Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
Забележителностите на Никарагуа


Независимо от политическите и икономическите сътредения, Никарагуа подмамва с удивителни природни красоти любителите на екзотични пътешествия.
"Черната селва" (горите край Матагалпа), планините на север, островите в езерото Никарагуа предлагат разнообразие от ландшафти, почти недокоснати от цивилизацията. Буйната тропическа растителност крие и много руини на предколумбови цивилизации.
Земтресения и войни са нанесли тежък ущърб на колониалната архитектура, което особено важи за центъра на Манагуа, разрушен от мощен трус през 1972 г. Но уникални образци от онези времена са се запазили в старата столица Леон.

Манагуа

Многобройните вулкани предизвикват особена тръпка у любителите на алпинизма. На особена почит е вулканът Масая в съчетание с колоритния пазар в подножието му. Конкуренти са му и двата вулкана на остров Омепете.
Езерото Никарагуа предлага уникални възможности за риболов. Сърфистите пък предпочитат района на Понелоя край Леон и на Плая Попойо край Ривас.
Столицата Манагуа, разположена на южния бряг на едноименното езеро, е подслонила 1/4 от цялото население на страната. Мнозинството от придошлите през последните десетилетия пришълци се заселват в сглобени набързо с подръчни материали бараки, които са окупирали големите празни площи, накъсали града след разрушителното зетресение от 1972 г. В покрайнините се открояват кокетните вили на заможните. Манагуа е разпиляна, без единен облик.
Основните забележителности са главно около Площада на републиката. Най-колоритната е катедралата, десетилетия наред стояла полуразрушена след земетресението от 1972 г. и ремонтирана едва наскоро със средства на чужди спонсори.
До катедралата е и също неотдавна обновеният Национален дворец - парламентът. Сградата му бе запечатана във фотохрониките от 22 август 1978 г., когато още воюващите срещу диктатурата на Анастасио Сомоса сандинисти атакуваха двореца и взеха за заложници всички намиращи се вътре депутати. Операцията, предвождана от Еден Пастора или комнданте Серо, бе описана в репортаж от Габриел Гарсия Маркес. Партизаните поискаха освобождаване на всички хвърлени по завторите сандинисти и постигнаха своето, след което заедно с освободените и под контрола на чужди наблюдатели напуснаха страната със самолет. 11 месеца по-късно набралото мощ въстание под водачеството на сандинистите помете режима на Сомоса.
Музеят Гуеяс да Акахуалинка разполага с уникална експозиция - колекция отпечатъци на човешки и животински тела във втвърдена лава, изляла се някога от вулкан край езерото Манагуа. Подобна гледка има само на още едно място на земята - в италианския Помпей.
Музеят на революцията предлага експонати за основните етапи на революционната борба през 20-ти век.
Непосредствено в чертите на града има няколко лагуни с минерална вода, използвани като басейни за отмора.
На 23 км югоизточно е Националният парк около вулкана Масая, като действащият вулкан е в самия център на резервата. Обкръжава го пръстен от по-малки вулкани и термални извори. Легендите разказват, че индианците навремето хвърляли красиви девойки в кратера на Масая, за да омилостивят богинята на огъня Чакитике, която живеела вътре. Испанците пък смятали кратера за врата към ада. Диктаторът Сомоса придал на легендите съвсем реален кървав оттенък със заповедта си да хвърлят противниците му от хеликоптери в кратера на Масая.
Леон - старата столица - традиционно се смята за най-свободолюбивият и най-интелектуален град в страната. Наред със запазенте образци на колониалната архитектура, отпечатък върху облика на града са наложили и ярките фрески с революционна тематика, останали от времената на управлението на сандинистите. Много стени в града пазят и следите от куршуми - белези от водените по улиците боеве по време на партизанската война срещу Сомоса.
Красивата ктедрала на Леон се смята за най-голямата в Централна Америка. Уникална е огромната картина в катедралата "Свалянето от кръста" на Антонио Сарриа. В Леон е и гробът на прочутия никарагунаски поет Рубен Дарио.
Недалеч от скритото в джунглата край Матагалпа (на 130 км североизточно от Манагуа) селце Муй муй виехо (Много много старо) са открити огромни каменни скулптури, множество глинени съдове с рисунки, предмети, изработени от нефрит - свещения за инките камък. Според археолози това е едно от най-грандиозните открития на следи от доколумбови цивилизации, които могат да се конкурират с руините в Копан и Чечен-Итца.
Карибското крайбрежие, наричано по-често Атлантическо, сравнително по-малко се ползва за туристически цели. Най-посещаван от пътешественици е Блуфийлдс - пристанище, харесвано навремето и от кръстосващите Карибието британски корсари. Оттогава населението в Буфийлдс масово говори английски. Тъй като тук са се подслонявали и избягали от робството в Ямайка негри, градът е известен и като люлка на местното "реге".
Островите Ислас де Маис в морето край Блуфийлдс също са били любимо място за спирка на пиратите. Най-големият от островите сега е чест домакин на местни празници и фестивали. За плажуващите островите са рай с лазурната вода, белоснежния фин пясък, кокосовите палми, кораловите рифове.
Незабравими емоции за туриста предлагат и многобройните малки островчета в езерото Никарагуа. На о. Сан Пабло има останала от испански времена крепост. На о. Сапатера могат да се видят гигантски статуи от доколумбови времена. На Исла дел Муерто (Остров на смъртта) има древни гробове и скални скулптури.
Архипелагът Солентинаме в южната часдт на езерото Никарагуа е прочут с местната комуна на хора на изкуството, основана там от известния поет, свещеник и бивш министър на културата Ернесто Карденал. Комуната е известна с школата си за наивистична живопис и с доста нейни ярки представители, подслонили се тъкмо на Солентинаме. Архипелагът е и отлично място за риболов и релаксация.
Видяно: 1349Мнения: 0

Общи данни
НИКАРАГУА
Видяно: 789   Мнения:0

Никарагуа - исторически очерк
Видяно: 1855   Мнения:0

Никарагуа - особености на валутния обмен
Видяно: 752   Мнения:0

Известни личности
ЗАВРЪЩАНЕТО НА ДАНИЕЛ ОРТЕГА
Видяно: 836   Мнения:0

Улегналият команданте
Видяно: 246   Мнения:0

Изборът на команданте Модесто
Видяно: 0   Мнения:0

Контакти с България
България назначи свой почетен консул в Никарагуа
Видяно: 1086   Мнения:2

Как се изпариха дълговете към България?
Видяно: 0   Мнения:0

Забележителности
Забележителностите на Никарагуа
Видяно: 1348   Мнения:0

Езеро Никарагуа или Косиболка
Видяно: 807   Мнения:0

Авторски анализи
Никарагуа не си дава ракетите
Видяно: 668   Мнения:0

Как Социнтернът осинови "ултралевите" сандинисти
Видяно: 825   Мнения:0

Никарагуа: семеен магически реализъм
Видяно: 24335   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016




Партньори и спонсори















30.5.2017 г.

Visitor: 1205103