Сп. "Тема", брой 6 (685), 09-15 февруари 2015
Как „Подемос” събра Дон Кихот и Санчо Панса
Алтернативната партия изведе около 300 000 души на „Марш на промяната” в центъра на Мадрид. Масовата подкрепа за нея изглежда расте по-бързо от партийното съзряване за желания от всички обрат
Къдринка Къдринова
„Вижте как мечтите стават истина в Гърция. Моментът е дошъл и за Испания. Не искаме нашата страна да е само търговска марка. Днес са й нужни достойни и луди хора, способни да се опълчат на богатите, нужни са й донкихотовци като онзи мечтател на кон, онзи универсален испанец, защитник на достойнството. Можем да мечтаем и можем да победим!” Думите, изречени задъхано от младия лидер на алтернативната испанска партия „Подемос” Пабло Иглесиас пред човешкото море на площад „Пуерта дел Сол” („Вратата на слънцето”) в Мадрид, възпламеняват публиката. Всичките тези донкихотовци и санчопансовци в необозримото множество започват да скандират „Вижда се, чувства се, Пабло ще е премиер!” и „Обединеният народ никога няма да бъде победен!” А после, в такт с вдигнатите и полюшвани ръце, и любимото си: „Тик-так, тик-так!” Това пък идва от първия коментар, пуснат от Иглесиас в Туитър след победата на братската „Сириза” в Гърция: „В Гърция вече се чу онова тик-так, което много скоро ще се чуе и в Испания. Времето на кастата изтича, настъпва времето на надеждата”. Такава бе картината в центъра на Мадрид на 31 януари, когато основаната едва преди година партия „Подемос”, подреждана вече от сондажите ту като втора, ту даже като първа политическа сила, събра привържениците си на „Марш на промяната”. Стекоха се над 300 000 души от цяла Испания, които изпълниха пространството от около един километър между мадридските площади „Сибелес” и „Пуерта дел Сол”. Младежи с раста прически, възрастни учителки, рокери в кожени якета, побелели анархисти в черни барети, дори внушителна група инвалиди в колички размахваха лозунги и знамена – лилавите на „Подемос”, трицветните на някогашната Испанска република и гръцките, като символ на единението със „Сириза” и на общия курс към защита на социална Европа. „Възхитени сме от множеството, което се събра. Всичките тези хиляди хорат има силна воля за промяна, за преобразяване на тази страна. Това е пътят ни към победата,” ми казва насред претъпкания „Пуерта дел Сол” Таня Гонсалес, чаровна къдрокоска и млада учителка, която от май м.г. е една от петимата евродепутати на „Подемос”. Именно на миналогодишните евроизбори учредената само два месеца преди тях партия осъществи своя изненадващ за мнозина пробив в голямата политика. Тя съумя да проговори на езика на площадите и да даде израз на натрупания обществен гняв заради прехвърлянето на тежестта на предизвиканата от безотговорни „елити” криза върху раменете на обикновените хора. Сега се кани да затвърди успеха си на предстоящите тази година три избора, които има да прави Испания – автономни в Андалусия още през март, местни през май и парламентарни евентуално през ноември. Обществената подкрепа за „Подемос” расте като лавина, но чисто организационно младата партия трудно догонва настроенията на масите и има доста да наваксва. Затова всички политически коментатори днес се пазят от прогнози за най-важния изборен тест – вота за нов парламент, с две дежурни измъквания: „Има почти цяла година дотогава” и „Да видим първо какво ще стане в Гърция”. От самата „Подемос” обаче недвусмисленият
курс е към изборна победа
наесен. И залагат на възможно най-широко обединение на симпатизанти. Всички в Испания знаят, че миналото на много популярния от телевизионните му участия 36-годишен преподавател по политология в университета „Комплутенсе” Пабло Иглесиас, както и на останалите четирима от ръководната петорка на „Подемос”, е левичарско и е пряко свързано с „движението на възмутените”, известно тук и като 15 М (защото първата му проява е на 15 май 2011 г.). Но също всички вече са свикнали и с посланието на новата партия, че делението днес не е ляво-дясно, а горе-долу. Идеологията е отстъпила място на исканията за отказ от непрестанните орязвания на гърба на обикновените граждани, за отстояване на социалния модел държава, за прочистване на политическата система от корумпираната политическа „каста”. Посланията са ясни, емоционални, разбираеми и приемливи за най-широк кръг хора. „Не искам повече да виждам толкова обезнадеждени лица, толкова пенсионери, които си дават орязаната пенсия на безработните деца и внуци. Ние всички заедно ще направим промяната, защото сме фундаментът на страната. Много сме. Нека събудим онези, които спят. Ние сме радостта, която идва”. Така пък се обърна към множеството на „Пуерта дел Сол” Хуан Карлос Монедеро, който също е преподавател в „Комплутенсе” и също е във водещата петорка на „Подемос”. 51-годишният Монедеро и смятаният за идеолог на новата партия 31-годишен Иниго Ерехон (и той от „Комплутенсе”) бяха превърнати в основни мишени на черната медийна кампания срещу „Подемос”. Срещу тях се извадиха гръмки компромати за подправено CV и за нарушения в заплащането на научна дейност. После се оказа, че нищо не е вярно, но това бе разгласено доста по-скромно – на задните страници на вестниците. На този фон е ясно защо от „Подемос” са доста предпазливи с медиите. И то точно с испанските медии. С чуждите сякаш се разбират по-добре, защото смятат, че ги отразяват по-обективно. В деня след „Марша на промяната” в една от малките залички на иначе много представителния Център за изящни изкуства в Мадрид друг един от ръководната петорка на „Подемос” – винаги засменият философ от „Комплутенсе” и кандидат на „Подемос” за местните избори в Мадрид Луис Алегре, се срещна с около двйсетина журналисти. Вече бяхме разменили с него няколко думи на шествието предния ден, когато, опитвайки се да се измъкне от налитащи да го прегръщат симпатизанти, Луис специално за „Тема” изкоментира случващото се така: „Имаме народ, който иска промяна. И днес се разбра, че няма връщане назад. Ще победим.” В Центъра за изящни изкуства, гледайки към мен и към колегата от германския „Зюддойче цайтунг” – единствените чужди журналисти, Луис подчерта: „Специално искам да благодаря на чуждестранните медии за отразяването, защото разбраха за какво става дума и проявиха усет за историческия момент, в който се намира страната ни”. Попитах го какво послание отправя „Подемос” към останалите европейски народи. Ето и
отговорът на Луис Алегре:
„Посланието на „Подемос” към народите на Европа е абсолютно ясно. Общият ни проблем не е Гърция или Испания, а Германия и налаганата от нея политика на орязвания, която я поставя в изолация. Онези, които искаме промени в Гърция и Испания, имаме много съюзници в Европа, много поддръжници против прилаганата сега деструктивна политика. Срам ни е и сме против това, че в една европейска страна като Испания има хора, които не могат да си плащат отоплението или лекарствата, че губят жилищата си. Тези „извънредни” мерки са абсолютно неприемливи за ЕС. От своя страна ние разработваме планове в защита на гражданите и ще покажем, че може и по друг начин, че не бива нито един гражданин от четвъртата икономика в ЕС да е социално изключен. Мобилизацията ни от 31 януари е част от алтернативата, която предлагаме. Показахме новото мнозинство, което става главен герой и отказва да се чувства заложник на привилигерованото малцинство. Ще изработим програма за обновление, съгласно с най-добрите предложения на професионалистите, които познават проблемите. Всяка друга партия, която признава необходимостта от промяна, е добре дошла за съюзник. Но преди това да се ангажира абсолютно безапелационно с борбата срещу корупцията. И гражданството да е информирано какво се прави с публичните фондове до последното евро. Все ни кават – не може, не може, не може. А ние ще покажем колко са фалшиви твърденията, че орязванията не могат да бъдат спрени. „Подемос” няма ипотека към никого – нито към банки, нито към администрации. Ние сме вратата, през която може да влезе волята на мнозинството. А тя е – прозрачност и демокрация”. Луис Алегре е завършил философия в университета „Комплутенсе” и е работил няколко години по научни проекти във Венесуела. Заедно с преподавателя си Карлос Фернандес Лирия е автор на няколко книги, като четири от тях са за характеристиките на управлението на Уго Чавес – „Редът на капитала”, „Да разбереш Венесуела, да мислиш за демокрацията”, „Журналистика и престъпност. Венесуелският случай”, „Образование за гражданите. Демокрация, капитализъм и правова държава”. Именно заради венесуелската връзка най-вече на Алегре и Монедеро, който също е работил в родината на Чавес, както и заради изследвания, правени от Ерехон в Боливия, една от любимите нападки срещу „Подемос” е, че ще ведряват „латиноамериканския социализъм” и „модела на Чавес” в Испания. Те винаги се смеят на подобни обвинения, тъй като смятат, че всяка страна има собствен път на развитие, а за европейска Испания предпочитат „скандинавския модел”. Негова убедена привърженичка е и единствената жена в ръководната петорка на „Подемос”, 43-годишната галисийка, социоложка и политоложка Каролина Бесканса, която на шествието на 31 януари въодушеви множеството на „Пуерта дел Сол” с думите си: „Ние сме река, която приижда”. Смята се, че дело именно на Каролина е граденият сега публичен образ на „Подемос” като изразител на най-широките обществени настроения за по-честна и по-социална политика. Лидерите на „Подемос” са изключително популярни сред симпатизантите си. 32-годишният безработен видео и звукооператор Гийермо Луна ми обяснява: „Те не са като другите – с по три коли, с тайни сметки.
Те са едни от нас,
нормални хора, облечени обикновено. Искат по-достоен живот за всички ни и ни показаха, че можем да надигнем глас, вместо все да мълчим, докато ни мачкат. Показаха ни, че Испания, която не се е променяла от 50 години, може да стане и друга – солидарна, справедлива. Вече имаме надежда, че нещо може да се промени”. Извън организираните публични прояви редовият симпатизант трудно може да осъществи пряк контакт с някого от ръководството на „Подемос”. Партийна централа от традиционен вид просто няма. Има само нает етаж в лъскава многоетажна офис сграда на ул. „Принсеса” 2, досами площад „Испания”. Но никъде на входа не е отбелязано нищо за „Подемос”. Адресът се знае от журналистите, без обаче това да им помага за по-лесен достъп до лидерите, които или трябва да се „хващат” на външни събития, или трябва да се чака благоволението на рядко отговарящата на запитвания прес-служба на „Подемос”. Не пропуснах да отида до „Принсеса” 2 и да заприказвам жената на пропуска долу. Щом споменах, че съм от България, тя ми отговори на български. Не, не е точно от около 200-хилядната българска общност в Испания, но почти. Оказа се рускиня, омъжена за българин, живяла 25 години у нас и пренесла се в Испания със семейството си още през 1989-а. Олга се въодушеви много от идеята да ми помогне да получа по-обстойно и спокойно интервю от „момчетата”, както с обич нарича водачите на „Подемос”. Но въпреки нейното наистина майчинско държание с всеки от техническия персонал на партийното убежище, все пак се оказа невъзможно да се пробие отбраната на прес-службата, която упорито повтаряше, че „няма място в графика” на никое от интересуващите ме лица. В сайта на „Подемос” като адрес за комуникация е посочено съвсем друго място – улица „Сурита” 21 в квартала Лавапиес. Някога, допреди изселването на евреите от Испания през 1492 г., Лавапиес е бил еврейският квартал. С това е свързано и името му, което означава буквално „миене на крака” – на площада имало чешма за миене на крака, задължителен ритуал в юдаизма преди влизането в храм. По-късно, през 30-те години на ХХ век, в Лавапиес е била и една от „крепостите” на левичарите от Народния фронт. Антифранкистката съпротива също е се е изявявала активно тук. Днес това е населяван предимно от имигранти квартал – от латиноамериканци, африканци, араби. Левичарските нагласи също продължават да са силни. Именно
тук, в Лавапиес, се ражда и „Подемос”
точно преди година – първоначално като гражданско движение. Отначало формацията Антикапиталистическа левица и събрани около нея леви интелектуалци лансират манифест под заглавието „Да сменим фиша: да превърнем възмущението в политическа промяна”. Документът е подписан от преподавателя по политология в университета „Комплутенсе” Хуан Карлос Монедеро, от известния актьор Алберто Сан Хуан, от левия синдикалист Кандидо Гонсалес и др. Манифестът е представен публично на 17 януари 2014 г. в Кварталния театър на Лавапиес – средище за спектакли, култура, обществени дебати и социални действия, създадено по инициатива на актьора Алберто Сан Хуан и на други активисти на оформящото се гражданско движение. Именно това е рожденната дата и рожденното място на „Подемос”. Театърът се намира на стръмната и тясна уличка „Сурита” номер 20 и дава само вечерни представления. Например – по произведения на чилийския поет и певец Виктор Хара, убит от хунтата на Пиночет през 1973 г. Хитов е и моноспектакълат на Алберто Сан Хуан „Автопортрет на един млад испански капиталист”. Малко по-нагоре по отсрещната страна на улицата е и номер 20, посочен като адрес за комуникация на „Подемос”. Но – внимание – тук могат да ви приемат само в часовете между 11 и 13 и между 17 и 19. В останалото време може и да не забележите, че на това място има нещо такова. Защото е спусната метална рулетка, няма никакви надписи, само на рулетката е залепен изваден на ксерокс лист А 4 с приемните часове. Разбира се, отивам в посоченото „работно време”. Първият часови отрязък обаче също не е добро попадение. През деня хората просто са на работа. И в малкото като гараж помещение, окичено със снимки от партийни събития и с плакати, призоваващи за участие в „Марша на промяната”, има само двама доброволци – побелял мъж и млада жена. Много са любезни, но и изненадани от интереса ми. Съветват ме да намина привечер, когато щяло да бъде по-оживено. Вечерта в средището с вид на квартален клуб, което всъщност играе ролята на общонационален информационен център на партията, пак има само двама доброволци – не тези от сутринта, а други, но пак са мъж и жена. Мъжът кипи от енергия, говори като картечница, показва спортна осанка въпреки прошарената коса. Жената е дребна и закръглена, акцентът й е на латиноамериканка от някоя от страните в Андите. Освен тях заварвам и трима мъже, всеки от които е дошъл да пита за нещо свое. Най-възрастният иска да се оплаче от здравеопазването и много държи да изложи съображенията си лично на Монедеро. Енергичният доброволец любезно му обяснява да си напише съображенията и да ги остави в центъра, а оттам те щели да бъдат предадени на Монедеро. Латиноамериканката пък се опитва да помогне на друг мъж над 50-те, който говори с карибско произношение и иска съдействие, за да се регистрира като член в електронната страница на „Подемос” и да може да гласува допитванията, организирани от партията. Трети мъж изчаква реда си, защото иска да сподели мнението си за „венесуелската връзка” на лидерите на „Подемос”. Междувременно отвън наднича и младеж, който иска да купи тениска със символа на „Подемос” – няколко преплетени кръга – за баща си, но си тръгва, защото се оказва, че тениските са свършили. Най-после енергичният доброволец отделя време и за мен. Представя се – Франсиско (Пако) Ренедо, предприемач и парапланерист. Обяснява, че е с „Подемос” от самото му възникване. Преди не е членувал в никаква партия, но решил, че нещата в Испания са прекалено несправедливи, за да продължават по стария начин. И му харесало, че „Подемос” подтиква хората сами да се захванат и да решават проблемите. Низовите организации на партията се наричат „кръгове” и функционират като народни асамблеи – хората се събират именно в кръг и с колективно обсъждане, с гласувания взимат решения какво и как да се прави. Пако идва в центъра винаги, когато може, защото е убеден, че хората трябва да си помагат. „Всеки иска да бъде изслушан, да срещне разбиране и подкрепа. Ние не можем да решим всички проблеми, които ни поставят, но ги пренасочваме към специалисти, към юристи, които работят с нас, понякога и към кръговете по квартали, към гражданските платформи – като онази например, която защитава хората с ипотеки от изселвания,” обяснява Пако. И продължава: „В центъра идват най-вече възрастни хора, защото младите се оправят по-лесно чрез интернет. „Подемос” е амалгама от всички, които искат да има повече справедливост – републиканци, монархисти, всякакви. Досега никоя политическа партия не е помагала така на хората. „Подемос” е
власт на народа.
Хората сами се организират. По интернет провеждаме гласувания по най-важните въпроси – и така взимаме решенията. Имаме и комисии по различни специализирани теми. Хората осъзнават, че промяната, от която всички се нуждаем, зависи от нас самите”. Питам го вярва ли, че тази промяна наистина може да се осъществи. Пако се усмихва: „Когато бях на 18, бях много ентусиазиран, че е дошла демокрацията. Сега съм по-скептичен. Вече знам, че икономическата власт е тази, която движи света, че е трудно да се направи нещо съществено срещу властта на парите. Но ще опитаме. Трудно е, но не е невъзможно. „Подемос” не обещава сигурно щастие на никого, но върши една много важна работа – учи ни, че трябва да работим заедно, за да постигнем нещо добро за всички. Трябва да мислим повече, да участваме повече, да си сътрудничим повече, да си помагаме повече. Аз съм бил шампион. Но какво става на следващия ден, след като победиш? Пак същото. Важен е пътят към победата, а не самата победа. И сега не е толкова важно дали „Подемос” ще победи на изборите. По-важното е, че изведе хората от домовете им. Всички се нуждаем от вяра, от религия, от спасител, от футбол. Ето такова обнадеждаващо чувство ни дава и „Подемос”. А ако ме питаш какво ще правим след изборите, ами нека лидерите водят преговори с всички, дори с неприятелите. Само да е честно и прозрачно. Това е политиката – тя се прави не заради симпатии, а в интерес на хората. Кастата не са всички в Народната партия или при социалистите, кастата са само стотина души в прогнилите върхушки. Обновлението е нужно на всички ни”. 60-годишната Бланка Бертран, която работи в Асоциацията на пресата, а преди години, навръх нашенския преход, е живяла и в България, също смята, че от дълбока промяна се нуждаят всички испанци. Семейството й е с десни убеждения, но самата тя дълго е гласувала за социалистите. На последните избори обаче – през 2011-та, им е объра(нала гръб, защото прокараната от тях реформа в трудовото законодателство била съвсем неолиберална. На европейските избори през 2014-а вече се появява феноменът „Подемос” – и Бланка дава гласа си за тях. „Хората просто бяха решени да не гласуват за нито една от двете големи партии – Народната и социалистическата, които прекалено се бяха изложили. Гласуваха за кого ли не, само не за тях. Дъщеря ми например, която е родена в България, пусна бюлетина за Анималистичната партия. А аз тогава избрах „Подемос”. Въпреки че имах и страхове – какви са, какво ще направят. Тогава никой не предполагаше, че ще дръпнат толкова напред. Сега страховете ми са още по-силни. Знам ли накъде ще завият. Но и така, както е сега, не може повече да продължава.
Безочието и корупцията отблъскват хората от сегашния „елит”
или каста, както правилно ги наричат от „Подемос”.” Бланка е поканила на срещата ни в прочутото мадридско кафе „Комерсиал” и Хесус Мараня – известен журналист, главен редактор на в. „Публико” до спирането му през 2012 г., сега ръководител на независимия сайт „Инфолибре”. Хесус смята, че водачите на „Подемос” са много прагматични, че са направили точен анализ на ситуацията в страната и са лансирали съответстващ на обстановката проект. Не е сигурен обаче дали ще имат капацитета и познанията, за да осъществявт „отговорна реконструкция” на страната. Отчита като голям успех на новата партия, че е успяла да обърне обществения дебат към темата за социалното неравенство, която по-рано е била премълчавана. Подчертава: ”Тази криза е провокирана от финансовите казина, а всичко се стоварва върху хората. Нима те са виновните? Ето защо „Подемос” казва – вече няма да говорим за ляво-дясно, а за горе-долу. Трябва да се защити социалната справедливост, обществото на благоденствието, онова, което всички възприемахме като фундаментално, а ни бе отнето по недемократичен начин, без да ни питат. И това не е само испански казус. „Сириза” в Гърция има всички шансове да промени правилата, по които се действа в Европа. Разбира се, на този фон ще видим и старание от страна на глобалните капитали да се запази статуквото. Може би и в Испания ще ни се предложи голяма коалиция като в Германия, само и само да не се допусне до властта „Подемос”. Кампанията в медиите ще е жестока.. А управляващата Народна партия ще внушава, че положението се подобрява. Тя вече разпространява макроикономически данни, уверява, че растежът бил двойно по-голям от очакваното за миналата година. Но в ежедневиено на хората това не се усеща. Все пак посланието, че се върви към подобрение, а с „Подемос” ще дойде хаос, може и да проработи. До изборите има прекалено много време.” Друго голямо име в испанската журналистика – Алфонсо Армада, който работи едновременно и в консервативния в. „АБС”, и е главен редактор на либералното електронно издание „ФронтераД”, смята, че партията „Подемос” е сменила политическия сценарий в Испания, ликвидирала е двупартиюния модел, изненадала е с наличието на „силно подземно движение, което разклати политическия терен”. Армада отдава появата на феномена „Подемос” и на липсата на истински независими големи медии, които по принцип биха могли да са коректив на властта. Реалността обаче според него е друга: „Банките се превърнаха в донори на медиите и не си взимат дълговете от тях. Така ги държат в зависимост и съответно медийното ниво на критичност е много редуцирано. Същото е и с партиите, те също са много зависими. Много е трудно да се промени тази динамика. На този фон от журналистическа гледна точка „Подемос” ми изглежда много интересен, възпламеняващ пример. От гледна точка на стратегия и политически дискурс засега не е много ясен. Но все пак дава надежда в едно общество, където недоволството от политическата система е станало всеобщо и независимо от идейните пристрастия”. „Всичко ще се промени” – с тази песен на голямата аржентинска певица Мерседес Соса завърши шествието на „Подемос” на 31 юнуари. „Тик-так, тик-так”, тактуваха хилади ръце на „Пуерта дел Сол”. Засега обаче от площадите, изпълнени със зажаднели за надежда хора, още не личи дали Дон Кихот и Санчо Панса най-после ще надвият великана на неолиберализма, или пак ще си счупят копията в баналните вятърни мелници на „реалната политика”.
ИСПАНИЯ
Данни за ИСРП от испанския печат
Аснар събира световни лидери за сватбата на щерка си
Балтасар Гарсон - кошмарът на прегрешилите големци
Испанският крал иде пак 10 години по-късно
ПАБЛО ПИКАСО - (1881-1973)
Хосе Луис Родригес Сапатеро - един прагматичен лидер
Салвадор Дали е имал проблеми със закона
Дон Леополдо де Луис, поетът между два ангела
Анхел Мария де Лера
Сватбата на испанския престолонаследник
- едно жизнерадостно ново начало
Летисия - журналистката, която един ден ще стане кралица на Испания
Принц Фелипе - най-желаният ерген в Европа
Жозеп Борел - новият председател на Европарламента
Отиде си Антонио Гадес - кралят на фламенкото
Калина става нестинарка
Китин и Калина възродиха
празник в пустинята
Крал Хуан Карлос на лов за мечки в Румъния
Бракът на Симеон с Маргарита разбунил духовете в Мадрид
Децата на Симеон сред
2-ма крале в Мароко
Дани Алкайде - испанският Стоичков
Конституциони вълнения заради бременна принцеса
Антонио Бандерас в София: Няма да изиграя само онази роля, която не ми предложат
Карлос Саура, испански кинорежисьор: Важното е не коя роля ще ти се падне в живота, а как ще я изиграеш
Как испанският премиер изневери на прякора си “Бамби“
Кралски вълнения
Сестри за милиони
Сапатеро – човекът, който държи на думата си
Амазонките на Сапатеро
Педро Крус Виялон, генерален адвокат на Съда на ЕС
Хабанерата на Тринидад
Неукротимата маха
Испански шах
Балтасар Гарсон срещу Франсиско Франко
Балтасар Гарсон осъден в Мадрид
Слонският гаф на краля
Галисийският касиер
Добре дошъл, мистър ЕвроВегас!
За едни криза, за други миза
Артур Мас, премиер на Каталуня - отцепникът
Катарската връзка на Иняки Урдангарин
Отиде си Пако де Лусия - фламенкото осиротия
Хавиер Бардем скара Мароко и Франция
Отиде си Адолфо Суарес, Рицарят на демокрацията
Новият преход на краля
Педро Санчес е новият лидер на испанските социалисти
Интервю с Колумб
Отиде си най-титулованата аристократка в света
Награди "Принцът на Астурия 2003"
Испанският абстракционист Жорди Тейшидор представя в София изложба от музика, поезия, ред и геометрия
Оскар Тускетс Бланка в неговия лабиринт
В Барселона поставят операта "Да бъдеш Бог"
Студенти представят България на "Барселона 2004"
Нов президент на агенция ЕФЕ
Изложба на Хоан Миро в София
Джон Малкович дебютира като постановчик в Барселона
Изложба за Рафаел Алберти в Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий"
Виола и пиано на финала на испанската културна програма
В ИСПАНИЯ Е ВРЕМЕ ЗА ДЖАЗ
Испанският посланик откри концерт на световноизвестен китарист в зала "България"
Юбилейна седмица на испанското и ибероамериканското кино в София
Хавиер Марискал: Дизайнът е общуване
Айтор де Мендисабал с изложба в София
Испански авангардист събра елита на “Шипка” 6
Графики и офорти на Миро в НДК
Мануел Идалго представи новата си книга
Испански сарсуели в зала “България”
Дон Кихот 400 години по-късно
Седмица на иберамериканското кино
Цигуларката-виртуоз Летисия Морено в София
Публикуваха неиздавани поеми на Хуан Рамон Хименес
С ТАЛАНТ СРЕЩУ МРАКА
Изложба на Пикасо в София
Испанска изложба “dissenyes o diseñas?”(“ДИЗАЙН/ДИЗАЙН?”)в Съюза на българските художници
Три цвята: червено
“Капричос” на Гоя в София
КРАЛЯТ НА АКОРДЕОНА ПРИСТИГА ЗА КОНЦЕРТ У НАС
ВИЗИ ЗА СВОБОДА. ИСПАНСКИТЕ ДИПЛОМАТИ И ХОЛОКОСТЪТ
СПОДЕЛЕНИ ПЪТИЩА. 10 испански фотографи
Пътят на Сантяго. Първият европейски културен маршрут
ПЕТ ГОДИНИ ИНСТИТУТ "СЕРВАНТЕС"-СОФИЯ
Луис Гарсия Монтеро: Когато много бързаш, започваш да мислиш с краката
ПОРЕДНА СЕДМИЦА НА ИСПАНСКОТО И ИБЕРОАМЕРИКАНСКОТО КИНО В ЗАЛА "ЛЮМИЕР", 9 – 15 МАЙ 2011 Г.
Фотоизложба на Луис Рамон Марин
Ладино дива ще омайва София
ОГНЕНО ФЛАМЕНКО С РОХАС, РОДРИГЕС И NUEVO BALLET ESPANOL
Бернардо Ачага, баски писател: Проблемът не е в идентичността, а в бедността
Испанският посланик се изявява като PR-агент на България
Испанският крал иде пак 10 години по-късно
Георги Първанов участва в траурната церемония за жертвите от 11 март в Мадрид
Консултации между българското и испанското МВнР
Испанският абстракционист Жорди Тейшидор представя в София изложба от музика, поезия, ред и геометрия
Испания и България - приоритетна програма за културни прояви
ИСПАНСКИ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ
"Рока" представи новата си дизайнерска линия "Дама Сенсо"
Юбилеен випуск на Испанската гимназия
Шумен превзе Мадрид
Зоя Пенкова, оцеляла при атентатите в Мадрид:
Помня лицeто на смъртта
Станишев на гости на Сапатеро
ИСПАНСКИ ТАНЦИ ВЪВ ВАРНА
Срокове за изпитите DELE
Адела Клементе де Педрет, почетен консул на България в Барселона:Научете се да се продавате
Испанската преса за предстоящата визита на Симеон Сакскобургготски в Мадрид
Българският премиер Симеон Сакскобургготски подари на испанския крал Хуан Карлос Първи малко куче, порода българска овчарка
Визита на Симеон Сакскобургготски в Мадрид
Симеон рекламира България
като "Елдорадо" на Нова Европа
България е в плановете на испанските инвеститори, според Лидия Шулева и Павел Езекиев
Симеон: Ключът за Ирак е в Палестина
Сапатеро: България и Испания са в стратегически съюз
Българите в Мадрид: дойдох, видях, усвоих
Неосиновените синове на Мадрид
Хосе Анхел Лопес Хорин: В един лагер сме за Ирак, но преследваме целта по различен начин
Музикална фиеста за празника на Испания
Слушаме испански сарсуели в зала "България"
Сеговия – българската следа
БЪЛГАРИЯ И ИСПАНИЯ ИМАТ ОБЩИ ПРОБЛЕМИ
Президентът Георги Първанов награди
испанския посланик Хосе Анхел Лопес Хорин
с орден "Мадарски конник" - първа степен
Мигел Анхел Моратинос,
Министър на външните работи на Испания:
Без да вдига шум, Испания ви помага за делото в Либия
Фернандо Ариас Гонсалес, испански посланик у нас:
АКО СХВАЩАТЕ БУКВАЛНО СИМЕОН, НЕ ГО РАЗБИРАТЕ
Фернандо Ариас:
НАДЯВАМ СЕ УСПОРЕДНО С ИЗБОРИТЕ ДОГОДИНА ДА ПРОДЪЛЖИТЕ И ПОДГОТОВКАТА ЗА ЧЛЕНСТВО В ЕС
Посланикът на Испания връчи акредитивните си писма
Първанов подкрепя за инициативата на Сапатеро за "Съюз на цивилизациите"
Испанският посланик очаква децата си за празниците
Испанската Гражданска гвардия иззе 137 кг кокаин близо до мястото, където бяха задържани български трафиканти на дрога
МВР на Испания благодари за тясното и ползотворно сътрудничество с българската полиция
Фернандо Ариас
Посланик на Кралство Испания:
Вие си знаете, че имате испанско лоби за ЕС
Българските служби са в постоянна връзка с испанските си колеги за разбитата престъпна мрежа, заяви ген. Борисов
“Рока” с 5 млн. артикула за баня
Фернандо Ариас, посланик на Кралство Испания:
Няма катастрофа за ЕС, не се вторачвайте в дати, на прав път сте
Най-големият завод на “Рока Груп” на Балканите е в Каспичан
Антонио Бандерас в София:Няма да изиграя само онази роля, която не ми предложат
Карлос Саура, испански кинорежисьор: Важното е не коя роля ще ти се падне в живота, а как ще я изиграеш
Хавиер Марискал: Дизайнът е общуване
Мануел Муньос Идалго, испански поет и драматург: Боли ме, че България е тъй разединена
Испански ордени за две българки
Айтор де Мендисабал с изложба в София
Пепел от стих - изложба на Фернандо Ервас и Нина Николова в Експо Баня Център
Игнасио Рамоне, директор на “Монд дипломатик”:
Влезте в Европа на народите
Старото посолство на САЩ стана институт “Сервантес“
Двуезична книга сравнява българи и испанци
Нови пътища стимулират туризма в Родопите с испанска помощ
Българите в Испания - от моряка Алонсо де Охеда, през Гражданската война, та до днешните имигранти
Бойко Борисов зарадва испански инвеститор
ФАКТИЧЕСКИ БЪЛГАРИЯ ВЕЧЕ Е ЧЛЕН НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
Испания хвана бос на родната автомафия
Мадрид разби наша наркобанда
Наш мафиот в Испания бере душа с 3 куршума в главата
Испания закопча шестима наши трафиканти на хероин
Посланик хвали свободата на словото у нас
БЪЛГАРИЯ ВЪРВИ ПО СТЪПКИТЕ НА ИСПАНИЯ
Рока България АД получи наградата за перфектна фирма сред големите предприятия с чуждестранно участие
Рока придобива 50 процента от Козмик Груп
Рока България АД е една от първите компании, отличени с Business Superbrands награда в България
Рока затвърди лидерската си позиция на Индийския пазар на продукти за баня
НОВОСТИ РОКА БЪЛГАРИЯ 2008
Poка придоби тайванска високотехнологична компания
Серхио Кастро е новият Изпълнителен директор на Рока България АД
Звезда на фламенкото в НДК
Негово Превъзходителство ХОРХЕ ФУЕНТЕС МОНСОНИС-ВИЛАЙОНГА, посланик на Кралство Испания: БУКВИТЕ ВИ МЕ ЗАТРУДНЯВАТ, НО АЗБУКАТА ВИ Е КРАСИВА
Испания ще ни помага за еврофондовете
Безплатна порция алтернативно кино от Испания и Латинска Америка в “Люмиер”
Сертификат за Фери Груп
На гурбет в Испания
Фери Груп представи проектите си в България
Българско участие във форум на ОССЕ в Кордоба
Поезията на Живка е дъщеря на болката
Изгубени в превода на еврофондовете
България – пример за “Алианса на цивилизациите”
Стипендии за испанските гимназии
Мануел Фери, президент на “Фери Груп”: Туризмът и земеделието ще са чудесата на България
Испанцине видяха Елдорадо в България
Проектът “Етния Комуникасион” и България
Късметът да си българин в Мадрид
Вечер на съвременната българска поезия в Мадрид
Българска авторка взе литературна награда в Мадрид
Изпълнителният директор на “Рока България” АД Серхио Кастро: Докосвам се до хубостта и при всяко свое влизане в изложбената зала на “Рока” в София
Смях без граница
Автономното правителство на Мадрид финансира създаването на младежки социално-образователен център в Търговище
Хорхе Фуентес, посланик на Испания в България: Не губете повече нито едно евро!
Аплаузи от испанското председателство на ЕС за “Октопод”
Министър Николай Младенов удостоява испанския посланик Хорхе Фуентес със “Златна лаврова клонка”
Седмица на испанското и ибероамериканското кино - за 17-и път в София (16 МАЙ 2010 г.)
Испанска връзка
Кръгла маса “Интегрирането на българските граждани в Испания”
Българче поема към Перу и Испания с Рута Кетцал
Българите в Испания нямат намерение да се връщат
МИЕТ показва потенциала на България за културен и СПА туризъм на международното изложение FITUR в Мадрид
Н. Пр. Рафаел Мендивил Пейдро: Ако Европа не е единна, ще потъне
Испанският посланик издигнат на висш пост в Мадрид
Българската Пасионария от Мадрид
Българче поема из Колумбия и Испания
Чалга ли е цветистият език?
В обновената след ремонт Испанска гимназия „Мигел де Сервантес”: НА УРОК С ДОН КИХОТ
Испанският посланик дон Хосе Луис Тапиа пред Klassa.bg:
Целта на моя мандат е да доведа повече испански фирми в България
Ще се намери ли медиатор, който да попречи на закриването на Института "Сервантес"?
Н. Пр. Хосе Луис Тапиа, посланик на Испания: Който има повече, трябва и да дава повече
Испанци идат за бизнес в България
Испански паралели
Кризата: българският и испанският ракурс
Софийският пример на „Сервантес”
Дипломира се двадесетият випуск на Испанската гимназия
РОКА дава стипендии на студенти да учат испански
Изпълнителният директор на Рока България АД, Серхио Кастро вече отговаря за мениджмънта на компанията Рока на Балканите
Композицията We Are Water на Теодосий Спасов звуча в изпълнение на кавал, гайда и тъпан в Световния ден на водата
Варненче тръгва с Рута Кетцал из Панама, Испания и Белгия
Коледен концерт с класическа музика, организиран от Институт Сервантес и Рока България
Испански реверанс към сефарадските евреи
Дарение на Рока България за бежански центрове
Пищен спектакъл в София на Националния балет на Испания
Кралски отличия за двама испански бизнесмени у нас
Рафаел Алварадо - седем десетилетия по моста на думите
Испанска пролет в София
Пикасо с изложба у нас
Живка Балтаджиева, поетеса: Ще преобразим света, ако започнем от себе си
Поетични срещи между Испания и България
Мигел Саенс, член на Испанската кралска академия: Силата на думите може да преобърне света
Испански министър лансира у нас „Марката Испания”
Светът през „Лявото око” на 12 фотографки
Как испанските социалисти опряха до Станишев
Доайенът на българската испанистика
ЗЛАТНО ПЕРО от СБЖ и ОБЕДИНИТЕЛ НА КУЛТУРИ от СИЖБ за Хавиер Валдивиелсо
Барселона - най-космополитният град в Испания
Виното на Испания
Блясък и романтика по испански
Испанските фиести - безкраен празник
Гранада - Диадемата на ислямския свят в Испания
Мадрид - градът на мечката и ягодовото дърво
Саламанка - Исторически център на знанието
Севиля - вратата на Испания към Новия свят
Толедо - градът на Ел Греко
Кулинарни традиции на Испания
Валенсия - очарованието на много векове в един град
Лас Файас - карнавал, заря и огън
Памплона - рога, копита и тръпка
Ще върне ли Дон Домат туристите в Испания?
Барселона - една мечта, превърнала се в реалност
Барселона на един дъх
Световният младежки фестивал в Барселона изгражда нов свят
С билет от “Аламбра” Колумб поел към Америка
Коледа и Нова година в Мадрид – 4 години по-късно
Изборите в Испания - махмурлук за войнолюбците
Испания с ключова роля за Европа след изненадващата смяна в Мадрид
Много шум за една магданозена скала
Сапатеро станал политик заради дядо си
ИЗМАМНИЯТ СИМВОЛ НА ИСПАНИЯ
Испанците се прехласнаха по Летисия - принцесата на Астурия
Гибралтар - препъникамъкът между Лондон и Мадрид
Ще сдобри ли Симеон Сапатеро с Буш?
ИСПАНИЯ: ПЪТУВАНЕ ВЪВ ВРЕМЕТО
У нас не виреят политици като Сапатеро
Ужасът в Мадрид: Година по-късно
Мадрид 11 март: Кой е виновният?
“Бяла нощ” в Мадрид
Щурм по суша от Мароко хвърли Европа в паника
Българите в Испания - от моряка Алонсо де Охеда, през Гражданската война, та до днешните имигранти
Испания променя конституцията си заради бъдеща кралица
Косовски синдром налегна Испания
Да се пренесеш в миналото в Бехар
Проф. Мануел Торес: Съюзът на цивилизациите ще дойде с образованието
ЕТА нокаутира Сапатеро
Сапатеро се засилва за втори мандат
Антъни Бийвър, историк: “Насилието се ражда от страха”
Левица, демокрация и гласове
Нова сцена
Криза с дъх на ягоди
Робин Худ пак е тук
Диего Лопес Гаридо, държавен секретар на Испания за Европейския съюз: Това ще е най-важният Европейски парламент
Мануел Ривас: Европа трябва да се роди отдолу
Анхел Виняс: Не чакайте лява политика от дясна Европа
Сърдитите млади хора от площадите
Мистерия с бактерията убиец
Защо „испанската революция” не стига до България
Емилиано Гарсия-Пахе Санчес: Някогашният интернет е бил в Толедо
Спасяването на Испания
Мълчанието на Рахой
Думи на Педро Олаля, отправени от Атина
Рахой извади секирата
Българската Пасионария от Мадрид
Възмутените идат
Възмутени и възмутителни : поглед от „Пуерта дел сол”
Пропукването на Испания
Игра с огъня в Южна Европа
Рахой в черната дупка на черната каса
Хосе Игнасио Торебланка: Нужна е светла перспектива, за да се издържи кризата
Проф. Хавиер Самора от Университета „Комплутенсе“ в Мадрид: Капитализмът продължава да функционира като казино
Нови лица и ветрове в Испания
Сатурновата дупка на Испания
Рахой в троен обръч
Podemos – генезис и перспективи
Да, те могат. На ред е Испания
„Подемос” изведе народа на улицата
Как „Подемос” събра Дон Кихот и Санчо Панса
„Подемос” е първа сила в Испания, сочи сондаж
По следите на „Подемос” в Мадрид
Цунамито "Подемос"
Андалуското огледало
Часът на „Подемос” и „Сюдаданос”
Испанският обрат
Сбогом на достойнството
|