Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
Сп. "Тема", брой 38 (667), 29-03 октомври 2014

Изкуствената патица срещу Дилма

Трудно предсказуемата Марина Силва, която хем се представя за гласа на недоволната улица, хем има за съветници последователи на неолиберализма, ще е основната конкурентка на сегашната титулярка в битката за президентския пост в Бразилия

Къдринка Къдринова


На 5 октомври избори ще има не само в България, но и в Бразилия. „Нашата” Дилма Русеф, за която покрай българските й корени у нас вече се знае толкова много, отново ще трябва да мобилизира железния си хараткер, за да се опита да се пребори за втори президентски мандат във вота за държавен глава.
Основната й битка очевидно ще е с очерталата се като нейна главна съперничка Марина Силва – отдавнащна участничка в политическия живот в Бразилия, пробвала се и в предишната президентска кампания през 2010-а, която обаче по света все още е сравнително слабо известна. Най-често чуждите медии я представят като „еколожка” – по навик, защото преди 4 години тя се включи в състезанието за най-висшия пост в Бразилия именно като представителка на малката Зелена партия. Всъщност Марина има преди това над 25-годишен партиен стаж в Работничестата партия, от която е и Дилма, а и предишния бразилски президент – суперпопулярния и до днес Инасио Лула да Силва. Именно Лула дава на Марина и първия й висок държавн пост – тя е министър на екологията в първото му правителство. По-късно обаче „еколожката” решава, че има друг път в политиката и се маха от Работническата партия (РП), която й се струва недостатъчно загрижена за околната среда. Влиза в Зелената партия и като нейна кандидатка в надпреварата през 2010-а взима около 19% от гласовете, класирайки се трета. Тази формация също се оказва тясна за идеите на Марина и тя основава ново свое движение – „Мрежа за устойчиво развитие”. Миналата година, след като Върховният изборен съд на Бразилия му отказва регистрация поради съмнения в събраните подписи, Марина оповестява преминаването си към Бразилската социалистическа партия (БСП). Тя става подгласничка на кандидата на БСП за президенския пост в тазгодишната кампания Едуардо Кампос. Неговият вертолет обаче катастрофира в покрайнините на Сао Пауло на 13 август т.г. и Кампос загива заедно с още 5 свои съратници, пътували на борда. Така от кандидат-вицепрезидентка Марина се превръща в кандидат-президентка.
Представяйки се за гласа на недоволната улица (да не забравяме зрелищните протести с искания за по-социално управление, които тресат Бразилия от над година), но също така разчитайки на група свои съветници, които застъпват неолиберални рецепти, Марина Силва успява бързо да спечели най-вече медийна популярност. И в началото на септември предизвиква фурор със сондаж, който пророкува, че ако отиде на втори тур с Дилма, ще я победи и то с цели 10 пункта разлика. Оттогава обаче преекспонацията на „еколожката” вероятно натежва повече от необходимото и последните проучвания сочат връщане на Дилма на челни позиции – сега я предпочитат 36% от анкетираните, а Марина – 27%. Следващото място твърдо се държи от третия основен участник в надпреварата – кандидата на Бразилската социалдемократическа партия (която е дясна – но в Бразилия никой не се предлага на електората без нещо социално или социалистическо в името) Аесио Невеш с 15%.
Все пак динамичната предизборна обстановка продължава да очертава доста оспорвано съперничество между Дилма и Марина и изходът на надпреварата далеч не е ясен. Парадоксалното е, че на пръв поглед и двете сякаш се състезават в едно и също поле, рзчитайки на едни и същи избиратели – общо взето леви и социално ориентирани. Но това е само на пръв поглед. Всъщност Марина е много специален продукт на съвременната полит-технология. Необходимо е по-прецизно взиране в нейната биография, в нейните често доста противоречиви възгледи и особено в нейния съветнически екип, за да се доловят много интересни детайли.
Естествено, че върху публиката силно въздейства личната история на тази несъмнено магнетична, пламенна, вдъхновена и винаги вярваща си 56-годишна жена. Произходът й е покъртителен. Тя е от много бедно семейство, в което имало 11 деца, но оживели само 8. Родена е в малко село в западния щат Акре, известен с каучоковите си плантации. Във вените й тече кръвта и на докарани от Африка роби, и на португалски заселници. Самата тя от малка заедно с цялото си семейство е трябвало да се труди – да събира каучук. А първото й самостоятелно работно място било на домашна прислужничка. Пет пъти е боледувала от малария, прекарала е и хепатит, освен това е натровена от тежки метали, замърсили питейната вода в селото й заради алчни предприемачи. Не е ходила на училище и се научава да чете и пише чак на 16-годишна възраст, благодарение на една социална програма. На 26-годишна възраст дори успява да получи университетско образование по история. Ангажира се с профсъюзното движение и с политическа дейност, става съратничка на прочутия и убит по-късно от негови врагове природозащитник и борец за опазването на Амазония Чико Мендес. Първото й партийно членство е от 1985-а – в Комунистическата революционна партия, която се влива в Работническата партия и така Марина също влиза в РТ. През 1994-а тя е избрана в Сената от своя щат и става най-младата сенаторка (на 36 г.). Впрочем, в момента сондажите на й дават преднина в родния й щат Акре – там предпочитат Дилма. Което накара испанския в. „Ел Паис” да обобщи: „Никой не е пророк в родината си”.
Освен че е първата тъмнокожа жена – и то с толкова скромен произход, засилила се към президентския връх на Бразилия, Марина трогва публиката и с факта, че е майка на 4 деца, родени през двата й брака. От 1997-а та е евангелистка – за тази вяра я спечелва лечител евангелист, който успява да облекчи многобройните й проблеми със здравето. Тази религиозна ориентация не е кой знае колко сензационна за Бразилия, където евангелистите са доста силни, въпреки че доминиращата религия все пак е католицизмът.
Впрочем, точно по верска линия Марина наскоро се сблъска със сериозен проблем. Следвайки либералните нагласи на „,улицата”, на своите медийни съветници, а и на собствената си разкрепостена младост, кандидат-президентката първоначално включи в програмата си предложение в конституцията да се запише легализирането на хомусексуалните бракове. Което моментално й спечели буря от евангелистко негодувание, заляло и социалните мрежи. Тя веднага даде на заден и пусна медийната си съветничка да поясни, че не са я разбрали, че всъщност ставало дума просто „да се гарантира правото хора от един и същи пол да встъпват в граждански съюз”, а не в брак. Това пък не само ядоса гейовене, но и провокира критиците й да натякнат, че и програмата й, и възгледите й, и целият й политически натюрел са „шизофренични”.
Към подобни изводи навеждат и още доста нейни изяви. Марина Силва например с упоение критикува социалната политика на правителството и твърди, че то не създава условия за предприемаческа инициатива сред бедните слоеве, а само ги приучва към помощи. В същото време обаче тя прочувствено уверява по митингите си, че никога няма да посегне на „Семейната кошница” – популярната правителстевна социална програма, която осигурява пособие за прехрана (еквивалента на 25-30 евро месечно) за най-бедните фамилии. Ето какво заяви тя наскоро на симпатизанти в северния щат Сеара: „Бъдете спокойни! Няма да отменя „Семейната кошница”! И знаете ли защо? Защото знам какво е глад!” След което разказа, как със 7-те й братя и сестри е трябвало навремето да залъгват стомасите си, споделяйки помежду си само „едно яйце, малко брашно, сол и няколко резенчета лук”.
Такива откровения, разбира се, винаги вълнуват емоционалните бразилци, независимо от социалния им статус. В същото време обаче Марина се ползва и с активната подкрепа на влиятелни банкови, предприемачески и медийни среди, които усърдно инвестират в лансирането на нейната кандидатура. Най-видната тяхна представителка е ръководителката на нейната предизборна кампания Мария Алисе Сетубал, по-известна като Нека Сетубал. Официално и тя е „еколожка” – всъщност, собственичка на екохотел. Но освен това е и наследничка на една от най-големите банкерски фамилии в Бразилия, контролираща банката гигант „Итау”. А също и бивша служителка на Световната банка. Наричат Нека Сетубал „феята” на Марина Силва, защото именно тя я е „създала” като медиен и полит-технологичен продукт. Очевидно е, че средите, които не харесват установилия се още от 2003 г. социален и интегриран в латионамериканската „лява вълна” модел на управление в Бразилия (първо по времето на Лула, а сега и на Дилма), са решили да го бламират „отвътре” – с човек, който също изглежда социално ангажиран, но всъщност, може би дори без да го осъзнава, ще бъде използван, за да разбие постигнатото до днес и да смени курса. Към такива изводи навява и анализът на възгледите, проповядвани от икономическите съветници на Марина – неолибералите Едуардо Джанети да Фонсека и Андре Лара Ресенде. Зад кандидатката „еколожка” стои и още една значителна фигура от бразилския бизнес – Гилиерме Леал от козметичния гигант „Натура”.
Всичко това подсказва, че изборната битка в Бразилия няма да е просто между две жени и бивши съратнички, а между два световни модела на развитие. Няма как да се пропусне и глобалната роля на тази гиганска страна, членуваща в алтернативна формация като БРИКС. Съвсем очевидно е, че САЩ, с които Дилма рязко охлади отношенията след разкритията на Едуард Сноудън, че е била подслушвана от Американската агенция за национална сигурност, не са особено запалени да я видят начело на Бразилия за втори мандат. Особено като се имат превдид и стимулираните от нея бразилски инвестиции в Куба или сближаването на страната й с Китай и Русия. В голямата световна игра на влияния Бразилия изобщо не може да бъде „изпускана”.
Дали „изкуствената патица” (дървена примамка в лова на водни птици) Марина Силва е нарочена да свърши черната работа и да спъне Дилма за втори мандат?

Видяно: 1Мнения: 0

Общи данни
БРАЗИЛИЯ
Видяно: 1265   Мнения:0

Етанолът в Бразилия
Видяно: 413   Мнения:0

Известни личности
Баия плаче за Жоржи Амаду
Видяно: 966   Мнения:0

Бразилският конгресмен, бивш партизанин и левичар Фернанду ГАБЕЙРА: Щях да убия посланика на Щатите
Видяно: 746   Мнения:0

Бразилката Анита пленява Гарибалди
Видяно: 1581   Мнения:0

Лула - глобален шампион в борбата с глада
Видяно: 356   Мнения:0

Дилма подкарва бразилския локомотив
Видяно: 183   Мнения:0

Тя е!
Видяно: 236   Мнения:0

Женско царство в Бразилия: Глейси Хофман стана държавен министър
Видяно: 259   Мнения:0

Железният женски триумвират на Дилма
Видяно: 234   Мнения:0

Бразилец поема световната прехрана
Видяно: 265   Мнения:0

Оскар Ниемайер, легендата на модерното световно градостроителство, навръх 100-ия си рожден ден, ексклузивно за “Тема”: БЕДНОСТТА И НАСИЛИЕТО ЗАСЕНЧВАТ АРХИТЕКТУРАТА
Видяно: 236   Мнения:0

Дилмониада
Видяно: 284   Мнения:0

Архитектът на бразилската мечта
Видяно: 75   Мнения:0

Няма ненаказано добро
Видяно: 0   Мнения:0

Самбата на папата
Видяно: 0   Мнения:0

Патриотично и дипломатично
Видяно: 0   Мнения:0

Подобрената версия на цар Мидас
Видяно: 0   Мнения:0

Изкуствената патица срещу Дилма
Видяно: 0   Мнения:0

Две се карат, трети печели
Видяно: 0   Мнения:0

Култура
Марсело Лафит: Защо нямате тениски с „Аз обичам София”?!
Видяно: 413   Мнения:0

Кларисе Лиспектор с двуезична книга у нас
Видяно: 0   Мнения:0

Седмица на Бразилското кино в София
Видяно: 0   Мнения:0

Нелсон Родригес на български
Видяно: 0   Мнения:0

Контакти с България
Божият бразилски краснопис
Видяно: 1407   Мнения:1

Антонио Нобрега - "мултипосланик" на бразилската култура
Видяно: 754   Мнения:0

Дилма РУСЕФ, бивш партизански командир, сега бразилски министър от български произход: Ръководих обир на 2,5 млн. долара
Видяно: 15030   Мнения:0

Бразилският посланик вгражда в книги обичта си към България
Видяно: 1232   Мнения:0

Жозе Аугусто Линдгрен Алвес: Напредваме без радикални промени
Видяно: 651   Мнения:0

Ще открием ли Елдорадо в Чили и Бразилия?
Видяно: 669   Мнения:0

Луис Инасио Лула да Силва, президент на Бразилия Залагаме на България за сближаването ни с ЕС
Видяно: 913   Мнения:0

Първанов и Паси се срещнаха в Бразилия
Видяно: 793   Мнения:0

България представи икономиката си в Сао Пауло
Видяно: 740   Мнения:0

Соломон Паси откри почетно консулство в Рио де Жанейро
Видяно: 1070   Мнения:0

България смята Бразилия за силен кандидат за Съвета за сигурност
Видяно: 774   Мнения:0

Заедно с Бразилия храним НАТО с месо
Видяно: 768   Мнения:0

Дилма Ваня Русеф, министър на мините и енергетиката на Бразилия: Искам да съм полезна и за Бразилия, и за България
Видяно: 1217   Мнения:0

България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Видяно: 756   Мнения:0

БЪЛГАРКА РЪКОВОДИ ГИГАНТА НА ЛАТИНСКА АМЕРИКА
Видяно: 875   Мнения:0

Бразилско месо пробива у нас
Видяно: 704   Мнения:0

Интервю с Жоао Жилберто Вас, почетен консул на България в Бразилия
Видяно: 1592   Мнения:0

Дъщеря на българин командва Бразилия
Видяно: 915   Мнения:0

Желязната Дилма
Видяно: 651   Мнения:0

Машадо де Асиш и Грасилиано Рамош с двуезично издание у нас
Видяно: 401   Мнения:0

Пустите варненци станали бразилци
Видяно: 219   Мнения:0

Изложба на Рожерио Диас в София
Видяно: 222   Мнения:0

Капоейра пуска корени у нас
Видяно: 244   Мнения:0

Бразилска фиеста втори път омагьосва Варна
Видяно: 308   Мнения:0

Бразилски джаз и филми в София
Видяно: 389   Мнения:0

Българин да се нарича...
Видяно: 270   Мнения:0

Бразилия е... във Варна
Видяно: 454   Мнения:0

Дилма подкарва бразилския локомотив
Видяно: 229   Мнения:0

Тя е!
Видяно: 202   Мнения:0

Адио, Рио!
Видяно: 220   Мнения:0

Правилата на Максим Бехар станаха хит и в Бразилия
Видяно: 264   Мнения:0

Дилмониада
Видяно: 234   Мнения:0

Рубенс Гама, министър, директор на отдел „Промотиране на търговията и инвестициите” към министерството на външните работи на Бразилия: Икономиките на САЩ и ЕС се износват
Видяно: 225   Мнения:0

ДИЛМА РУСЕФ, ПРЕЗИДЕНТ НА БРАЗИЛИЯ, В ЕКСКЛУЗИВНО ИНТЕРВЮ СПЕЦИАЛНО ЗА „ТЕМА”: Един друг свят е напълно по силите ни
Видяно: 224   Мнения:0

Захарни глави
Видяно: 323   Мнения:0

Момчил Инджов представя книга за Дилма Русеф
Видяно: 99   Мнения:0

Бразилски класик издаден у нас
Видяно: 75   Мнения:0

„Цяла Бразилия” се пренесе в София
Видяно: 83   Мнения:0

„България” на крака пред Рикардо Авербах
Видяно: 70   Мнения:0

Вера Машадо: Ще разширяваме връзката Бразилия-България
Видяно: 78   Мнения:0

Откривателят на Дилма
Видяно: 93   Мнения:0

Нова страница в българо-бразилските отношения
Видяно: 0   Мнения:0

Софийски старт за бразилския Мундиал
Видяно: 0   Мнения:0

Авторски анализи
Лявата вълна в Латинска Америка изненадва Буш в гръб
Видяно: 658   Мнения:0

Щерка на нашенец омайва бразилците като партизанка и министърка
Видяно: 799   Мнения:0

НАТАЛ - РАДОСТ ОТ ЖИВОТА, СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ И КАРНАВАЛИ
Видяно: 1530   Мнения:1

Луис Инасио Лула да Силва, президент на Бразилия: Залагаме на България за сближаването ни с ЕС
Видяно: 779   Мнения:0

България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Видяно: 512   Мнения:0

Другият възможен свят започва в Бразилия
Видяно: 2321   Мнения:0

Оскар Ниемайер, легендата на модерното световно градостроителство, навръх 100-ия си рожден ден, ексклузивно за “Тема”: БЕДНОСТТА И НАСИЛИЕТО ЗАСЕНЧВАТ АРХИТЕКТУРАТА
Видяно: 304   Мнения:0

Антонио Патриота, външен министър на Бразилия: Намаляването на бедността е база за овладяване на кризата
Видяно: 241   Мнения:0

Третият свят става Първи
Видяно: 354   Мнения:0

ДИЛМА РУСЕФ, ПРЕЗИДЕНТ НА БРАЗИЛИЯ, В ЕКСКЛУЗИВНО ИНТЕРВЮ СПЕЦИАЛНО ЗА „ТЕМА”: Един друг свят е напълно по силите ни
Видяно: 2025   Мнения:0

Другият възможен свят
Видяно: 0   Мнения:0

Битката на Дилма
Видяно: 0   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016

Солидарност с Барселона, отговорност пред хуманизма

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в Четвъртия журналистически конкурс на СИЖБ „Светове и цветове” - 2016

СИЖБ обявява номинациите в Петия конкурс „Светове и цветове” - 2017




Партньори и спонсори















20.9.2018 г.

Visitor: 1909004