Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
Сайт "Темадейли", 8 април 2015

Н. Пр. Педро Пабло Сан Хорхе: Промените в Куба отварят нови възможности за българския бизнес

Новият посланик на Острова на свободата у нас разказва за характера на преобразованията в родината му

Къдринка Къдринова


От пет месеца извънреден и пълномощен посланик на Република Куба у нас е Н. Пр. Педро Пабло Сан Хорхе. Началото на мандата му у нас съвпадна с интересни промени в кубино-американските отношения, които приковаха вниманието на цял свят. Същевременно настоящата 2015 г. преминава под знака на 55-годишнината от установяването на дипломатически отношения между България и Куба. По тези теми посланикът даде специално интервю за „Тема” и www.temadaily.bg.
Педро Пабло Сан Хорхе е завършил международни икономически отношения, специализирал е външна търгови и политически курсове. Работил е като търговски и икономически съветник в кубинското посолство в Чили (1995-1997 г.), а също и в мисията на страната си в Белгия, Люксембург и европейските институции (2006-2010 г.). Между 2010 г. и 2014 г. е директор на Дирекция за търговска политика с Европа в родината си.

Ваше превъзходителство, как потръгна мандатът ви в България?

Връчих акредитивните си писма на българския държавен глава Росен Плевнелиев на 27 ноември 2014 г. Оттогава сме се посветили най-активно да контактуваме и работим с различни български институции и организации, за да продължаваме, разширяваме и укрепване и традиционнно приятелските отношения между Куба и България – така, както са го правили и предшествалите ме посланици. Навършващите се тази година 55 г. от установяване на дипломатическите отношения между нашите две страни са важен стимул за използване на повече възможности за сътрудничеството ни в търговско-икономическата сфера, в която има още много неразработен потенциал с оглед промените в нашите страни. За постигане на тази цел имаме солидна база. Това са традиционните отношения на приятелство между нашите народи. Тези отношения продължават да са непокътнати и непроменени независимо от времето и промените в България. Голям принос за това има Асоциацията за приятелство „България-Куба”. Искам да отбележа също приноса за нашето приятелство и в определен период от време за напредъка на нашата страна на онези 35 000 българи, които в миналото са учили или работили в Куба.
Бих казал, че с този човешки мост започна топлотата и братската обич между нашите народи, която се предава от поколение на поколение. Искам също да подчертая важната роля през последните години на Асоциацията за приятелство „България-Куба” в отстояването на най-справедливите и важни каузи за нашата страна, като например освобождаването на нашите Петима герои антитерористи, които толкова години бяха несправедливо държани в американски затвори, несправедливо осъдени. (Става дума за Анонио Гереро, Рабон Лабанино, Рене Гонсалес, Фернандо Госалес и Херардо Ернандес, инфилтрирани в кубински емигрантски организации в Маями, за да информират Хавана за терористични планове срещу нея; те са арестувани през 1998 г. от американските власти и осъдени несправедливо от пристрастен съд на дълги скорове затвор, включително с две доживотни присъди; последните трима от тях се завръщат в Куба след обявеното на 17 декември 2014 г. намерение на Вашингтон и Хавана да възстановят дипломатическите си отношения – бел. ред.) Петимата вече са у нас, в родината си.

На какво акцентирате в контактите си с българските държавни институции?

Най-важното и привличащо вниманието е общият интерес на нашите две държави към развиването на нови перспективи пред сътрудничеството ни. При тези контакти се стремя да обяснявам подробно характера на икономическите мерки, предприети от кубинското правителство за подсилване на нашата политико-икономическа система, тоест на нашия социализъм. Те предоставят широки възможности за инвестиции в туризма, във въобновяемите енергийни източници, във фармацевтиката, в селското стопанство, в хранителната и консервната промишленост и в други области. Проучват се и възможности за дълготрайно сътрудничество в образованието и спорта.

Ще разкажете ли по-подборно за осъществяваните промени в Куба?

През последните години в нашата страна тече процес на икономически трансформации и на актуализация на нашия икономически модел, чиято основна цел е да направи по-ефективен, по-рационален и в крайна сметка по-силен нашия социализъм. В процеса на прилагането на „Икономическите и социалните насоки на нашата революция”, приети на последния конгрес на Комунистическата партия на Куба са одобрени група от важни мерки, свързани наред с другото и с икономическия сектор. Такъв е например одобреният миналата година нов закон за чуждестранните инвестиции, както и даването на повече автономност и отговорност на обществените предприятия. Основната цел на тези стъпки е да успеем да изпълним нашите задачи в икономическото развитие в средносрочен и дългосрочен план, да постигнем по-висок растеж в икономиката и по-добро благоденствие за нашия народ. Обаче трябва да се подчертае ясно, че в нашата страна не се осъществява процес на приватизация. Както споменатите икономически насоки, така и другите рашения като например закона за чуждестранните инвестиции, бяха широко дебатирани от нашия народ преди окончателното им одобряване от кубинския парламент. Накратко, финалната задача е да се засили нашата политическа, икономическа и социална система.

Забелязва ли се повишаване на интереса от страна на български предприемачи към Куба?

Наистина е така. През тези месеци няколко български предприемачи посетиха нашата страна с цел да проучат възможностите за преговори в сектори, приоритетни за нашето правителство. Тези предприемачи се върнаха много мотивирани, след като бяха опознали от първа ръка кубинската реалност и възможностите за сътрудничество, които съществуват между предприятията на двете страни. Бяха осъществили срещи с ръководствата и управленията на предприятията в нашата страна и бяха разширили познанията си за новия закон за чуждите инвестицци, както и за възможностите, предоставяни от Специалната зона за развитие в Мариел и от новото пристанище за контейнери.
По-специално – с новия закон за чуждите инвестиции, както и с аткрактивните възможности, които предоставя зоната за свободна търговия, изграждана край новото океанско пристанище в Мариел. Освен това на среща, която имах в БТПП, запознах представители на вашите делови кръгове с възможностите за участие в Хаванския панаир през ноември т.г. От друга страна представихме пред българските предприемачи и в БТПП предстоящото в началото на ноември т.г. издание на Международния панаир в Хавана, където се надяваме да разчитаме на присъствието на български предприемачи.

Споменахте 55-годишнината на българо-кубинските дипломатически отношения. Как ще се отбележи юбилеят?

Тази година е важна за историята на двустранните отношения между двете страни, защото, както споменавате, се отбелязват 55 години от установяването на нашите дипломатически отношения. Конкретната дата е 14 октомври 1960 г., но през цялата 2015-та осъществяваме дейности за отбелязване на това важно събитие. Например вашата скъпа сънародничка Йорданка Христова, която е също толкова обичана в нашата страна заради нейното безусловно приятелство с нашия народ, изнесе два концерта – единия в Сиенфуегос, а другия в Хавана – като част от честванията. Също така работим по други инициативи, свързани с представянето на кубинската култура в България. Смятаме да организираме седмица на кубинското кино в София и седмица на българското кино в Хавана. От друга страна, откъм Асоциацията за приятелство „България-Куба”, се разработват и други идеи.

Интересът към Куба в света рязко нарасна след обявяването на предстоящото възстановяване на дипломатическите отношения между вашата страна и САЩ. Разкажете за този процес.

Както знаете, на 17 декември м.г. президентите на Куба и САЩ обявиха едновременно суверенните решения на двете правителства да започнат разговори за възстановяване на дипломатическите отношения между двете страни. Това, разбира се, е важна стъпка на двете правителства и двата народа и имаше, както споменахте, силен отзвук на международно ниво. В този смисъл можем да отбележим, че след над 50 г. американското правителство е променило агресивния тон на политиката на своята страна спрямо Куба. Като резултат от тези разговори между двете правителства искаме да подчертаем, че освобождаването на трима от нашите Петима герои, които още продължаваха да са в американски затвори бе голяма радост за наши янарод в навечерието на 56-ата годишнина от победата на Кубинската революция.
Нашият президент Раул Кастро определи решението на американското правителство като важно признание за усилията и жертвите на нашия народ в отстояването на неговия суверенитет и в защита на нашите принципи. Вече се проведоха първите кръгове на преговорите, които имат за цел, наред с другото, откриването на посолства в Хавана и Вашингтон. Това ще е важна крачка, за да може после да започне дискутирането на други теми от двустранен интерес, въпреки че все още трябва да се реши група от проблеми и трудности, свързани с прилагането на икономическата, финансовата и търговската блокада на САЩ срещу нашата страна. Такива са например ограниченията и трудностите, които от известно време изпитва нашата Служба за интересите на Куба във Вашингтон пред отказа на американски банки да оперират с фондове от Куба.
Светът трябва да разбере, че не може да се мисли за нормално възстановяване на дипломатическите отношения без пълно елиминирани на блокадата. Въпреки неотадвнашните икономически мерки, оповестени и приложени от президента Обама, същността на блокадата продължава с нейните нанасящи щети негативни последици за нашата икономика и външна търговия. Наред с другите бих искал да спомена забраната за кубински предприятия и институции да получават американски кредити и финансови облекчения; забраната да се използва долара като разплащателна валута, както и забраната да се купува апаратура, която съдържа повече от 10% американски компоненти и т.н. По отношение на туризма също са налице сериозни щети, свързани с блокадата. Такава е например забраната за американци да пътуват до Куба. Други важни теми за нашата страна в този процес е изваждането на Куба от списъка на страните, подкрепящи тероризма, в който никога не би трябвал да бъдем. Освен това съществуват и други теми като връщането на територията, където се намира оградената морска база в Гуантанамо, както и обезщетяването на кубинския народ с компенсации за нанесенито от блокадата щети. Така че занапред предстои още много работа и много преговаряне. Важно е да се отбележи, че тези преговори се осъществяват на базата на взаимното уважение, без условия, и в съответствие с международното право. Куба потвърди своето суверенно право да изразява и да отстоява нашите принципи и позиции, каквото е нашето учестие в процесите на интеграция в Латинска Америка и нашите отношения, нашата солидарност с братската Боливарска република Венесуела. В този смисъл трябва да подчертаем, че целият латиноамерикански и карибски регион е сериозно загрижен от неотдавнашния декрет на Обама, с който той обявява Венесуела за „заплаха за националната сигурност и външната политика на САЩ”. Смятаме, че подобен агресивен подход е недопустим. Куба ще продължи да работи активно за латиноамериканската солидарност и за интеграцията в организации като CELAC, UNASUR, ALBA, PetroCaribe и т.н. Куба отстоява Латинска Америка и Карибския басейн като зона на мир, свободна от ядрени оръжия. В ООН се обявяваме и за пълната забрана и за унищожението на ядреното оръжие.

Куба за първи път ще участва в междуамериканска среща на върха на форума в Панама, който започва на 11 април т.г. С какво послание отива страната ви?

Както, предполагам, знаете, процесът на преговорите за подписването на споразумение за политически диалог и сътрудничество между Куба и ЕС започна в началото на миналата година и в момента съвпада по време с началото на разговорите за възстановяване на отношенията със САЩ. Можете да си дадете сметка, че става дума за два независими процеса, които обаче очевидно са взаимосвързани чрез факта, че Куба е участничка в тях.
По отношение на споразумението с ЕС вече са осъществени три кръга на преговори, по време на които са обменени мнения за основните теми, които то ще включва, а именно политическия диалог, търговското сътрудничество и сътрудничеството в развитието. Куба е една от малкото страни в света, които още нямат институционално споразумение с ЕС. Сред другите причини е и съществуващата Обща позиция на ЕС от 1996 г., която носи характеристиките на тотална намеса в нашите вътрешни работи. Днес ситуацията е друга, ЕС е важен търговски партньор за Куба и през последните години в нашата страна координирано се развиха някои проекти с европейски фондове за сътрудничество. Съвсем наскоро върховната представителка на ЕС за външната политика и сигурността посети Куба и проведе важни срещи с основните ръководители на страната ни. Тази визита трябва да стане стимул, за да се улеснят двустранните преговори за споразумение. Ако то бъде сключено, България като член на ЕС също ще бъде облагодетелствана.


Видяно: 1Мнения: 0

Общи данни
Куба
Видяно: 2292   Мнения:0

Полезни връзки
Видяно: 858   Мнения:0

Известни личности
Фидел: Историята ще ме оправдае
Видяно: 1757   Мнения:0

И на 75 години Фидел Кастро налита на битки
Видяно: 1473   Мнения:0

Повечето известни деца на Кастро носят имена, започващи с А
Видяно: 3026   Мнения:0

Филм на Оливър Стоун за Фидел Кастро
Видяно: 878   Мнения:0

ФИДЕЛ КАСТРО, КОГОТО АЗ ПОЗНАВАМ
Видяно: 777   Мнения:0

ХОСЕ МАРТИ, АПОСТОЛ НА КУБИНСКАТА НЕЗАВИСИМОСТ
Видяно: 2363   Мнения:0

Триумфът на патриарха
Видяно: 632   Мнения:0

Фидел значи “верен”
Видяно: 628   Мнения:0

"Папата" на латионамериканската левица
Видяно: 576   Мнения:0

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ФИДЕЛ!
Видяно: 613   Мнения:0

Баретата и лулата на Че Гевара дойдоха в България
Видяно: 826   Мнения:0

Ягода и шоколад от племеничката на Фидел
Видяно: 143   Мнения:0

Кубинска магия
Видяно: 155   Мнения:0

Йорданка Христова: Фидел има магнетични очи
Видяно: 136   Мнения:0

Кубинци връщат зрението на убиеца на Че Гевара
Видяно: 160   Мнения:0

Свети Ернесто от Игера, 40 години по-късно
Видяно: 133   Мнения:0

Сбогуването на патриарха
Видяно: 129   Мнения:0

Аржентина вдигна паметник на Че за юбилея му
Видяно: 135   Мнения:0

Алейда Гевара: Че Гевара имаше дарбата да обича
Видяно: 128   Мнения:0

Игнасио Рамоне: В Европа управлява автопилот неолиберал
Видяно: 131   Мнения:0

Перестройка по кубински
Видяно: 2484   Мнения:0

Антишистовият команданте
Видяно: 156   Мнения:0

Антонио Гереро от затвора „Мариана” във Флорида:Един свят на мир и братство е възможен
Видяно: 147   Мнения:0

Папата порица блокадата на Куба
Видяно: 149   Мнения:0

Анхел Каромеро - като Джони Инглиш в Куба
Видяно: 75   Мнения:0

Кения Серано, председател на Кубинския институт за дружба между народите (ICAP): Куба е дисидентка в днешния еднополюсен свят
Видяно: 101   Мнения:0

Мариела Кастро, дъщеря на Раул Кастро: Ще се опитаме да стигнем до сърцето на Обама
Видяно: 93   Мнения:0

Кубинският рай на Хемингуей
Видяно: 99   Мнения:0

Бебе талисман укрепва размразяването Куба-САЩ
Видяно: 0   Мнения:0

Култура
Сенел Пас Мартинес
Видяно: 773   Мнения:0

Йорданка и Рей - 100% българско латино
Видяно: 1055   Мнения:0

САЩ спряха кубински музиканти за "Грами"
Видяно: 641   Мнения:0

Задочно "Грами" за кубинците с отказани от САЩ визи
Видяно: 696   Мнения:0

Рей Гонсалес омайва Варна с латиноритми
Видяно: 934   Мнения:0

Кубинска магия с “Буена Виста”
Видяно: 144   Мнения:0

Чучо Валдес: И без „Грами” щях да съм същият
Видяно: 98   Мнения:0

Контакти с България
Посланикът на Куба е влюбен в България от 25 години
Видяно: 1406   Мнения:0

Хосе Росадо: Неравенството в света храни тероризма
Видяно: 625   Мнения:0

Тересита и Берман - сближаване на темпераментите
Видяно: 1263   Мнения:0

Българо-кубинската комисия за търговско, икономическо и научно-техническо сътрудничество ще заседава през 2004 г. в София
Видяно: 606   Мнения:0

Липсата на достатъчно информация е причина за ниския стокообмен между България и Куба, според кубинския посланик в София
Видяно: 650   Мнения:0

Площад "Хосе Марти" открит в София
Видяно: 1628   Мнения:0

Кубана де Авиасион каца в България
Видяно: 794   Мнения:0

ИНТЕРИНТЕЛЕКТ ООД И ИНТЕРТРАВЪЛ ООД КАНЯТ НА СЕМИНАР ВЪВ ВАРАДЕРО
Видяно: 1411   Мнения:0

Смесената българо-кубинска комисия активизира икономическото сътрудничество
Видяно: 1301   Мнения:0

Хайме Кромбет на посещение в България
Видяно: 683   Мнения:0

Буена виста, буен сонидо*
Видяно: 888   Мнения:0

Тересита Висенте, директор на Дирекция “Европа” в кубинското МВнР:Куба е врата към Латинска Америка за българския бизнес
Видяно: 623   Мнения:0

Барбара Сарабия: СЕДЕМНАДЕСЕТ ПЪТИ ГЛЕДАХ ВИОЛЕТА ЯКОВА
Видяно: 1181   Мнения:0

Делегация на БСП в Куба
Видяно: 788   Мнения:0

София одобри резултатите от петата смесена българо-кубинска комисия
Видяно: 686   Мнения:0

Румен Петков настоява за активизиране на отношенията с Куба
Видяно: 603   Мнения:0

Кубинска делегация кани български участници на младежки фестивал във Венецуела
Видяно: 823   Мнения:0

Филип срещу Фидел
Видяно: 761   Мнения:0

Блокадата на Куба носи щети за близо 2 млрд. долара годишно
Видяно: 606   Мнения:0

ПРИЯТЕЛИТЕ НА КУБА В БЪЛГАРИЯ СА ХИЛЯДИ
Видяно: 1143   Мнения:0

НАЙ-СЕТНЕ ПАК ПОСЛАНИЦИ В СОФИЯ И ХАВАНА
Видяно: 750   Мнения:0

Тересита Капоте Камачо, посланик на Куба: НИКОГА НЯМА ДА СЕ ОТКАЖЕМ ОТ СОЦИАЛИЗМА!
Видяно: 519   Мнения:0

Българската кубинка
Видяно: 204   Мнения:0

Българо-кубински ритми за пострадали от ураган
Видяно: 63   Мнения:0

Куба – далечна и близка
Видяно: 0   Мнения:0

Българската песен заплени Куба и Еквадор
Видяно: 0   Мнения:0

Йорданка Христова: Политиката ни е битак, не е дори бизнес
Видяно: 0   Мнения:0

Синият скопрпион пробожда рака
Видяно: 0   Мнения:0

Високо българско отличие за Тересита Капоте
Видяно: 0   Мнения:0

Опасният пример на Острова на свободата
Видяно: 0   Мнения:0

Н. Пр. Педро Пабло Сан Хорхе: Промените в Куба отварят нови възможности за българския бизнес
Видяно: 0   Мнения:0

Посланикът на Куба: Високо ценим обективността на българските медии
Видяно: 0   Мнения:0

Забележителности
Музей в Хавана разказва за 637 атентата срещу Кастро
Видяно: 707   Мнения:0

ХАВАНА - ключ към Мексиканския залив
Видяно: 1055   Мнения:0

Магиите на Хавана
Видяно: 685   Мнения:0

Кубинска приказка
Видяно: 539   Мнения:0

Целувки от Куба
Видяно: 89   Мнения:0

Авторски анализи
Куба героизира свои агенти като Петимата от РМС
Видяно: 1367   Мнения:0

За Куба с обич
Видяно: 758   Мнения:1

ПО СТЪПКИТЕ НА КОЛУМБ
Видяно: 1066   Мнения:0

ГИГАНТЪТ САЩ И ДЖУДЖЕТО КУБА
Видяно: 726   Мнения:0

Пепеляшки по кубински
Видяно: 939   Мнения:0

КУБА – РАЙ ЗА ТУРИСТИТЕ
Видяно: 1223   Мнения:0

КАК ЩЕ ГИ СТИГНЕМ КУБИНЦИТЕ
Видяно: 925   Мнения:0

Бригадир в Куба
Видяно: 572   Мнения:0

КУБА ДНЕС
Видяно: 1515   Мнения:2

Страсти под слънцето на Америка заради Елиан
Видяно: 454   Мнения:0

Влиянието на Кубинската революция в Латинска Америка
Видяно: 643   Мнения:0

Кой се страхува от истината за драмата с “Петимата”?
Видяно: 741   Мнения:0

Между кубинските Йорданки и “българския син” на Раул
Видяно: 887   Мнения:0

Вечни митове, модерни хитове
Видяно: 419   Мнения:0

Слънце, салса, стопанска сметка
Видяно: 3237   Мнения:0

В очакване на кубинския Указ 56
Видяно: 131   Мнения:0

Отваряне към Куба
Видяно: 135   Мнения:0

От София – с любов към Острова на свободата
Видяно: 148   Мнения:0

Няма ненаказано добро
Видяно: 126   Мнения:0

Вятърът на промяната над Куба
Видяно: 124   Мнения:0

Кубинската латиноамериканска революция
Видяно: 166   Мнения:0

Кубинският път
Видяно: 157   Мнения:0

Борбата на синия скорпион срещу рака
Видяно: 1951   Мнения:0

Пет кубински истории за коварство и любов
Видяно: 3381   Мнения:0

Карибската криза: 13-те най-горещи дни на Студената война
Видяно: 112   Мнения:0

Кубинската великолепна петорка
Видяно: 87   Мнения:0

Записки за Петимата от Куба и за Олгин
Видяно: 79   Мнения:0

Ремонтът на Куба
Видяно: 81   Мнения:0

Целувки от Куба
Видяно: 84   Мнения:0

Мариела Кастро, дъщеря на Раул Кастро: Ще се опитаме да стигнем до сърцето на Обама
Видяно: 6940   Мнения:0

Наследството на Мандела
Видяно: 0   Мнения:0

Реваншът на Куба
Видяно: 0   Мнения:0

Историческо размразяване между Куба и САЩ
Видяно: 0   Мнения:0

Куба, за която свърхсилите едва не се сбиха
Видяно: 0   Мнения:0

Куба - половин век фронтова държава
Видяно: 0   Мнения:0

Куба се размразява начело с Раул
Видяно: 0   Мнения:0

На какво се радват кубинците
Видяно: 0   Мнения:0

Как се сдобриха Куба и САЩ
Видяно: 0   Мнения:0

Салса – да, ембарго – не
Видяно: 0   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016

Солидарност с Барселона, отговорност пред хуманизма

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в Четвъртия журналистически конкурс на СИЖБ „Светове и цветове” - 2016

СИЖБ обявява номинациите в Петия конкурс „Светове и цветове” - 2017




Партньори и спонсори















14.12.2017 г.

Visitor: 1531845