Много ще да са закъсали испанските социалисти, щом опряха да търсят опора в Сергей Станишев. Свиканата от председателя на ПЕС миналия уикенд в Мадрид среща на соцлидери и премиери социалисти от Европа имаше за цел да подпре Испанската социалистическа работническа партия (ИСРП), която сондажите все по-безмилостно тикат към третото и дори четвъртото място сред политическите сили. Надеждата явно е този срив да се позабави, като на избирателите се демонстрира престижна европейска подкрепа за ИСРП в навечерието на автономните избори в Андалусия (22 март), местните избори (24 май) и парламентарните в края на годината. Както лично обяви Станишев след срещата си с лидера на испанските социалисти Педро Санчес, „нашата амбиция е ИСРП да постигне изборна победа”, защото може „да осъществи промените в страната както в икономически, така и в социален план”.
За разлика от Станишев, все повече разочаровани бивши симпатизанти на ИСРП вече не вярват в моженето й. Смятат я за част от силно компрометиралия се политически модел в страната, който се изложи не само с безбройни скандали за корупция, но и с циничната политика на социални орязвания, стоварила цялата тежест от кризата върху обикновените граждани, докато междувременно най-богатите продължиха да увеличават състоянията си. Рестриктивните норми дори бяха вкарани в испанската конституция през есента на 2011-та по повеля на Берлин и Брюксел и с общите парламентарни гласове на ИСРП и на дясната Народна партия – сговор, който запазилите леви нагласи избиратели не можаха да простят на социалистите. И ги наказаха, преориентирайки подкрепата си към други леви формации, каквито в Испания (за разлика от България) не липсват.
От миналата година отдръпналите се от ИСРП гласоподаватели имат и една съвсем нова и все още неоцапана с участие във властта алтернатива – младата партия „Подемос”, която според повечето независими сондажи вече е първа политически сила в страната. Посланието й е, че сблъсъкът в поразеното и от тежка безработица испанско общество вече не е „дясно-ляво”, а „горе-долу”, „каста-народ”. Сродна по дух и искания на гръцката „Сириза”, „Подемос” също настоява за отказ от политиката на неспирно затягане на коланите, иска да се обърне гръб на рецептите на Тройката (ЕС, ЕЦБ и МВФ), държи на връщане към социалния модел държава с по-равномерно разпределение на данъци и печалби и т.н. Всъщност днешната „Подемос” иска възстановяване на всичко онова, което някогашната ИСРП от 80-те години направи, за да превърне Испания в просперираща социална държава.
Днес завивалата прекалено дълго и прекалено надясно от онази си траектория ИСРП бързо губи електорални позиции. Последното засега проучване на настроенията преди местния вот в Мадрид на 24 май

поставят ИСРП на трето място

(след НП и „Подемос”) в предпочитанията на столичани, като й дават едва 17 % подкрепа и само 1% преднина пред следващата, четвъртата сила – „Сюдаданос” („Граждани”), една огледална версия на „Подемос”, разположена в център-дясно. Въпреки спешно реанимираната лява реторика на новия лидер на ИСРП Педро Санчес и стремежа да се внушава, че именно тази партия може да е единствената ефективна алтернатива на сега управляващата дясна НП, обществените симпатии не бързат да се връщат към нея.
Ето на такъв фон Станишев се яви в Мадрид да играе същата роля, която у нас изпълнява Жан-Клод Юнкер, когато Бойко Борисов го кани да се прегръщат пред френетични симпатизанти в зала „Армеец”. Мащабите на кича в Испания все пак са по-скромни, та затова Станишев трябваше да се задоволи с речи край квадратна конферентна маса, със „семейна снимка” с куп соцактивисти от ЕС и с поднасяне на венци пред паметника на жертвите от мадридския атентат от 11 март 2004 г.
На церемонията с венците Станишев се оказа редом с бившия испански премиер социалист Хосе Луис Родригес Сапатеро. Същият, който дойде на власт с изборите, състояли се броени дни след атентата през 2004-та. Испанците тогава наказаха Народната партия, набуталата ги във войната в Ирак и превърнала ги в терористична мишена, и препочетоха пацифиста Сапатеро и неговата ИСРП. Първото правителствено решение на Сапатеро като премиер бе да изтегли испанските войски от Ирак.
По същото време в България ръководената от Сергей Станишев БСП поддържаше с гласовете си в парламента оставането на българския контингент в Ирак и одобряваше разполагането на американски военни бази в България. Тази линия бе продължена и след възкачването на Станишев на премиерския пост, когато той заслужи и похвала от Джордж Буш, нарекъл го „Мистър Клийн”. Появата на бившия български премиер сега в Мадрид до Сапатеро, когото пък Буш мразеше като „предател”, очевидно разчиташе само на публика с къса памет. Или на слабоинформирана за българските ни дела – каквато е испанската.
Пак на същото явно се залагаше и при пламенните слова на Станишев в Мадрид срещу политиката на рестрикции, засилила неравенството в ЕС. Испанските домакини на лидера на ПЕС биха зяпнали от изумление, ако имаше кой да ги подсети, че същият този бранител на социалната справедливост е внедрителят в България на отхвърляния от всички европейски социалисти плосък данък – убиец за бедните и благодат за богатите.
Водачът на ИСРП Педро Санчес, който полага големи усилия да върне партията си в лявото й трасе, настоя за „загърбване на Тройката”, а гуруто на социалистите Фелипе Гонсалес обяви политиката на рестрикции за „самоубийствена”. Педро Санчес бе и инициаторът на специфичното гласуване на ИСРП в Европарламента миналата година, когато там се разглеждаше кандидатурата на Жан-Клод Юнкер за председател на Европейската комисия. ИСРП гласува против Юнкер, защото го смята за изразител именно на тази задушаваща икономиките в ЕС линия на Тройката. В същото време председателят на ПЕС Станишев не само даде тон да се подкрепи люксембуржеца, не само „не забеляза” шумния офшорен скандал около него, но и лично

обсипа с хвалебствия прословутия „план Юнкер”

за 315 млрд. инвестиции, които се оказаха просто едни виртуални и все още невидени от никого пари...
Но всичко това явно се е сторило на ИСРП приемливо за преглъщане пред на най-важната задача, за която Станишев е бил поканен – да разгроми от висотата на европейския си пост „Подемос”, най-опасния за социалистите политически конкурент. Водачът на ПЕС явно е изпълнил задачата. Ето какво го цитира да казва испанският в. "Ел Паис" в електронната версия на изданието от 17.31 ч. на 21 февруари: „Имаме като наши опоненти редица традиционни политици. Но нашата фамилия (на социалистите – б.а.) трябва да се изправя и пред нови предизвикателства – от страна на партии като „Сириза” и „Подемос”, но и също от крайнодесни и евроскептични като Националния фронт или британската Партия на независимостта.” Замисълът, естествено, е да се подредят в една плоскост „екстремизмите”, да се приравнят Алексис Ципрас и Пабло Иглесиас с Марин льо Пен и Найджъл Фараж, за да се неглижират.
Има едно интересно развитие на сюжета. В по-късна версия на същия репортаж на "Ел Паис" - от 21.05 ч. на 21 февруари - въпросните думи на Станишев вече са изчезнали. Контекстът им обаче е преразказан в едно мъгляво изречение, от което не става ясно кой именно е изрекъл фразата със сравняването на "Сириза" и "Подемос" с Льо Пен и Фараж. Ето изречението: "В една Европа, в която социалистите губят терен пред посланията на популистки партии или на алтернативни движения като гръцката "Сириза" или други, по-нови, като "Подемос", Санчес призна, че това е решаващ момент, колкото за Европа, толкова и за Испания".
Дали спекулацията, внушаваща, че Ципрас, Иглесиас, Льо Пен и Фараж са едва ли не играчи от един отбор, все пак е била изречена от председателя на ПЕС, а пък Санчес после е направил обобщението за решаващия момент? Дали цитатът на Станишев от по-ранната версия не е бил изчистен бързо-бързо, за да не се дразни левия електорат в родната му България, много чувствителен на тази тема?
След тази редакция, впрочем, името на Станишев е останало само на едно единствено място в репортажа, споменато мимоходом, редом с имената на Педро Санчес и Фелипе Гонсалес - в смисъл, че и той подкрепил критиките им срещу неолиберализма.
Ясно е, че ролята на председателя на ПЕС в испанската драма е на брюкселския авторитет, който идва да придаде тежест на европейския ореол на ИСРП. Заради този съмнителен бонус водачите на ИСРП явно са готови да си затворят очите пред старите черни точки на бившия лидер на БСП. Прекалено много ги е наплашла „Подемос”, щом са опрели чак до „гърба” на Станишев. Дано навреме се сетят да проучат архивите си и да открият с колко негативи той е напуснал домашния си терен, за да грейне на европейския.
Що се отнася до темата с „Подемос и „Сириза”, очевидно по-полезен за испанските социалисти по този въпрос се е оказал председателят на Европарламента Мартин Шулц, който също бе в Мадрид. В изявленията си пред медиите след срещата той обобщи така мнението си за двете алтернативни формации: „Не бива да се обещава на избирателите от никоя страна – гласувай за мен и аз ще променя всичко на следващия ден. Това може и да е възможно в отделна страна, но не и в международната общност. Нека да сме честни – това е фантазия, не може да стане реалност”. Шулц бе още по-конкретен по отношение на „Подемос”: „Имат си изкупителна жертва за всичко. Но аз очаквам от тях и решения. Не е достатъчно да посочиш виновника”.
Онзи, който отказа да говори пред журналистите за „Подемос”, бе френският премиер Манюел Валс, роден в Катаулня. Той отсече: „Не съм тук да коментирам испанската политика, а да изразя подкрепа за Педро Санчес”.
Всъщност ИСРП има още шанс да се върне към собствените си леви корени и да избегне съдбата на ПАСОК (и на БСП) преди да е потънала в песента на сирената ПЕС за

убийствената за всичко ляво широка коалиция

- формат, който олицетворява не само друг един от почетните участници на мадридската среща, немския вицеканцлер Зигмар Габриел, но и самият Шулц. Та какво друго, ако не широка коалиция налага днес решенията в Европарламента? Включително утвърждаването начело на Европейската комисия на типичния представител на евро-„кастата” Жан-Клод Юнкер и упоритото продължаване по утъпкания път на Тройката, очевидно крайно непопулярен сред гражданите на Европа.
Същата отровна конфигурация на все по-вероятен следизборен съюз между социалисти и „народняци” се споменава доста често, макар и неофициално, и в Испания. Това съответно помпа още повече подкрепата за „Подемос” – защото потвърждава тезата й за сговора на „кастата”.
Повечето прогнози ясно сочат, че след парламентарните избори наесен стълбовете на двупартийния модел – Народната партия и ИСРП – ще се изправят пред очертаващото се още отсега силно влизане в парламента преди всичко на „Подемос”, но също и на „Сюдаданос”, а и на незаобиколимия фактор Обединена левица. Там ще са несъмнено и гарантираните със свое представителство от конституцията каталунски и баски партии. При толкова пъстър парламент никоя сила няма да постигне убедително мнозинство за самостоятелно правителство, убедени са социолозите. Дори сочената като първенец „Подемос” трудно би взела повече от 27-28%. Ще възникне въпросът за управленска коалиция и кой да я сформира.
ИСРП многократно досега показа, че е против идеята за възможна коалиция с „Подемос”, завъртяла се в някои партийни и симпатизантски кръгове. Съвсем наскоро Педро Санчес на бърза ръка отстрани влиятелния водач на мадридската организация на партията Томас Гомес, защото той беше склонен именно към подобен съюз.
Отделен въпрос е, че и самата „Подемос”, която толкова усърдно клейми „кастата” и смята ИСРП и НП за двете лица на един и същи порочен модел, също не се показва склонна към коалиране със социалистите.
Ето защо доста наблюдатели предричат все пак широка коалиция между ИСРП и НП „в името на стабилността”. За това се заговори още в началото на февруари, когато двете партии подписаха съвместен пакт за борба с тероризма – мнозина го изтълкуваха като залагане на фундамент за бъдещ управленски компромис.
Вярно, през изтеклата седмица в парламента припламна зрелищен словесен двубой между премиера и водач на НП Мариано Рахой и соцлидера Педро Санчес. Рахой се опита да похвали своето управление и да увери, че благодарение на правителството му Испания вече се „измъква от кошмара” на кризата с очаквания за 2015 г. растеж от 2,4%. Но бе ненадейно остро атакуван с критики от Санчес, който го призова да излезе на улицата и да види колко са смазани обикновените хора. Доста соцсимпатизанти бяха приятно изненадани от новия си генерален секретар, който изостави досегашните си благи усмивки и внезапно блесна с риторика ала Пабло Иглесиас. По-опитни в политтехнологиите наблюдатели обаче трудно съзират в новата роля на Санчес нещо повече от зрелищен пиар – е, може би прясно подсилен от съвети на спецовете от и около ПЕС. Дали това ще повдигне процентите на подкрепа за социалистите, ще си проличи скоро, още на изборите в Андалусия на 22 март.