Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
Сп. "Тема", брой 30 (609), 29-04 август 2013

Самбата на папата

Франциск І екзалтира родния си латиноамерикански континент, прокламирайки при визитата в Бразилия завой на църквата към нуждите на бедните и към радостта от живота. Публика му бяха 1,5 милиона участници в световния фестивал на католическата младеж

Къдринка Къдринова


Който държи младежта, притежава и бъдещето. 76-годишният аржентински папа Хорхе Берголио, взел името Франциск І в чест на светията закрилник на бедните Франциск Асизки, екзалтира милион и половината участници в световния фестивал на католическата младеж в Бразилия с посланията си църквата да си възвърне социалната чувствителност, а вярващите – радостта от живота, солидарността и братството, защото те изпълват душите повече от успеха, парите и консумативността. Публиката откликна на това колкото с молитви и песнопения, толкова и с пламенна самба.
Папата спечели множеството и с пренебрежението си към мерките за сигурност – ръкуваше се без боязън с всички желаещи и пътуваше в папамобила си из известния с високата си престъпност Рио със спуснати странични стъкла. „Уморени от лицемерието и моралната нечистоплътност на хората на властта, младежите бяха омаяни от Франциск... Видяха човек без страх от смъртта – нещо, което винаги силно впечатлява младите,” свидетелства кореспондентът на испанския в. „Ел Паис” от града на кариоките. Несъмнено не по-малко впечатление направи и човешката спонтанност на Берголио, който без никакво притеснение наруши висшия протокол и сърдечно разцелува бразилската президентка Дилма Русеф. Никой друг папа досега не си е позволявал публично подобен телесен контакт. Дилма от своя страна не пропусна да отбележи в привественото си слово колко съзвучна с политиката на нейното правителство е същността на християнството, в което също са заложени „социалната справедливост, солидарността, човешките права”.
Папата избра Бразилия за свое първо чуждестранно пътуване след издигането му за глава на Светия престол през май т.г., не само защото 190-милионният латиноамерикански гигинт е страната с най-многобройна католическа общност в света (123 милиона бразилци се обявяват за принадлежащи към тази църква). Но и защото тъкмо в Бразилия преди 6 години тогавашният аржентински кардинал и епископ на Буенос Айрес Хорхе Берголио прави ключова крачка за претворяване в дела на свето разбиране за една скромна църква, загрижена за бедните и ангажирана с реалните проблеми на хората. През 2007 г.в най-важния бразилски храм в град Апаренсия – светилище на Девата, закрилничка на Бразилия, се събират епископи от цяла Латинска Америка и Карибието и приемат заедно т.нар. „документ от Апаренсия”, призоваващ църквата „да се върне на пътя на Христос”. Един от вдъхновителите на този документ е именно сегашният папа Франциск І. Ето защо той избра да изнесе първата своя проповед при сегашната си визита в Бразилия точно в Апаренсия. И тя бе напълно в духа на онзи документ отпреди шест години.
Разбира се, не всички се прехласнаха по посланията и личността на папата. Имаше и недоволни. Въпреки че малко преди пътуването си той изрично изрази подкрепа за младите демонстранти, които неочаквано за повечето наблюдатели изгирнаха преди около месец срещу недостатъчно социалното според тях управление на Дилма Русеф, това не му спести и протести срещу него самия. Още по времето на приема, даден в чест на госта в деня на пристигането му, наблизо бе организирана буйна младежка демонстрация срещу папската визита и внушителните разходи около нея. По-късно имаше и многобройни други протести – особено срещу неприемането от страна на Ватикана на абортите и на сексуалните малцинства.
Бразилската преса веднага изчисли, че само въпросният първи прием е струвал на хазната 380 000 долара. А общо федералните, щетските и общинските бюджети са олекнали при подготовката за посрещането с цели 73 милиона долара, както твърди в. „О Глобо”. По-голямата част от разходите е отишла за охрана, като за целта са били мобилизирани 28 000 души от армията и жандармерията плюс още 1500 федерални полицаи. 40 души са натоварени с личната охрана на папата.
Отделно организирането на световния фестивал на католическата младеж струва между 143 и 156 милиона долара – но те се поемат от Ватикана, като 70% се покриват практически от самите участници или от дарения.
Бразилските власти уверяват, че всички разходи ще се препокрият значително от приходите, които голямото събитие ще донесе. Според държавната туристическа агенция „Ембратур”, цитирана от Би Би Си, всъщност бразилската икономика ще получи „инжекция” от около 540 милиона долара.
Що се отнася до световните фестивали на католическата младеж, които започват да се организират през 1985 г. по инициатива на тогавашния папа поляк Йоан-Павел ІІ, могат да се направят любопитни паралели с едни други предшествали ги младежки фестивали. Живелият дълго в социалистическа Полша Карол Войтила (както беше „гражданското” име на Йоан-Павел ІІ) несъмнено е бил добре запознат с традиционните международни младежки форуми, организирани всяка петилетка в различни страни от базираната в Будапеша Световна федерация на демократичната младеж (СФДМ) и от намиращия се в Прага Международен студентски съюз (МСС). София също е била домакин на такъв празник – на ІХ световен фестивал на младежта и студентите през 1968 г., преминал под традиционното мото „За антиимпериалистическа солидарност, мир и дружба”. Следващият беше през 1973 г. в Берлин. Последва Хавана през 1978-а. Перестроечна Москва, преживала набързо смяната на няколко съветски лидери, посрещна световната младеж и студентство на ХІІ-ия фестивал през 1985 г. А ХІІІ-ият се свика през преломната 1989-а в Пхенян. С разпадането на соцлагера тази традиция също замря. Куба направи опит да я съживи, събирайки през 1997-а хиляди младежи на ХІV световен фестивал. Но междувременно Войтила вече беше претворил творчески идеята във фестивалите на католическата младеж. Ето, че днес те вече са набрали сериозно ускорение, а идеите за „солидарност, мир и дружба” са преминали от антиимпериалистическия към християнския контекст...


ИЗРЕЧЕНО ОТ СВЕТИЯ ОТЕЦ В БРАЗИЛИЯ:

„Християнинът не може да е песимист, не може да изглежда като някой, който е в постоянен траур. Никога не бива да губим надежда, да я гасим в сърцата си. Драконът – злото, съществува, но не е най-силният. Най-силният е Бог и Бог е надеждата ни. Вярно, че днес всички, включително и младежите ни, изпитват влиянието на толкова идоли, които се опитват да заемат мястото на Бога и да ни залъжат, че дават надежда: успехът, парите, властта, удоволствието. Често в сърцата на мнозина се настанява усещането за самота и празнина и то ги тласка да търсят за компенсация тези преходни идоли. Нека ни озари надеждата. Нека погледнем позитивно реалността... Младите се нуждаят не само от вещи. Нуждаят се преди всичко от онези нематериални ценности, които носи в сърцето си всеки народ: духовност, щедрост, солидарност, постоянство, братство, радост; това са ценности, чиито дълбоки корени са в християнството”.

...........

„Младежта е прозорецът, през който бъдещето навлиза в света и това ни изправя пред големи предизвикателства. Нашето поколение трябва да се окаже на висотата да даде пространство на всеки млад човек; да насърчи духовните и материалните условия за неговото пълно развитие; да му даде солидна база, върху която да построи живота си; да му гарантира сигурност и образование, за да се превърне в онова, което трябва да бъде; да му предаде вечните ценности, за които си струва да се живее; да му осигури просторен хоризонт за жаждата му за истинско щастие и за желанието му да твори добро; да му остави в наследство свят, който е по мярка на човешкия живот; да събуди в него най-добрите възможности, за да стане той главен герой на своето собствено бъдеще, кореспондиращо със съдбата на всички”.
Видяно: 1Мнения: 0

Общи данни
АРЖЕНТИНА
Видяно: 1252   Мнения:3

Известни личности
Митът за Че Гевара надживя спора за идеите му
Видяно: 932   Мнения:0

Хуан Доминго Перон (Juan Domingo Peron) - 1895-1974
Видяно: 3656   Мнения:0

Менем пак накара Аржентина да се влюби в него
Видяно: 1028   Мнения:0

ИЗВЕСТНИ ЛИЧНОСТИ ОТ ИСТОРИЯТА НА АРЖЕНТИНА
Видяно: 2865   Мнения:0

СПАСИТЕЛЯТ ОТ БАЛКАНСКИ ПРОИЗХОД
Видяно: 944   Мнения:0

Аржентина вдигна паметник на Че за юбилея му
Видяно: 749   Мнения:0

Свети Ернесто от Игера, 40 години по-късно
Видяно: 472   Мнения:0

След президентските избори 2007: “Пингвинка” поема Аржентина
Видяно: 332   Мнения:0

Рекордьорката Кристина Фернандес
Видяно: 352   Мнения:0

Не плачи за нея, Аржентина!
Видяно: 330   Мнения:0

Максима, бъдеща кралица на Холандия: Радвай се за нея, Аржентина!
Видяно: 139   Мнения:0

Онасис между Новия и Стария свят, между олимпийския късмет и древногръцката трагедия
Видяно: 131   Мнения:0

Новият папа е аржентинец
Видяно: 0   Мнения:0

Папата на бедните превъзпитава Ватикана
Видяно: 0   Мнения:0

Самбата на папата
Видяно: 0   Мнения:0

Култура
Трети конгрес на испанския език в Росарио
Видяно: 1110   Мнения:0

Буенос Айрес - световна столица на книгата за 2011-а
Видяно: 478   Мнения:0

Танго с усмивка
Видяно: 409   Мнения:0

Контакти с България
ВРЪЗКИ НА БЪЛГАРИЯ С АРЖЕНТИНА
Видяно: 8717   Мнения:0

Аржентинско танго омая ценителите във Варна, Плевен, Пловдив, София
Видяно: 1792   Мнения:0

Аржентинският посланик награди отличници от 90-о СОУ "Хосе де Сан Мартин"
Видяно: 2723   Мнения:0

Новият посланик на Аржентина в България връчи акредитивните си писма
Видяно: 1530   Мнения:0

Наши алпиниски атакуват Аконкагуа
Видяно: 745   Мнения:0

Херонимо Кортес Фунес: Аржентина излезе от порочния омагьосан кръг
Видяно: 757   Мнения:0

Аржентина чества празника си с танго
Видяно: 765   Мнения:0

Войната с българска следа
Видяно: 427   Мнения:0

Български акценти в Аржентина и Мексико
Видяно: 317   Мнения:0

Аржентинска връзка на 80
Видяно: 315   Мнения:0

Българската връзка в спора за Малвините
Видяно: 164   Мнения:0

Аржентинската любов на Иван Звездев
Видяно: 0   Мнения:0

Малвинско танго
Видяно: 0   Мнения:0

Двеста и пет години от началото на аржентинската независимост
Видяно: 0   Мнения:0

Представителят на Аржентина стана Посланик на годината
Видяно: 0   Мнения:0

Кампания „Открий български талант“ в Аржентина
Видяно: 0   Мнения:0

Българка в Аржентина: ДОСТОЙНО Е ДА СЕ РАБОТИ ЗА БЪЛГАРИЯ
Видяно: 0   Мнения:0

Забележителности
Аконкагуа - Кралицата на американските планини
Видяно: 1026   Мнения:0

Буенос Айрес - най-европейският от всички латиноамерикански градове
Видяно: 1549   Мнения:0

Кратък обзор на забележителностите в Аржентина
Видяно: 1401   Мнения:0

ВОДОПАДИТЕ НА ИГУАСУ
Видяно: 1060   Мнения:0

В Устата на тангото
Видяно: 279   Мнения:0

Произлезли от корабите
Видяно: 520   Мнения:0

Авторски анализи
Патагонец оглави Аржентина
Видяно: 1129   Мнения:0

Валутният борд - спасение или проклятие
Видяно: 771   Мнения:0

Кой ще оправя Аржентина - Менем, военните или улицата?
Видяно: 760   Мнения:0

Аржетина дава 45 военни на съд зад граница
Видяно: 1467   Мнения:0

Страсти като от сериали връхлитат латиноуправници
Видяно: 729   Мнения:0

АРЖЕНТИНСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА РЕЖИМА ЗА КОНТРОЛ НА РАКЕТНИ ТЕХНОЛОГИИ
Видяно: 700   Мнения:0

Президентът на Аржентина отново се захвана с чуждестранните компании
Видяно: 659   Мнения:0

Президентът на Аржентина подхвана чуждестранните компании
Видяно: 722   Мнения:0

Евита, Гардел, Че и Марадона вдъхновяват Аржентина
Видяно: 1899   Мнения:0

ЕДИН ПОГРОМ В БУЕНОС АЙРЕС
Видяно: 7586   Мнения:0

Аржентинците честват 200 години независимост
Видяно: 409   Мнения:0

„Татко, защо уби истинския ми татко?”
Видяно: 2108   Мнения:0

Не плачи за нея, Аржентина!
Видяно: 7372   Мнения:0

Война и мир на края на света
Видяно: 11609   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016




Партньори и спонсори















28.4.2017 г.

Visitor: 1157464