ясно какво става в бедните общини? Това има пряка връзка и с качеството на образованието. Вторият вид училища са частните. През 80-те те започват да се множат. И третият вид са частните училища с държавно финансиране. Това е най-сложната конфигурация, защото тези образователни институции не са били задължавани да гарантират качеството на предлаганото обучение, а само са го превърнали в доходен бизнес, възползвайки се от парите на държавата. Випускниците на тазива училища после нямат възможност да следват в университет, защото качеството на подготовката им не позволява да се справят с кандидат-студентския изпит. Той на свой ред е нещо като класова „цедка”. Преодоляват го онези, чиито семейства имат по-солидни икономически възможности и са съумели да подготвят децата си по-добре – за разлика от онези, които идват от държавни училища.

Какво променя сегашната образователна реформа в Чили?

Бе приет закон, с който вече се премахва този начин на финансиране на частните училища с държавни средства. Дава се срок от 2 години, за да реши всяка образователна институция дали ще стане частна и ще спре да получава държавни пари, или ще стане държавна, разчитайки съответно на държавни средства. Също трябва да уточним, че досега в първоначалното, средното и висшето образование се позволяваше да се реализират печалби чрез самото предоставяне на образование. Това влизаше в противоречие със закона, но се позволяваше. Сега се поставя условието всичко, което се печели, да се инвестира пак в същата образователна институция, в развитието й, в по-качественото образование. А не да се обогатяват персонално собствениците или ректорите. В България сега забелязвам стремеж да се върви в обратната посока, да се изоставя държавното образование, което смятам за много опасно. Оправданието, че няма пари в дръжвата и че е по-добре да дойдат частници и приватизатори, е рискована заблуда. Те ще дойдат, но ще искат да печелят за себе си, а не да повишават качеството или да се фокусират върху социалната ориентация на образованието.

Какви са характеристиките на чилийското ученическо и студентско движение?

Ние постигнахме голяма подкрепа от обществото – и през 2006-та с протестите на учениците, и през 2011-та с протестите на студентите и учениците. Цялото общество стигна до убеждението, че образванието трябва да се върне към онези етапи, в които вече е било, които са били по-ефективни. И да не се прави бизнес от обучението, а средствата да се администрират справедливо и интелигентно, бед да го превръщат в стока. Това е тенденцията – държавата да се върне към централната си роля в образованието, а не да го изоставя на икономическите интереси на частни корпорации, включително и чуждестранни, извън Латинска Америка, които вече са издигнали една култура на превръщането на обучението в бизнес.
Най-важните организации са онези, които могат да обединят различните сектори. Такива са например студентските организации. Те са много силни и през последните години се засилиха още. Предлагат сериозно обсъждане на решения и алтернативи на наличната ситуация. Прави впичатление също как по-младите чилийци, учениците на възраст между 15 и 18 г., също са развили много активни и радикални ученически формации. И най-интересното е как обществото вече проявява траен интерес какво имат да кажат учениите и студентите. Пресата също им дава думата, въпреки че допреди 2011 г. не се интересуваше въобще, не следеше например изборите в самите университети. А сега ги следи с повишен интерес, защото ако спечели една крайно дясна организация, както тази година стана в Католическия университет на Сантяго, или пък спечелят по-радикални леви оранизации, това ще предизвика нов сценарий, нов контекст за дискусията около образованието. Ще повлияе на способността на учениците да принудят правителството да ги чуе и да преговаря. Социалното движение се организира все повече и целта е то да покаже, че не става дума само за образованието, че и здравеопзването има връзка със самите студенти и семействата им, както и качествата на работните места, трудовото законодателство, разходването на бюджетните средства, съэдбата на коренното население мапуче и т.н. Това са все взаимосвързани теми, не може да ги разглеждаме поотделно. Държавата трябва да се развива като едно цяло. Без добро здравеопазване няма да има и добро образование, а недобре образовано дете или младеж няма да има и добро отношение към природата. Всичко е свързано и социалнодо движение е активен участник в тези процеси. Аз участвам по-скоро в социални организации, които представят различни интереси на различни сектори от обществото. Традиционните политически партии в Чили са загубили много от доверието на хората, които не виждат сред тях реални представители и защитници на своите интереси. Така че социалните движения се опитват да запълват този вакуум.


Видяно: 1Мнения: 0

Общи данни
Чили
Видяно: 2696   Мнения:0

Известни личности
Известни личности
Видяно: 2849   Мнения:0

Сто години от рождението на Пабло Неруда
Видяно: 1656   Мнения:0

Луис Корвалан пише книга за демокрацията
Видяно: 555   Мнения:0

Любовта на Виктор Хара
Видяно: 211   Мнения:0

Изправи се, Виктор Хара!
Видяно: 208   Мнения:0

Българо-чилийски мотиви за Виолета и Виктор
Видяно: 303   Мнения:0

Духът на Неруда още зарежда Исла Негра с магии и любов
Видяно: 1068   Мнения:0

Убиецът на Виктор Хара е руснак
Видяно: 1704   Мнения:1

В корабовлака на Неруда
Видяно: 238   Мнения:0

Татко Лучо отиде при сина си
Видяно: 257   Мнения:0

Корвалан си отиде с България в сърцето
Видяно: 252   Мнения:0

Сърцето на Корвалан
Видяно: 211   Мнения:0

Чилийският Берлускони
Видяно: 219   Мнения:0

Неудобният Алиенде
Видяно: 256   Мнения:0

Чилийският казак
Видяно: 249   Мнения:0

Матилде, музата на Неруда
Видяно: 410   Мнения:0

Отровен ли е бил Пабло Неруда
Видяно: 101   Мнения:0

Две жени начело на Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Капитанът на чилийските бури
Видяно: 0   Мнения:0

Корабът на Неруда
Видяно: 0   Мнения:0

Дъщери на генерали в битка за Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Култура
Антонио Скармета получи литературната награда "Планета"
Видяно: 886   Мнения:0

Исабел Алиенде тръгва на български
Видяно: 741   Мнения:0

Чили ще се състезава за "Оскар" и "Гоя" с филма "Мачука"
Видяно: 742   Мнения:0

Записки от един медиен конгрес в Чили
Видяно: 211   Мнения:0

Чили си спомня за Салвадор Алиенде с филм 41 години по-късно
Видяно: 0   Мнения:0

От Пабло Неруда до Димитър Димов
Видяно: 0   Мнения:0

Контакти с България
Мануел Инохоса: Не ви трябва Пиночет, а развитие на демократичните институции
Видяно: 739   Мнения:0

Спомен за приятелите, които разпиляхме
Видяно: 4405   Мнения:1

Честват един век на Пабло Неруда в СУ
Видяно: 650   Мнения:0

Ще открием ли Елдорадо в Чили и Бразилия?
Видяно: 592   Мнения:1

Първанов предлага на Чили смесени предприятия
Видяно: 632   Мнения:0

Чилийци, живяли в България, плакаха пред Първанов
Видяно: 1039   Мнения:0

България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Видяно: 545   Мнения:0

Българското Чили
Видяно: 2136   Мнения:0

Чилийска фиеста, български прочит
Видяно: 331   Мнения:0

Българо-чилийски мотиви за Виолета и Виктор
Видяно: 215   Мнения:0

Експлозивни струни - от Чили до България
Видяно: 330   Мнения:0

Велислава Дърева просълзи посланика на Чили
Видяно: 358   Мнения:0

Пилот ветеран на 94 г.е доайен на българите в Чили
Видяно: 303   Мнения:0

Чилийски открития
Видяно: 235   Мнения:0

България ще има почетен консул в Чили
Видяно: 714   Мнения:0

Чили чества 24 май с книги от Антарктида
Видяно: 636   Мнения:0

Български режисьор трупа слава в Чили
Видяно: 1263   Мнения:0

БЪЛГАРИТЕ - ПОЧТИ КАТО ЧИЛИЙЦИТЕ
Видяно: 700   Мнения:0

България завинаги е в сърцето на Луис Корвалан
Видяно: 246   Мнения:0

Българо-чилийски връзки и българско посолство в Чили - към декември 2008 г.
Видяно: 417   Мнения:0

Един чилиец разказва за... Макондо (Народна република)
Видяно: 243   Мнения:0

Близкото Чили
Видяно: 277   Мнения:0

НИКОЛА ВАПЦАРОВ И ВИКТОР ХАРА – БРАТЯ НА ВСИЧКИ “ПОЕТИ БЕЗ ГРАНИЦИ”
Видяно: 291   Мнения:0

Безпокойни песни
Видяно: 269   Мнения:0

Чили
Видяно: 257   Мнения:0

Посолството на България в Чили отбелязва националния ни празник с изложба на трима млади български творци
Видяно: 359   Мнения:0

Книгите на Юлия Кръстева - на чилийските барикади
Видяно: 256   Мнения:0

Българско ехо от чилийския 11 септември
Видяно: 0   Мнения:0

Чилийски уроци за българското образование
Видяно: 0   Мнения:0

Всички обичаха имигрантите от Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Чили и България – вазимовръзки и дифузии
Видяно: 0   Мнения:0

Забележителности
Янки и холандци копаят за съкровището на Френсис Дрейк край Чили
Видяно: 1163   Мнения:1

Атакама е Елдорадо за астрономите
Видяно: 688   Мнения:0

ПУСТИНЯТА АТАКАМА - изумителни съкровища в най-сухия край на света
Видяно: 2270   Мнения:1

ВЕЛИКДЕНСКИЯТ ОСТРОВ - загадъчен археологически музей на открито
Видяно: 692   Мнения:0

На края на света
Видяно: 249   Мнения:0

Пробождането на Андите
Видяно: 211   Мнения:0

Сървайвър по чилийски
Видяно: 239   Мнения:0

Гневът на вулканите
Видяно: 210   Мнения:0

Супертелескоп се взира от Чили във Вселената
Видяно: 236   Мнения:0

Чили в сметки
Видяно: 238   Мнения:0

Чили - луда география и уникална храна
Видяно: 118   Мнения:0

Авторски анализи
Луис Корвалан още вярва в социализма
Видяно: 1602   Мнения:1

Господството на САЩ бе осигурено от Горбачов
Видяно: 814   Мнения:0

Дванадесетгодишно чилийче тормози политици
Видяно: 652   Мнения:0

Миналото мълчи зад всеки ъгъл в Сантяго
Видяно: 819   Мнения:0

Луис Корвалан пише книга за демокрацията
Видяно: 661   Мнения:0

България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Видяно: 585   Мнения:0

Духът на Неруда още зарежда Исла Негра с магии и любов
Видяно: 580   Мнения:0

Убиецът на Виктор Хара е руснак
Видяно: 920   Мнения:0

Латино в яркочервено и бледорозово
Видяно: 512   Мнения:0

Промяна по чилийски: страдалка, руса, жена
Видяно: 598   Мнения:0

Революцията на пингвините
Видяно: 570   Мнения:0

Трепети под Южния кръст
Видяно: 543   Мнения:0

БАЧЕЛЕТ, ЖЕНАТА ПРЕЗИДЕНТ
Видяно: 660   Мнения:0

ЧИЛИ СЛЕД ПИНОЧЕТ
Видяно: 1260   Мнения:0

Светлини и сенки от Къщата на духовете
Видяно: 504   Мнения:0

България завинаги е в сърцето на Луис Корвалан
Видяно: 8751   Мнения:0

Чили започва отначало
Видяно: 201   Мнения:0

Махалото на Фуко – от Украйна до Чили
Видяно: 180   Мнения:0

Трус и за “чилийския модел”
Видяно: 199   Мнения:0

Татко Лучо отиде при сина си
Видяно: 219   Мнения:0

В краката на Магелан
Видяно: 188   Мнения:0

Пасионариите на Чили
Видяно: 196   Мнения:0

Чилийски трусове
Видяно: 6635   Мнения:0

Следата на Алиенде
Видяно: 0   Мнения:0

Четиридесет години по-късно Чили се връща на пътя на Алиенде
Видяно: 0   Мнения:0

Подаръкът на Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Лявото и дясното ехо от Чили 40 години по-късно
Видяно: 0   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016

Солидарност с Барселона, отговорност пред хуманизма

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в Четвъртия журналистически конкурс на СИЖБ „Светове и цветове” - 2016




Партньори и спонсори















18.11.2017 г.

Visitor: 1474032