Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
Сп. "Тема", брой 35 (614), 09-15 септември 2013

Дъщери на генерали в битка за Чили

Къдринка Къдринова


Покаяние, пречистване, памет, поклонение. С това живее Чили вече седмици наред, готвейки се за президентските избори през ноември и посрещайки 40-годишнината от най-трагичния трус в историята си – кървавия военен преврат от 11 септември 1973 г. срещу правителството на президента социалист Салвадор Алиенде. Последвалата преврата 17-годишна диктатура на генерал Аугусто Пиночет остави незарастващи и все още неовъзмездени рани от хилядите убити, „безследно изчезнали” и изтезавани. Сянката й продължи да държи в клещите на страха националното самосъзнание още дълго след възстановяването на демокрацията през 1990-а. Многобройни договорки и условия съпътстваха мирния преход, осъществен по правилата на приетата още под властта на Пиночет през 1980 г. конституция, която, впрочем, действа и досега. Самият Пиночет остана главнокомандващ армията чак до 1996 г. и сенатор до смъртта си през 2006 г. Никое от досегашните демократични правителства не посмя да пипне с реални реформи оставената от диктатора държавна и икономическа структура, въпреки че те постоянно възпроизвеждат едно от най-големите социални неравенства в света, с което е известно Чили из всички международни статистики. От боязън да не се раздразни армията не получиха справедливост и безбройните случаи на драстични нарушения на човешките права по време на диктатурата. Едва сега, чак четири десетилетия след бомбите срещу президентския дворец „Ла Монеда” и масовите разстрели, чилийците сякаш се събуждат за истинска равносметка на преживяното и за обновление на страната.
Част от него изглежда ще стане и изборът на нов държавен глава. За поста се състезават две жени – също нещо съвсем ново за традиционно мачисткото и консервативно Чили. Едната е дъщеря на генерал, убит от хунтата заради отказ да се присъедини към преврата, а другата е дъщеря на член на хунтата. Всъщност, бащите преди вододела от 1973-а били приятели, а момиченцата им си играели заедно... Но за тяхната сага – след малко. Преди това е редно да огледаме обстановката.
Въпреки че в момента в Сантяго управлява десният президент Себастиян Пиниера от генетично свързаната с диктатурата партия УДИ (Демократично независимо обединение), а братът на Пиниера е бил министър в едно от правителствата на Пиночет, лично държавният глава се ангажира в края на август, че 40-годишнината от преврата ще бъде отбелязана възможно най-широко, чрез активен обществен дебат. „За да се поучим от грешките, които причиниха толкова беди, и за да не ги повтаряме,” обясни Пиниера.
И наистина, в момента в Чили вървят научни конференции, международни колоквиуми, публични обсъждания по най-болезнените теми, премълчавани или замазвани десетилетия наред. По телевизиите любимите приспивни теленовели са изместени от разтърсващи документални предавания за жертви и палачи. Едно от най-гледаните е

„Забранени картини”

– то вади на показ всички онези човешки трагедии, които доскоро изобщо не стигаха до екрана. Сред тях е например историята на Кармен Глория Кинтана. Тя е едва 18-годишна, когато по време на антидиктаторски протести през 1986-а военен патрул залива с бензин нея и приятеля й Родриго Рохас и ги подпалва живи. Рохас умира, но Кинтана оцелява, макар и обезобразена. За да свидетелства и до днес за зверствата на режима на Пиночет. Още през 1987-а Кармен Глория обиколи много страни по света, включително и България. Успях да я интервюирам тогава и да се възхитя на силния й дух...
Друго хитово в днешно Чили предаване – „Информатор”, продукция на Националната телевизия, предизвика фурор, изправяйки един срещу друг пред камерите бивш главнокомандващ армията и сирак на убити през 1973 г. левичари – аржентинец и мексиканка. Жертвите били застреляни преди 40 г. от военен патрул във Викуня, чилийска община недалеч от границата с Аржентина. Техният оцелял син е 42-годишният днес Ернесто Лехдерман. Навремето бил едва 2-годишен, когато патрулът, убил родителите му, го предал на Хуан Емилио Чейре, адютант на шефа на артилерийската част в Ла Серена. Чейре пък на свой ред предал момчето за отглеждане в манастир. Чак по-късно малкият Лехдерман е открит от свои аржентински роднини и те си го взимат. А Чейре се издига в йерархията, става генерал, от 2002-ра до 2006-а е дори главнокомандващ чилийските въоръжени сили. През 2004-а издава книгата „Армията на Чили: краят на една визия”, в която поема отговорност за много от нарушенията на човешките права от страна на военни. В началото на 2013-а Чейре е назначен за председател на Избирателната комисия на Чили. Още на следващия ден след излъченото на 20 август предаване „Информатор”, в което го срещат с Лехдерман, Чейре е принуден да подаде оставка след остри обвинения в съучастничество и прикриване на истината около въпросния случай. „Въздействието на програмата се разпространи като вирус, сякаш чилийците за първи път си позволиха да се наплачат, да се покаят, да се отдадат на гнева си или да поискат прошка,” пише чилийският писател Роберто Бродски в статията си „Чили 40 години след преврата: криза на средната възраст”, излязла в BBC Mundo.
Още няколко дни по-късно влиятелният сенатор и ключова фигура в управляващата дясна УДИ Ернан Лараин публично моли за прошка, че е пренебрегвал оплаквания от семейства на жертви на репресиите. А буквално в навечерието на 40-годишнината идва и

още едно покаяние

– от името на влиятелната Асоциация на магистратите от съдебната власт. В специално комюнике е признато, че Върховният съд е игнорирал страданията на много малтретирани жертви, помолили го за намеса.
Всъщност, никой не може да е сигурен доколко искрено се прави всичко това. И дали не е просто нагаждане към обществените нагласи в навечерието на президентските избори.
Чилийското общество отдавна жадува за чист и честен прочит на миналото, за справедливо възмездие за палачите, за истинска демократизация на политическия и всекидневния живот в страната. Но поелата властта след оттеглянето на Пиночет през 1990-а широка левоцентрискта коалиция „Консертасион” („Съгласие”) с участието на християндемократи, социалисти и радикали години наред поддържаше статуквото с нерешителна и половинчата политика, издигайки „като извинение и щит” (по израза на Роберто Бродски) поставените от Пиночет условия за демократичния преход. Тази никаквост й коства и загубата на изборите през 2009-а, когато десницата взе реванш и вкара „чилийския Белускони” – милиардера Пиниера, в двореца „Ла Монеда”.
Преломният момент изглежда настъпи през 2011-а с масовите студентски и ученически вълнения, обхванали цяло Чили. Едно ново поколение, израсло без страх и диктатура, просто отказа да живее в наследените от нея абсурдни условия, които най-дискриминационно и болезнено удрят именно по образованието, по бъдещето на страната. Критичната маса наклони везните към новото мислене. И това бе усетено дори от управляващата десница начело с Пиниера. Именно затова той сега така стимулира широкия дебат около годишнината от преврата и така усърдно помага всички продължители на Пиночетовата линия да се предствят разкаяни, добри, готови за прераждане и хуманни демократи.
Всяка друга посока за лавиране би била губеща, най-вече с оглед на изборите. Отдавна се знаеше, че заместилата „Консертасион” по-широка коалиция „Ново мнозинство”, която включва вече и Чилийската комунистическа партия, издига за своя кандидатка в надпреварата за държавен глава изключително популярната социалистка Мишел Бачелет. Тя изкара вече един мандат (2006-2010 г.) в „Ла Монеда” като първата жена президент на Чили и първата социалистка след Алиенде, заела най-високия държавен пост. Бачелет напусна презизидентството с феноменален личен 80-процентов рейтинг. Заради умората от лавиранията и липсата на смислени промени в държавата избирателите бяха разлюбили „Консертасион”. Но не и Бачелет, която като президент показа изключителна социална чувствителност и помогна на чилийките да станат забележим фактор – за което и до днес я обожават. По нейно време бе открит и „Музеят на паметта” в Сантяго – за жертвите на диктатурата. Разбира се, и Бачелет не успя да направи вълшебства, защото я сковаваше Пиночетовата конституция. Затова сега, с „Новото мнозинство” зад гърба си, тя смята да предприеме конституционна реформа с референдум, ако спечели вота през ноември. Това ще й позволи най-после да очовечи прехваленото „чилийско чудо” в икономиката, наследено от онези „чикагски момчета”, които приложиха шоковата терапия и пълната дерегулация в „стерилизираното” от репресиите Чили, пораждайки гигантски социални контрасти. После този неолиберален модел бе харесан от британската министър-председателка Маргрет Тачър и от американския президент Роналд Рейгън, които го разпространиха по света. След 1989-а той бе прегърнат като „безалтернативен” и като „гарант за сбоводата и демокрацията” и от Източна Европа, включително от България. Тук рядко се припомня, че

първото му приложение

бе в кастрираното откъм точно свобода и демокрация Чили на Пиночет.
Бачелет е решена сегашният й мандат да бъде много по-деен и пълен с преобразования от предишния. Така са настроени и мнозинството от чилийците – затова социолозите отсега дават предимство на Бачелет във вота.
Но нищо не е предрешено. Десницата изненадващо извади срещу популярната социалистка нейния огледален образ – също доста дейната досегашна социална министърка от правителството на Пиниера и дъщеря на бивш член на военната хунта Евелин Матеи. Кандидатурата й се появи изневиделица дори за самата УДИ. Просто партийният кандидат, който бе утвърден първоначално - Пабло Лонгейра, внезапно се оттегли от надпреварата само три седмици, след като се беше включил в нея. Мотивът – връхлетяла го силна депресия заради тежка болест на един от синовете му. Така се стигна до спешната му замяна с Евелин Матеи, която незабавно влезе в крачка и се хвърли в битка с присъщия й твърд характер и с решимостта да запази и статуквото, и неолибералния рай за богатите.
Така чилийците се сдобиха с две блондинки, тръгнали да щурмуват президентския дворец от противоположни посоки. Колкото и да са ралични, цветът на косите им е еднакъв и симптоматичен. В предимно метиското Чили това означава само едно: щом си „светъл”, значи си от „горните” класи, затворени за плебейски „примеси” още от колониални времена. Кандидатките наистина са от една и съща много привилегирована каста. И двете са дъщери на генерали от военно-въздушните сили.
Татковците дори били приятели на младини, споделайки общи вкусове и хобита – класическа музика, спорт, литература. А дъщерите се гонели като малки из базите на ВВС. После поели по различни траектории. Голямото разделение идва с преврата. Алберто Бачелет, бащата на Мишел, получава инфаркт и умира през 1974 г. след жестоки мъчения в затворите на хунтата, защото остава конституционалист, верен на Алиенде, и отказва да подкрепи преврата. Самата Мишел, а и майка й Анхела Херия също преминават през центровете за мъчетния на режима, а после емигрират. Мишел учи медицина в ГДР, по-късно се специализира като педиатър и хирург в Чили. След възстановяването на демокрацията в родината й през 1990 г. Мишел се присъединява към „Консертасион”. В правителството на президента от тази коалиция Рикардо Лагос (2000-2005 г.) Бачелет става първо министър на здравеопазването, а после министър на отбраната – тя е първата жена в Латинска Америка, заела такъв пост. След което през 2005-а „Консертасион” издига тъкмо нейната кандидатура в изборите за държавен глава и тя ги печели убедително. Сега очевидно се е устремила не просто да повтори успеха си, а да го подсили и с повече проценти.
Евелин Матеи обаче няма да се даде лесно. Със своята организираност от немски тип и с нордическата си външност, слаба и енергична, тя вдъхва у чилийците усещането за делова жена, която знае какво иска и не хвърля думи на вятъра. По образование е икономист, но от малка е и виртуозна пианистка. Баща й става представител на ВВС в хунтата през 1976 г. Когато изтезават приятеля му Алберто Бачелет в подземията на Военно-въздушната акедемия в Сантяго в края на 1973-а и началото на 1974-а, Матеи е директор на академията. Но уверява жената на Бачелет, която идва да го моли да помогне на мъжа й, че нищо не може да направи. Факт е, че нито жената, нито дъщерята на загиналия генерал отправят някакви обвинения към днес вече 98-годишния Матеи. А Мишел Бачелет и като президентка публично продължаваше да го нарича „чичо Фернандо”...
Чилийските парадокси край нямат. Несъмненото е едно: доминиращата вече цяло десетилетие „лява вълна” в Латинска Америка е продължение и развитие на първия в историята опит за „мирна революция” чрез демократични избори, осъществен в Чили между 1970 и 1973 г. от лявата коалиция Народно единство начело с президента социалист Салвадор Алиенде. Трагичният край на този опит очерта за последователите му рисковите точки, които да заобикалят в бъдеще. А Алиенде остана в паметта на Чили и на света като образец за политик, слял думи, дела и чест. С все по-малко аналози в съвремието ни...
На 11 септември т.г. се навършват 40 г. от гибелта му в бомбардирания „Ла Монеда”, където той се самоубива, но не се предава на Пиночет. А на 26 юни т.г. станаха 105 години от рождението му. В десетки столици по света, включително в почти всички европейски името му е увековечено по улици и площади.

В София също имаше булевард „Алиенде”

– в „Младост”. В началото на 90-те булевардът бе прекръстен в „Андрей Сахаров”, а паметнъкт на Алиенде – демонтиран и запокитен в двора на съседно училище. От 2009 г. в Столична община е внесена подписка за възстановяване на паметника на чилийския президент и за даване на името му на друга софийска улица или площад. Сред подписалите апела са имена като Любомир Левчев, Светлин Русев, Георги Константинов, Никола Инджов, Виктор Самуилов и т.н. България, която в годините на диктатурата в Чили стана втора родина за около 600 чилийски емигранти, е свързана с много човешки нишки с далечната земя „на края на света”. Редно е да възстанови и тази – на паметта и уважението към Салвадор Алиенде, един от най-светлите образи на ХХ век.

Видяно: 1Мнения: 0

Общи данни
Чили
Видяно: 2696   Мнения:0

Известни личности
Известни личности
Видяно: 2849   Мнения:0

Сто години от рождението на Пабло Неруда
Видяно: 1656   Мнения:0

Луис Корвалан пише книга за демокрацията
Видяно: 555   Мнения:0

Любовта на Виктор Хара
Видяно: 211   Мнения:0

Изправи се, Виктор Хара!
Видяно: 208   Мнения:0

Българо-чилийски мотиви за Виолета и Виктор
Видяно: 303   Мнения:0

Духът на Неруда още зарежда Исла Негра с магии и любов
Видяно: 1068   Мнения:0

Убиецът на Виктор Хара е руснак
Видяно: 1704   Мнения:1

В корабовлака на Неруда
Видяно: 238   Мнения:0

Татко Лучо отиде при сина си
Видяно: 257   Мнения:0

Корвалан си отиде с България в сърцето
Видяно: 252   Мнения:0

Сърцето на Корвалан
Видяно: 211   Мнения:0

Чилийският Берлускони
Видяно: 219   Мнения:0

Неудобният Алиенде
Видяно: 256   Мнения:0

Чилийският казак
Видяно: 249   Мнения:0

Матилде, музата на Неруда
Видяно: 410   Мнения:0

Отровен ли е бил Пабло Неруда
Видяно: 101   Мнения:0

Две жени начело на Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Капитанът на чилийските бури
Видяно: 0   Мнения:0

Корабът на Неруда
Видяно: 0   Мнения:0

Дъщери на генерали в битка за Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Култура
Антонио Скармета получи литературната награда "Планета"
Видяно: 886   Мнения:0

Исабел Алиенде тръгва на български
Видяно: 741   Мнения:0

Чили ще се състезава за "Оскар" и "Гоя" с филма "Мачука"
Видяно: 742   Мнения:0

Записки от един медиен конгрес в Чили
Видяно: 211   Мнения:0

Чили си спомня за Салвадор Алиенде с филм 41 години по-късно
Видяно: 0   Мнения:0

От Пабло Неруда до Димитър Димов
Видяно: 0   Мнения:0

Контакти с България
Мануел Инохоса: Не ви трябва Пиночет, а развитие на демократичните институции
Видяно: 739   Мнения:0

Спомен за приятелите, които разпиляхме
Видяно: 4405   Мнения:1

Честват един век на Пабло Неруда в СУ
Видяно: 650   Мнения:0

Ще открием ли Елдорадо в Чили и Бразилия?
Видяно: 592   Мнения:1

Първанов предлага на Чили смесени предприятия
Видяно: 632   Мнения:0

Чилийци, живяли в България, плакаха пред Първанов
Видяно: 1039   Мнения:0

България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Видяно: 545   Мнения:0

Българското Чили
Видяно: 2136   Мнения:0

Чилийска фиеста, български прочит
Видяно: 331   Мнения:0

Българо-чилийски мотиви за Виолета и Виктор
Видяно: 215   Мнения:0

Експлозивни струни - от Чили до България
Видяно: 330   Мнения:0

Велислава Дърева просълзи посланика на Чили
Видяно: 358   Мнения:0

Пилот ветеран на 94 г.е доайен на българите в Чили
Видяно: 303   Мнения:0

Чилийски открития
Видяно: 235   Мнения:0

България ще има почетен консул в Чили
Видяно: 714   Мнения:0

Чили чества 24 май с книги от Антарктида
Видяно: 636   Мнения:0

Български режисьор трупа слава в Чили
Видяно: 1263   Мнения:0

БЪЛГАРИТЕ - ПОЧТИ КАТО ЧИЛИЙЦИТЕ
Видяно: 700   Мнения:0

България завинаги е в сърцето на Луис Корвалан
Видяно: 246   Мнения:0

Българо-чилийски връзки и българско посолство в Чили - към декември 2008 г.
Видяно: 417   Мнения:0

Един чилиец разказва за... Макондо (Народна република)
Видяно: 243   Мнения:0

Близкото Чили
Видяно: 277   Мнения:0

НИКОЛА ВАПЦАРОВ И ВИКТОР ХАРА – БРАТЯ НА ВСИЧКИ “ПОЕТИ БЕЗ ГРАНИЦИ”
Видяно: 291   Мнения:0

Безпокойни песни
Видяно: 269   Мнения:0

Чили
Видяно: 257   Мнения:0

Посолството на България в Чили отбелязва националния ни празник с изложба на трима млади български творци
Видяно: 359   Мнения:0

Книгите на Юлия Кръстева - на чилийските барикади
Видяно: 256   Мнения:0

Българско ехо от чилийския 11 септември
Видяно: 0   Мнения:0

Чилийски уроци за българското образование
Видяно: 0   Мнения:0

Всички обичаха имигрантите от Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Чили и България – вазимовръзки и дифузии
Видяно: 0   Мнения:0

Забележителности
Янки и холандци копаят за съкровището на Френсис Дрейк край Чили
Видяно: 1163   Мнения:1

Атакама е Елдорадо за астрономите
Видяно: 688   Мнения:0

ПУСТИНЯТА АТАКАМА - изумителни съкровища в най-сухия край на света
Видяно: 2270   Мнения:1

ВЕЛИКДЕНСКИЯТ ОСТРОВ - загадъчен археологически музей на открито
Видяно: 692   Мнения:0

На края на света
Видяно: 249   Мнения:0

Пробождането на Андите
Видяно: 211   Мнения:0

Сървайвър по чилийски
Видяно: 239   Мнения:0

Гневът на вулканите
Видяно: 210   Мнения:0

Супертелескоп се взира от Чили във Вселената
Видяно: 236   Мнения:0

Чили в сметки
Видяно: 238   Мнения:0

Чили - луда география и уникална храна
Видяно: 118   Мнения:0

Авторски анализи
Луис Корвалан още вярва в социализма
Видяно: 1602   Мнения:1

Господството на САЩ бе осигурено от Горбачов
Видяно: 814   Мнения:0

Дванадесетгодишно чилийче тормози политици
Видяно: 652   Мнения:0

Миналото мълчи зад всеки ъгъл в Сантяго
Видяно: 819   Мнения:0

Луис Корвалан пише книга за демокрацията
Видяно: 661   Мнения:0

България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Видяно: 585   Мнения:0

Духът на Неруда още зарежда Исла Негра с магии и любов
Видяно: 580   Мнения:0

Убиецът на Виктор Хара е руснак
Видяно: 920   Мнения:0

Латино в яркочервено и бледорозово
Видяно: 512   Мнения:0

Промяна по чилийски: страдалка, руса, жена
Видяно: 598   Мнения:0

Революцията на пингвините
Видяно: 570   Мнения:0

Трепети под Южния кръст
Видяно: 543   Мнения:0

БАЧЕЛЕТ, ЖЕНАТА ПРЕЗИДЕНТ
Видяно: 660   Мнения:0

ЧИЛИ СЛЕД ПИНОЧЕТ
Видяно: 1260   Мнения:0

Светлини и сенки от Къщата на духовете
Видяно: 504   Мнения:0

България завинаги е в сърцето на Луис Корвалан
Видяно: 8751   Мнения:0

Чили започва отначало
Видяно: 201   Мнения:0

Махалото на Фуко – от Украйна до Чили
Видяно: 180   Мнения:0

Трус и за “чилийския модел”
Видяно: 199   Мнения:0

Татко Лучо отиде при сина си
Видяно: 219   Мнения:0

В краката на Магелан
Видяно: 188   Мнения:0

Пасионариите на Чили
Видяно: 196   Мнения:0

Чилийски трусове
Видяно: 6635   Мнения:0

Следата на Алиенде
Видяно: 0   Мнения:0

Четиридесет години по-късно Чили се връща на пътя на Алиенде
Видяно: 0   Мнения:0

Подаръкът на Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Лявото и дясното ехо от Чили 40 години по-късно
Видяно: 0   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016




Партньори и спонсори















24.3.2017 г.

Visitor: 1104360