Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
В. "Труд", 12 август 2003 г.

Господството на САЩ бе осигурено от Горбачов

Луис Корвалан, бивш лидер на Чилийската компартия, пред "Труд":

Момчил Инджов


Луис Корвалан Лепес е роден на 14 септември 1916 г. в град Пуерто Монт.
Става член на Чилийската компартия, когато е едва на 16 години. За генерален секретар на партията е избран през 1958 г.
Корвалан неведнъж е лежал в затворите при различни режими в родината си. Заедно със Салвадор Алиенде той основава левия блок на Народното единство. Година по-късно - през 1970 г., социалистът Алиенде печели президентските избори.
На 11 септември 1973 г. в Чили е извършен военен преврат. Алиенде е убит.
Корвалан се укрива, но е заловен на 27 септември. Затворен е на антарктическия остров Доусън. В края на 1976 г. е освободен и разменен в Цюрих със съветския дисидент Владимир Буковски. Дон Лучо, както го наричат всички, се оттегли от лидерския пост през 1990 г.
Луис Корвалан отговори на въпроси на “Труд” във връзка с наближаващата 30-годишнина от преврата

- Г-Н КОРВАЛАН, СЛЕД ПО-МАЛКО ОТ МЕСЕЦ СЕ НАВЪРШВАТ 30 ГОДИНИ ОТ КЪРВАВИЯ ПРЕВРАТ В ЧИЛИ. КАК ТОЙ ПРОМЕНИ ЖИВОТА ВИ?
- Преди всичко превратът промени пътя, по който вървеше Чили при управлението на президента Салвадор Алиенде. За 2 години и 10 месеца, през които той бе на власт, национализирахме четирите медни компании, които бяха американска собственост, каменовъглените мини, производството на желязо и цимент. Национализирахме 16 от общо 18 частни банки, металургичните монополи, текстилната промишленост и други. 80 на сто от износа и 60 на сто от вноса вече бяха в държавни ръце. Извършена бе аграрна реформа чрез експроприация на над 50 милиона декара земя. Благодарение на мерките, взети от правителството, значително бе подобрено положението на работниците и на хората от народа като цяло. Те успяха да заемат ръководни постове в държавния административен апарат като министри, интенданти, губернатори, посланици, директори и шефове на предприятия и служби. Това, което постигна блокът на Народното единство, бе повече благоденствие и справедливост за народа. То представляваше революция, водеща към освобождение на страната от големите чуждестранни монополи, слагаща край на властването на земевладелческата и финансовата олигархия.
Крайната цел бе социализмът. Това бе революция по мирен път, който ние предпочитахме да наричаме невъоръжен. Тя се развиваше в рамките на правовата държава, като в същото време се опитваше да я превърне в по-модерна и прогресивна държава. Превратът бе контрареволюция, налагана с кръв и огън в продължение на 17 години. Диктатурата от фашистки тип разпусна парламента, закри народни вестници и радиостанции, забрани политическите партии и работническите синдикати. Тя вкара в камерите за мъчения и погуби хиляди чилийци, стотици хиляди отидоха в концлагери и в изгнание. С преврата се промени животът на много чилийци, естествено и моят.
- СЛЕД ПРЕВРАТА НА ПИНОЧЕТ УСПЯХТЕ ДА СЕ УКРИЕТЕ ЗА ИЗВЕСТНО ВРЕМЕ. КАК И ЗАЩО БЯХТЕ ЗАЛОВЕН?
- Бях задържан скоро след преврата, на 27 септември. Как стана това? На среща на Политическата комисия на компартията бе взето решение най-известните ръководители да се скрием. Дойдох в къщата, определена за мое скривалище. Едни хора ме докараха дотам с кола и веднага изчезнаха. Влязох в къщата и попаднах на нещо съвсем неочаквано. От град Талка бе пристигнало семейството на собственичката. При това положение не можеха да ми дадат подслон. По тази причина се наложи да прескоча до един дом в съседство, където веднага ме приютиха. И там ме заловиха. По всичко изглежда, че някой ме е видял да влизам в една от двете къщи и веднага е уведомил полицията.
- ПРЕЗ 80-ТЕ ГОДИНИ СЕ ВЪРНАХТЕ НЕЛЕГАЛНО В ЧИЛИ, СЛЕД КАТО СИ НАПРАВИХТЕ ПЛАСТИЧНА ОПЕРАЦИЯ. БИХТЕ ЛИ РАЗКАЗАЛ ЗА ТОЗИ ПЕРИОД ОТ ЖИВОТА СИ?
- Направих си операцията в СССР. Там промениха формата на носа ми. През август 1983 г. влязох нелегално в Чили и там дочаках края на диктатурата. Живях на общо пет адреса. Най-много време прекарах в една къща в подножието на Андите, в източните покрайнини на столицата Сантяго - насред планински склон. Къщата бе с железни решетки на фасадата и автоматична врата. Пребивавах под самоличността на пенсионер, живеещ от рентиерство. От време на време се разхождах с кола, карана от 40-годишна жена, представяща се за моя дъщеря. Разтушавах се с отглеждане на зайци, птици и агнета. По онова време повечето членове на ЦК на компартията бяха извън Чили. В страната бе останал малоброен ръководен екип. Поддържах връзка само с него и през повечето време изработвах различни документи. Една от тайните срещи на екипа съвпадна с мащабна полицейска хайка. Търсиха подполковник Карлос Кареньо, похитен от партизани от Патриотичния фронт “Мануел Родригес”. Беше обедно време, когато ни предупредиха, че полицията ще дойде всеки момент. Скрихме документите и сложихме обяда на масата. Извадихме най-различни напитки. Щяхме да играем ролята на колеги на собственичката на къщата, която сме дошли да поздравим за рождения (един от ръководителите на Чилийската компартия, връстник на Луис Корвалан - б.р.), които бяхме най-известните ръководители, за всеки случай се оттеглихме в други стаи. Междувременно отидох до тоалетната и, без да искам, забравих да пусна райбера. Оставих вратата полуотворена. Един от онези типове поиска да влезе, но като ме видя, че съм по малка нужда, се извини и си тръгна. Това бе нашето спасение.
- КОНТАКТИТЕ ВИ С БЪЛГАРИЯ БЯХА ОТЛИЧНИ. ПОДДЪРЖАТЕ ЛИ ДНЕС ВРЪЗКИ С БЪЛГАРИ?
- Бил съм неведнъж у вас и пазя отлични спомени. България бе една от социалистическите страни, които най-много сътрудничеха с правителството на Народното единство. Тя му помогна с опита си в селското стопанство и други сфери.
След преврата България изрази голяма солидарност с нашия народ. Тя отвори вратите си и протегна ръце към значителен брой чилийци. Всички те учиха и работиха дълги години при вас. За съжаление днес не поддържам много контакти с българи. Само съм имал удоволствието да се срещна с някои, които са минавали през Чили.
- ПРОДЪЛЖАВАТЕ ЛИ ДА ВЯРВАТЕ В СОЦИАЛИЗМА?
- Естествено.
- ИМА ЛИ ДНЕС ДЪРЖАВА, КОЯТО СПОРЕД ВАС ИМА ИДЕАЛНО УСТРОЙСТВО?
- Трудно ми е да ви кажа. Всяка страна трябва да се устройва според собствените си характеристики и особености.
- КАК ВИ ИЗГЛЕЖДА СВЕТЪТ ДНЕС, 12 ГОДИНИ СЛЕД РАЗПАДАНЕТО НА СССР?
- Краят на социализма в СССР и в Източна Европа проправи пътя към еднополюсния свят със САЩ в качеството им на универсален лидер. Горбачов разчисти пътя към разпадането на СССР. Това е бедствие за човечеството. С Джордж Буш начело САЩ действат през главата на ООН и си позволиха в името на борбата срещу тероризма да развържат терор в Ирак, да си присвоят петрола на тази страна и така да укрепят позициите си в Близкия изток. Всичко това стана под претекста да се открият оръжията, които така и не се намериха, и които, от друга страна, Америка смята, че могат да притежават само тя и някои от нейните съюзници. Днес е много трудно да се води каквато и да е борба без благословията на голямата американска империя. Но не е невъзможно. Народите не стоят със скръстени ръце, за да си отворят пътя към света на благоденствието, свободата и справедливостта. Доказаха го гигантските вълнения на петте континента, когато започна войната в Ирак. Няма империалистическа сила, управляваща класа или диктатор месия, които да могат завинаги да смажат борбата на народите за права и за самоопределение.
- И ЕДИН ПОСЛЕДЕН ВЪПРОС - ПОЗНАВАТЕ ЛИ СЪВЕТСКИЯ ДИСИДЕНТ ВЛАДИМИР БУКОВСКИ, СРЕЩУ КОГОТО БЯХТЕ РАЗМЕНЕН ПРЕЗ 1976 ГОДИНА В ЦЮРИХ? СМЯТАТЕ ЛИ, ЧЕ И ТОЙ КАТО ВАС БЕ ВКАРАН НЕСПРАВЕДЛИВО В ЗАТВОРА?
- Никога не съм познавал лично Буковски. Знам само, че бе противник на режима в Съветския съюз. Но не знам конкретните причини за ареста му.

ВЕТЕРАНЪТ ЗА ГЕРОИТЕ ОТ НЕГОВОТО ВРЕМЕ:

Бяхме добри приятели с Тодор Живков, спомня си сега Корвалан. Той неведнъж е посещавал България. През 1976 г. е награден с орден “Георги Димитров”.
“ Живков бе динамичен човек и бе много солидарен с народа си. Впечатляваше ме с това, че винаги мислеше за завоеванията на социализма. Смятам, че негова е главната заслуга за индустриализацията и развитието на селското стопанство в България. Знам, че след свалянето му са го арестували, съдили, но в крайна сметка го пуснали и той е умрял свободен”, казва Корвалан.

ВДЪХНОВИТЕЛЯТ НА ПРЕВРАТА

“В Чили бе наложен фашистки терор, замислен от правителството на американския президент Ричард Никсън и чилийската реакция”, отбелязва в интервюто си за “Труд” Корвалан.
Целта на преврата бе да свали от власт социалиста Алиенде. Неговата икономическа политика погазвала интересите на САЩ, защото бе одържавена много американска собственост.
Разсекретени документи недвусмислено показват ръката на Вашингтон, управляван от Никсън. Според тях ЦРУ тайно е финансирало чилийски опозиционни партии в началото на 70-те, за да подкопае социалистическото правителство. В писмо на тогавашния директор на ЦРУ Уилям Колби до държавния секретар на САЩ Хенри Кисинджър изрично се говори за американска операция за дестабилизация на Чили. Съществуват и данни, че ЦРУ наредило на резидентурата си в Чили да инструктира своите агенти да продължат да подстрекават към въоръжен преврат. Телеграмата била пратена след разговор с Кисинджър, който по това време бил съветник по националната сигурност на Никсън.
“11 септември 1973 г. и 11 септември 2001 г. в САЩ са две абсолютно различни събития. Общото бе само тероризмът. В Чили бе фашистки терор, замислен от правителството на Никсън и чилийската реакция. А в случая със САЩ още не е ясно откъде тръгна терорът”, отговаря Корвалан на въпрос на “Труд” какво мисли за съвпадението на датите на преврата в Чили и на атентатите в САЩ.

ХОНЕКЕР БЕШЕ ГОЛЯМА ЛИЧНОСТ

Другарят Ерих Хонекер почина свободен в Сантяго, след като бе пуснат от затвора в Германия. Към него винаги съм изпитвал огромно уважение. Навремето той прие много чилийски емигранти в ГДР.
Хонекер бе голяма личност. Вярвам, че един ден германският народ ще му отдаде полагащата му се почит. Поддържам връзка със съпругата му Маргот, която и до днес живее в Чили. Обвиненията срещу Хонекер са манипулация и изкривяване на фактите.
Берлинската стена бе издигната в резултат на разделението на Германия. ФРГ извършваше шпионаж и саботажи.
Преди издигането на стената западняците идваха да купуват стоките в източната част, защото бяха по-евтини. А работниците от Изтока продаваха стоките изгодно на Запад. Все пак мисля че това бе грешка. Известна отговорност за нея има СССР, смята сега Корвалан.

ПЕРЕСТРОЙКАТА НЯМАШЕ НАСОКА

“Лично аз се отнасях със симпатии към първите крачки на перестройката. В началото тя бе определена като революция в революцията, стремяща се към повече социализъм и демокрация. Мислих си, че тя не би могла да се развие в идилична форма, без конфликти. Тя трябваше да покаже противоречията в обществото. Така и стана много скоро.
Но нямаше насока.
Горбачов свърши, като разчисти пътя към разпадането на СССР. Той направи това, за което толкова критикуваше предшествениците си. Превърна се в едноличен лидер, а КПСС бе лишена от социалната си база. Трябваше да има плурализъм на идеи. Лошото бе, че КПСС вече не играеше водеща роля в страната или не я играеше както трябва. Така перестройката даде зелена светлина на враговете на социализма и те се наложиха”.
Това е мнението на бившия лидер на чилийските комунисти за историческата роля на Горбачов.

СИНЪТ НА КОРВАЛАН ПОЧИНА В БЪЛГАРИЯ

Луис Алберто - първородното дете на Луис Корвалан, бе арестуван веднага след преврата. Той бе докаран първо на националния стадион в Сантяго, където бе подложен на нечовешки изтезания, а после - изпратен в концлагер. През 1974 г. Корвалан -младши бе освободен и дойде да следва аспирантура в софийската Селскостопанска академия “Георги Димитров”.
Луис Алберто почина на 26 октомври 1975 г. Смъртта му бе следствие от мъченията. Баща му не можа да се прости със сина си. Хунтата не го пусна от затвора за погребението.
“По-късно, като излязох от затвора, научих, че от целия свят до така нареченото правителство на Чили са идвали петиции за освобождаването ми”, каза пред “Труд” дон Лучо.
“След като бях освободен, заминах за Москва. Първата страна, която посетих след СССР, бе България. Дойдохме с жена ми Лили, за да изразим нашата благодарност и да посетим гроба на Луис Алберто”, добави Корвалан.

МЕТЕЖНИЦИТЕ УБИХА АЛИЕНДЕ

Чилийският президент Салвадор Алиенде бе убит при преврата на 11 септември 1973 г. Той отказа предложения му самолет, с който със семейството му можеха да отлетят където пожелаят. Така за пръв път в съвременната история на Латинска Америка един държавен глава не капитулира пред метежниците.
Алиенде ръководеше защитата на президентския дворец “Ла Монеда”. 40 души се сражаваха в продължение на десет часа срещу няколкохилядна войска, оръдия, танкове и самолети. Държавният глава успял да унищожи лично два танка, твърди мълвата.
На власт дойде военната хунта начело с генерал Аугусто Пиночет. За 17 г. диктатура в Чили загинаха или изчезнаха безследно над 3000 души.
Пиночет сдаде властта след референдум през 1990 г. Осем години по-късно той бе арестуван в Лондон по искане на испанския съдия Балтасар Гарсон. Генералът бе пуснат след 14 месеца. Досега в Чили няма съд срещу него.
След гибелта на Алиенде на него бе кръстен един от булевардите в софийския жк “Младост”. При кметството на Янчулев булевардът бе преименуван на “Андрей Сахаров”. Тогава оттам изчезна и бюстът на убития президент.
Видяно: 815Мнения: 0

Общи данни
Чили
Видяно: 2696   Мнения:0

Известни личности
Известни личности
Видяно: 2849   Мнения:0

Сто години от рождението на Пабло Неруда
Видяно: 1656   Мнения:0

Луис Корвалан пише книга за демокрацията
Видяно: 555   Мнения:0

Любовта на Виктор Хара
Видяно: 211   Мнения:0

Изправи се, Виктор Хара!
Видяно: 208   Мнения:0

Българо-чилийски мотиви за Виолета и Виктор
Видяно: 303   Мнения:0

Духът на Неруда още зарежда Исла Негра с магии и любов
Видяно: 1068   Мнения:0

Убиецът на Виктор Хара е руснак
Видяно: 1704   Мнения:1

В корабовлака на Неруда
Видяно: 238   Мнения:0

Татко Лучо отиде при сина си
Видяно: 257   Мнения:0

Корвалан си отиде с България в сърцето
Видяно: 252   Мнения:0

Сърцето на Корвалан
Видяно: 211   Мнения:0

Чилийският Берлускони
Видяно: 219   Мнения:0

Неудобният Алиенде
Видяно: 256   Мнения:0

Чилийският казак
Видяно: 249   Мнения:0

Матилде, музата на Неруда
Видяно: 410   Мнения:0

Отровен ли е бил Пабло Неруда
Видяно: 101   Мнения:0

Две жени начело на Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Капитанът на чилийските бури
Видяно: 0   Мнения:0

Корабът на Неруда
Видяно: 0   Мнения:0

Дъщери на генерали в битка за Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Култура
Антонио Скармета получи литературната награда "Планета"
Видяно: 886   Мнения:0

Исабел Алиенде тръгва на български
Видяно: 741   Мнения:0

Чили ще се състезава за "Оскар" и "Гоя" с филма "Мачука"
Видяно: 742   Мнения:0

Записки от един медиен конгрес в Чили
Видяно: 211   Мнения:0

Чили си спомня за Салвадор Алиенде с филм 41 години по-късно
Видяно: 0   Мнения:0

От Пабло Неруда до Димитър Димов
Видяно: 0   Мнения:0

Контакти с България
Мануел Инохоса: Не ви трябва Пиночет, а развитие на демократичните институции
Видяно: 739   Мнения:0

Спомен за приятелите, които разпиляхме
Видяно: 4405   Мнения:1

Честват един век на Пабло Неруда в СУ
Видяно: 650   Мнения:0

Ще открием ли Елдорадо в Чили и Бразилия?
Видяно: 592   Мнения:1

Първанов предлага на Чили смесени предприятия
Видяно: 632   Мнения:0

Чилийци, живяли в България, плакаха пред Първанов
Видяно: 1039   Мнения:0

България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Видяно: 545   Мнения:0

Българското Чили
Видяно: 2136   Мнения:0

Чилийска фиеста, български прочит
Видяно: 331   Мнения:0

Българо-чилийски мотиви за Виолета и Виктор
Видяно: 215   Мнения:0

Експлозивни струни - от Чили до България
Видяно: 330   Мнения:0

Велислава Дърева просълзи посланика на Чили
Видяно: 358   Мнения:0

Пилот ветеран на 94 г.е доайен на българите в Чили
Видяно: 303   Мнения:0

Чилийски открития
Видяно: 235   Мнения:0

България ще има почетен консул в Чили
Видяно: 714   Мнения:0

Чили чества 24 май с книги от Антарктида
Видяно: 636   Мнения:0

Български режисьор трупа слава в Чили
Видяно: 1263   Мнения:0

БЪЛГАРИТЕ - ПОЧТИ КАТО ЧИЛИЙЦИТЕ
Видяно: 700   Мнения:0

България завинаги е в сърцето на Луис Корвалан
Видяно: 246   Мнения:0

Българо-чилийски връзки и българско посолство в Чили - към декември 2008 г.
Видяно: 417   Мнения:0

Един чилиец разказва за... Макондо (Народна република)
Видяно: 243   Мнения:0

Близкото Чили
Видяно: 277   Мнения:0

НИКОЛА ВАПЦАРОВ И ВИКТОР ХАРА – БРАТЯ НА ВСИЧКИ “ПОЕТИ БЕЗ ГРАНИЦИ”
Видяно: 291   Мнения:0

Безпокойни песни
Видяно: 269   Мнения:0

Чили
Видяно: 257   Мнения:0

Посолството на България в Чили отбелязва националния ни празник с изложба на трима млади български творци
Видяно: 359   Мнения:0

Книгите на Юлия Кръстева - на чилийските барикади
Видяно: 256   Мнения:0

Българско ехо от чилийския 11 септември
Видяно: 0   Мнения:0

Чилийски уроци за българското образование
Видяно: 0   Мнения:0

Всички обичаха имигрантите от Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Чили и България – вазимовръзки и дифузии
Видяно: 0   Мнения:0

Забележителности
Янки и холандци копаят за съкровището на Френсис Дрейк край Чили
Видяно: 1163   Мнения:1

Атакама е Елдорадо за астрономите
Видяно: 688   Мнения:0

ПУСТИНЯТА АТАКАМА - изумителни съкровища в най-сухия край на света
Видяно: 2270   Мнения:1

ВЕЛИКДЕНСКИЯТ ОСТРОВ - загадъчен археологически музей на открито
Видяно: 692   Мнения:0

На края на света
Видяно: 249   Мнения:0

Пробождането на Андите
Видяно: 211   Мнения:0

Сървайвър по чилийски
Видяно: 239   Мнения:0

Гневът на вулканите
Видяно: 210   Мнения:0

Супертелескоп се взира от Чили във Вселената
Видяно: 236   Мнения:0

Чили в сметки
Видяно: 238   Мнения:0

Чили - луда география и уникална храна
Видяно: 118   Мнения:0

Авторски анализи
Луис Корвалан още вярва в социализма
Видяно: 1602   Мнения:1

Господството на САЩ бе осигурено от Горбачов
Видяно: 814   Мнения:0

Дванадесетгодишно чилийче тормози политици
Видяно: 652   Мнения:0

Миналото мълчи зад всеки ъгъл в Сантяго
Видяно: 819   Мнения:0

Луис Корвалан пише книга за демокрацията
Видяно: 661   Мнения:0

България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Видяно: 585   Мнения:0

Духът на Неруда още зарежда Исла Негра с магии и любов
Видяно: 580   Мнения:0

Убиецът на Виктор Хара е руснак
Видяно: 920   Мнения:0

Латино в яркочервено и бледорозово
Видяно: 512   Мнения:0

Промяна по чилийски: страдалка, руса, жена
Видяно: 598   Мнения:0

Революцията на пингвините
Видяно: 570   Мнения:0

Трепети под Южния кръст
Видяно: 543   Мнения:0

БАЧЕЛЕТ, ЖЕНАТА ПРЕЗИДЕНТ
Видяно: 660   Мнения:0

ЧИЛИ СЛЕД ПИНОЧЕТ
Видяно: 1260   Мнения:0

Светлини и сенки от Къщата на духовете
Видяно: 504   Мнения:0

България завинаги е в сърцето на Луис Корвалан
Видяно: 8751   Мнения:0

Чили започва отначало
Видяно: 201   Мнения:0

Махалото на Фуко – от Украйна до Чили
Видяно: 180   Мнения:0

Трус и за “чилийския модел”
Видяно: 199   Мнения:0

Татко Лучо отиде при сина си
Видяно: 219   Мнения:0

В краката на Магелан
Видяно: 188   Мнения:0

Пасионариите на Чили
Видяно: 196   Мнения:0

Чилийски трусове
Видяно: 6635   Мнения:0

Следата на Алиенде
Видяно: 0   Мнения:0

Четиридесет години по-късно Чили се връща на пътя на Алиенде
Видяно: 0   Мнения:0

Подаръкът на Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Лявото и дясното ехо от Чили 40 години по-късно
Видяно: 0   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016




Партньори и спонсори















29.5.2017 г.

Visitor: 1204391