Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
В. "Преса", 22 декември 2014

Куба, за която свърхсилите едва не се сбиха

Къдринка Къдринова


Защо е тъй епохално размразяването между Куба и САЩ, което наскоро оповестиха президентите на двете страни? Защото ако 54-годишното американско антикубинско ембарго падне, ще приключи един от най-дългите конфликти в съвременната история, част от който бе и най-рисковото приближаване до ядрена война – Карибската криза от 1962-ра.
Сега Хавана и Вашингтон си подават ръце с емблематична размяна на агенти. Кубинците пуснаха от затвора американеца Алън Грос, осъден през 2009 г. на острова при опит да снабди местни заговорници със сателитна техника и с 300 000 долара. Освободен бе и неназован кубински гражданин – „къртица” на ЦРУ. Американците пък върнаха в Хавана трима от арестуваните през 1998 г. в Маями петима кубински агенти, които още бяха зад решетките в САЩ, някои с доживотни присъди. Останалите двама вече се бяха прибрали след изтичане на сроковете им. Петимата – Антонио Гереро, Рамон Лабанино, Рене Гонсалес, Фернандо Гонсалес и Херардо Ернандес – са били внедрени в кубинската емиграция в Маями, за да информират за нейни терористични действия срещу Куба. А такива е имало много. Емигранти с връзки с ЦРУ стоят например зад взривяването през 1976-а на кубински пътнически самолет със 73 души на борда, зад гибелта на италиански турист в Хавана при експлозия в хотел през 1997 г., зад покушението срещу Фидел Кастро в Панама през 2000 г.и т.н. У дома си петимата са национални герои, защитавали родината от необявената война на САЩ. Вашингтон пък продължава да слави своите хора в Хавана като борци за демокрация. В своя поредица „Преса” ще припомни етапите от този дълъг сблъсък, който може би сега свършва.

.............................

Никоя друга малка страна не е играла по-голяма роля в световните дела от островна Куба – първия къс американска земя, на който стъпва Колумб през 1492 г. Територията й е почти колкото България – 110 000 кв. км, жителите днес са 11 милиона.
САЩ искат да купят острова от колонизиралата го Испания още в началото на ХІХ век. Апетитите на северния съсед ще докарат много беди на кубинците, пророкува идеологът на кубинското национално освобождение и на латиноамериканското единство, поетът Хосе Марти. Също като Ботев, Марти пристига с кораб в Куба през 1895 г. с група бойци, за да освобождава родината си от испанците и загива в битка. Войната се разраства и през 1898 г., когато испанците са почти разбити, в нея се намесват САЩ. Те договорят с Мадрид дотогавашните му колонии Куба, Пуерто Рико, Гуам и Филипините да минат под американски флаг.
Вашингтон „подарява” на Куба независимост през 1902 г., но в комплект с поправката „Плат” към конституцията й. Тя дава на Щатите две военни бази на кубинска земя (едната е прословутата Гуантанамо) и правото армията им да се намесва в защита на американските интереси. САЩ залагат на местни тирани, а ако забравят кой е господарят, ги сменят с други. Така става с диктатора Херардо Мачадо, който, за да удължи властта си, посяга да реформира конституцията – онази, с поправката „Плат”. През 1933 г. Мачадо е свален с преврат, последван от още един – начело със сержанта Фулхенсио Батиста. Така САЩ намират своя човек в Хавана. Батиста оглавява Генщаба и държи реалната власт. Става президент през 1940 г. Заиграва се с демокрацията и губи следващите избори. През 1952 г. изпреварва поредния вот с нов преврат се настанява на държавния връх.
При Батиста в Куба царстват приятелите му от американската мафия, хазартът и проституцията. Американци държат 70% от кубинската икономика – 90% от минната промишленост, 90% от електрическите и телефонните компании, 80% от комуналните услуги, 80% от търговията с горива, 40% от производството на нерафинирана захар, 50% от захарните плантации.
Контрастите в Куба са огромни. 0,5% от населението владее 36,1% от земята, докато 200 000 селски семейства нямат изобщо нищо. Безработицата не пада под 30%. Полицията изтезава и избива враговете на режима.
Това е фонът, на който група млади заговорници начело с 26-годишния тогава адвокат Фидел Кастро вдигат бунт. На 26 юли 1953 г. те атакуват казармата „Монкада” в град Сантяго де Куба, но са разгромени. Мнозина са убити, останалите отиват в затвора. В съда Фидел произнася реч манифест в духа на Марти, завършвайки: „Историята ще ме оправдае!”
След 2 г. Батиста заменя присъдите на бунтовниците с изгнание. Те се събират в Мексико и начело с Фидел, брат му Раул и присъединилия се към тях аржентинец Ернесто Гевара, наричан Че, сформират движение „26 юли”. През декември 1956 г. триото е сред 82-мата бойци на движението, които акостират с корабчето „Гранма” в Куба и започват партизанска война срещу Батиста в планината Сиера Маестра.
Идейно те следват Марти. Марксист е само Че. Комунистите в Куба, които са малко и изолирани, ги подкрепят вяло и скептично. КПСС смята брадатите самодейци от Сиера Маестра за авантюристи. Във Вашингтон пък считат, че Кастро, който е от заможно семейство, само иска да замести Батиста в президентството.
След 3-годишни битки с войската партизаните побеждават. Хавана ги посреща с възторг, след като в нощта срещу 1 януари 1959 г. Батиста бяга от страната. Фидел оставя президентството на друг, а сам става премиер и главнокомандващ армията.
От 15 до 27 април 1959 г. той е на неофициално посещение в САЩ, но президентът Дуайт Айзенхауер не го приема – отива на голф и оставя вицето си Ричард Никсън да се занимава с госта. Айзенхауер разбира, че е трябвало да бъде по-внимателен с Кастро, когато той започва да изпълнява обещаното на кубинците. На острова тръгват аграрна реформа и ограмотяване на населението. Бедняци са настанявани в имоти, конфискувани от сатрапи на Батиста и негови американски приятели. Национализирани са банките и най-големите предприятия – а това е главно собственост на американци. 979 компании от САЩ губят в Куба 2 млн. хектара обработваема земя, поне 1 млрд. долара преки инвестиции, 39 фабрики.
От октомври 1959-а ЦРУ вече действа за сваляне на новата кубинска власт и за физическо ликвидиране на Кастро. Според разсекретени по-късно в САЩ документи срещу революционния вожд е имало над 600 опита за убийство. А общо срещу Куба са организирани около 6000 терористични акта.
През 1960 г. на острова е създадена най-масовата гражданска организация, която действа и досега – Комитети за защита на революцията.
СССР проглежда, че в Куба става нещо сериозно, праща там свои емисари и от 1960 г. тръгва бартерът съветски петрол срещу кубинска захар. Но Кастро не бърза да се записва в съветския блок. Това става чак след организирания от ЦРУ десант на 1500 наемници от кубинската емиграция в залива Кочинос на 17 април 1961 г. Целта им е да обявят временно правителство и да поискат помощ от САЩ. Но не успяват – разбити са от силите на Кастро за 72 часа. Пленниците са върнати в САЩ в замяна на храни и лекарства. А Фидел обявава кубинската революция за социалистическа.
На 7 януари 1962 г. САЩ налагат търговско, икономическо и финансово ембарго срещу Куба, което е в сила и до днес. Продължават и подготовката на ново военно нахлуване на острова. Съветското разузнаване научава за плановете и те дават повод за инсталирането на съветски ракети в Куба. Това води до Карибската криза, изправила света през октомври 1962-а на ръба на ядрената война (карето вдясно). Куба става ключов геополитически фактор, но и мишена на най-дългата и сурова блокада в съвременната история.
(В броя от 24 декември следва продължение – за развитието на Куба като част от соцлагера, след разпадането на СССР и до днес.)

.........................

Карибската криза

През 1962-а в САЩ върви подготовката на ново военно нахлуване в Куба, научава съветското разузнаване. Москва уведомява Хавана и предлага да инсталира на кубинска територия свои ядрени ракети за предпазване от американската агресия. Съветският лидер Никита Хрушчов иска така да уравновеси и разположените в Турция американски ядрени ракети, способни да достигнат съветската столица. Кубинското ръководство се съгласява, а Фидел Кастро лично редактира предложения от руснаците договор за военна и материална помощ. Но той така и не е подписан.
Прехвърлянето на ракетите започва през лятото на 1962-а с кораби. Планирало се е инсталирането на 24 броя Р-12 със среден радиус на действие (около 2000 км) и на 16 броя Р-16 с междинен радиус (до 4000 км).
Ракетите са открити на 14 октомври от американски шпионски самолети, които по два пъти на ден прелитат над Куба. На 16 октомври Кенеди свиква съвета за национална сигурност, а на 22 октомври в драматично тв обръщение обявява военноморска блокада на Куба. Настоява СССР незабавно да прибере ракетите си от Куба и предупреждава, че при отказ ще има ядрен удар.
Хрушчов дава на заден. След интензивна размяна на послания между него и Кенеди на 28 октомври е договорено съветските ракети да се изтеглят от Куба, американските да се изтеглят от Турция и Вашингтон да не напада Острова на свободата.
Кастро обаче е бесен, че свърхсилите се договорят без дори да го питат и че не са издействани по-сериозни гаранции за Куба.

..................

Факторът Фидел Кастро

Когато Кубинската революция побеждава на 1 януари 1959 г., водачът й Фидел Кастро е 32-годишен. Бляскав оратор, способен да държи в захлас побиращия 2 млн. души Площад на революцията в Хавана със 7-8-часови речи, той пали с кубинския пример и революционерите в цяла Латинска Америка. Прекарва страната си през куп изпитания, но удържа социалистическия й курс дори и след като тя е изоставена от разпадналия се соцлагер през 90-те. Дочаква „лявата вълна”, която извежда почитатали на кубинската линия до президентските постове в много латиноамерикански страни. Оттегля се от активната политика след тежка операция през 2006 г. Начело на държавата го наследява брат му Раул.

.......................

Световният символ Че

С Кубинската революция се ражда и най-яркият бунтовнически символ на ХХ век – Ернесто Че Гевара. Портретната му снимка, направена от кубинския фотограф Алберто Корда през 1960 г., става емблема на студентските протести по света през 1968-а. Роденият в Аржентина през 1928 г. доктор Гевара обикаля цяла Латинска Америка, участва в революциите в Боливия и Гватемала, а от Мексико тръгва с братята Кастро да освобождава и Куба. След победата става министър на промишллеността и председател на Националната банка на Куба. Представя страната на много форуми по света. Дразни Москва с критиките си, че и СССР се държи империалистически, също като САЩ. Изоставя постовете в Хавана, за да се върне отново към освободителните движения. Първо в Конго, а после в Боливия, където е заловен и убит на 9 октомври 1967 г. Боливийските селяни и до днес се молят на „Свети Ернесто от Игера” (селото, където е убит). Тленните му останки са открити през 1997 г. и са пренесени в Куба.

Видяно: 1Мнения: 0

Общи данни
Куба
Видяно: 2292   Мнения:0

Полезни връзки
Видяно: 858   Мнения:0

Известни личности
Фидел: Историята ще ме оправдае
Видяно: 1757   Мнения:0

И на 75 години Фидел Кастро налита на битки
Видяно: 1473   Мнения:0

Повечето известни деца на Кастро носят имена, започващи с А
Видяно: 3026   Мнения:0

Филм на Оливър Стоун за Фидел Кастро
Видяно: 878   Мнения:0

ФИДЕЛ КАСТРО, КОГОТО АЗ ПОЗНАВАМ
Видяно: 777   Мнения:0

ХОСЕ МАРТИ, АПОСТОЛ НА КУБИНСКАТА НЕЗАВИСИМОСТ
Видяно: 2363   Мнения:0

Триумфът на патриарха
Видяно: 632   Мнения:0

Фидел значи “верен”
Видяно: 628   Мнения:0

"Папата" на латионамериканската левица
Видяно: 576   Мнения:0

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ФИДЕЛ!
Видяно: 613   Мнения:0

Баретата и лулата на Че Гевара дойдоха в България
Видяно: 826   Мнения:0

Ягода и шоколад от племеничката на Фидел
Видяно: 143   Мнения:0

Кубинска магия
Видяно: 155   Мнения:0

Йорданка Христова: Фидел има магнетични очи
Видяно: 136   Мнения:0

Кубинци връщат зрението на убиеца на Че Гевара
Видяно: 160   Мнения:0

Свети Ернесто от Игера, 40 години по-късно
Видяно: 133   Мнения:0

Сбогуването на патриарха
Видяно: 129   Мнения:0

Аржентина вдигна паметник на Че за юбилея му
Видяно: 135   Мнения:0

Алейда Гевара: Че Гевара имаше дарбата да обича
Видяно: 128   Мнения:0

Игнасио Рамоне: В Европа управлява автопилот неолиберал
Видяно: 131   Мнения:0

Перестройка по кубински
Видяно: 2484   Мнения:0

Антишистовият команданте
Видяно: 156   Мнения:0

Антонио Гереро от затвора „Мариана” във Флорида:Един свят на мир и братство е възможен
Видяно: 147   Мнения:0

Папата порица блокадата на Куба
Видяно: 149   Мнения:0

Анхел Каромеро - като Джони Инглиш в Куба
Видяно: 75   Мнения:0

Кения Серано, председател на Кубинския институт за дружба между народите (ICAP): Куба е дисидентка в днешния еднополюсен свят
Видяно: 101   Мнения:0

Мариела Кастро, дъщеря на Раул Кастро: Ще се опитаме да стигнем до сърцето на Обама
Видяно: 93   Мнения:0

Кубинският рай на Хемингуей
Видяно: 99   Мнения:0

Бебе талисман укрепва размразяването Куба-САЩ
Видяно: 0   Мнения:0

Култура
Сенел Пас Мартинес
Видяно: 773   Мнения:0

Йорданка и Рей - 100% българско латино
Видяно: 1055   Мнения:0

САЩ спряха кубински музиканти за "Грами"
Видяно: 641   Мнения:0

Задочно "Грами" за кубинците с отказани от САЩ визи
Видяно: 696   Мнения:0

Рей Гонсалес омайва Варна с латиноритми
Видяно: 934   Мнения:0

Кубинска магия с “Буена Виста”
Видяно: 144   Мнения:0

Чучо Валдес: И без „Грами” щях да съм същият
Видяно: 98   Мнения:0

Контакти с България
Посланикът на Куба е влюбен в България от 25 години
Видяно: 1406   Мнения:0

Хосе Росадо: Неравенството в света храни тероризма
Видяно: 625   Мнения:0

Тересита и Берман - сближаване на темпераментите
Видяно: 1263   Мнения:0

Българо-кубинската комисия за търговско, икономическо и научно-техническо сътрудничество ще заседава през 2004 г. в София
Видяно: 606   Мнения:0

Липсата на достатъчно информация е причина за ниския стокообмен между България и Куба, според кубинския посланик в София
Видяно: 650   Мнения:0

Площад "Хосе Марти" открит в София
Видяно: 1628   Мнения:0

Кубана де Авиасион каца в България
Видяно: 794   Мнения:0

ИНТЕРИНТЕЛЕКТ ООД И ИНТЕРТРАВЪЛ ООД КАНЯТ НА СЕМИНАР ВЪВ ВАРАДЕРО
Видяно: 1411   Мнения:0

Смесената българо-кубинска комисия активизира икономическото сътрудничество
Видяно: 1301   Мнения:0

Хайме Кромбет на посещение в България
Видяно: 683   Мнения:0

Буена виста, буен сонидо*
Видяно: 888   Мнения:0

Тересита Висенте, директор на Дирекция “Европа” в кубинското МВнР:Куба е врата към Латинска Америка за българския бизнес
Видяно: 623   Мнения:0

Барбара Сарабия: СЕДЕМНАДЕСЕТ ПЪТИ ГЛЕДАХ ВИОЛЕТА ЯКОВА
Видяно: 1181   Мнения:0

Делегация на БСП в Куба
Видяно: 788   Мнения:0

София одобри резултатите от петата смесена българо-кубинска комисия
Видяно: 686   Мнения:0

Румен Петков настоява за активизиране на отношенията с Куба
Видяно: 603   Мнения:0

Кубинска делегация кани български участници на младежки фестивал във Венецуела
Видяно: 823   Мнения:0

Филип срещу Фидел
Видяно: 761   Мнения:0

Блокадата на Куба носи щети за близо 2 млрд. долара годишно
Видяно: 606   Мнения:0

ПРИЯТЕЛИТЕ НА КУБА В БЪЛГАРИЯ СА ХИЛЯДИ
Видяно: 1143   Мнения:0

НАЙ-СЕТНЕ ПАК ПОСЛАНИЦИ В СОФИЯ И ХАВАНА
Видяно: 750   Мнения:0

Тересита Капоте Камачо, посланик на Куба: НИКОГА НЯМА ДА СЕ ОТКАЖЕМ ОТ СОЦИАЛИЗМА!
Видяно: 519   Мнения:0

Българската кубинка
Видяно: 204   Мнения:0

Българо-кубински ритми за пострадали от ураган
Видяно: 63   Мнения:0

Куба – далечна и близка
Видяно: 0   Мнения:0

Българската песен заплени Куба и Еквадор
Видяно: 0   Мнения:0

Йорданка Христова: Политиката ни е битак, не е дори бизнес
Видяно: 0   Мнения:0

Синият скопрпион пробожда рака
Видяно: 0   Мнения:0

Високо българско отличие за Тересита Капоте
Видяно: 0   Мнения:0

Опасният пример на Острова на свободата
Видяно: 0   Мнения:0

Н. Пр. Педро Пабло Сан Хорхе: Промените в Куба отварят нови възможности за българския бизнес
Видяно: 0   Мнения:0

Посланикът на Куба: Високо ценим обективността на българските медии
Видяно: 0   Мнения:0

Забележителности
Музей в Хавана разказва за 637 атентата срещу Кастро
Видяно: 707   Мнения:0

ХАВАНА - ключ към Мексиканския залив
Видяно: 1055   Мнения:0

Магиите на Хавана
Видяно: 685   Мнения:0

Кубинска приказка
Видяно: 539   Мнения:0

Целувки от Куба
Видяно: 89   Мнения:0

Авторски анализи
Куба героизира свои агенти като Петимата от РМС
Видяно: 1367   Мнения:0

За Куба с обич
Видяно: 758   Мнения:1

ПО СТЪПКИТЕ НА КОЛУМБ
Видяно: 1066   Мнения:0

ГИГАНТЪТ САЩ И ДЖУДЖЕТО КУБА
Видяно: 726   Мнения:0

Пепеляшки по кубински
Видяно: 939   Мнения:0

КУБА – РАЙ ЗА ТУРИСТИТЕ
Видяно: 1223   Мнения:0

КАК ЩЕ ГИ СТИГНЕМ КУБИНЦИТЕ
Видяно: 925   Мнения:0

Бригадир в Куба
Видяно: 572   Мнения:0

КУБА ДНЕС
Видяно: 1515   Мнения:2

Страсти под слънцето на Америка заради Елиан
Видяно: 454   Мнения:0

Влиянието на Кубинската революция в Латинска Америка
Видяно: 643   Мнения:0

Кой се страхува от истината за драмата с “Петимата”?
Видяно: 741   Мнения:0

Между кубинските Йорданки и “българския син” на Раул
Видяно: 887   Мнения:0

Вечни митове, модерни хитове
Видяно: 419   Мнения:0

Слънце, салса, стопанска сметка
Видяно: 3237   Мнения:0

В очакване на кубинския Указ 56
Видяно: 131   Мнения:0

Отваряне към Куба
Видяно: 135   Мнения:0

От София – с любов към Острова на свободата
Видяно: 148   Мнения:0

Няма ненаказано добро
Видяно: 126   Мнения:0

Вятърът на промяната над Куба
Видяно: 124   Мнения:0

Кубинската латиноамериканска революция
Видяно: 166   Мнения:0

Кубинският път
Видяно: 157   Мнения:0

Борбата на синия скорпион срещу рака
Видяно: 1951   Мнения:0

Пет кубински истории за коварство и любов
Видяно: 3381   Мнения:0

Карибската криза: 13-те най-горещи дни на Студената война
Видяно: 112   Мнения:0

Кубинската великолепна петорка
Видяно: 87   Мнения:0

Записки за Петимата от Куба и за Олгин
Видяно: 79   Мнения:0

Ремонтът на Куба
Видяно: 81   Мнения:0

Целувки от Куба
Видяно: 84   Мнения:0

Мариела Кастро, дъщеря на Раул Кастро: Ще се опитаме да стигнем до сърцето на Обама
Видяно: 6940   Мнения:0

Наследството на Мандела
Видяно: 0   Мнения:0

Реваншът на Куба
Видяно: 0   Мнения:0

Историческо размразяване между Куба и САЩ
Видяно: 0   Мнения:0

Куба, за която свърхсилите едва не се сбиха
Видяно: 0   Мнения:0

Куба - половин век фронтова държава
Видяно: 0   Мнения:0

Куба се размразява начело с Раул
Видяно: 0   Мнения:0

На какво се радват кубинците
Видяно: 0   Мнения:0

Как се сдобриха Куба и САЩ
Видяно: 0   Мнения:0

Салса – да, ембарго – не
Видяно: 0   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016




Партньори и спонсори















28.3.2017 г.

Visitor: 1112182