Проф.Даниела Кох, ръководитеатл кедра Чужди езици и приложна лингвистика, УНСС

.....................................................


Времето лети! Но времето е спряло! Защото проф. д.ф.н. Иван Кънчев си е все същият – академично забързан, безукорно елегантен, с неизменната цветна кърпичка в бутониерата - разбира се, в тон с вратовръзката -, любезен, лъчезарен и словоохотлив. Когато разговаря с нас, испанистите, а и понякога със студентите, проф. Кънчев преминава плавно, почти неусетно, от български на испански, от испански на български, плувайки еднакво в свои води, артикулирайки понякога - кога несъзнателно, кога, съзнателно - на майчиния ни, български език, като родéн испаноговорящ. И това е естествено, защото за проф. Кънчев българският език е майчин, а испанският - рóден.

Иван Кънчев е родéн в далечна Аржентина, гр. Лас Бреняс, провинция Чако, на 09.12.1935 г., в семейство на икономически емигранти. Записан е като Хуан, испанският аналог на Иван, и до ден днешен не само двата езика, но и двете собствени имена са част от неговата уникалната идентичност. Семейството се завръща в България, когато малкият Иван е тринадесет годишен – след години ще се завърне в Аржентина, в Буенос Айрес, за да специализира в университета.

Иван завършва както средното, така и висшето си образование в България – през 1961 г. той се дипломира в Софийски Университет Свети Климент Охридски, със специалност Българска филология. Печели конкурс за преподавател в тогавашната Катедра по Испанска филология през 1963 г., а научна и образователна степен доктор, тогава кандидат на филологическите науки, к.ф.н., му е присъдена през 1976 г. - за дисертацията на тема Fonética y fonología del judeoespañol de Bulgaria, при обучаващи институции СУ Св. Климент Охридски и Instituto Arias Montano, CSIC в Мадрид, Испания.

Научната кариера на Иван Кънчев се развива устойчиво: през 1979 г. става доцент по Съвременен испански език, с тема на хабилитационния труд За разстоянията между фонемите и диференциалните признаци в консонантните системи на испанския и българския език, публикувана в сп. Съпоставително езикознание, кн.2, год. ІІІ, 1979; а доктор на филологическите науки, д.ф.н., тогава доктор, през 1990 г., когато представя на академичната ни и научна общественост дисертацията си Динамичният структурализъм в съвременното езикознание, с обучаващи институции СУ Св. Климент Охридски и Испанската Кралска Академия за Езика (Real Academia Española de la Lengua), със седалище в Мадрид. От 1993 г. Иван Кънчев е професор по СИЕ.

Професионалният опит на проф. Кънчев е изключително богат: от 1963 до 2015 г. той натрупва, всеотдайно и с дръзновение, цели 52 години преподавателски стаж. В СУ Св. Климент Охридски е редовен преподавател по съвременен испански език-практически курс, води теоретични курсове по Фонетика и фонология, Морфология, Структурална семантика и Сравнителна типология на романските и славянските езици) В УНСС е хоноруван професор по практически испански език като първи и втори език чужд език в направление Икономика и в специалностите Международни отношения, Европеистика и Политология; в Пловдивски университет Паисий Хилендарски е гост-професор по съвременен испански език, с теоретични курсове по Цивилизация на Испания и по дисциплините, водени в СУ.

Монографичните курсове, проведени от Иван Кънчев в СУ, биват онасловени La judeohispanología y sus tareas inmediatas (1991-1992); Principios de semántica estructural (1993-1994); Генезис, структура и функция на граматичните категории (2001-2002); Принципи на динамичния структурализъм (2002-2003); Cambio y funcionamiento de la lengua (2004-2005); El tipo lingüístico del español actual (2008-2009); Sincronía, diacronía y tipología (2008-2009). Именитият български испанист изнася и множество лекции в чуждестранни университети: Vida y obra de San Cirilo (Саламанка, 1981); La poesía lírica judeoespañola de Bulgaria: temas, motivos y aspectos lingüísticos (Гранада, 1983); Lenguaje y poesía (Хавана, 1984); Factores en el declive del judeoespañol: E. Coseriu: «la lengua muere cuando deja de cambiar» (Хелзинки, 1991); La diáspora mediterránea y sus consecuencias (Виена, 1992); Permanencia y continuidad en la tradición oral sefardí (Залцбург, 1992); El aspecto del verbo eslavo: norma, sistema y tipo lingüístico (Витория, 2000); El búlgaro: lengua histórica y lengua funcional. Unidad de tipo y diversidad de sistema y de norma (Мадрид, 2001).

Иван Кънчев е два пъти лектор по български език в Испания: в Мадридския автономен унирерситет и в Университет Комплутенсе, където също оставя много ученици и последователи.

Административен опит също не му липсва: от 1984 до 1995 г. той е ръководител на Катедрата по Испанистика и португалистика във ФКНФ на СУ Св. Климент Охридски; от 1983 до 1988 е Зам. декан на Факултета по Класически и Нови Филологии; инициира също така, през 1992 г., разкриването на специалност Португалска филология.

Центрове на научните интереси на проф. д.ф.н. Иван Кънчев се явяват испанското езикознание: Фонетика и фонология, Морфология, Синтаксис, Структурална семантика на лексикалните полета, Диалектология (сефарадски език и фолклор), Лексикография и Културология; общото езикознание – теория на езика и съпоставително езикознание. Като работни езици българският езиковед и международно признат испанист ползва също руски, френски, италиански и чешки.

Иван Вълчев Кънчев е носител на престижни национални и международни отличия: Офицер от Ордена на Исабел Кастилска – отличие, присъдено с указ на крал Хуан Карлос І, за изследвания на сефарадския говор в България и за теоретични приноси в общото и испанското езикознание(1992 г.); Орден “Андрес Бельо”- отличие на президента на Боливарска Република Венесуела (1993 г.) и Орден на Софийския Университет Свети Климент Охридски - със синя лента (2005 г.). Чуждестранен член-кореспондент е на Испанската Кралска Академия от 1988 г., за изследването на Sefarad в България, както и на езиковата типология, а от 1990 г.е член на Международната асоциация на испанистите.

Не на последно място, освен лингвист и запазена марка на българската испанистика, проф. Кънчев, или дон Хуан, както мнозина го наричат, е любим преподавател на поколения студенти, които той заплени завинаги с магията на риториката си и дари с необхватната си ерудицията. Не мога да пропусна да спомена и неговото прекрасно семейство – съпругата Светла, с която са неразделни и живеят в пълен синхрон, удовлетворени родители на двама големи сина и вече трима внука. Щастлива съм, че съм негова студентка, удивена съм от неговото несекващо трудолюбие и динамизъм, впечатлена съм от неговата магнетичност, която продължава да го обгражда с тълпи студенти в коридорите на университети дълго след края на занятията, както преди 20, дори 30 г., така и до днес!

Честит юбилей, проф. Кънчев!

.....................................


Библиография

Теория на езика (Teoría del lenguaje)
-- Ж. Б о я д ж и е в. Неолингвистиката: идейни основи и теоретични проблеми, София, (рецензия), сп. Български език, кн. 2, 1977, стр. 32-41.
-- Е. C o s e r i u. El hombre y su lenguaje, Madrid (рецензия), сп. Съпоставително езикознание, кн. 3, София, 1980, стр.57-60.
-- “Приносът на Е. Косериу в съвременната лингвистика” (встъпителна статия към българския превод и издание на Лекции по общо езикознание: Lecciones de lingüística general), София, Наука и изкуство, 1990, стр. 5-24.
-- “Теорията на Косериу за езиковата промяна и проблемът за същността на фонетичните закони”, сп. Съпоставително езикознание, кн. 5, София, 1989, стр. 105-107.
-- Ж. Б о я д ж и е в. Теоретични принципи на френската социо- логическа лингвистическа школа (рецензия), София, сп. Съпоставително езикознание, кн. 3, 1991, стр. 103-112.
-- Fabre d'Olivet. La langue d'oc. Grammaire (Edition, avec une introduction et des notes, par G e o r g K r e m n i t z), Wien, 1988 (рецензия), сп. Съпоставително езикознание, кн. 1, год. ХVIII, София, 1993, стр. 110-116.
-- Е. C o s e r i u. Competencia lingüística (Elementos de la teoría del hablar), Madrid, Gredos,1992 (рецензия), сп. Съпоставително езикознание, кн. 3-4, год. XIX, София, 1994, стр. 84-92.
-- Динамичният структурализъм в съвременното езикознание, София, Изд. на СУ “Св. Климент Охридски”, 1995 г. (докторска дисертация)
-- “Тезиси относно типологията на езиковата солидарност в диалога”, Езиковедски приноси в чест на проф. дфн Михаил Виденов, 2005, стр. 261-266.
-- “За фонетичните закони и езиковата свобода на говорещия субект”, Това чудо – езикът! (Изследвания в чест на проф. д-р Живко Бояджиев), София, 2007 г., стр. 258-260.
-- “Езикът е форма, а не субстанция” (Фердинанд дьо Сосюр): методологическа грешка или рационално прозрение?”, Сборник в чест на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев, проф. д-р Венче Попова и проф. Петър Пашов, Издателство на СУ, София, 2009 г. стр.43-45.
-- “Los conceptos lingüísticos de «forma» y «sustancia» en el legado científico de Coseriu”, Езикът на времето (Сборник с доклади по случай 70-годшния юбилей на проф. дфн Иван Куцаров), Университетско Издателство “Паисий Хилендарски”, Пловдив, 2012 г., стр. 59-66.
-- “La tipología lingüística integral en el legado científico de Eugenio Coseriu”, en Pensamiento, lengua, habla (Estudios en honor de la catedrática Eugenia Vucheva), Sofía, Editorial universitaria, 2014, págs. 44-53.

Испанско езикознание (Lingüística española)
-- Ortología y ortografía de la lengua española, Sofía, Ed. Universitaria, 1968.
-- Morfosintaxis española (Parte I: Introducción, Sustantivo y Verbo), Sofía, Editorial Universitaria, 1876.
-- Morfosintaxis española (Parte II: Adjetivo, Numerales, Pronombre, Preposición y Conjunción), Sofía, Editorial Universitaria, 1977.
-- Normofonética y fonología españolas para estudiantes búlgaros, Sofía, Nauka i izkustvo, 1986.
--“Глайдовите сегменти в испанския език”, Чуждоезиково обучение 1, София, Изд. Просвета, 1988, стр. 1-16.
-- “Небриха '92, една предпоставка на съвременната испанска лингвистика”, сп. Съпоставително езикознание, кн. 2, София, 1993, стр. 91-98.
-- Niveles lingüísticos y niveles de la enseñanza, Sofia, 1993.
2.8. Испански език за всеки: практическа морфология, София, ИК “Колибри”, 2000.
-- “El carácter taxonómico y el valor lingüístico del morfema temático en el sistema verbal del español actual”, Actas del Simposio Internacional (para conmemorar el 35 aniversario de la creación de la licenciatura en filología española), Sofía, 1997, págs. 79-83.
-- “Semántica y sintaxis de la palabra lexemática еn español”, Actas del Simposio Internacional (40 años de Licenciatura en Filología Española, 5 y 6 de junio de 2001), Sofía, 2002, págs. 143 - 151.
-- “Semántica y sintaxis de los morfemas facultativos”, Actas del Coloquio Internacional:(dez anos de filologia portuguesa na Univrersidade de Sofia Sveti Kliment Ohridski), София, 2003, стр. 165-167.
-- Español actual: clases de palabras y categorías, София, Университетско издателство “Св. Климент Охпридски”, 2004.
-- “Las consonantes oclusivas del español en posición implosiva (descripción y contraste)”, Homenaje a Antonio Quilis, Vol. I, Madrid, 2005, págs. 263-270.
-- Curso de normofonética y fonología españolas para estudiantes búlgaros, Ed. Colibri, Sofía, 2009.

Съпоставително езикознание (Lingüística contrastiva)
-- “Някои наблюдения върху употребата на удвоеното допълнение в испанския език”, Годишник на СУ, ФКНФ, том 65.2, София, Университетско издателство, 1972, стр. 239-248.
-- “За българския правоговор и правопис на испанските имена”, в-к Вечерни новини, брой 161, София, 1972.
-- “Гилен, Валехо и българската транскипция на испански имена”, в-к Студентска трибуна, брой 13, София, 1972.
-- “За езиковия контакт между системи с различна структура” БЮЛЕТИН за съпоставителни изследвания на българския език с други езици, брой 6, год. I, София, Изд. на СУ “Климент Охридски”, 1976, стр.27-45.
--“Някои наблюдения върху испанските глаголи ser и estar в съпоставителен план с глагола съм в българския език (опит за приложение на теорията на Е. Косериу за система, норма и реч)”, БЮЛЕТИН за съпоставителни изследвания на българския език с други езици, брой 1-2, год. II, София, СУ “Климент Охридски”, 1977, стр. 159-185.
-- “За разстоянията между фонемите и диференциалните признаци в консонантните системи на испанския и българския език”, сп. Съпоставително езикознание, кн. 2, год. III, 1978, стр.52-65.
-- “Sobre la transcripción de nombres búlgaros al español”, en Rev. Lingüística española actual (LEA) I, Madrid, 1980, ps. 119-131.
-- “El español y el búlgaro, dos ejemplos de unidad lingüística”, ATHLON. Satura grammatica in honorem Francisci R. Adrados, I, Madrid, Ed. Gredos, 1984, ps.227-233.
-- “За типологичното единство на испанския и българския език ”, Първия международен конгрес по българистика, том III, София, 1984, стр. 11-17.
-- “Звучните съгласни в испанския и българския език” ИЧС, 1985, стр. 60-68.
-- “La lengua búlgara: sus paralelismos históricos y tipológicos con el español”, Revista de la Universidad Complutense. Número extraordinario: Bulgaria, Madrid, 1988, págs. 55-62.
-- “Типологични паралели на притежателните местоимения в испанския и българския език”, сп. Съпоставително езикознание, кн. 6, 1988, стр. 5-12.
--“Aproximación a una posible lingüística sincrónica comparada”, сп. Съпоставително езикознание, кн. 5, 1992, стр. 36-48.
-- “Антонио Товар и началото на славистиката в Испания”, Втори международен конгрес по българистика, том I, София, 1992, стр. 102-112.
-- Българска транскрипция на испански имена, София, Изд. Хейзъл, 2000.
-- “Семантика, типология и произход на конструкцията взема че (та, и) + глагол от свършен вид, Съпоставително езикознание, 2001.

Сефарадски теми (Temas sefardíes)
-- ”El sistema fonológicos del judeo-español de Bulgaria”, Rev. Español actual, núm. 28, Madrid, 1974, págs. 1-17.
-- “По някои въпроси на българо-сефарадските езикови контакти”, Годишник, София, Шалом, 1974, стр.167-179.
-- “Poesía lírica tradicional judeoespañola de la tierra de Orfeo”, en Poesía. Reunión de Málaga: 1974, ed. Manuel Alvar, Málaga, 1976, págs. 259-275.
-- Fonética y fonología del judeo-español de Bulgaria, Sofía, 1975 (дисертация за присъждане на научната и образователна степен “доктор”).
-- “Архаизми и иновации във фонетичната система на еврейско-испанския говор в България”, Годишник, София, Шалом, 1976, стр. 151-182.
-- “Un manojo de canticas judeoespañolas de Sofía”, Годишник, София, Шалом, 1977, стр. 141-175.
-- “Сефарадската фолклорна традиция в България”, Sovietish Geimland, Москва, 1977, стр. 162-171 (на идиш).
4.8. “Една шпаньолска заемка в смолянския говор”, сп. Български език, кн. 2, София, 1978, стр. 131-136.
-- “Произход на сефарадските прозвища в България, Годишник, София, Шалом, 1979, стр. 149-188.
-- “El ocaso de una lengua”, Sefarad 92, Sofía, 1992, págs. 131-159.
-- “Между зората и залеза на една традиция”, в-к 1000 дни, бр. 8, София 1992.
-- “Историческо и функционално единство на сефарадския говор с испанския език”, Съпоставително езикознание, кн. 5, София, 1993, стр. 30-46.
-- “Сефарад 1: присъствието на евреите в Испания”, в-к Еврейски вести, брой 6, София 1994.
-- “Теми и мотиви в сефарадската литература”, Колумбови четения, София, 1994.
-- “Solidaridad lingüística y tolerancia religiosa de los sefardíes balcánicos”, Jewish studies at the turn twentieth century (proccedings of the 6th EAJS congress, Toledo, July 1998). Volume II. Leiden, Boston, Köln, Brill, 1999, 517- 522..

Лексикография (Lexicografía)
-- Испанско-български речник на спортните термини, София, БСФС, 1981.
-- Diccionario búlgaro-español y español-búlgaro (cоautora Svetla Grigorova), Madrid, Ed. Akal, 2009.

Превод и редакция (Traducción y redacción)
-- Lachezar Elenkov, Moradas de insomnio, Madrid, Colección Acuario, 1982. Traducción deIv. Kanchev. Versión original: Лъчезар Еленков, Безсънни местожителства.
-- Хосе Мария Аргедас, Дълбоките реки (роман). Превод от исп. Божидар Лолов, редакция Иван Кънчев София, ОФ, 1970.
-- Габриел Гарсия Маркес, Сто години самота (роман) Превод. от исп. Румен Стоянов, редакция Иван Кънчев, София, ОФ, 1971.

Рецензии на докторски дисертации и на конкурси за присъждане на
академични длъжности
Рецензирани автори: Адриана Миткова, Боряна Кючукова, Весела Чергова, Даниела Кох-Кожухарова, Донка Мангачева, Евгения Вучева, Ина Вишоградска, Мария Китова, Нели Раданова, Славка Симеонова.

Разни
-- Еухенио Косерио (1921-2003) [In memoriam], сп. Съпоставително езикознание, год. XXVIII, кн. 1, София, 2003 г., стр.139- 141.
-- “España, una patria más”, Reflejos culturales de Europa en España, Madrid, 2007, págs. 150-152.
-- “В памет на Живко Бояджиев”, сп. Съпоставително езикознание, год. ХХХ III, кн. 3, 2008 г. стр. 175-176.