Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
В. "Дума", 3 януари 2014

Опасният пример на Острова на свободата

За 55-годишнината на Кубинската революция и за днешните предизвикателства пред нея разказва Тересита Капоте, посланик на Куба в България

Къдринка Къдринова


Уважаема госпожо посланик, приемете поздравления по случай националния празник на Куба – 1 януари, деня на победата на Кубинската революция, която навършва вече 55 години. Каква равносметка бихте направили за юбилея?

53 от тези 55 години кубинският народ живее в условията на наложена ни от САЩ блокада, подобна на геноцид. Досега тя ни е причинила щети за над 2 билиона долара. Но народът ни устоява, защото знае, че революцията въплъщава мечтите на много поколения борци за свобода. Близо 500 г. сме били под испанско робство, а след това американците ни превръщат в своя неоколония. Едва след 1 януари 1959 г. животът у нас се променя истински. Тогава бях на 15 години и ми се струваше, че революцията е направена за мен. Защото моето детство беше много тежко. Майка ми умря на 33 години от туберкулоза. Семейството ни нямаше средства за лечение и никой не се грижеше за бедните. Революцията промени това изцяло. Започна с масовото ограмотяване на големия процент неграмотни. Известно е, че ако те държат в невежество, си лесен за манипулации. Първото, което направи революцията, е да ни освободи от тази умствена бедност, да ни превърне в образовани и активни хора, способни да оценяват събитията и смисъла на промените. Днес ние се гордеем, че въпреки блокадата, въпреки терористичните действия, които целят да ни сплашат, Куба се държи достойно и има важни постижения. Като майка и баба особено се гордея, че сме сред първите 10 страни в света с най-ниска детска смъртност. Показателят у нас е 4,2 на 1000 живородени. Както казва Хосе Марти, нашият Апостол на свободата, децата са надеждата на бъдещето. В Куба децата получават всестранни здравни грижи – например, ваксинираме ги още от малки с 13 ваксини, произведени у нас. Безплатна, също като здравеопазването, е и нашата образователна система, която дава знания и възможности за развитие на детските интереси и таланти. Големи успехи имаме в спорта – винаги сме на 7-8-о място по медали на олимпиадите. Споменах детските ваксини, разработени у нас, но произвеждаме и 65% от лекарствата, от които се нуждаем. Имаме и кубински препарати без аналог в света – например, за лечение на витилиго или псориазис. Ще спомена също, че България стана първата страна в ЕС, регистрирала един наш уникален природен продукт въз основа на отровата от син скорпион, който се бори с последиците на рака и подобрява качеството на живота на онкоболните. В Куба се извършват и уникални очни операции, ние единствени лекуваме примерно retinosis pigmentaria. Ето защо наред с обичайния у нас активно се развива и здравният туризъм. Общо посрещаме около 3 милиона чужди туристи годишно. Имаме прекрасна природа, много ведър и дружелюбен народ, животът у нас е спокоен и сигурен. Непознати са ни детската порнография или трафикът на органи, които са такъв бич в много други страни по света. Голямата „вина” на Куба е, че е „опасен пример” за Третия свят, а и за доста развити държави – у нас се вижда на дело какво може социализмът.

В Куба от няколко години се извършват и сериозни промени в икономиката. Какво ги наложи?

Осъществяваната у нас актуализация на икономиката цели да я приведе в съответствие със сегашния етап от развитието на страната. Нека припомня, че в годините след разпадането на социалистическата общност ние преживяхме т.нар. специален период или „втората блокада”, когато нашият БВП спадна с 36% и загубихме 86% от нашите външни партньори. Беше голямо изпитание и се наложи да въведем определени мерки – например, двойна национална валута, закон за чуждите инвестиции. Именно това сега се преразглежда с оглед на променилата се актуална обстановка. Вече работим за премахване на двойната валута, която изчерпа своята роля. В закона за инвестициите пък се внасят промени, за да стане той по-гъвкав към чуждите инвеститори. Водим и голяма битка срещу спъващата ни бюрокрация. Дадохме възможност за упражняване на частната практика, най-вече в услугите. Насърчаваме и желаещите да се заемат със земеделие, за да се преодолее все още съществуващата зависимост на Куба от вноса на храни. Земята остава държавна собственост, но се предоставя безвъзмездно на онзи, който се ангажира да я обработва и да произвежда на нея земеделски продукти. Ако не го прави, земята му се отнема и се дава на друг. Всички промени се извършват в строго съответствие със закона и всеки чужд инвеститор може да е спокоен, че държавата гарантира изпълнението на ангажиментите. Другият принципен момент е, че такива стратегически сфери като здравеопазване, образование, отбрана си остават затворени за частния интерес и за чуждото участие.

В Куба е в ход мащабен проект за изграждане съвместно с Бразилия на първата свободна икономическа зона на острова – в района на пристанището Мариел. Разкажете по-подробно за това.

Тази специална зона, изграждана с бразилско участие, ще се разгърне на около 50 км от Хавана. Това ще е врата за инвеститорите, които искат да работят с Куба, ще е и своеобразен полигон за експериментиране на модерни и екологични технологии. Зоната включва пристанището Мариел, което се разширява и модернизира. В края на януари лидерите на Куба и на Бразилия Раул Кастро и Дилма Русеф съвместно ще открият първия етап от терминала за контейнери, който вече е почти готов. Заливът на Мариел е по-дълбок от Хаванския и позволява приемането на големи кораби, каквито ще циркулират активно из Мексиканския залив след приключването на реновирането на Панамския канал през 2015 г. Куба винаги е била важна със стратегическото си положение между Севера и Юга на Америка, с ключовата си позиция на търговските морски маршрути между Алтантическия и Тихия океан. Не случайно я наричат „перлата на Антилите” и „ключът към Залива” (Мексиканския), а САЩ са толкова обсебени от манията да я притежават.

Дали ръкуването между Раул Кастро и Барак Обама на траурната церемония в памет на Нелсън Мандела може да затопли кубинско-американските отношения? И дали Обама може да стане по-отзивчив по случая с Петимата кубинци, осъдени в САЩ?

По света много се спекулира с това ръкуване. То безспорно има значение. Но нашето очакване е въз основа на всички правени постъпки за нормализиране на отношенията да се разбере, че Куба винаги е била готова да седне на масата на преговорите. Така е от 55 години. Държим обаче това да стане без предварителни условия. Да седнем като равни и независими страни. Блокадата вреди не само на Куба, но и на самите САЩ. Американците са единствените на света, на които е забранено да стъпват на наша земя под заплаха от висока глоба или дори затвор. Готови сме да седнем и да анализираме тези неща на равни права. Включително и въпроса за нашите Петима герои. Както, надявам се, вече всички по света знаят – защото движението за солидарност доста се разрастна – случаят с Петимата е драстично нарушение на човешките права на тези наши граджани. Те не са направили абсолютно нищо, което да нарушава законите на САЩ. Хвърлени са в затвора въз основа на информация, която самата кубинска страна дава на американските власти с цел да се подпише договор за съвместна борба с тероризма. Но вместо това американците съпоставят дадената от нас информация и арестуват тези петима момчета. Вкарват ги в едни затворнически „дупки” и ги подлагат на чудовищен тормоз, за да се признаят за виновни като шпиони. Обещават им свобода, ако го направят. Но те се държат с изключителна смелост и достойнство, никога не се признават за виновни. Защото не са били шпиони, а просто са подавали на кубинската страна информация за терористичните планове срещу родината ни. Ние имаме над 5000 жертви на тероризма, който от толкова години се упражнява срещу Куба. 3000 са убитите, над 2000 са осакатените. Именно благодарение на информацията от нашите хора за дейностите на терористичните организации, финансирани от САЩ, сме осуетили 638 опита да бъде убит Фидел Кастро. Юридически освобождаването на Петимата е много слабо вероятно. Но натискът на солидарността, която расте и в САЩ, а и в България, може да подтикне Обама към решаване на случая. Като президент той има това право. Миналата година един от Петимата излежа присъдата си и бе освободен. Тази година предстои да изтече присъдата и на втори човек от петорката. Но остават още трима и единият от тях е с две доживотни присъди. Каква ще е тяхната съдба? От наша страна има отправено предложение към САЩ за преговори, за да се разменят Петимата срещу американеца Алън Грос, осъден в Куба на 15 г. затвор за дейности против сигурността на нашата страна. На него му бе осигурен прозрачен и обективен процес в Куба, с негов собствен адвокат. В затвора редовно е посещаван от близките си. Докато нашите Петима герои бяха съдени в Маями, където е средището на кубинско-американската мафия и където безпристрастност спрямо Куба не може да има. А на двама от Петимата бяха отказани свиждания със съпругите им. Когато от САЩ искат освобождаването на Грос „по хуманитарни причини”, аз се чудя защо по същия начин – хуманитарно – не се гледа и на случая с нашите Петима герои.

Уважаема г-жо посланик, вие наскоро отбелязахте и личен юбилей, а българското министерство на външните работи ви награди със „Златна лаврова клонка” за цялостния принос в развитието на българо-кубинските отношения. С какви чувства я приехте?

За мен беше прекрасна изненада. Винаги съм смятала, че просто изпълнявам дълга си – като втори секретар в кубинското посолство в София, като първи секретар, като временно управляващ, на каквато позиция бях 7 години, като посланик, в каквото качество започвам четвърта година... За нас, кубинските дипломати, приоритетът е да работим за по-голямо сближаване между единия и другия народ, за развитие на двустранните отношения в различни сфери. Най-важният принцип е ненамесата във вътрешните работи. Ние не сме като други посланици, които дават мнения, критерии, критики, съвети какво и как да се прави у вас. Смятаме, че това са ваши вътрешни въпроси. Съответно очакваме и уважение към нашия собствен модел на обществено развитие. В двустранните отношения с България се надяваме да възстановим сътрудничеството в успешни за Куба сфери като медицината, биотехнологиите, фармацевтиката, културата, спорта. Разчитаме и на вашия опит в други области. А наградата много ме трогва и ме задължава още по-усилено да работя, да продължавам да посвещавам всеки миг от живота си на топлото приятелство между нашите страни и народи, както съм го правила през дългите години, пропити от уважението ми и любовта ми към България.

Вие имате преки лични впечатления от Фидел Кастро. Какво е неговото отношение към България?

Била съм свидетелка на уважението към България на кубинските ръководители, когато те са посрещали там български делегации или са гостували тук. Имах честта да бъда преводачка на Фидел Кастро през 1970 г., когато Тодор Живков посети Куба, през 1972 г., когато Фидел гостува в България, и 1975 г., когато отново Тодор Живков беше в Куба. Фидел остана много впечатлен от всичко, което видя тук през 1972 г., особено в селското стопанство. Ниските цени в България и широкият достъп на хората до блага също го развълнуваха. Той каза на Тодор Живков: „В цял свят се говори, че държава краде от купувачите. Мисля, че България е единствената страна в света, където купувачът краде от държавата”. Когато приключи визитата му тук, той продължи обиколката си из други страни, а аз тръгнах да се връщам в Куба. Засякохме се на летището в Москва – всеки в очакване на своя полет. Поздрави ме сърдечно и ми каза: „Донесла си със себе си целия аромат на Розовата долина”. И още един спомен, свързан с България. Беше през 2006-а, малко преди Фидел да се разболее. Ние, група дипломати, които сме били в по-пряк контакт с него през годините, бяхме поканени на среща. Тогава той ми каза: „Тересита, ти помниш ли с какъв чуден чай ни черпиха, когато избягахме и се качихме на високата планина до София?” Имаше предвид онзи прословут случай, когато той наистина избяга от охраната и поведе делегацията ни да покоряваме Витоша. Стигнахме чак до Черни връх, предизвиквайки възторга на хората по пътя. Всеки ни черпеше с различни неща. През 2006-а той ми каза още: „А какво вкусно сирене ни предложиха, помниш ли? Малко соленичко беше, но толкова вкусно!” Честно казано, аз бях забравила за сиренето. Но той помнеше. Изключителен човек е!

Видяно: 1Мнения: 0

Общи данни
Куба
Видяно: 2292   Мнения:0

Полезни връзки
Видяно: 858   Мнения:0

Известни личности
Фидел: Историята ще ме оправдае
Видяно: 1757   Мнения:0

И на 75 години Фидел Кастро налита на битки
Видяно: 1473   Мнения:0

Повечето известни деца на Кастро носят имена, започващи с А
Видяно: 3026   Мнения:0

Филм на Оливър Стоун за Фидел Кастро
Видяно: 878   Мнения:0

ФИДЕЛ КАСТРО, КОГОТО АЗ ПОЗНАВАМ
Видяно: 777   Мнения:0

ХОСЕ МАРТИ, АПОСТОЛ НА КУБИНСКАТА НЕЗАВИСИМОСТ
Видяно: 2363   Мнения:0

Триумфът на патриарха
Видяно: 632   Мнения:0

Фидел значи “верен”
Видяно: 628   Мнения:0

"Папата" на латионамериканската левица
Видяно: 576   Мнения:0

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ФИДЕЛ!
Видяно: 613   Мнения:0

Баретата и лулата на Че Гевара дойдоха в България
Видяно: 826   Мнения:0

Ягода и шоколад от племеничката на Фидел
Видяно: 143   Мнения:0

Кубинска магия
Видяно: 155   Мнения:0

Йорданка Христова: Фидел има магнетични очи
Видяно: 136   Мнения:0

Кубинци връщат зрението на убиеца на Че Гевара
Видяно: 160   Мнения:0

Свети Ернесто от Игера, 40 години по-късно
Видяно: 133   Мнения:0

Сбогуването на патриарха
Видяно: 129   Мнения:0

Аржентина вдигна паметник на Че за юбилея му
Видяно: 135   Мнения:0

Алейда Гевара: Че Гевара имаше дарбата да обича
Видяно: 128   Мнения:0

Игнасио Рамоне: В Европа управлява автопилот неолиберал
Видяно: 131   Мнения:0

Перестройка по кубински
Видяно: 2484   Мнения:0

Антишистовият команданте
Видяно: 156   Мнения:0

Антонио Гереро от затвора „Мариана” във Флорида:Един свят на мир и братство е възможен
Видяно: 147   Мнения:0

Папата порица блокадата на Куба
Видяно: 149   Мнения:0

Анхел Каромеро - като Джони Инглиш в Куба
Видяно: 75   Мнения:0

Кения Серано, председател на Кубинския институт за дружба между народите (ICAP): Куба е дисидентка в днешния еднополюсен свят
Видяно: 101   Мнения:0

Мариела Кастро, дъщеря на Раул Кастро: Ще се опитаме да стигнем до сърцето на Обама
Видяно: 93   Мнения:0

Кубинският рай на Хемингуей
Видяно: 99   Мнения:0

Бебе талисман укрепва размразяването Куба-САЩ
Видяно: 0   Мнения:0

Култура
Сенел Пас Мартинес
Видяно: 773   Мнения:0

Йорданка и Рей - 100% българско латино
Видяно: 1055   Мнения:0

САЩ спряха кубински музиканти за "Грами"
Видяно: 641   Мнения:0

Задочно "Грами" за кубинците с отказани от САЩ визи
Видяно: 696   Мнения:0

Рей Гонсалес омайва Варна с латиноритми
Видяно: 934   Мнения:0

Кубинска магия с “Буена Виста”
Видяно: 144   Мнения:0

Чучо Валдес: И без „Грами” щях да съм същият
Видяно: 98   Мнения:0

Контакти с България
Посланикът на Куба е влюбен в България от 25 години
Видяно: 1406   Мнения:0

Хосе Росадо: Неравенството в света храни тероризма
Видяно: 625   Мнения:0

Тересита и Берман - сближаване на темпераментите
Видяно: 1263   Мнения:0

Българо-кубинската комисия за търговско, икономическо и научно-техническо сътрудничество ще заседава през 2004 г. в София
Видяно: 606   Мнения:0

Липсата на достатъчно информация е причина за ниския стокообмен между България и Куба, според кубинския посланик в София
Видяно: 650   Мнения:0

Площад "Хосе Марти" открит в София
Видяно: 1628   Мнения:0

Кубана де Авиасион каца в България
Видяно: 794   Мнения:0

ИНТЕРИНТЕЛЕКТ ООД И ИНТЕРТРАВЪЛ ООД КАНЯТ НА СЕМИНАР ВЪВ ВАРАДЕРО
Видяно: 1411   Мнения:0

Смесената българо-кубинска комисия активизира икономическото сътрудничество
Видяно: 1301   Мнения:0

Хайме Кромбет на посещение в България
Видяно: 683   Мнения:0

Буена виста, буен сонидо*
Видяно: 888   Мнения:0

Тересита Висенте, директор на Дирекция “Европа” в кубинското МВнР:Куба е врата към Латинска Америка за българския бизнес
Видяно: 623   Мнения:0

Барбара Сарабия: СЕДЕМНАДЕСЕТ ПЪТИ ГЛЕДАХ ВИОЛЕТА ЯКОВА
Видяно: 1181   Мнения:0

Делегация на БСП в Куба
Видяно: 788   Мнения:0

София одобри резултатите от петата смесена българо-кубинска комисия
Видяно: 686   Мнения:0

Румен Петков настоява за активизиране на отношенията с Куба
Видяно: 603   Мнения:0

Кубинска делегация кани български участници на младежки фестивал във Венецуела
Видяно: 823   Мнения:0

Филип срещу Фидел
Видяно: 761   Мнения:0

Блокадата на Куба носи щети за близо 2 млрд. долара годишно
Видяно: 606   Мнения:0

ПРИЯТЕЛИТЕ НА КУБА В БЪЛГАРИЯ СА ХИЛЯДИ
Видяно: 1143   Мнения:0

НАЙ-СЕТНЕ ПАК ПОСЛАНИЦИ В СОФИЯ И ХАВАНА
Видяно: 750   Мнения:0

Тересита Капоте Камачо, посланик на Куба: НИКОГА НЯМА ДА СЕ ОТКАЖЕМ ОТ СОЦИАЛИЗМА!
Видяно: 519   Мнения:0

Българската кубинка
Видяно: 204   Мнения:0

Българо-кубински ритми за пострадали от ураган
Видяно: 63   Мнения:0

Куба – далечна и близка
Видяно: 0   Мнения:0

Българската песен заплени Куба и Еквадор
Видяно: 0   Мнения:0

Йорданка Христова: Политиката ни е битак, не е дори бизнес
Видяно: 0   Мнения:0

Синият скопрпион пробожда рака
Видяно: 0   Мнения:0

Високо българско отличие за Тересита Капоте
Видяно: 0   Мнения:0

Опасният пример на Острова на свободата
Видяно: 0   Мнения:0

Н. Пр. Педро Пабло Сан Хорхе: Промените в Куба отварят нови възможности за българския бизнес
Видяно: 0   Мнения:0

Посланикът на Куба: Високо ценим обективността на българските медии
Видяно: 0   Мнения:0

Забележителности
Музей в Хавана разказва за 637 атентата срещу Кастро
Видяно: 707   Мнения:0

ХАВАНА - ключ към Мексиканския залив
Видяно: 1055   Мнения:0

Магиите на Хавана
Видяно: 685   Мнения:0

Кубинска приказка
Видяно: 539   Мнения:0

Целувки от Куба
Видяно: 89   Мнения:0

Авторски анализи
Куба героизира свои агенти като Петимата от РМС
Видяно: 1367   Мнения:0

За Куба с обич
Видяно: 758   Мнения:1

ПО СТЪПКИТЕ НА КОЛУМБ
Видяно: 1066   Мнения:0

ГИГАНТЪТ САЩ И ДЖУДЖЕТО КУБА
Видяно: 726   Мнения:0

Пепеляшки по кубински
Видяно: 939   Мнения:0

КУБА – РАЙ ЗА ТУРИСТИТЕ
Видяно: 1223   Мнения:0

КАК ЩЕ ГИ СТИГНЕМ КУБИНЦИТЕ
Видяно: 925   Мнения:0

Бригадир в Куба
Видяно: 572   Мнения:0

КУБА ДНЕС
Видяно: 1515   Мнения:2

Страсти под слънцето на Америка заради Елиан
Видяно: 454   Мнения:0

Влиянието на Кубинската революция в Латинска Америка
Видяно: 643   Мнения:0

Кой се страхува от истината за драмата с “Петимата”?
Видяно: 741   Мнения:0

Между кубинските Йорданки и “българския син” на Раул
Видяно: 887   Мнения:0

Вечни митове, модерни хитове
Видяно: 419   Мнения:0

Слънце, салса, стопанска сметка
Видяно: 3237   Мнения:0

В очакване на кубинския Указ 56
Видяно: 131   Мнения:0

Отваряне към Куба
Видяно: 135   Мнения:0

От София – с любов към Острова на свободата
Видяно: 148   Мнения:0

Няма ненаказано добро
Видяно: 126   Мнения:0

Вятърът на промяната над Куба
Видяно: 124   Мнения:0

Кубинската латиноамериканска революция
Видяно: 166   Мнения:0

Кубинският път
Видяно: 157   Мнения:0

Борбата на синия скорпион срещу рака
Видяно: 1951   Мнения:0

Пет кубински истории за коварство и любов
Видяно: 3381   Мнения:0

Карибската криза: 13-те най-горещи дни на Студената война
Видяно: 112   Мнения:0

Кубинската великолепна петорка
Видяно: 87   Мнения:0

Записки за Петимата от Куба и за Олгин
Видяно: 79   Мнения:0

Ремонтът на Куба
Видяно: 81   Мнения:0

Целувки от Куба
Видяно: 84   Мнения:0

Мариела Кастро, дъщеря на Раул Кастро: Ще се опитаме да стигнем до сърцето на Обама
Видяно: 6940   Мнения:0

Наследството на Мандела
Видяно: 0   Мнения:0

Реваншът на Куба
Видяно: 0   Мнения:0

Историческо размразяване между Куба и САЩ
Видяно: 0   Мнения:0

Куба, за която свърхсилите едва не се сбиха
Видяно: 0   Мнения:0

Куба - половин век фронтова държава
Видяно: 0   Мнения:0

Куба се размразява начело с Раул
Видяно: 0   Мнения:0

На какво се радват кубинците
Видяно: 0   Мнения:0

Как се сдобриха Куба и САЩ
Видяно: 0   Мнения:0

Салса – да, ембарго – не
Видяно: 0   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016




Партньори и спонсори















23.3.2017 г.

Visitor: 1101503