Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
Сп. "Мениджър" януари 2015

Как се сдобриха Куба и САЩ

На Север расте апетитът за взаимоизгоден бизнес с Острова на свободата

Къдринка Къдринова


Ако имаше „Гинес” за най-изненадващ обрат в световната политика, носителите му за 2014-та щяха да са президентите на САЩ и Куба Барак Обама и Раул Кастро. На 17 декември с.г. те едновременно оповестиха, че държавите им си разменят емблематични затворници и възстановяват дипломатическите си отношения, а Обама се обяви и за отмяна на 53-годишното американско ембарго срещу Острова на свободата.
Как се стигна до тази епохална смяна на курса?
САЩ са първата страна, която Фидел Кастро посещава след победата на водената от него Кубинска революция. Той пристига там през април 1959-по покана на американската Асоциация на пресата. Президентът Дуайт Айзенхауер не го приема – отива на голф и оставя вицето си Ричард Никсън да се занимава с госта. Айзенхауер разбира, че е трябвало да бъде по-внимателен с Кастро, когато кубинецът се връща у дома си и започва да раздава земя на безимотните и да настанява бездомните в богаташки вили. Национализирани са банките и най-големите предприятия – все американска собственост. 979 компании от САЩ губят в Куба 2 млн. хектара обработваема земя, поне 1 млрд. долара преки инвестиции, 39 фабрики.
Вашингтон започва дългата серия от конспирации за сваляне на новата власт в Хавана и за ликвидиране на Кастро. Според разсекретени по-късно в САЩ документи ЦРУ организира над 600 опита за убийство на революционния вожд и около 6000 терористични акта срещу Куба. Сред най-драмитичните епизоди е неуспешният десант на 1500 наемници от кубинската емиграция в залива Кочинос на 17 април 1961 г., налагането на антикубинското американско ембарго на 7 януари 1962 г., разразяването на ракетната Карибска криза през окмоври 1962 г., която изправя света на ръба на ядрената война и т.н. Куба се превръща във фронтова държава и в мишена на най-дългата блокада, причинила й през годините щети за над 72 милиарда долара.
Все пак през 1964 г. Фидел изпраща писмо на тогавашния американски президент Линдън Джонсън, в което пише: „Бих желал най-сериозно Куба и САЩ да уважават и да обсъждат своите различия. Вярвам, че няма спорни въпроси помежду ни, които да не могат да се дискутират и да се разрешават в климат на взаимно разбирателство. Вярвам, че тази враждебност между Куба и САЩ е толкова неестествена, колкото и ненужна, и може да бъде преодоляна”.
През 1977 г., когато президент в Белия дом е Джими Картър, САЩ и Куба откриват паралелно „служби за представане интересите” (изпълняващи ролята на дипломатически мисии, но с по-нисък ранг) във Вашингтон и Хавана.
Но следващият американски президент Роналд Рейгън затяга ембаргото с допълнителни забрани и засилва подривните операции срещу острова.
Когато се разпадат соцлагерът, СИВ и СССР, Куба остава без икономически „гръб” и свива своя БВП с цели 36%. Спешно преориентира деловите си контакти и се отваря за чужди инвестиции най-вече в туризма. Към страната потичат капитали от Испания, Франция, Италия, Канада, Германия, Великобритания. През 1996 г. кубинската икономика вече постига ръст от около 6%. Същата година обаче в САЩ е приет законът „Хелмс-Бъртън”, който санкционира трети страни, търгуващи с острова.
Пак тогава се разразява и кризата с „Братя за спасение” – организация на кубинската емиграция в Маями, чиито малки частни самолети често нарушават въздушното пространство на Куба под предлог, че искат да помагат на бегълци от острова, поели към Флорида с несигурни салове или лодки.
Между 1959 и 1962 г. за САЩ заминават над 270 000 кубинци. През 1965 г. Хавана отваря пристанището Камариока край Варадеро и оттам отпътуват още около 300 000 души. Следващият подобен епизод е през 1980 г. в пристанището Мариел, откъдето тръгват 125 000 души. През 1984 г. се сключва кубинско-американско миграционно споразумение. САЩ се ангажират ежегодно да издават по 20 000 визи за кубинци. Това обаче никога не се изпълнява. Американците дават по максимум 400-500 визи годишно и така постоянно се подклажда напрежение сред желаещите да заминат. Следва „кризата със салджиите” през 1994 г., предизвикала ново кубинско-американско споразумение по темата. Поредна драма от тази серия е историята със 7-годишния Елиан Гонсалес, отведен през 2000 г. от майка си със сал за Маями. По пътя майката и приятеля й умират, а едва оцелелият Елиан е поет от роднини емигранти. Американските съдебни органи връщат детето на родния му баща в Куба..
По време на Срещата на хилядолетието на ООН в Ню Йорк през септември 2000 г. е и първото ръкостискане между президент на САЩ (Бил Клинтън) и президент на Куба (Фидел Кастро).
А споменатата емигрантска организация „Братя за спасение” става причина за още един тежък хуманитарен казус. През 1996-а два нейни самолета са свалени над кубинската акватория и пилотите им загиват. Две години по-късно в Маями са арестувани петима кубински агенти, внедрени в емигрантските среди, за да информират страната си за техни терористични планове срещу нея. И петимата получават дългогодишни присъди, а един от тях – дори две доживотни, защото точно нему се приписва предупреждаването на Хавана за полета на онези два самолета, свалени през 1996-а. Независимо, че защитата доказва непричастността му към случая.
Драмата с Петимата, както в Куба наричат тези агенти, останали зад решетките в САЩ 16 години, има и още една предистория. Малко преди ареста им през 1998-а Хавана кани представители на ФБР на среща и излага факти за заговорите на кубински емигранти в Маями, включително и тяхно участие в наркотрафик. От ФБР обаче не подгонват уличените, а изчисляват кои са информаторите на Хавана. И арестуват Петимата. Това са Антонио Гереро, Рамон Лабанино, Рене Гонсалес, Фернандо Гонсалес и Херардо Ернандес. Последният е тъкмо мъжът, осъден два пъти доживот. Присъдите на останалите са между 30 и 15 г.
Хавана подема международна кампания за осбовождаването на „Петимата антитерористи”. Приобщава изявени американски юристи, актьори, интелектуалци, борци за граждански права, конгресмени. Това са 16 години, през които, защитавайки своите хора на всички нива – и институционални, и обществени, Куба установява много широк кръг от контакти в САЩ.
Двама от Петимата – Рене и Фернандо, излежават присъдите си в САЩ и се връщат в Куба. А освобождаването на останалите трима става чрез размяна срещу американеца Алън Грос, арестуван и осъден в Хавана през 2009 г. на 15 г. затвор за подривна дейност. Именно тази размяна, оповестена от Обама и Кастро на 17 декември м.г., отприщва и размразяването между двете страни.
Когато Петимата са арестувани, четирима от тях вече имат съпруги и деца. А Херардо е успял да се ожени за любимата си Адриана, но двамата още нямат деца. През последвалите 16 г., когато Петимата са зад решетките в САЩ, биологическият часовник на Адриана тиктака и я кара да страда, че ще остане без дете от мъжа си. Тя изплаква мъката си и пред американския сенатор демократ Патрик Лиъхи, дошъл в Куба през 2013 г. да договаря освобождаването на Алън Грос. Трогнат, сенаторът издейства от властите в САЩ разрешение Херардо да даде от затвора сперма, за да бъде оплодена жена му инвитро. Така на 43 г. Адриана забременява. Когато на 17 декември м.г. Херардо се прибира заедно с Атнонио и Рамон в Хавана, той прегръща щастлив бременната си жена, а на 6 януари тя го дарява с дъщеричката им Хема...
За кубинско-американското размразяване спомагат и вътрешните промени, започнати в Куба след 2010-а. Те направиха икономиката й по-гъвкава за чужди инвестиции, разрешиха частната инициатива, отмениха изходните визи за кубинците и т.н. Промените приличат на движение към китайския или виетнамския модел „пазарен социализъм”. Почитател на тази линия е Раул Кастро, който след тежкото заболяване на по-големия си брат Фидел през 2006 г. пое неговите ръководни постове.
Островът на свободата днес е единстветаната държава от Латинска Америка и Третия свят, влязла в първата десетка страни в света с най-добър индекс за човешкото развитие според данни на Програмата за развитие на ООН (PUND). Детската смъртност е едва 4,6 на 1000 живородени – най-ниският на американския континент. Страната отделя най-високия в света процент от БВП за образование – 13%, а за здравеопазване дава 10%. Има най-много лекари на глава от населението – 85 000 при 11 милиона жители. Над 40 000 кубински медицински кадри работят в 66 страни. Стотици кубински медици в момента са в Сиера Леона, Либерия и Гвинея, борейки се срещу ебола по молба на САЩ и Световната здравна организация.
Африка помни и решаващия принос на кубинските войски за отстояването на независимостта на Ангола през 70-те и 80-те години и за разбиването на намесилите се там южноафрикански войски, което е удар и по апартейтда в ЮАР. Символът на борбата с апартейда Нелсън Мандела винаги е благодарил на Куба и лично на приятеля си Фидел Кастро за това. Съвсем не случайно е, че второто ръкостискане между американски президент (Барак Обама) и кубински лидер (Раул Кастро) се състоя тъкмо на погребението на Мандела през декември 2013-а.
Куба е все по-притегателна за международни инвестиции и за геостратегически приятелства. През лятото на 2014-та тя бе посетена и от руския президент Владимир Путин, и от китайския държавен глава Си Цзинпин. Разраства се и най-мащабната бразилска инвестиция на острова – разширяването на пристанището Мариел, което ще е най-големият порт за едрогабаритни товарни кораби в Мексиканския залив. Около него се изгражда и свободна икономическа зона.
Перспективите ще са още по-добри, ако най-после отпадне и американското ембарго. За това все по-активно и единно лобира бизнесът в САЩ. Емблематично посещение на Острова на свободата още през май 2014 г. направи Томас Донахю, президент на американската Търговска камара. Антиембаргови усилия полагат и влиятелните организации на американските зърнопроизводители, които нямат търпение да поемат близкия и благодатен за продукцията им кубински пазар.
Важно влияние оказва и обръщането на съотношението „за” или „против” сътрудничество с Куба в средите на кубинската емиграция. Днес вече 52% от нея са „за”. В този отбор е например и големият американски захарен магнат от кубински произход Алфонсо Фанхул.
Разбира се, към тази панорама трябва да се добавят и вече широко разгласените факти за активното посредничество на аржентинския папа Франциск при размяната на затворници и размразяването между Хавана и Вашингтон, както и усилията в същата посока от страна на Канада, която е един от най-сериозните чужди инвеститори на острова – главно в добива на никел и в туризма.
Вярно, отмяната на антикубинското ембарго като цяло зависи от Конгреса на САЩ, а там мнозинство имат неблагосклонните към тази перспектива републиканци. Но и като президент Барак Обама има достатъчно лостове, за да смекчи голяма част от санкциите.
Ясно е, че процесът е отпушен и американците не желаят да липсват от близкия карибски остров, където вече така добре се чувстват канадци, китайци, европейци, бразилци, а май се завръщат и руснаците...


Видяно: 1Мнения: 0

Общи данни
Куба
Видяно: 2292   Мнения:0

Полезни връзки
Видяно: 858   Мнения:0

Известни личности
Фидел: Историята ще ме оправдае
Видяно: 1757   Мнения:0

И на 75 години Фидел Кастро налита на битки
Видяно: 1473   Мнения:0

Повечето известни деца на Кастро носят имена, започващи с А
Видяно: 3026   Мнения:0

Филм на Оливър Стоун за Фидел Кастро
Видяно: 878   Мнения:0

ФИДЕЛ КАСТРО, КОГОТО АЗ ПОЗНАВАМ
Видяно: 777   Мнения:0

ХОСЕ МАРТИ, АПОСТОЛ НА КУБИНСКАТА НЕЗАВИСИМОСТ
Видяно: 2363   Мнения:0

Триумфът на патриарха
Видяно: 632   Мнения:0

Фидел значи “верен”
Видяно: 628   Мнения:0

"Папата" на латионамериканската левица
Видяно: 576   Мнения:0

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ФИДЕЛ!
Видяно: 613   Мнения:0

Баретата и лулата на Че Гевара дойдоха в България
Видяно: 826   Мнения:0

Ягода и шоколад от племеничката на Фидел
Видяно: 143   Мнения:0

Кубинска магия
Видяно: 155   Мнения:0

Йорданка Христова: Фидел има магнетични очи
Видяно: 136   Мнения:0

Кубинци връщат зрението на убиеца на Че Гевара
Видяно: 160   Мнения:0

Свети Ернесто от Игера, 40 години по-късно
Видяно: 133   Мнения:0

Сбогуването на патриарха
Видяно: 129   Мнения:0

Аржентина вдигна паметник на Че за юбилея му
Видяно: 135   Мнения:0

Алейда Гевара: Че Гевара имаше дарбата да обича
Видяно: 128   Мнения:0

Игнасио Рамоне: В Европа управлява автопилот неолиберал
Видяно: 131   Мнения:0

Перестройка по кубински
Видяно: 2484   Мнения:0

Антишистовият команданте
Видяно: 156   Мнения:0

Антонио Гереро от затвора „Мариана” във Флорида:Един свят на мир и братство е възможен
Видяно: 147   Мнения:0

Папата порица блокадата на Куба
Видяно: 149   Мнения:0

Анхел Каромеро - като Джони Инглиш в Куба
Видяно: 75   Мнения:0

Кения Серано, председател на Кубинския институт за дружба между народите (ICAP): Куба е дисидентка в днешния еднополюсен свят
Видяно: 101   Мнения:0

Мариела Кастро, дъщеря на Раул Кастро: Ще се опитаме да стигнем до сърцето на Обама
Видяно: 93   Мнения:0

Кубинският рай на Хемингуей
Видяно: 99   Мнения:0

Бебе талисман укрепва размразяването Куба-САЩ
Видяно: 0   Мнения:0

Култура
Сенел Пас Мартинес
Видяно: 773   Мнения:0

Йорданка и Рей - 100% българско латино
Видяно: 1055   Мнения:0

САЩ спряха кубински музиканти за "Грами"
Видяно: 641   Мнения:0

Задочно "Грами" за кубинците с отказани от САЩ визи
Видяно: 696   Мнения:0

Рей Гонсалес омайва Варна с латиноритми
Видяно: 934   Мнения:0

Кубинска магия с “Буена Виста”
Видяно: 144   Мнения:0

Чучо Валдес: И без „Грами” щях да съм същият
Видяно: 98   Мнения:0

Контакти с България
Посланикът на Куба е влюбен в България от 25 години
Видяно: 1406   Мнения:0

Хосе Росадо: Неравенството в света храни тероризма
Видяно: 625   Мнения:0

Тересита и Берман - сближаване на темпераментите
Видяно: 1263   Мнения:0

Българо-кубинската комисия за търговско, икономическо и научно-техническо сътрудничество ще заседава през 2004 г. в София
Видяно: 606   Мнения:0

Липсата на достатъчно информация е причина за ниския стокообмен между България и Куба, според кубинския посланик в София
Видяно: 650   Мнения:0

Площад "Хосе Марти" открит в София
Видяно: 1628   Мнения:0

Кубана де Авиасион каца в България
Видяно: 794   Мнения:0

ИНТЕРИНТЕЛЕКТ ООД И ИНТЕРТРАВЪЛ ООД КАНЯТ НА СЕМИНАР ВЪВ ВАРАДЕРО
Видяно: 1411   Мнения:0

Смесената българо-кубинска комисия активизира икономическото сътрудничество
Видяно: 1301   Мнения:0

Хайме Кромбет на посещение в България
Видяно: 683   Мнения:0

Буена виста, буен сонидо*
Видяно: 888   Мнения:0

Тересита Висенте, директор на Дирекция “Европа” в кубинското МВнР:Куба е врата към Латинска Америка за българския бизнес
Видяно: 623   Мнения:0

Барбара Сарабия: СЕДЕМНАДЕСЕТ ПЪТИ ГЛЕДАХ ВИОЛЕТА ЯКОВА
Видяно: 1181   Мнения:0

Делегация на БСП в Куба
Видяно: 788   Мнения:0

София одобри резултатите от петата смесена българо-кубинска комисия
Видяно: 686   Мнения:0

Румен Петков настоява за активизиране на отношенията с Куба
Видяно: 603   Мнения:0

Кубинска делегация кани български участници на младежки фестивал във Венецуела
Видяно: 823   Мнения:0

Филип срещу Фидел
Видяно: 761   Мнения:0

Блокадата на Куба носи щети за близо 2 млрд. долара годишно
Видяно: 606   Мнения:0

ПРИЯТЕЛИТЕ НА КУБА В БЪЛГАРИЯ СА ХИЛЯДИ
Видяно: 1143   Мнения:0

НАЙ-СЕТНЕ ПАК ПОСЛАНИЦИ В СОФИЯ И ХАВАНА
Видяно: 750   Мнения:0

Тересита Капоте Камачо, посланик на Куба: НИКОГА НЯМА ДА СЕ ОТКАЖЕМ ОТ СОЦИАЛИЗМА!
Видяно: 519   Мнения:0

Българската кубинка
Видяно: 204   Мнения:0

Българо-кубински ритми за пострадали от ураган
Видяно: 63   Мнения:0

Куба – далечна и близка
Видяно: 0   Мнения:0

Българската песен заплени Куба и Еквадор
Видяно: 0   Мнения:0

Йорданка Христова: Политиката ни е битак, не е дори бизнес
Видяно: 0   Мнения:0

Синият скопрпион пробожда рака
Видяно: 0   Мнения:0

Високо българско отличие за Тересита Капоте
Видяно: 0   Мнения:0

Опасният пример на Острова на свободата
Видяно: 0   Мнения:0

Н. Пр. Педро Пабло Сан Хорхе: Промените в Куба отварят нови възможности за българския бизнес
Видяно: 0   Мнения:0

Посланикът на Куба: Високо ценим обективността на българските медии
Видяно: 0   Мнения:0

Забележителности
Музей в Хавана разказва за 637 атентата срещу Кастро
Видяно: 707   Мнения:0

ХАВАНА - ключ към Мексиканския залив
Видяно: 1055   Мнения:0

Магиите на Хавана
Видяно: 685   Мнения:0

Кубинска приказка
Видяно: 539   Мнения:0

Целувки от Куба
Видяно: 89   Мнения:0

Авторски анализи
Куба героизира свои агенти като Петимата от РМС
Видяно: 1367   Мнения:0

За Куба с обич
Видяно: 758   Мнения:1

ПО СТЪПКИТЕ НА КОЛУМБ
Видяно: 1066   Мнения:0

ГИГАНТЪТ САЩ И ДЖУДЖЕТО КУБА
Видяно: 726   Мнения:0

Пепеляшки по кубински
Видяно: 939   Мнения:0

КУБА – РАЙ ЗА ТУРИСТИТЕ
Видяно: 1223   Мнения:0

КАК ЩЕ ГИ СТИГНЕМ КУБИНЦИТЕ
Видяно: 925   Мнения:0

Бригадир в Куба
Видяно: 572   Мнения:0

КУБА ДНЕС
Видяно: 1515   Мнения:2

Страсти под слънцето на Америка заради Елиан
Видяно: 454   Мнения:0

Влиянието на Кубинската революция в Латинска Америка
Видяно: 643   Мнения:0

Кой се страхува от истината за драмата с “Петимата”?
Видяно: 741   Мнения:0

Между кубинските Йорданки и “българския син” на Раул
Видяно: 887   Мнения:0

Вечни митове, модерни хитове
Видяно: 419   Мнения:0

Слънце, салса, стопанска сметка
Видяно: 3237   Мнения:0

В очакване на кубинския Указ 56
Видяно: 131   Мнения:0

Отваряне към Куба
Видяно: 135   Мнения:0

От София – с любов към Острова на свободата
Видяно: 148   Мнения:0

Няма ненаказано добро
Видяно: 126   Мнения:0

Вятърът на промяната над Куба
Видяно: 124   Мнения:0

Кубинската латиноамериканска революция
Видяно: 166   Мнения:0

Кубинският път
Видяно: 157   Мнения:0

Борбата на синия скорпион срещу рака
Видяно: 1951   Мнения:0

Пет кубински истории за коварство и любов
Видяно: 3381   Мнения:0

Карибската криза: 13-те най-горещи дни на Студената война
Видяно: 112   Мнения:0

Кубинската великолепна петорка
Видяно: 87   Мнения:0

Записки за Петимата от Куба и за Олгин
Видяно: 79   Мнения:0

Ремонтът на Куба
Видяно: 81   Мнения:0

Целувки от Куба
Видяно: 84   Мнения:0

Мариела Кастро, дъщеря на Раул Кастро: Ще се опитаме да стигнем до сърцето на Обама
Видяно: 6940   Мнения:0

Наследството на Мандела
Видяно: 0   Мнения:0

Реваншът на Куба
Видяно: 0   Мнения:0

Историческо размразяване между Куба и САЩ
Видяно: 0   Мнения:0

Куба, за която свърхсилите едва не се сбиха
Видяно: 0   Мнения:0

Куба - половин век фронтова държава
Видяно: 0   Мнения:0

Куба се размразява начело с Раул
Видяно: 0   Мнения:0

На какво се радват кубинците
Видяно: 0   Мнения:0

Как се сдобриха Куба и САЩ
Видяно: 0   Мнения:0

Салса – да, ембарго – не
Видяно: 0   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016




Партньори и спонсори















25.6.2017 г.

Visitor: 1247226