Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
Сп. "Тема", 23 януари 2014

Ментата с групата „мента”

Мексико, Индонезия, Нигерия и Турция са провъзгласени за новите най-перспективни икономики и по първите си букви са обединени в MINT

Къдринка Къдринова


Комплиментите имат чудодейно въздействие – знае го всяка жена. А също и онези речовити южняци, създали легендата за Latin Lover. Защото прословутият „латински любовник” е просто сладкодумен омайник. Обсипва мишената си с поетични ласкателства, уверява я, че именно тя е най-достойната, за да й свали всички звезди от небето – и тя грейва, наистина заприличва на кралица и ощастливява ухажора с цялата си всеотдайност. Разбира се, скоро след това той поема към нови завоевания, въоръжен с все същия си арсенал от вълшебни думи и все така неустоим, защото и сам си вярва.
Подобни прийоми, оказва се, действат безотказно и в една такава уж далечна от романтиката сфера като световната икономика. Остаряло е вече схващането, че там съществени са не красивите приказки, а числата и точните данни. Ако беше така, щяха ли тогава прословутите рейтингови агенции само с комплиментите си към платежоспособността на една държава да стабилизират икономиката й, а друга да сриват до руини, единствено махайки някакво си А от кредитния й рейтинг?
Сръчното жонглиране с буквички и думички вече създава нови икономически митове, а авторите им се превръщат в световни икономически гурута. Емблематичен пример е британският икономист, финансист и доктор по философия Джим О’Нийл, изявявал се в различни етапи на кариерата си на ключови позиции в Bank of America, Swiss Bank Corporation и Goldman Sachs. Той е и тачен коментатор на ВВС по финансови и икономически въпроси. Световната си слава дължи на четири добре подредени букви и на гарнитурата им от комплименти към четири големи световни икономики. О’Нийл е онзи, който измисля звучния акроним BRIC (от brick – тухла на английски), за да обозначи по първите им букви Бразилия, Русия, Индия и Китай като най-бързоразвиващите се и фундаментални световни икономики. Прави го в свой доклад за Goldman Sachs през 2001 г. И оттогава насам звездният му чар расте неудържимо, стъпвайки главно върху това негово словесно попадение. По-късно „тухлата” преминава в множествено число и се превръща в BRICS – защото към четворката световни икономически гиганти е добавена и Южна Африка (South Africa).
Колкото и да е условна тази група от страни с всичките им посочвани от други икономически анализатори вътрешни противоречия и неравности в стандартите, с годините те наистина се оформят като алтернативен център на тежестта в световните дела и активно започват сами да търсят координация и сътрудничество помежду си, въодушевени от хвалебствията към темповете им на развитие. Всъщност, първоначалната цел на О’Нийл е била просто да насочи клиентите на Goldman Sachs къде най-изгодно могат да инвестират и съответно да печелят, подсеща испанският в. „Ел Паис”.
Славата на „кръстника” на BRICS не дава мира на други негови колеги и двама от тях успяват да сътворят и да лансират нов подобен акроним – CIVETS. Той идва от комбинацията на имената (както се изписват на английски) на други шест бързоразвиващи се държави – Колумбия, Индонезия, Виетнам, Египет, Труция и да, пак Южна Африка. Малко по-сложно е да се обясни какво значи “civet” или цивета на български. Това е животинче, наподобяващо едновременно котка и енот и разпространено в топлите тропически гори на Южна Азия. То се храни с кафеени зърна, от които стомахът му усвоява само външната ципа, а самите зърна се изхвърлят по естествен начин практически цели. От този отходен продукт пък се произвежда... най-скъпото кафе в света. Престоят в стомаха на циветата така въздейства на кафеените зърна, че те придобиват неповторим и много фин вкус.
Паралелът е, че независимо от историческите си перипетии бурно растящите икономики на Колумбия, Индонезия, Виетнам, Египет, Труция и Южна Африка са станали също токлова апетитни за чужди инвестиции, колкото са ценени и отделяните от циветите зърна. Оттам и абревиатурата CIVETS. Пръв я употребява през 2009 г. Робърт Уард, директор в Economist Intelligence Unit – независимо бизнес звено в The Econoist Group. А през 2010 г. терминът е утвърден и разпространен от Майкъл Джогигън, президент на англо-китайската HSBC. Джим О’Нийл обаче също е тук – просто и Уард, и Джогигън вкарват в тази група изброените шест страни, взимайки ги от съставения пак от О’Нийл списък „Следващите единайсет” – тоест, единайсетте държави извън BRICS, които също впечатляват с темповете си на развитие. Е, Южна Африка се повтаря – някои казват, че е заради незаменимото й S, тъй удобно за множественото число в акронимите...
Въпреки ефектната първоначална шумотевица, CIVETS не успяват да станат толкова популярни, колкото са BRICS. Дали заради сложните обяснения, изискваща слабо известната извън Южна Азия цивета, дали заради последствията от Арабската пролет, запокитили Египет далеч от предричания му икономически възход...
Неуморният Джим О’Нийл обаче вече е готов с ново предложение. Още през есента на 2013-та той лансира чрез любимата си трибуна ВВС свежарското четверобуквие MINT – или Мексико, Индонезия, Нигерия, Турция, които нарочи за поредните актуални икономически тигри. MINT на английски означава хем мента (растението), хем монетен двор. Внушението също е двояко – тези страни хем освежават с ментовия полъх на своите жизнени икономики целия световен бизнес, хем подмамват инвеститорите със звън от задаващи се парични приходи.
Очевидно е, че в екипа на О’Нийл няма българи. Иначе щяха да го светнат, че на български „мента” има и друг смисъл – на ментене...
Както телекрацията подмени демокрацията в политиката, така и словотворчеството в икономиката е на път да подмени обективния анализ със спекулативни геополитически прелъстявания. Аргументите на О’Нийл да лансира именно въпросните четири страни чрез новото си творение MINT звучат убедително само за онези, които искат да бъдат убедени. Мексико, Индонезия, Нигерия и Турция са крайно различни и несъразмерни в показателите си. Единственото общо помежду им е традиционно силното англо-американско влияние във всяка от тези страни и подчертаният интерес на Вашингтон и Лондон към геостратегическите им позиции. Що се отнася до икономическия им ръст, ако в Индонезия и Турция той наистина е впечатляващ (съответно 6% и 10%), то в Мексико и Нигерия е по-скромен, отколкото при други техни съседи в собствените им региони. Ръстът в петролна, но разбунена от междуособици Нигерия например е 7%, докато в умиротворена Ангола, която също има и петрол, а и диаманти, е 11%. Мексико на свой ред отстъпва със своя ръст от 3,9% пред най-стабилната в Латинска Америка икономика на Чили, която расте с 5,6%. Освен това Чили е сред 30-те най-конкурентоспособни страни в света, докато Мексико е чак на 60-то място по този показател. Тоест – много по-логично би било О’Нийл да предпочете като представители на Африка и Латинска Америка Ангола и Чили, а не Нигерия и Мексико. Явно обаче не логиката на чисто икономическите показатели е водеща в преценките му. Както самият О’Нийл подчертава пред ВВС, той е бил подтикнат от външния министър на Мексико Хосе Антонио Меаде Курибреня да оцени значението на четворката страни „от гледна точка на перспективното им географско разположение с оглед на променящата се световна търговия”. И ето как го вижда: „Мексико например е досами САЩ, но също е и в Латинска Америка. Индонезия е в сърцето на Югоизточна Азия, но също има и дълбоки връзки с Китай. Известно е, че Турция е колкото в Изтока, толкова и в Запада. Нигерия е единствената от четирите, която още не отговаря на този критерий, но то е заради недостатъчното развитие на Африка. Това ще се промени с напредъка на вътрешноафриканската търговия”.
Няма съмнение, със сигурност ще се промени, след като Китай вече е инвестирал 10 милиарда долара в промишлеността, петролно-газовия сектор и железопътните компании на Нигерия. Китай все по-масирано присъства и в Латинска Америка, която сама по себе си пък е задвижила мащабни вътрешноинтеграционни процеси – например в рамките на CELAC (Икономическа общност на страните от Латинска Америка и Карибието), първата местна регионална организация без участието на САЩ, която на 28 и 29 януари се събира на поредна среща на върха в Хавана, Куба. На фона на тези динамични процеси съвсем специална тежест придобива ролята на Мексико, която винаги е била „прекалено близо до САЩ и прекалено далеч от бога” (по израза на един свой някогашен президент). Що се отнася до безбройните острови на Индонезия, геостратегически и геополитечски те са незаменими в онази зона между Тихия и Индийския океан, в която САЩ са решени да не допуснат нарастване на китайската военноморска мощ. Същевременно Индонезия, която има най-многоройното мюсюлманско население в света, а е и най-прозападната от посестримите си по вяра, е важен ключ за разбирателство между Запада и изповядващите исляма. Има и плюса да е свързана с детството на Барак Обама. За Турция няма какво и да говорим – до нас е и отдавна знаем за амбициозните й неоосмански стратегии, за самочувствието й на регулировчик на кръстопътя Изток-Запад и Север-Юг, за сблъсъка между ислямисти и секуларисти и за безпокойството на САЩ дали целият този колорит няма в един момент да застраши базата им в Инджирлик.
Всичко това насочва към извода, че ефектното дебютиране на MINT, продуцирано от Джим О’Нийл, си е чиста проба PR кампания. Ухажват се и се лансират четири бастиона за влияние, към които в резултат на шумотевицата се очаква да потекат свежи и дейни инвестиции. А предизвиканото от тях оживление няма как не подтикне към дръпване напред общества с толкова многобройно МЛАДО население – една от малкото общи, но много важни характеристики на страните от MINT. Осигуреното навреме съответно геополитическо влияние над тези младежки маси ще осигури в бъдеще и насочването им в желаемата от спонсорите посока. Точно като при съблазняването – докато се усетиш, че те ментят, и вече си в мрежата.

Видяно: 1Мнения: 0

Общи данни
МЕКСИКО
Видяно: 1691   Мнения:0

Известни личности
Новият Зоро омагьосва света от Мексико по Интернет
Видяно: 1079   Мнения:0

Сапуненият президент на Мексико
Видяно: 87   Мнения:0

Небесният подарък на Фрида
Видяно: 76   Мнения:0

Култура
Мексиканският писател Ераклио Сепеда: ЛЮБОВТА ИДВА, КОГАТО ЧОВЕК Е УВЕРЕН В СЕБЕ СИ
Видяно: 464   Мнения:0

Лаура Ескивел:Всички сме в резониращата матрица на маите
Видяно: 255   Мнения:0

Контакти с България
БЪЛГАРИЯ И МЕКСИКО – 30 ГОДИНИ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ
Видяно: 3374   Мнения:0

Фелипе Калдерон, недочакалият
Видяно: 231   Мнения:0

Мексиканската следа на Людмила Живкова
Видяно: 0   Мнения:0

Забележителности
Акапулко - Райско място за почивка
Видяно: 1958   Мнения:0

Космически прах ще помогне за изследване на пирамида на ацтеките
Видяно: 1086   Мнения:0

Бактерии рушат руини от паметници на маите в Мексико
Видяно: 1460   Мнения:0

СТОЛИЦАТА НА МЕКСИКО - МОДЕРЕН ГРАД ВЪРХУ ДРЕВНИЯ ТЕНОЧТИТЛАН
Видяно: 2347   Мнения:0

ЧИЧЕН ИТСА - среща на две предколумбови цивилизации
Видяно: 862   Мнения:0

Маи от пирамидите, маи от хотелите
Видяно: 0   Мнения:0

Убиецът на динозаврите
Видяно: 0   Мнения:0

Авторски анализи
"Сапатисти от всички страни, съединявайте се!"
Видяно: 1150   Мнения:0

Американска пиеса за демократи и диктатори
Видяно: 710   Мнения:0

Мексико – близо до САЩ и далеч от бога
Видяно: 773   Мнения:0

Хорхе Волпи, мексикански писател, и Карлос Брионес, испански учен и поет: Стратегията на егоиста погубва света
Видяно: 522   Мнения:0

Клонингите на Берлинската стена
Видяно: 318   Мнения:0

Мексико и Централна Америка – избори и предизвикателства
Видяно: 454   Мнения:0

Особености на площадните революции
Видяно: 238   Мнения:0

Мексиканска вълна
Видяно: 5141   Мнения:0

Направи си сам... нови пари
Видяно: 82   Мнения:0

Французойките също плачат в Мексико
Видяно: 6433   Мнения:0

Ментата с групата „мента”
Видяно: 0   Мнения:0

Новата мексиканска революция
Видяно: 0   Мнения:0

Мексико в огън
Видяно: 0   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016

Солидарност с Барселона, отговорност пред хуманизма




Партньори и спонсори















22.10.2017 г.

Visitor: 1428367