Сп. "Тема", брой 3, 21-27 януари 2008
Многоликата Колумбия
Впечатления от една дрогиращо привлекателна страна
Станислава Иванчева
Когато стане дума за Колумбия, рядко някой се сеща за разнообразната й древна култура, живописните й пейзажи, модерните й градове, богатите й природни ресурси, приветливия й и колоритен народ. По-често асоциацията е с наркобарони, картели, латинопартизани, анархия. Стереотипът обаче е подвеждащ. Все пак Колумбия е родина и на великия писател нобелист Габриел Гарсия Маркес, на забележителния художник Фернандо Ботеро, на големия автомобилен състезател Хуан Пабло Монтоя, на бляскавите попзвезди Шакира и Хуанес и т.н. Тя е една от най-големите държави в Южна Америка - четвърта след Бразилия, Аржентина и Перу, и единствена южно от централноамериканския провлак с излаз и на Атлантическия, и на Тихия океан. Вярно, във визитката й все още присъстват отвличанията и насилието. Цялата истина за Колумбия, разбира се, е нееднозначна и многолика. И е най-добре да се опознае на място. Пътуването с кола в някои планински райони на страната е цяло приключение заради риска от нападение на герийерос (партизани) или на обикновени бандити, които причакват колите, обират собствениците им и често ги отвличат. Още преди да стане виден политик, сегашният вицепрезидент Франсиско Сантос Калдерон е бил държан за откуп над 6 месеца. Той успява да се измъкне, но не всички имат неговия късмет. Световна известност доби трагичната сага с кандидат-президентката Ингрид Бетанкур, похитена през 2002 г. от ФАРК (Революционните въоръжени сили на Колумбия). За нейното освобождаване особено активно настоява Франция, тъй като Бетанкур има и френско гражданство. Рядко някой колумбиец би спрял колата си, ако види човек да маха на пътя. В столицата Богота е опасно дори да се наема такси на улицата. Когато се ползва такава услуга по телефона, на клиента се съобщава регистрационният номер на поръчаната кола. Може обаче да пристигнат два автомобила с еднакви номера. Изборът е с ефекта на руска рулетка. Току-виж още на първия светофар в колата се качил съучастник, който бута под носа на слисания пасажер прах от специално местно растение, от вдишването на който се губи контрол над тялото. Неадекватната жертва се ошушква напълно и се изхвърля от "таксито" на непознато място. Цял късмет е, ако я оставят жива... Мощните и безмилостни кланове, специализирали се в производство, разпространение и износ на кокаин, са съсредоточени предимно в Меделин и Кали - втория и третия по големина градове след Богота. Конкурентната борба между тях е жестока. Най-известният сред колумбийските лидери на подземния свят е легендарният Пабло Ескобар, убит в акция по залавянето му през 1993 г. Смята се, че със смъртта му се слага началото на края на огромната, завладяла държавата престъпна хидра, която обаче още мърда. Ескобар и кървавите му "подвизи" са увековечени в народния епос, във филми, книги, картини. Той се е изживявал като Робин Худ. Документирано е предложението му към правителството да изплати външния дълг на страната в размер на 15 млрд. щатски долара срещу амнистия за него и "бизнеса" му. В реалната история Ескобар все пак остава като нарицателно за опасен престъпник. За неутрализирането му е създаден съвместен спецотряд от суперагенти на колумбийските сили за сигурност и на американското ЦРУ. Старият нов президент на Колумбия е Алваро Урибе Велес, харвардски и оксфордски възпитаник. След първото му избиране начело на страната през 2002 г. монополът на престъпните организации в обществения живот започва рязко да се свива. Плантациите с кокаин в Меделин и Кали системно са бомбардирани, а по магистралите извън Богота са наложени мерки за сигурност. Президентът има силна лична мотивация да се бори с насилието - през 1993 г. баща му е отвлечен и убит от партизаните. Благодарение на издействаните от Урибе годишни финансови помощи от САЩ армията и полицията получават над 700 млн. долара за операции срещу вече доста отслабените герийерос. Правителството действа и срещу паравоенните групировки, принуждавайки ги да демобилизират над 30 000 свои крайнодесни членове, започнали кариерата си като охранители на съмнителни бизнесмени, а впоследствие превърнали се в гръбнак на "сенчестата власт". След като напуска Либералната партия, с която навлиза в политиката, Урибе създава своя и я нарича "Преди всичко - Колумбия". Предизборният му лозунг още през 2002-а също е многозначителен: "Твърда ръка, голямо сърце." През 2006 г. той печели втори мандат. Урибе се слави като човек със суров нрав и променливо настроение. Казват, че е страшно да му се изпречиш, когато е "лошият" му ден. Имах обаче шанса и удоволствието да се срещна с "добрия" президент, с човека Урибе. Този 55-годишен мъж, преживял какво ли не, има доста младежки вид. Говори с много плам за своята страна, за случващото се в нея, за неистовото си желание да промени Колумбия и славата й на международната сцена към по-добро, за нашумелия план "Колумбия". Този безпрецедентен по своя мащаб план, създаден съвместно с ЕС и САЩ, включва 6 основни точки за стабилизиране на Колумбия: защита на човешките права и на международното хуманитарно право; подкрепа на правовата държава; борба срещу причините за насилие и помощ за жертвите му; защита на биоразнообразието и околната среда; подкрепа за съгласуването на политиката и регионалното сътрудничество, и най-вече - безкомпромисна битка с наркотрафика. Финансовите средства по плана са огромни - ЕС е дал 300 млн. евро, а САЩ - 1.3 млрд. долара. Докато ЕС обаче отхвърля всякакво участие в силови проекти по този план, то САЩ са ангажирани главно във военния аспект. Правителството твърди, че тъкмо успешното осъществяване на плана "Колумбия" е повишило сигурността в страната. Естествено, за някои Урибе не е "техният" президент и борбата им против създаването на конституционна възможност за негов трети мандат ще бъде непримирима. Много колумбийци обаче признават, че за първи път имат президент, който не само говори за промени, а ги и осъществява с широк размах. Колумбия се слави и като държава на образовани хора, често учили и живели в САЩ или Европа, с много амбиции и хъс за успех. Доказателство за възможностите им са бизнесимпериите изградени от семейства като Сармиенто, Санто Доминго, Ардила Луле. Луис Карлос Сармиенто е "самосъздал се" милионер. Започнал като строителен работник, изградил впоследствие строителната си империя "Групо Авал", днес той вече има самочувствието и възможността да преориентира бизнес групата към финансовия сектор, контролирайки предимно крупни банки и финансови организации. Алехандро Санто Доминго пък ръководи друга огромна мрежа от бизнес интереси - "Санто Доминго Груп". В нея влизат над 100 бизнеснаправления, включително пивоварни, енергийни компании, тв канали и един от най-влиятелните вестници El Espectador. Голямата му гордост е успешната продажба на неговата мощна компания "Бавария" (за производство на бира) на международния гигант "САБ Милер". Освен че осъществява най-крупната сделка, сключвана някога в тази държава, амбициозният млад бизнесмен доказва на целия свят, че международните компании вече няма от какво да се боят, ако искат да правят успешен бизнес в Колумбия. Санто Доминго е 30-годишен ерген с холивудска външност и доста млади колумбийки го сънуват. Но той вече официално се появява по партита с испанската моделка Еухения Силва... Франсиско Диас е президент на друга огромна местна компания - "Групо Корона". И той е учил и живял в чужбина, но е голям родолюбец. Създава и менажира уникална програма за привличане на колумбийски таланти обратно в страната, като набира за компанията си много възпитаници на Оксфорд и Харвард. Колумбийците са топли, добронамерени и големи купонджии с вкус към танците и агуардиенте (традиционна алкохолна напитка с вкус на нашенска мастика). Нощният живот кипи неудържимо чак до зори из многобройните барове, ресторанти, клубове. Макар че гейкултурата на тази мачо държава все още или е табу, или е старателно прикривана, в края на 2007 г. Конгресът на Колумбия одобри законопроект, с който на еднополовите двойки се предоставят същите права, каквито и на хетеросексуалните. В страната вече често се срещат и шоута на транссексуални. Въпреки невероятния си напредък през последните десетина години Колумбия все още е страна на контрасти. Престъпност и несигурност по улиците, но и топлота и гостоприемство в домовете. Сериозни политически проблеми, но бурен икономически просперитет. Мрачни хора с пушки и с неясни обществени послания из планините, но пък изключително талантливи учени и интелигенция на световно ниво. Наркокартели и жестоки убийства, но пък чудесна музика, литература, живопис, кино... Фантастичната природа също е голям магнит за желаещите да опознаят многоликата Колумбия. Духът на Карибието блика в пленителния курорт Картахена де Индиас, където е реализирана последната екранизация по роман на Гарсия Маркес "Любов по време на холера". Приходите от туризма за 2007 г. са скочили с 20%. Колумбия очаква все повече свои "откриватели"...
КОЛУМБИЯ
Патриархът Маркес не се предава на есента
Непоправимия Габо
Ингрид Бетанкур на свобода
Урибе под карантина
Сбъднатата “американска мечта” на Колумбия
Габриел Гарсия Маркес: 85 години несамота
Гриселда Бланко: Непростената Кръстница
Сбогуване като в Макондо
Патриархът Маркес не се предава на есента
Хуанес сложи camisa blanca
Тайните на колумбийското злато
Кандидат-президентка хвърлена за стръв в Колумбия
Латиносериалът “Емануел”
Ингрид в торба не стои
Секси колумбийки, наркотици, кръстове от сол
Чай от кока под слънцето на Богота
|