Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
Сп. "Тема", 6 ноември 2014

Новата мексиканска революция

В неин фитил може да се превърне драматичната история на 43-а „изчезнали” младежи от градчето Игуала

Къдринка Къдринова


Две са най-големите световни революции на ХХ век – руската и мексиканската, развивали се горе-долу паралелно. Руската, която географски ни е по-близка и позната, е в 4 етапа – януари 1905-а, февруари 1917-а, октомври 1917-а и краят на гражданската война през 1920-а. Мексиканската пък кипи практичиски непрестанно между 1910-а и 1920-а, макар също да има 4 различни етапа, накъсвани от преврати, опити за избори и междуособици сред различните революционни крила. Руската провъзгласява за двигател на прогреса пролетариата. Мексиканската превръща в творци на историята и в модели за подражание из цяла Латинска Америка селските армии на легендарните Панчо Виля и Емилиано Сапата. Руската издига на власт комунистическата партия, която остава да управлява 74 години. Мексиканската извежда на ръководния връх Институционно-революционната партия (ИРП), която държи президентския пост без прекъсване в течение на 71 години.
Мексико е остров на демокрацията в Латинска Америка през всичките следреволюционни десетилетия, през които ИРП изправно организира избори, за да ги печели. В страната намират убежище безброй преследвани от диктатурите в страните си латиноамерикански и испански интелектуалци и бунтовници. А дори и избягалият от Сталин Лев Троцки – но това е отделна сага.
ИРП днес е член на Социнтерна, но на вътрешен терен годините на власт са я преврънали в политико-олигархичен динозавър, загубил връзка с народните мечти за справедливост от революцията. Тя е установила и такава „вертикала” на управлението в Мексико, при която колкото всесилен е националният президент, почти толкова недосегаеми са на местно ниво и губернаторите на щати и селищните кметове с всички съответни кланове зад тях.
В страната междувременно са изкласили и други влиятелни партии, които доста ефективно се противопоставят на ИРП. Такъв е например консервативният Народен съюз, който бе управляващ с двама президенти в периода 2000-2012 г., или лявата Партия на демократичната революция, която за малко не взе властта през 2006 г. Техните губернатори или кметове, впрочем, също се вкарват в наложените от традицията авторитарни рамки на местното управление. А то в повечето случаи се оказва преплетено и зависимо от властващи в съответните райони въоръжени формирования – подчинени било на държавния представител, било на локални феодали или наркобарони, а често и на всичките накуп.
Без тези детайли е трудно да се разбере защо в отново управляваното сега от ИРП днешно Мексико (една от най-силните световни икономики и член на Г-20) се говори за нова мексиканска революция. И защо в неин фитил може да се превърне драматичната история на 43-ма „изчезнали” младежи, която мексиканските и световните медии се опитват да разнищват вече втори месец.
За завръзка на драмата се смята датата 26 септември т.г. Тогава около 80 студенти от колежа „Раул Исидро Бургос” в градчето Айоцинапа в бедния южен щат Гереро решават да потеглят с камиони и автобуси към столицата Мексико, за да участват в ежегодно отбелязваната там поредна годишнина от „клането в Тлателолко”, станало на 2 октомври 1968 г.
Тлателолко е столичният квартал, на който е разположен прочутият Площад на трите култури (предколумбовата, колониалната и съвременната). Именно там на 2 октомври 1968 г. се събира огромно човешко множество, предимно студенти. Това е мирна манифестация, продължение на мощното студентско движение, което през всички предходни месеци на 1968-а иска по-голяма социална справедливост, по-достъпно образование, повече човешки права, по-истинска демокрация. Мексиканските студенти са вдъхновени и от парижкия бунтовен май на 1968-а. Надяват се също исканията им да бъдат по-добре чути заради световното внимание, приковано към Мексико покрай домакинството на страната на тогавашните олимпийски игри. Младежите протестират и срещу прекомерните за една развиваща се страна разходи по подготовката на Олимпиадата.
Откриването на игрите е насрочено за 12 октомври. 10 дни по-рано на Площада на трите култури се събира споменатата масова манифестация. Въпреки провежданите по-късно разследвания и до днес не е установено кой точно стреля пръв на препълнения с хора площад в онзи 2 октомври 1968-а. Според студентите това са били снайперисти от спецслужбите. Блокиралите отвсякъде площада сили за сигурност също започват да стрелят „на месо”. Множеството се опитва да бяга, настава хаос. Според различни данни на площада загиват между няколко стотици и няколко хиляди души.
Ето тази трагедия оттогава се припомня ежегодно от събиращи се на същия площад студенти от цяло Мексико. Датата е и повод отново да се надигне младежкия глас за повече справедливост и демокрация. Студентските организации са отчетливо леви – каквито са били и възпитаниците на колежа в Айоцинапа, поели към столицата за възпоменанието. Колежът е част от образователна верига за деца на бедни семейства, създадена още през 20-те години на миналия век, във все още революционния период, когато управляващите са амбицирани да отворят по-добри перспективи за произхождащи от най-онеправданите класи младежи. Днес колежите от веригата и специално този в Айоцинапа са смятани за средища на революционни идеи. Именно този бунтовен дух владее автобусите и камионите, с които около 80-те студенти тръгват на 26 септември от Айоцинапа.
Преди да стигнат до столицата те са планирали да спрат в близкото градче Игуала. Там по същото време върви благотворителна акция на Мария де лос Анхелес Пиниеда, съпруга на местния кмет Хосе Луис Абарка. Амбициозната дама, за която цялата околност знае, че държи под чехъл мъжа си и реално сама командва в градчето, има двама братя. Те пък са ключови фигури във военната формация Guerreros Unidos („Обединени бойци”), която буквално коли и беси из целия щат, обслужвайки преплетените интереси и на сестрата, и на наркобосовете, и на всички останали „сенчести структури”. Младежите от Айоцинапа са решили да се изсипят масово на мероприятието на доня Мария де лос Анхелес в Игуала и да го прекъснат с протести срещу срастването на държавата и престъпността. Но не успяват. Още преди да стигнат града камионите и автобусите попадат в кръстосан обстрел от въоръжени хора. Не е ясно и до днес дали това са били бойци на Guerreros Unidos, дали са били полицейски части на подчинение на кмета на Игуала или пък полицейски формирования от друг съседен град, за които се твърди, че са били на „двойна служба” и при местни наркобарони.
При стрелбата на място загиват 7 души. В обсега на куршумите попада и автобус на юношески футболен отбор, който няма нищо общо със студентската акция, а пътува за състезание. Сред загиналите е млад футболист, а също и шофьорът на футболния автобус. Нападнатите младежи се разбягват из околните хълмове. Когато на следващия ден се събират отново, се оказва, че 43-а от потеглилите на път са „изчезнали”. Другарите им питат за тях местната полиция, но оттам уверяват, че никого не са задържали. 43-мата просто никъде ги няма.
Веднага се пораждат подозренията са, че те са били убити от командосите и заровеви в някой от масовите гробове, с които Мексико също е тъжно известно през последните години. Такива се откриват постоянно и в тях се оказват все „изчезнали” тук и там из страната младежи. Откакто предишният мексикански президент Фелипе Калдерон от Народния съюз включи армията в пряка война с наркокартелите насилието в страната стигна шокиращи размери. Вместо да озапти бандитите армията започна безконтролно да стреля по всеки, който й се стори подозрителен. Без всякакви скрупули започнаха да се държат и наркоотрядите. От което най-тежко страда мирното население и особено младите хора, които първи падат жертви при разчистването на сметки или репресивните действия на властта. Около 50 000 са жертвите на тази необявена война досега, повечето младежи. Бащата на една от жертвите, поетът Хавиер Сисилия, още през 2011-а стана инициатор на масово национално движение срещу насилието.
Шокът от сегашното „изчезване” на 43-а младежи накуп, за които се смята, че също са станали жертви на тази кървава спирала, подхрани в Мексико трупаното от много време обществено възмущение. То ескалира и защото централните власти реагираха на драмата в Игуала изключително мудно. Семействата на студентите седмици наред бяха оставени сами да се опитват да ги издирват и да се блъскат в гъстата мрежа от властници и престъпници в щата Гереро.
Кметът на Игуала Хосе Луис Абарка, който, впрочем, е от лявата Партия на демократичната революция, се изпари заедно с фамозната си съпруга още в началото на драмата. Той се яви на следващия ден след стрелбата на сбирка на градския съвет, декларира, че няма нищо общо със случая и обяви, че незабавно излиза в отпуска „за да не пречи на разследването”. И наистина си тръгна на секундата – така, че явилите се малко по-късно на същия съвет следователи останаха с пръст в устата. Чак тази седмица полицията успя да открие и арестува кметската двойка в квартира под наем в мексиканската столица.
Бе арестуван и един от братята на кметшата, който си призна, че е участвал в убийството на 17 от изчезналите студенти. Край Игуала бяха открити няколко масови гробове. Но ДНК анализите на останките в тях не потвърдиха това да са младежите от Айоцинапа. По-късно бяха открити и други гробове. Анализите на намерените в тях тела – някои горени, други разчленени – още не са готови.
Тръгнаха и арести на полицаи от щата Гереро, за които се смята, че са обслужили Guerreros Unidos, откарвайки при бандитите с полицейски коли „изчезналите” младежи.
Пластовете се раздвижиха, чак след като президентът на страната Енрике Пеня Нието, който е от ИРП, прие и разговаря пет часа с близките на 43-ата „изчезнали”, уверявайки ги, че ще се направи всичко необходимо за изясняване на истината и осъждане на виновните. Но тази среща се състоя цял месец след стрелбата в Игуала. Пеня Нието бе остро критикуван за закъснялата си реакция. Факт е, че непоносимото положение с насилието в страната е наследено от предишното правителство на Калдерон и самият Пеня Нието няма чак такава вина за него. Но от президента се очакваше да форсира действия за преодоляване на тази ситуация още веднага след идването си на власт преди 2 години. А той се съсредоточи главно върху икономиката. Вярно, там постигна впечатляващи показатели и преди броени седмици получи за тях наградата „Държавник на годината” лично от Хенри Кисинджър. Едва ли обаче сега това има някакво значение за настръхналото срещу властта изобщо мексиканско общество, което вече скандира за президентска оставка. Случаят с 43-ата залива цяло Мексико с многохилядни гневни шествия и демонстрации. Анализатори дори говорят за нова мексиканска революция.
„Изненадан съм, че всичко това все още изненадва някого.” Така коментира мексиканската трагедия пред испанския в. „Ел Паис” венесуелският писател Мойсес Наим, който живее в Мексико. Той е автор на книгата „Краят на властта”. Изследването му не третира конкретно мексиканската реалност. А изобщо феномена на властта в съвременния свят, където масово зад представителния параван се оказва все някакво „задкулисие”...

Видяно: 1Мнения: 0

Общи данни
МЕКСИКО
Видяно: 1691   Мнения:0

Известни личности
Новият Зоро омагьосва света от Мексико по Интернет
Видяно: 1079   Мнения:0

Сапуненият президент на Мексико
Видяно: 87   Мнения:0

Небесният подарък на Фрида
Видяно: 76   Мнения:0

Култура
Мексиканският писател Ераклио Сепеда: ЛЮБОВТА ИДВА, КОГАТО ЧОВЕК Е УВЕРЕН В СЕБЕ СИ
Видяно: 464   Мнения:0

Лаура Ескивел:Всички сме в резониращата матрица на маите
Видяно: 255   Мнения:0

Контакти с България
БЪЛГАРИЯ И МЕКСИКО – 30 ГОДИНИ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ
Видяно: 3374   Мнения:0

Фелипе Калдерон, недочакалият
Видяно: 231   Мнения:0

Мексиканската следа на Людмила Живкова
Видяно: 0   Мнения:0

Забележителности
Акапулко - Райско място за почивка
Видяно: 1958   Мнения:0

Космически прах ще помогне за изследване на пирамида на ацтеките
Видяно: 1086   Мнения:0

Бактерии рушат руини от паметници на маите в Мексико
Видяно: 1460   Мнения:0

СТОЛИЦАТА НА МЕКСИКО - МОДЕРЕН ГРАД ВЪРХУ ДРЕВНИЯ ТЕНОЧТИТЛАН
Видяно: 2347   Мнения:0

ЧИЧЕН ИТСА - среща на две предколумбови цивилизации
Видяно: 862   Мнения:0

Маи от пирамидите, маи от хотелите
Видяно: 0   Мнения:0

Убиецът на динозаврите
Видяно: 0   Мнения:0

Авторски анализи
"Сапатисти от всички страни, съединявайте се!"
Видяно: 1150   Мнения:0

Американска пиеса за демократи и диктатори
Видяно: 710   Мнения:0

Мексико – близо до САЩ и далеч от бога
Видяно: 773   Мнения:0

Хорхе Волпи, мексикански писател, и Карлос Брионес, испански учен и поет: Стратегията на егоиста погубва света
Видяно: 522   Мнения:0

Клонингите на Берлинската стена
Видяно: 318   Мнения:0

Мексико и Централна Америка – избори и предизвикателства
Видяно: 454   Мнения:0

Особености на площадните революции
Видяно: 238   Мнения:0

Мексиканска вълна
Видяно: 5141   Мнения:0

Направи си сам... нови пари
Видяно: 82   Мнения:0

Французойките също плачат в Мексико
Видяно: 6433   Мнения:0

Ментата с групата „мента”
Видяно: 0   Мнения:0

Новата мексиканска революция
Видяно: 0   Мнения:0

Мексико в огън
Видяно: 0   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016




Партньори и спонсори















24.6.2017 г.

Visitor: 1245915