Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
Сп. "Тема", брой 30 (609), 29-04 август 2013

Самбата на папата

Франциск І екзалтира родния си латиноамерикански континент, прокламирайки при визитата в Бразилия завой на църквата към нуждите на бедните и към радостта от живота. Публика му бяха 1,5 милиона участници в световния фестивал на католическата младеж

Къдринка Къдринова


Който държи младежта, притежава и бъдещето. 76-годишният аржентински папа Хорхе Берголио, взел името Франциск І в чест на светията закрилник на бедните Франциск Асизки, екзалтира милион и половината участници в световния фестивал на католическата младеж в Бразилия с посланията си църквата да си възвърне социалната чувствителност, а вярващите – радостта от живота, солидарността и братството, защото те изпълват душите повече от успеха, парите и консумативността. Публиката откликна на това колкото с молитви и песнопения, толкова и с пламенна самба.
Папата спечели множеството и с пренебрежението си към мерките за сигурност – ръкуваше се без боязън с всички желаещи и пътуваше в папамобила си из известния с високата си престъпност Рио със спуснати странични стъкла. „Уморени от лицемерието и моралната нечистоплътност на хората на властта, младежите бяха омаяни от Франциск... Видяха човек без страх от смъртта – нещо, което винаги силно впечатлява младите,” свидетелства кореспондентът на испанския в. „Ел Паис” от града на кариоките. Несъмнено не по-малко впечатление направи и човешката спонтанност на Берголио, който без никакво притеснение наруши висшия протокол и сърдечно разцелува бразилската президентка Дилма Русеф. Никой друг папа досега не си е позволявал публично подобен телесен контакт. Дилма от своя страна не пропусна да отбележи в привественото си слово колко съзвучна с политиката на нейното правителство е същността на християнството, в което също са заложени „социалната справедливост, солидарността, човешките права”.
Папата избра Бразилия за свое първо чуждестранно пътуване след издигането му за глава на Светия престол през май т.г., не само защото 190-милионният латиноамерикански гигинт е страната с най-многобройна католическа общност в света (123 милиона бразилци се обявяват за принадлежащи към тази църква). Но и защото тъкмо в Бразилия преди 6 години тогавашният аржентински кардинал и епископ на Буенос Айрес Хорхе Берголио прави ключова крачка за претворяване в дела на свето разбиране за една скромна църква, загрижена за бедните и ангажирана с реалните проблеми на хората. През 2007 г.в най-важния бразилски храм в град Апаренсия – светилище на Девата, закрилничка на Бразилия, се събират епископи от цяла Латинска Америка и Карибието и приемат заедно т.нар. „документ от Апаренсия”, призоваващ църквата „да се върне на пътя на Христос”. Един от вдъхновителите на този документ е именно сегашният папа Франциск І. Ето защо той избра да изнесе първата своя проповед при сегашната си визита в Бразилия точно в Апаренсия. И тя бе напълно в духа на онзи документ отпреди шест години.
Разбира се, не всички се прехласнаха по посланията и личността на папата. Имаше и недоволни. Въпреки че малко преди пътуването си той изрично изрази подкрепа за младите демонстранти, които неочаквано за повечето наблюдатели изгирнаха преди около месец срещу недостатъчно социалното според тях управление на Дилма Русеф, това не му спести и протести срещу него самия. Още по времето на приема, даден в чест на госта в деня на пристигането му, наблизо бе организирана буйна младежка демонстрация срещу папската визита и внушителните разходи около нея. По-късно имаше и многобройни други протести – особено срещу неприемането от страна на Ватикана на абортите и на сексуалните малцинства.
Бразилската преса веднага изчисли, че само въпросният първи прием е струвал на хазната 380 000 долара. А общо федералните, щетските и общинските бюджети са олекнали при подготовката за посрещането с цели 73 милиона долара, както твърди в. „О Глобо”. По-голямата част от разходите е отишла за охрана, като за целта са били мобилизирани 28 000 души от армията и жандармерията плюс още 1500 федерални полицаи. 40 души са натоварени с личната охрана на папата.
Отделно организирането на световния фестивал на католическата младеж струва между 143 и 156 милиона долара – но те се поемат от Ватикана, като 70% се покриват практически от самите участници или от дарения.
Бразилските власти уверяват, че всички разходи ще се препокрият значително от приходите, които голямото събитие ще донесе. Според държавната туристическа агенция „Ембратур”, цитирана от Би Би Си, всъщност бразилската икономика ще получи „инжекция” от около 540 милиона долара.
Що се отнася до световните фестивали на католическата младеж, които започват да се организират през 1985 г. по инициатива на тогавашния папа поляк Йоан-Павел ІІ, могат да се направят любопитни паралели с едни други предшествали ги младежки фестивали. Живелият дълго в социалистическа Полша Карол Войтила (както беше „гражданското” име на Йоан-Павел ІІ) несъмнено е бил добре запознат с традиционните международни младежки форуми, организирани всяка петилетка в различни страни от базираната в Будапеша Световна федерация на демократичната младеж (СФДМ) и от намиращия се в Прага Международен студентски съюз (МСС). София също е била домакин на такъв празник – на ІХ световен фестивал на младежта и студентите през 1968 г., преминал под традиционното мото „За антиимпериалистическа солидарност, мир и дружба”. Следващият беше през 1973 г. в Берлин. Последва Хавана през 1978-а. Перестроечна Москва, преживала набързо смяната на няколко съветски лидери, посрещна световната младеж и студентство на ХІІ-ия фестивал през 1985 г. А ХІІІ-ият се свика през преломната 1989-а в Пхенян. С разпадането на соцлагера тази традиция също замря. Куба направи опит да я съживи, събирайки през 1997-а хиляди младежи на ХІV световен фестивал. Но междувременно Войтила вече беше претворил творчески идеята във фестивалите на католическата младеж. Ето, че днес те вече са набрали сериозно ускорение, а идеите за „солидарност, мир и дружба” са преминали от антиимпериалистическия към християнския контекст...


ИЗРЕЧЕНО ОТ СВЕТИЯ ОТЕЦ В БРАЗИЛИЯ:

„Християнинът не може да е песимист, не може да изглежда като някой, който е в постоянен траур. Никога не бива да губим надежда, да я гасим в сърцата си. Драконът – злото, съществува, но не е най-силният. Най-силният е Бог и Бог е надеждата ни. Вярно, че днес всички, включително и младежите ни, изпитват влиянието на толкова идоли, които се опитват да заемат мястото на Бога и да ни залъжат, че дават надежда: успехът, парите, властта, удоволствието. Често в сърцата на мнозина се настанява усещането за самота и празнина и то ги тласка да търсят за компенсация тези преходни идоли. Нека ни озари надеждата. Нека погледнем позитивно реалността... Младите се нуждаят не само от вещи. Нуждаят се преди всичко от онези нематериални ценности, които носи в сърцето си всеки народ: духовност, щедрост, солидарност, постоянство, братство, радост; това са ценности, чиито дълбоки корени са в християнството”.

...........

„Младежта е прозорецът, през който бъдещето навлиза в света и това ни изправя пред големи предизвикателства. Нашето поколение трябва да се окаже на висотата да даде пространство на всеки млад човек; да насърчи духовните и материалните условия за неговото пълно развитие; да му даде солидна база, върху която да построи живота си; да му гарантира сигурност и образование, за да се превърне в онова, което трябва да бъде; да му предаде вечните ценности, за които си струва да се живее; да му осигури просторен хоризонт за жаждата му за истинско щастие и за желанието му да твори добро; да му остави в наследство свят, който е по мярка на човешкия живот; да събуди в него най-добрите възможности, за да стане той главен герой на своето собствено бъдеще, кореспондиращо със съдбата на всички”.

Видяно: 1Мнения: 0

Общи данни
БРАЗИЛИЯ
Видяно: 1265   Мнения:0

Етанолът в Бразилия
Видяно: 413   Мнения:0

Известни личности
Баия плаче за Жоржи Амаду
Видяно: 966   Мнения:0

Бразилският конгресмен, бивш партизанин и левичар Фернанду ГАБЕЙРА: Щях да убия посланика на Щатите
Видяно: 746   Мнения:0

Бразилката Анита пленява Гарибалди
Видяно: 1581   Мнения:0

Лула - глобален шампион в борбата с глада
Видяно: 356   Мнения:0

Дилма подкарва бразилския локомотив
Видяно: 183   Мнения:0

Тя е!
Видяно: 236   Мнения:0

Женско царство в Бразилия: Глейси Хофман стана държавен министър
Видяно: 259   Мнения:0

Железният женски триумвират на Дилма
Видяно: 234   Мнения:0

Бразилец поема световната прехрана
Видяно: 265   Мнения:0

Оскар Ниемайер, легендата на модерното световно градостроителство, навръх 100-ия си рожден ден, ексклузивно за “Тема”: БЕДНОСТТА И НАСИЛИЕТО ЗАСЕНЧВАТ АРХИТЕКТУРАТА
Видяно: 236   Мнения:0

Дилмониада
Видяно: 284   Мнения:0

Архитектът на бразилската мечта
Видяно: 75   Мнения:0

Няма ненаказано добро
Видяно: 0   Мнения:0

Самбата на папата
Видяно: 0   Мнения:0

Патриотично и дипломатично
Видяно: 0   Мнения:0

Подобрената версия на цар Мидас
Видяно: 0   Мнения:0

Изкуствената патица срещу Дилма
Видяно: 0   Мнения:0

Две се карат, трети печели
Видяно: 0   Мнения:0

Култура
Марсело Лафит: Защо нямате тениски с „Аз обичам София”?!
Видяно: 413   Мнения:0

Кларисе Лиспектор с двуезична книга у нас
Видяно: 0   Мнения:0

Седмица на Бразилското кино в София
Видяно: 0   Мнения:0

Нелсон Родригес на български
Видяно: 0   Мнения:0

Контакти с България
Божият бразилски краснопис
Видяно: 1407   Мнения:1

Антонио Нобрега - "мултипосланик" на бразилската култура
Видяно: 754   Мнения:0

Дилма РУСЕФ, бивш партизански командир, сега бразилски министър от български произход: Ръководих обир на 2,5 млн. долара
Видяно: 15030   Мнения:0

Бразилският посланик вгражда в книги обичта си към България
Видяно: 1232   Мнения:0

Жозе Аугусто Линдгрен Алвес: Напредваме без радикални промени
Видяно: 651   Мнения:0

Ще открием ли Елдорадо в Чили и Бразилия?
Видяно: 669   Мнения:0

Луис Инасио Лула да Силва, президент на Бразилия Залагаме на България за сближаването ни с ЕС
Видяно: 913   Мнения:0

Първанов и Паси се срещнаха в Бразилия
Видяно: 793   Мнения:0

България представи икономиката си в Сао Пауло
Видяно: 740   Мнения:0

Соломон Паси откри почетно консулство в Рио де Жанейро
Видяно: 1070   Мнения:0

България смята Бразилия за силен кандидат за Съвета за сигурност
Видяно: 774   Мнения:0

Заедно с Бразилия храним НАТО с месо
Видяно: 768   Мнения:0

Дилма Ваня Русеф, министър на мините и енергетиката на Бразилия: Искам да съм полезна и за Бразилия, и за България
Видяно: 1217   Мнения:0

България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Видяно: 756   Мнения:0

БЪЛГАРКА РЪКОВОДИ ГИГАНТА НА ЛАТИНСКА АМЕРИКА
Видяно: 875   Мнения:0

Бразилско месо пробива у нас
Видяно: 704   Мнения:0

Интервю с Жоао Жилберто Вас, почетен консул на България в Бразилия
Видяно: 1592   Мнения:0

Дъщеря на българин командва Бразилия
Видяно: 915   Мнения:0

Желязната Дилма
Видяно: 651   Мнения:0

Машадо де Асиш и Грасилиано Рамош с двуезично издание у нас
Видяно: 401   Мнения:0

Пустите варненци станали бразилци
Видяно: 219   Мнения:0

Изложба на Рожерио Диас в София
Видяно: 222   Мнения:0

Капоейра пуска корени у нас
Видяно: 244   Мнения:0

Бразилска фиеста втори път омагьосва Варна
Видяно: 308   Мнения:0

Бразилски джаз и филми в София
Видяно: 389   Мнения:0

Българин да се нарича...
Видяно: 270   Мнения:0

Бразилия е... във Варна
Видяно: 454   Мнения:0

Дилма подкарва бразилския локомотив
Видяно: 229   Мнения:0

Тя е!
Видяно: 202   Мнения:0

Адио, Рио!
Видяно: 220   Мнения:0

Правилата на Максим Бехар станаха хит и в Бразилия
Видяно: 264   Мнения:0

Дилмониада
Видяно: 234   Мнения:0

Рубенс Гама, министър, директор на отдел „Промотиране на търговията и инвестициите” към министерството на външните работи на Бразилия: Икономиките на САЩ и ЕС се износват
Видяно: 225   Мнения:0

ДИЛМА РУСЕФ, ПРЕЗИДЕНТ НА БРАЗИЛИЯ, В ЕКСКЛУЗИВНО ИНТЕРВЮ СПЕЦИАЛНО ЗА „ТЕМА”: Един друг свят е напълно по силите ни
Видяно: 224   Мнения:0

Захарни глави
Видяно: 323   Мнения:0

Момчил Инджов представя книга за Дилма Русеф
Видяно: 99   Мнения:0

Бразилски класик издаден у нас
Видяно: 75   Мнения:0

„Цяла Бразилия” се пренесе в София
Видяно: 83   Мнения:0

„България” на крака пред Рикардо Авербах
Видяно: 70   Мнения:0

Вера Машадо: Ще разширяваме връзката Бразилия-България
Видяно: 78   Мнения:0

Откривателят на Дилма
Видяно: 93   Мнения:0

Нова страница в българо-бразилските отношения
Видяно: 0   Мнения:0

Софийски старт за бразилския Мундиал
Видяно: 0   Мнения:0

Авторски анализи
Лявата вълна в Латинска Америка изненадва Буш в гръб
Видяно: 658   Мнения:0

Щерка на нашенец омайва бразилците като партизанка и министърка
Видяно: 799   Мнения:0

НАТАЛ - РАДОСТ ОТ ЖИВОТА, СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ И КАРНАВАЛИ
Видяно: 1530   Мнения:1

Луис Инасио Лула да Силва, президент на Бразилия: Залагаме на България за сближаването ни с ЕС
Видяно: 779   Мнения:0

България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Видяно: 512   Мнения:0

Другият възможен свят започва в Бразилия
Видяно: 2321   Мнения:0

Оскар Ниемайер, легендата на модерното световно градостроителство, навръх 100-ия си рожден ден, ексклузивно за “Тема”: БЕДНОСТТА И НАСИЛИЕТО ЗАСЕНЧВАТ АРХИТЕКТУРАТА
Видяно: 304   Мнения:0

Антонио Патриота, външен министър на Бразилия: Намаляването на бедността е база за овладяване на кризата
Видяно: 241   Мнения:0

Третият свят става Първи
Видяно: 354   Мнения:0

ДИЛМА РУСЕФ, ПРЕЗИДЕНТ НА БРАЗИЛИЯ, В ЕКСКЛУЗИВНО ИНТЕРВЮ СПЕЦИАЛНО ЗА „ТЕМА”: Един друг свят е напълно по силите ни
Видяно: 2025   Мнения:0

Другият възможен свят
Видяно: 0   Мнения:0

Битката на Дилма
Видяно: 0   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016

Солидарност с Барселона, отговорност пред хуманизма

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в Четвъртия журналистически конкурс на СИЖБ „Светове и цветове” - 2016

СИЖБ обявява номинациите в Петия конкурс „Светове и цветове” - 2017




Партньори и спонсори















20.9.2018 г.

Visitor: 1909570