Гостувалият у нас испански външен министър Хосе Мануел Гарсия-Маргайо и Марфил изнесе нагледен урок на българските си домакини как трябва да се лобира за собствената страна при посещения в чужбина и как дипломацията може да промотира и бизнеса. 70-годишният опитен дипломат демонстрира завидна енергия, бързи реакции, образен език и чувство за хумор както при изявленията си за медиите след срещите с премиера Бойко Борисов и с външния министър Даниел Митов, така и по време на продължилия около час и половина обмен на мнения на бизнес форума „България-Испания”. Там партньор на госта бе министърът на икономиката Божидар Лукарски.
Това бе първата визита на испански външен министър в България от 12 години насам. Тя се състоя точно 12 дни преди насрочените за 24 май местни избори в Испания. В тях управляващата в Мадрид Народна партия, към която принадлежи и Гарсия-Маргайо, ще влезе в трудно състезание за гласовете на избирателите. В испанското общество се усеща сериозно недоволство от правителствената линия за затягане на коланите и от високата безработица.

Икономическо оживление

В София енергичният Гарсия-Маргайо се постара да очертае привлекателна картина на динамично възстановяващата се испанска икономика и настоятелно подкани българския политически елит и българския бизнес към съвместни проекти и към инвестиции в Испания. С което вероятно вся недоумение и смут у домакините си от българското правителство. У нас управляващите от всички цветове от десетилетия са свикнали да смятат за своя мантрата да се зове за чужди инвестиции и очакват от всеки чужд партньор да е потенциален донор, а не реципиент на капитали. На тази струна се бе настроил и Божидар Лукарски, който изрецитира на бизнес форума дежурния апел към испанския бизнес да побърза с капиталовложенията си в България, защото страната ни е „остров на стабилността”. Тежко ударената от кризата Испания засега е на 15-о място по преки инвестиции у нас. В периода 1996-2014 г. те възлизат общо едва на 873 млн. евро. За миналата година са били 34,9 млн. евро.
Гостът Гарсия-Маргайо се бе подготвил доста по-добре да отстоява националния си интерес. Аргументите, които изтъкна като основание за перспективните възможности в развитието на двустранното и взаимоизгодно българо-испанско сътрудничество, бяха смислени и прагматични. Още на срещата си с премиера Борисов той очерта като два акцента в това сътрудничество енергетиката и структурните фондове. А на бизнес форума подплати предложенията си както с конкретни данни, така и с ефекен видеоклип „Марката Испания”. Амбициозният едноименен план на испанската дипломация цели да се фокусира вниманието на публиката върху най-разпознаваемите и съответно „рентабилни” аспекти на „Марката Испания” – както на полето на бизнеса, така и чрез средствата на културата. Основната цел е активизиране на чуждестрания интерес към страната, който да се конкретизира в повишаване на нейния износ и на инвестициите в икономиката й.

Газова платформа

Ето експозето, направено от министър Гарсия-Маргайо на бизнес форума в София:
„На срещата с българския премиер говорихме за геополитическите проблеми, които безпокоят и двете правителства. Обърнахме специално внимание на две много важни икономически теми – енергетиката и европейските структурни фондове. Испания и България могат да играят важна роля като платформи за внасяне на газ в ЕС. Испания от юг и запад, а България от изток. Испания има два газопровода, които я свързват с Алжир. През тях внасяме 45% от газа, потребяван у нас. Те засега работят много под капацитета си. Потокът може да се засили, защото Алжир има огромни запаси от газ. Освен това Испания има 7 станции за втеченен газ – повече, отколкото в целия ЕС. Това може да помогне на страната ни да се превърне в транзитна платформа. ЕС има и други важни проекти за соларна енергия в Северна Африка, за които Испания също може да послужи като мост. Испания и България, които са в двата края на Европа, могат да си сътрудничат, за да внасят енергия в ЕС.
От друга страна България поддържаше своята стабилност, включително в моменти на тежка рецесия, каквато имахме през последните години. Вече дойде моментът, в който трябва да се очаква растеж и оползотворяване на фондовете за регионално развитие, структурните фондове, кохезионните фондове - така, както Испания се възползва от тях. Ние имаме опит в това как функционират европейските фондове и имаме фирми, които са лидери в тези сектори.

Рецептите на Мадрид

След тези уводни думи ще представя накратко икономическата ситуация в Испания. Както и останалите страни, ние бяхме засегнати от икономичската криза, но у нас тя беше особено болезнена поради три условия. Първо, високата задлъжнялост за финансови и нефинансови предприятия, която беше достигнала 326% от БВП през 2010 г. Задллъжнялостта беше три пъти по-висока от това, което произвеждахме. Вторият фактор беше секторът на недвижимите имоти, който стигна до свободно падане. И третият бе загубата на конкурентоспособност заради покачаването на цената на труда.
Болестта беше тежка. Когато през 2012 г. нашето правителство пое властта, имахме остро намаляване на БВП, наистина висока безработица и значителен дисбаланс по бюджетните сметки. През 2009 г. дефицитът стигна 10% от БВП.
Правителството начерта програма, която включваше на първо място фискална консолидация с извънредно ограничаване на бюджета. Второ, тя включваше финансовото оздравяване на банките. Ссъздадахме „лоша банка”, в която прехвърлихме всички лоши кредити. Най-вече тези от сектора на недвижимите имоти. На трето място започнахме програма за структурни реформи без прецедент в историята на Испания – в сфери като енергетиката, трудовия пазар, администрацията, образованието. И на четвърто място подменихме радикално модела. Само за три години преминахме от модел на прекомерно вътрешно потребление, основано на вътрешна задлъжнялост, към модел, в който водещ е износът. Днес испанският износ възлиза на 34% от БВП. Това е един от най-добрите проценти в ЕС, като изоставаме само от Германия и изпреварваме Франция, Италия, Великобритания.

Възвърнато доверие

Фирмите ни започнаха да печелят все повече търгове в чужбина, особено в инфраструктурата. Този сектор може да се възползва от структурните фондове в България. Испански фирми спечелиха търгове за 70 млрд. евро миналата година и то в технологично напреднали сфери на най-развитите световни пазари.
Днес програмата на правителството и жертвите, за които помолихме испанския народ, вече започнаха да дават резултати. От лятото на 2013 г. БВП нараства, като очакваме тази година над 3% ръст. Така ще бъдем най-бързо растящата икономика от големите в ЕС. Вече създадохме над 450 хил. работни места през 2014 г., още 600 хил. ще създадем тази година. Ако избирателите не се отдръпнат, ще можем да създадем и още 3 млн. работни места в следващите три години.
Още по-важно е, че отново сме конкурентоспособни. Финансовият сектор се изчисти и вече е напълно платежоспособен. Кредитите започват да нарастват основно за семействата и малките и средни предприятия, които имат най-големи трудности. Доверието в Испания се възвърна. Чуждите инвестиции започват да се връщат и то в сектори, които създават най-много работни места. Втори сме в Европа в сектора на автомобилостроенето и големите автомобилни компании отново са у нас.
Испания с населението си от 46 млн. жители разполага с четвъртата най-голяма икономика в ЕС. Страната ни е единадесетият най-голям инвеститор в света и вторият най-голям в Латинска Америка. Испания е на девето място в света по прием на чужди инвестиции. Имаме много важна инфраструктурна мрежа и най-голямата мрежа от магистрали в ЕС. Развиваме се във високотехнологични сектори.

Скромното българско направление

Двустранните отношения между България и Испания са, често казано, скромни. България е 33-та сред нашите клиенти и 66-та между доставчиците ни. Инвестициите са много скромни. Има широк марж за подобряване и засилване на нашите отношения, което обяснява нашето присъствие тук в момента. Секторите, в които можем да сътрудничим, са инфраструктурни проекти, жп проекти, магистрали, морски пристанища, енергийни проекти, обработка на вода и отпадъци. Това са секторите, които предвещават бързо развитие на една страна и които използват най-много европейски фондове.”
Отговаряйки след експозето си на въпроси от залата, министър Гарсия-Маргайо се спря на темата за отношенията ЕС-Русия. „И Испания, и България пострадаха от санкциите срещу Русия,” отбеляза гостът. Той припомни, че преди въвеждането на наказателните мерки страната му е посрещала по 1 милион руски туристи ежегодно, а освен това, също като България, е имала сериозни приходи от износа на храни за руския пазар. Според испанския министър „Русия не бива да се изолира”, тя трябва да е стратегически партньор. „Здравият разум трябва да надделее в отношенията между Европа и Русия, за да не попаднем в положение, сходно със Студената война, което не е добре за никого”. Гарсия-Маргайо обобщи: „Това танго за двама, Русия също трябва да го разбере”.
По отношение на проблема с бежанците в Средиземно море испанският министър подчерта: „Либия е ключов проблем. Не можем да позволим да имаме на няколко стотин километра от Италия един Афганистан с петрол.”
Бежанският въпрос бе обсъден и по време на срещата на Гарсия-Маргайо с българския му колега Даниел Митов. Двамата се съгласили, че трябва да се работи за стабилизиране на районите, откъдето идват бежанските потоци, както и за солидарно разпределение на финансите за приемащите страни.
Испанските медии не обърнаха особено внимание на госутването на Гарсия-Маргайо в България. Повечето от тях цитираха главно изявлението на министъра от София в отговор на въпрос на испански телевизионен журналист относно съдбата на испанците в Непал непосредствено след новата земетресение там. А в. „Ла Вангуардия” уведоми читателите си: „Испанският министър на външните работи и сътрудничеството Хосе Мануел Гарсия-Маргайо е на официална визита в България, най-бедната страна на ЕС”.