Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
В. "Преса", 29 декември 2014

Куба се размразява начело с Раул

Къдринка Къдринова


Светът още не може да се свести от изненадата, която му поднесоха на 17 декември т.г. с безпрецедентните си паралелни телевизионни изявления президентите на Куба и САЩ Раул Кастро и Барак Обама. Двамата лидери не само си размениха затворници, но и обявиха, че ще възстановят дипломатическите отношения между страните си, запазвайки уважение към различията си. Обама дори предложи отмяна на ембаргото срещу Куба. Въпреки че това може да реши само американският Конгрес, където мнозинство имат враждебните към идеята републиканци, президентът на САЩ също разполага с лостове за смекчаване на антикубинските санкции. Явно ставаме свидетели на епохална смяна на курса между Куба и САЩ.
Не закъсняха коментари, че пред видимия провал на толкова проточилата се силова политика Обама просто сега цели да превземе Куба отвътре, чрез икономическо и културно проникване. Хавана обаче е доволна от получените уверения, че нейният модел на управление ще бъде уважаван и от факта, че явно вече не важи досегашният твърд американски постулат, че диалог с Куба няма да има, докато там на власт е който и да е от фамилията Кастро.
Контактите между Хавана и Вашингтон се стоплят доста отдавна и това е стратегическа линия, прокарвана от Раул още от разпадането на соцлагера и увисването на Куба без „гръб” в началото на 90-те. Кастро-младши е страстен почитател на китайския модел пазарен социализъм и особено на виетнамския вариант. Както Виетнам успя да преодолее раните от войната със САЩ и наложените му след нея американски санкции, да превърне икономиката си в най-бързоразвиващата се в Югоизточна Азия и да възстанови ползотворните връзки с американците, така и Куба би могла да го постигне, смята Раул.
Той намери начин да използва интензивната комуникация с американските власти по дълго проточилия се хуманитарен проблем с кубинските агенти, хвърлени в американски затвори още от 1998 г., да издейства размяната им за американски инструктор на кубински дисиденти, осъден в Хавана, и да оползотвори всичко това за постигане на по-добър климат на разбирателство с Вашингтон.
Своя роля несъмнето е изиграла и дъщерята на Раул – Мариела Кастро, която оглавява кубинския Национален център за сексуално възпитание, бранещ правата на гейове, лесбийки и транссексуали. По тази линия, както е известно, може да се комуникира много успешно с демократите в САЩ и с Обама в частност. Въпреки споменатата забрана за семейство Кастро, Мариела нееднократно е гостувала в САЩ за срещи и конференции.
За сегашното американско „омекване” имат значение и вътрешните промени, започнати в Куба след 2010-а. Те направиха икономиката й по-гъвкава за чужди инвестиции, допуснаха гражданите на страната да развиват частна инициатива най-вече в услугите и селското стопанство, отмениха изходните визи за кубинците и т.н. Всичко това се нарича „актуализация на социализма”, а в чужбина се разчита като вариация на китайския или виетнамския модел „пазарен социализъм”.
Преди да се стгигне дотук обаче Куба премина през доста тежки изпитания по време на „специалния пероид”, последвал разпадането на соцлагера – между 1990 и 1997 г. Оставайки внезапно без съветския петрол и другата помощ от страните от изчезналия СИВ, Островът на свободата сви своя БВП с цели 36%. Липсата на енергия и на алтернативни пазари докараха драстични дефицити. Режим на тока потапяше градовете в мрак, хранителните дажби с купони бяха орязани до минимума за оцеляване, придвижването ставаше с колела поради липса на бензин. Хората отглеждаха марули в саксии по балконите и си правеха „бифтеци” от обработени с подправки кори на грейпфрути.
Излизането от тази драма започва с отварянето на страната за чуждите инвестиции най-вече в туризма, в който бързо потичат капитали от Испания, Франция, Италия, Канада, Германия, Великобритания, но също и в производството на никел, където основен играч е Канада. Към 1996 г. Куба започва да бележи ръст от около 6%. После обаче в САЩ е приет законът „Хелмс-Бъртън”, който усдря оп трети страни, търгуващи с острова, и нещата пак започват да буксуват.
Новият проблясък е свързан с идването на Уго Чавес на власт в богатата на петрол Венесуела през 1998 г. Дружбата му с Фидел Кастро осигурява на Куба евтин петрол срещу помощ от страна на кубински лекари и учители във Венесуела.
През 2008 г., малко преди 80-годишнината си, Фидел прекарва тежка операция и се оттегля от активната политика. Ръководството на партията и държавата е поето от брат му Раул, кой явно не желае икономиката на страната отново да е зависима само от един външен съюзник. И лансира програмата си за „актуализация на социализма”. Около 500 000 държавни служители са съкратени и пренасочени към „работа на собствена сметка”. Обсъжда се и отказ от купонната система, което обаче среща недоволство сред хората, свикнали чрез нея да получават гарантирани хранителни продукти. Състоянието на икономикато обаче явно е такова, че Раул предупреждава – или страната трябва да осъществи промените, „или пропадаме”.
Амбицията му е здравеопазването и образованието – най-голямата гордост на Куба, да останат безплатни, да продължат и другите социални грижи за населението. За да има повече приходи за целта в хазната, е необходимо и по-мащабно развитие на чуждите инвестиции. Една от най-новите и най-внушителните е на Бразилия. С нея пристанището Мариел ще стане най-големият порт за едрогабаритни товарни кораби в Мексиканския залив. Очертава му се светло бъдеще с разширяването на Панамския канал и със строежа на втори междуокеански воден път – през Никарагуа.
Перспективите ще са още по-добри, ако най-после отпадне и американското ембарго. От това явно вече са заинтересвани и самите американци. Впрочем, доста фирми с участие на американски капитали, регистрирани я в Панама, я в Мексико, я в Канада, отдавна вече са в Куба. На тях ембаргото също им пречи. Като добавим и днешните световни геостратегически съперничества, става разбираемо защо Вашингтон не желае повече да отсъства от апетитна Куба.

..............

Скромният Раул

Пълното му име е Раул Модесто Кастро Рус. Модесто значи „скромен”. И той наистина доста дълго и скромно стои в сянката на по-големия си с 5 години и харизматичен брат Фидел. Все пак самият Фидел още на младини обича да повтаря, че Раул му е брат „два пъти”, защото са заедно и в революцията. Баткото вярва на Раул безгранично и го прави военен министър и свой заместник на партийния, държавния и правителствения връх. Така че съвсем логично именно Раул замества тежко разболелия се през 2006 г. Фидел – отначало временно. През 2008 г. парламентът на Куба официално избира Кастро-младши за председател на Държавиня съвет, а през 2013-а го и преизбира. През 2011 г. конгрес на ККП утвърждава Раул и като партиен лидер.

...................................

Лекари без граници а ла кубана

Куба е единстветана в Латинска Америка и Третия свят, успяла да влезе в първата десетка страни в света с най-добър индекс за човешкото развитие по такива показатели като продължителност на живота, образование и качество на живота. Това сочат данни на Програмата за развитие на ООН (PUND). Показателят на детската смъртност на острова е едва 4,6 на 1000 живородени – най-ниският на американския континент, по-нисък от САЩ и Канада. Страната от деля най-високия в света процент от БВП за образование – 13%, и има и най-много лекари на глава от населението – 85 000 при 11 милиона жители. Това е два пъти повече от съотношението при американските граждани. В момента над 40 000 кубински медицински кадри, сред които 15 407 лекари, работят в 66 страни. От стартирането на „Опецария Чудо” през 2004 г. кубински офталмолози са възвърнали чрез безплатни операции зрението на 2,5 милиона души от 28 страни. С медицински бригади Куба се отплаща и на Венесуела за петрола, който получава оттам.
Стотици кубински медици в момента са в Сиера Леона, Либерия и Гвинея, борейки се срещу ебола. Чрез Световната здравна организация молба за това бе отправена към Хавана и от Вашингтон. Куба откликна веднага. Кубинските лекари, които от десетилетия работят при тежки условия в много африкански страни и отиват и при най-бедните общности, където европеец или американец не стъпва, се ползват с доверие и авторитет сред местните хора.

........................................

Дружбата с България

България и Куба установяват дипломатически отношения през 1960 г. В годините на социализма на Острова на свободата работят около 40 000 български специалисти в различни сфери, а у нас се обучават много кубински студенти. Заради Кубинската революция в СУ „Св. Кл. Охридски” се основава и катедра „Испанистика” и започва да се изучава испански език. Важен е приносът за това и на преподаватели от Куба.
С голяма любов и до днес кубинците посрещат българските певци Йорданка Христова (на която са кръстени много вече пораснали кубинки) и Бисер Киров. У нас пък още си спомнят емблематичното посещение на Фидел Кастро в България през 1972 г., когато той успява да избяга от охраната си, за да поиграе на воля баскетбол и за да се качи на Витоша. Тодор Живков пък е гостувал на Острова на свободата през 1970 и 1975 г.
И до днес в Куба се ползват наши водни помпи и хладилни инсталации. Оставили сме там построени от България язовири и заводи. Но българските вина, консерви и козметика, популярни там през 70-те и 80-те, вече са изчезнали от кубинския пазар. Двустранният ни търговски обмен сега се развива крайно неравномерно – ако през 2013 г. се покачва с 16,5%, то за първата половина на 2014 г. спада с 9% на годишна база. Ние изнасяме инсектицити, автомобилни части, пневматични гуми, от Куба внасяме необработени тютюни, пури, етилов алкохол.

Видяно: 1Мнения: 0

Общи данни
Куба
Видяно: 2292   Мнения:0

Полезни връзки
Видяно: 858   Мнения:0

Известни личности
Фидел: Историята ще ме оправдае
Видяно: 1757   Мнения:0

И на 75 години Фидел Кастро налита на битки
Видяно: 1473   Мнения:0

Повечето известни деца на Кастро носят имена, започващи с А
Видяно: 3026   Мнения:0

Филм на Оливър Стоун за Фидел Кастро
Видяно: 878   Мнения:0

ФИДЕЛ КАСТРО, КОГОТО АЗ ПОЗНАВАМ
Видяно: 777   Мнения:0

ХОСЕ МАРТИ, АПОСТОЛ НА КУБИНСКАТА НЕЗАВИСИМОСТ
Видяно: 2363   Мнения:0

Триумфът на патриарха
Видяно: 632   Мнения:0

Фидел значи “верен”
Видяно: 628   Мнения:0

"Папата" на латионамериканската левица
Видяно: 576   Мнения:0

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ФИДЕЛ!
Видяно: 613   Мнения:0

Баретата и лулата на Че Гевара дойдоха в България
Видяно: 826   Мнения:0

Ягода и шоколад от племеничката на Фидел
Видяно: 143   Мнения:0

Кубинска магия
Видяно: 155   Мнения:0

Йорданка Христова: Фидел има магнетични очи
Видяно: 136   Мнения:0

Кубинци връщат зрението на убиеца на Че Гевара
Видяно: 160   Мнения:0

Свети Ернесто от Игера, 40 години по-късно
Видяно: 133   Мнения:0

Сбогуването на патриарха
Видяно: 129   Мнения:0

Аржентина вдигна паметник на Че за юбилея му
Видяно: 135   Мнения:0

Алейда Гевара: Че Гевара имаше дарбата да обича
Видяно: 128   Мнения:0

Игнасио Рамоне: В Европа управлява автопилот неолиберал
Видяно: 131   Мнения:0

Перестройка по кубински
Видяно: 2484   Мнения:0

Антишистовият команданте
Видяно: 156   Мнения:0

Антонио Гереро от затвора „Мариана” във Флорида:Един свят на мир и братство е възможен
Видяно: 147   Мнения:0

Папата порица блокадата на Куба
Видяно: 149   Мнения:0

Анхел Каромеро - като Джони Инглиш в Куба
Видяно: 75   Мнения:0

Кения Серано, председател на Кубинския институт за дружба между народите (ICAP): Куба е дисидентка в днешния еднополюсен свят
Видяно: 101   Мнения:0

Мариела Кастро, дъщеря на Раул Кастро: Ще се опитаме да стигнем до сърцето на Обама
Видяно: 93   Мнения:0

Кубинският рай на Хемингуей
Видяно: 99   Мнения:0

Бебе талисман укрепва размразяването Куба-САЩ
Видяно: 0   Мнения:0

Култура
Сенел Пас Мартинес
Видяно: 773   Мнения:0

Йорданка и Рей - 100% българско латино
Видяно: 1055   Мнения:0

САЩ спряха кубински музиканти за "Грами"
Видяно: 641   Мнения:0

Задочно "Грами" за кубинците с отказани от САЩ визи
Видяно: 696   Мнения:0

Рей Гонсалес омайва Варна с латиноритми
Видяно: 934   Мнения:0

Кубинска магия с “Буена Виста”
Видяно: 144   Мнения:0

Чучо Валдес: И без „Грами” щях да съм същият
Видяно: 98   Мнения:0

Контакти с България
Посланикът на Куба е влюбен в България от 25 години
Видяно: 1406   Мнения:0

Хосе Росадо: Неравенството в света храни тероризма
Видяно: 625   Мнения:0

Тересита и Берман - сближаване на темпераментите
Видяно: 1263   Мнения:0

Българо-кубинската комисия за търговско, икономическо и научно-техническо сътрудничество ще заседава през 2004 г. в София
Видяно: 606   Мнения:0

Липсата на достатъчно информация е причина за ниския стокообмен между България и Куба, според кубинския посланик в София
Видяно: 650   Мнения:0

Площад "Хосе Марти" открит в София
Видяно: 1628   Мнения:0

Кубана де Авиасион каца в България
Видяно: 794   Мнения:0

ИНТЕРИНТЕЛЕКТ ООД И ИНТЕРТРАВЪЛ ООД КАНЯТ НА СЕМИНАР ВЪВ ВАРАДЕРО
Видяно: 1411   Мнения:0

Смесената българо-кубинска комисия активизира икономическото сътрудничество
Видяно: 1301   Мнения:0

Хайме Кромбет на посещение в България
Видяно: 683   Мнения:0

Буена виста, буен сонидо*
Видяно: 888   Мнения:0

Тересита Висенте, директор на Дирекция “Европа” в кубинското МВнР:Куба е врата към Латинска Америка за българския бизнес
Видяно: 623   Мнения:0

Барбара Сарабия: СЕДЕМНАДЕСЕТ ПЪТИ ГЛЕДАХ ВИОЛЕТА ЯКОВА
Видяно: 1181   Мнения:0

Делегация на БСП в Куба
Видяно: 788   Мнения:0

София одобри резултатите от петата смесена българо-кубинска комисия
Видяно: 686   Мнения:0

Румен Петков настоява за активизиране на отношенията с Куба
Видяно: 603   Мнения:0

Кубинска делегация кани български участници на младежки фестивал във Венецуела
Видяно: 823   Мнения:0

Филип срещу Фидел
Видяно: 761   Мнения:0

Блокадата на Куба носи щети за близо 2 млрд. долара годишно
Видяно: 606   Мнения:0

ПРИЯТЕЛИТЕ НА КУБА В БЪЛГАРИЯ СА ХИЛЯДИ
Видяно: 1143   Мнения:0

НАЙ-СЕТНЕ ПАК ПОСЛАНИЦИ В СОФИЯ И ХАВАНА
Видяно: 750   Мнения:0

Тересита Капоте Камачо, посланик на Куба: НИКОГА НЯМА ДА СЕ ОТКАЖЕМ ОТ СОЦИАЛИЗМА!
Видяно: 519   Мнения:0

Българската кубинка
Видяно: 204   Мнения:0

Българо-кубински ритми за пострадали от ураган
Видяно: 63   Мнения:0

Куба – далечна и близка
Видяно: 0   Мнения:0

Българската песен заплени Куба и Еквадор
Видяно: 0   Мнения:0

Йорданка Христова: Политиката ни е битак, не е дори бизнес
Видяно: 0   Мнения:0

Синият скопрпион пробожда рака
Видяно: 0   Мнения:0

Високо българско отличие за Тересита Капоте
Видяно: 0   Мнения:0

Опасният пример на Острова на свободата
Видяно: 0   Мнения:0

Н. Пр. Педро Пабло Сан Хорхе: Промените в Куба отварят нови възможности за българския бизнес
Видяно: 0   Мнения:0

Посланикът на Куба: Високо ценим обективността на българските медии
Видяно: 0   Мнения:0

Забележителности
Музей в Хавана разказва за 637 атентата срещу Кастро
Видяно: 707   Мнения:0

ХАВАНА - ключ към Мексиканския залив
Видяно: 1055   Мнения:0

Магиите на Хавана
Видяно: 685   Мнения:0

Кубинска приказка
Видяно: 539   Мнения:0

Целувки от Куба
Видяно: 89   Мнения:0

Авторски анализи
Куба героизира свои агенти като Петимата от РМС
Видяно: 1367   Мнения:0

За Куба с обич
Видяно: 758   Мнения:1

ПО СТЪПКИТЕ НА КОЛУМБ
Видяно: 1066   Мнения:0

ГИГАНТЪТ САЩ И ДЖУДЖЕТО КУБА
Видяно: 726   Мнения:0

Пепеляшки по кубински
Видяно: 939   Мнения:0

КУБА – РАЙ ЗА ТУРИСТИТЕ
Видяно: 1223   Мнения:0

КАК ЩЕ ГИ СТИГНЕМ КУБИНЦИТЕ
Видяно: 925   Мнения:0

Бригадир в Куба
Видяно: 572   Мнения:0

КУБА ДНЕС
Видяно: 1515   Мнения:2

Страсти под слънцето на Америка заради Елиан
Видяно: 454   Мнения:0

Влиянието на Кубинската революция в Латинска Америка
Видяно: 643   Мнения:0

Кой се страхува от истината за драмата с “Петимата”?
Видяно: 741   Мнения:0

Между кубинските Йорданки и “българския син” на Раул
Видяно: 887   Мнения:0

Вечни митове, модерни хитове
Видяно: 419   Мнения:0

Слънце, салса, стопанска сметка
Видяно: 3237   Мнения:0

В очакване на кубинския Указ 56
Видяно: 131   Мнения:0

Отваряне към Куба
Видяно: 135   Мнения:0

От София – с любов към Острова на свободата
Видяно: 148   Мнения:0

Няма ненаказано добро
Видяно: 126   Мнения:0

Вятърът на промяната над Куба
Видяно: 124   Мнения:0

Кубинската латиноамериканска революция
Видяно: 166   Мнения:0

Кубинският път
Видяно: 157   Мнения:0

Борбата на синия скорпион срещу рака
Видяно: 1951   Мнения:0

Пет кубински истории за коварство и любов
Видяно: 3381   Мнения:0

Карибската криза: 13-те най-горещи дни на Студената война
Видяно: 112   Мнения:0

Кубинската великолепна петорка
Видяно: 87   Мнения:0

Записки за Петимата от Куба и за Олгин
Видяно: 79   Мнения:0

Ремонтът на Куба
Видяно: 81   Мнения:0

Целувки от Куба
Видяно: 84   Мнения:0

Мариела Кастро, дъщеря на Раул Кастро: Ще се опитаме да стигнем до сърцето на Обама
Видяно: 6940   Мнения:0

Наследството на Мандела
Видяно: 0   Мнения:0

Реваншът на Куба
Видяно: 0   Мнения:0

Историческо размразяване между Куба и САЩ
Видяно: 0   Мнения:0

Куба, за която свърхсилите едва не се сбиха
Видяно: 0   Мнения:0

Куба - половин век фронтова държава
Видяно: 0   Мнения:0

Куба се размразява начело с Раул
Видяно: 0   Мнения:0

На какво се радват кубинците
Видяно: 0   Мнения:0

Как се сдобриха Куба и САЩ
Видяно: 0   Мнения:0

Салса – да, ембарго – не
Видяно: 0   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016

Солидарност с Барселона, отговорност пред хуманизма




Партньори и спонсори















19.10.2017 г.

Visitor: 1423761