Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
В. "Труд", 11 август 2003 г.

Луис Корвалан още вярва в социализма

Синът на бившия лидер на чилийската компартия бе погребан в България

Момчил ИНДЖОВ


Продължавам да вярвам в социализма, заявява пред “Труд” легендарният Луис Корвалан - бивш генерален секретар на чилийската компартия. Това е първото му интервю пред българска медия след края на диктатурата в Чили през 1990 г. Той се съгласи да отговори на въпроси на “Труд” по повод наближаващата 30-годишнина от преврата в Чили на 11 септември 1973 г.
Дон Лучо, както го наричат, днес е на 87 г. Той продължава да е член на ЦК на партията и кара старините си заедно със своята съпруга Лили.
Днес едва ли са много хората в България, които си спомнят за Луис Корвалан. Само допреди 14 години той бе един от символите на световния комунизъм.
Преди 3 десетилетия, когато водеше борбата срещу диктатурата на Пиночет, в негова защита се надигна целият свят.
Това стана, след като Корвалан бе заловен от полицията в скривалището си в Сантяго.

ХУНТАТА ГО ОСЪДИ НА СМЪРТ

защото не се подчини на заповедта да се яви на превърнатия в концлагер национален стадион в Сантяго.
Затворен първо във военното училище “Бернардо О'Хигинс”, комунистическият лидер бе преместен в лагер на антарктическия остров Доусън. Корвалан прекара там три години и бе освободен след силен международен натиск. Комунистическият лидер бе разменен срещу съветския дисидент Владимир Буковски на летището в Цюрих в края на 1976 г.
Луис Корвалан Лепес е роден на 14 септември 1916 г. в град Пуерто Монт. По образование е начален учител. Според другарите му той е

ПРОФЕСИОНАЛЕН РЕВОЛЮЦИОНЕР

Корвалан става член на комунистическата партия едва 16-годишен. Нееднократно е лежал в затвора заради политическата си дейност.
През 1958 г. Лучо става генерален секретар на компартията. А след още 11 години заедно със социалиста Салвадор Алиенде основава левия блок Народно единство.
Година по-късно Алиенде, който е кандидат на коалицията, печели президентските избори. Управляващите си поставят за цел да градят социализъм по мирен път. В правителството за пръв път влизат и комунисти.
На десницата в Чили обаче това съвсем не САЩ също са недоволни, още повече, че одържавената собственост е била предимно тяхна. Санкциите на Вашингтон срещу Сантяго валят една след друга. В резултат настъпва невиждана криза. Хората се редят с часове на опашки за стоки от първа необходимост.
Така се стига до военния преврат на 11 септември 1973 г. Президентът Салвадор Алиенде отказва да капитулира и загива в сражение с метежниците.
Дон Лучо е заловен и вкаран в затвора. Синът му Луис Алберто също е арестуван и изтезаван на стадиона в Сантяго.
Година по-късно Корвалан-младши е освободен. По настояване на баща си

СИНЪТ НА ДОН ЛУЧО ИДВА В СОФИЯ

заедно с жена си Рут и малкия си син Диего. Луис Алберто следва аспирантура в Селскостопанската академия “Георги Димитров”. Той отказва специален апартамент и живее в Студентския град заедно с други сънародници.
Там Корвалан-младши умира на 26 октомври 1975 г. Младежът си отива едва на 28-годишна възраст заради нечовешките изтезания, на които е бил подложен на стадиона.
Луис Корвалан не можа да се сбогува със сина си.
Хунтата на ген. Аугусто Пиночет го лиши от това право, защото не го пусна от затвора на погребението в София.
Оттогава датира един малко известен факт. 7 български младежи доброволно искали да се предложат за заложници на Пиночет. Те били готови да идат в лагера на остров Доусън, за да може Луис Корвалан да дойде на погребението на сина си.
Това разказа пред “Труд” Стилиян Бурханларски - бивш дългогодишен български дипломат, началник на управление “Африка и Латинска Америка” във външното министерство. През 1975 г. той работил в международния отдел на ЦК на БКП и лично се грижил за Луис Алберто.
“Пет момчета и две момичета написаха писмо до Държавния съвет. Двама от тях бяха ученици, един бе работник, останалите четирима - студенти”, разказва Стилиян Бурханларски.
Ръководството на БКП обаче отхвърлило идеята и не пожелало да публикува писмото в пресата.
“За съжаление, не мога да си спомня имената на тези достойни млади българи”, завършва разказа си Бурханларски.
“От вас чувам за това, но съм развълнуван от такава проява на солидарност”, каза за “Труд” Луис Корвалан. Той посещава гроба на Луис Алберто след освобождаването си.
През 1991 г. тленните останки на младежа бяха пренесени в Чили и положени в мемориала на жертвите на хунтата. “Пазя

ОТЛИЧНИ СПОМЕНИ

от България”, казва в интервюто си за “Труд” Корвалан. Той си спомня как по времето на Алиенде България била сред тези, които най-много помагали на Чили. Корвалан не е стоял със скръстени ръце. Емиграцията му в СССР продължава 7 г. През 1983 г. си прави пластична операция

И СЕ ВРЪЩА НЕЛЕГАЛНО В ЧИЛИ

Там живее под фалшива самоличност. Един път се изплъзнал по чудо от полицейска хайка. “Бях в тоалетната. Един полицай поиска да влезе, но като ме видя, се извини и си тръгна, без да ме познае”, сподели той пред “Труд”.
Лучо посреща края на диктатурата през 1990 г. в родината си. След това отстъпва лидерския пост на жена - Гладис Марин. Но и до днес той остава активен член на компартията и още вярва в социализма.

ПРЕВРАТЪТ НА 11 СЕПТЕМВРИ 1973 Г.

Военният преврат в Чили влезе в историята като един от най-кървавите в Латинска Америка. Той бе извършен сутринта на 11 септември 1973 г.
Негови вдъхновители са американски компании, недоволни от национализацията в страната. Извършители са командващият флота адмирал Хосе Торибио Мерино и трима генерали - Аугусто Пиночет, Густаво Лий и Сесар Мендоса, командващи съответно супохътните войски, авиацията и карабинерите.
Президентът-социалист Салвадор Алиенде загива при щурма на президентския дворец “Ла Монеда”. Създадена е четиричленна военна хунта. През 1974 г. Пиночет е обявен за президент. За 17 години над 3000 души са убити или безследно изчезнали.
Днес Пиночет е единственият жив от заговорниците. Той се оттегли от поста след референдум през 1990 г. До 1998 г. генералът бе начело на сухопътните сили. През октомври същата година той бе арестуван в Лондон по искане на испанския съдия Балтасар Гарсон. 14 месеца по-късно Пиночет бе освободен. Срещу него се водят десетки дела в Чили, но до съд не се е стигнало.

Видяно: 1603Мнения: 1

Общи данни
Чили
Видяно: 2696   Мнения:0

Известни личности
Известни личности
Видяно: 2849   Мнения:0

Сто години от рождението на Пабло Неруда
Видяно: 1656   Мнения:0

Луис Корвалан пише книга за демокрацията
Видяно: 555   Мнения:0

Любовта на Виктор Хара
Видяно: 211   Мнения:0

Изправи се, Виктор Хара!
Видяно: 208   Мнения:0

Българо-чилийски мотиви за Виолета и Виктор
Видяно: 303   Мнения:0

Духът на Неруда още зарежда Исла Негра с магии и любов
Видяно: 1068   Мнения:0

Убиецът на Виктор Хара е руснак
Видяно: 1704   Мнения:1

В корабовлака на Неруда
Видяно: 238   Мнения:0

Татко Лучо отиде при сина си
Видяно: 257   Мнения:0

Корвалан си отиде с България в сърцето
Видяно: 252   Мнения:0

Сърцето на Корвалан
Видяно: 211   Мнения:0

Чилийският Берлускони
Видяно: 219   Мнения:0

Неудобният Алиенде
Видяно: 256   Мнения:0

Чилийският казак
Видяно: 249   Мнения:0

Матилде, музата на Неруда
Видяно: 410   Мнения:0

Отровен ли е бил Пабло Неруда
Видяно: 101   Мнения:0

Две жени начело на Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Капитанът на чилийските бури
Видяно: 0   Мнения:0

Корабът на Неруда
Видяно: 0   Мнения:0

Дъщери на генерали в битка за Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Култура
Антонио Скармета получи литературната награда "Планета"
Видяно: 886   Мнения:0

Исабел Алиенде тръгва на български
Видяно: 741   Мнения:0

Чили ще се състезава за "Оскар" и "Гоя" с филма "Мачука"
Видяно: 742   Мнения:0

Записки от един медиен конгрес в Чили
Видяно: 211   Мнения:0

Чили си спомня за Салвадор Алиенде с филм 41 години по-късно
Видяно: 0   Мнения:0

От Пабло Неруда до Димитър Димов
Видяно: 0   Мнения:0

Контакти с България
Мануел Инохоса: Не ви трябва Пиночет, а развитие на демократичните институции
Видяно: 739   Мнения:0

Спомен за приятелите, които разпиляхме
Видяно: 4405   Мнения:1

Честват един век на Пабло Неруда в СУ
Видяно: 650   Мнения:0

Ще открием ли Елдорадо в Чили и Бразилия?
Видяно: 592   Мнения:1

Първанов предлага на Чили смесени предприятия
Видяно: 632   Мнения:0

Чилийци, живяли в България, плакаха пред Първанов
Видяно: 1039   Мнения:0

България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Видяно: 545   Мнения:0

Българското Чили
Видяно: 2136   Мнения:0

Чилийска фиеста, български прочит
Видяно: 331   Мнения:0

Българо-чилийски мотиви за Виолета и Виктор
Видяно: 215   Мнения:0

Експлозивни струни - от Чили до България
Видяно: 330   Мнения:0

Велислава Дърева просълзи посланика на Чили
Видяно: 358   Мнения:0

Пилот ветеран на 94 г.е доайен на българите в Чили
Видяно: 303   Мнения:0

Чилийски открития
Видяно: 235   Мнения:0

България ще има почетен консул в Чили
Видяно: 714   Мнения:0

Чили чества 24 май с книги от Антарктида
Видяно: 636   Мнения:0

Български режисьор трупа слава в Чили
Видяно: 1263   Мнения:0

БЪЛГАРИТЕ - ПОЧТИ КАТО ЧИЛИЙЦИТЕ
Видяно: 700   Мнения:0

България завинаги е в сърцето на Луис Корвалан
Видяно: 246   Мнения:0

Българо-чилийски връзки и българско посолство в Чили - към декември 2008 г.
Видяно: 417   Мнения:0

Един чилиец разказва за... Макондо (Народна република)
Видяно: 243   Мнения:0

Близкото Чили
Видяно: 277   Мнения:0

НИКОЛА ВАПЦАРОВ И ВИКТОР ХАРА – БРАТЯ НА ВСИЧКИ “ПОЕТИ БЕЗ ГРАНИЦИ”
Видяно: 291   Мнения:0

Безпокойни песни
Видяно: 269   Мнения:0

Чили
Видяно: 257   Мнения:0

Посолството на България в Чили отбелязва националния ни празник с изложба на трима млади български творци
Видяно: 359   Мнения:0

Книгите на Юлия Кръстева - на чилийските барикади
Видяно: 256   Мнения:0

Българско ехо от чилийския 11 септември
Видяно: 0   Мнения:0

Чилийски уроци за българското образование
Видяно: 0   Мнения:0

Всички обичаха имигрантите от Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Чили и България – вазимовръзки и дифузии
Видяно: 0   Мнения:0

Забележителности
Янки и холандци копаят за съкровището на Френсис Дрейк край Чили
Видяно: 1163   Мнения:1

Атакама е Елдорадо за астрономите
Видяно: 688   Мнения:0

ПУСТИНЯТА АТАКАМА - изумителни съкровища в най-сухия край на света
Видяно: 2270   Мнения:1

ВЕЛИКДЕНСКИЯТ ОСТРОВ - загадъчен археологически музей на открито
Видяно: 692   Мнения:0

На края на света
Видяно: 249   Мнения:0

Пробождането на Андите
Видяно: 211   Мнения:0

Сървайвър по чилийски
Видяно: 239   Мнения:0

Гневът на вулканите
Видяно: 210   Мнения:0

Супертелескоп се взира от Чили във Вселената
Видяно: 236   Мнения:0

Чили в сметки
Видяно: 238   Мнения:0

Чили - луда география и уникална храна
Видяно: 118   Мнения:0

Авторски анализи
Луис Корвалан още вярва в социализма
Видяно: 1602   Мнения:1

Господството на САЩ бе осигурено от Горбачов
Видяно: 814   Мнения:0

Дванадесетгодишно чилийче тормози политици
Видяно: 652   Мнения:0

Миналото мълчи зад всеки ъгъл в Сантяго
Видяно: 819   Мнения:0

Луис Корвалан пише книга за демокрацията
Видяно: 661   Мнения:0

България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Видяно: 585   Мнения:0

Духът на Неруда още зарежда Исла Негра с магии и любов
Видяно: 580   Мнения:0

Убиецът на Виктор Хара е руснак
Видяно: 920   Мнения:0

Латино в яркочервено и бледорозово
Видяно: 512   Мнения:0

Промяна по чилийски: страдалка, руса, жена
Видяно: 598   Мнения:0

Революцията на пингвините
Видяно: 570   Мнения:0

Трепети под Южния кръст
Видяно: 543   Мнения:0

БАЧЕЛЕТ, ЖЕНАТА ПРЕЗИДЕНТ
Видяно: 660   Мнения:0

ЧИЛИ СЛЕД ПИНОЧЕТ
Видяно: 1260   Мнения:0

Светлини и сенки от Къщата на духовете
Видяно: 504   Мнения:0

България завинаги е в сърцето на Луис Корвалан
Видяно: 8751   Мнения:0

Чили започва отначало
Видяно: 201   Мнения:0

Махалото на Фуко – от Украйна до Чили
Видяно: 180   Мнения:0

Трус и за “чилийския модел”
Видяно: 199   Мнения:0

Татко Лучо отиде при сина си
Видяно: 219   Мнения:0

В краката на Магелан
Видяно: 188   Мнения:0

Пасионариите на Чили
Видяно: 196   Мнения:0

Чилийски трусове
Видяно: 6635   Мнения:0

Следата на Алиенде
Видяно: 0   Мнения:0

Четиридесет години по-късно Чили се връща на пътя на Алиенде
Видяно: 0   Мнения:0

Подаръкът на Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Лявото и дясното ехо от Чили 40 години по-късно
Видяно: 0   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016

Солидарност с Барселона, отговорност пред хуманизма




Партньори и спонсори















21.9.2017 г.

Visitor: 1367441