Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
Публикувано във в. "Сега" на 22 май 2002 г.

Панама няма свои банкноти, но бъка от банки и бакии

Пиратски далавери около офшорния рай и още непрежаления от САЩ канал клатят президентката вдовица Мирея Москосо

Къдринка Къдринова


Горящо чучело пред президентски дворец? Банално! Особено ако дворецът е в Латинска Америка, а чучелото е я на местния каудильо, я на закрилника му от Белия дом. А ако е на... пират? На легендарния Хенри Морган - страшилището на Панамския залив от 17-и век? И ако демонстрант край чучелото изповядва пред репортер на Ройтерс: "Уморихме се от корупция. Уморихме се Панама да е все пиратски залив"?
--------------------------------
Картинката наистина се разигра неотдавна пред президентския дворец в панамската столица - Панама-сити, с участието на 5000 протестиращи. Те се гневяха срещу признанието на депутат от опозицията, че взел 6000 долара подкуп, за да подкрепи строеж на индустриален гараж в екозоната край Панамския канал. Според разкаялия се Карлос Афу лидерите на неговата Революционно-демократична партия (РДП) пък взели много повече. От РДП отрекоха и контраатакуваха с обвинение към самия Афу, че се е продал срещу 1,5 милиона долара на управляващата Арнулфистка партия, която от страх, че рейтингът й главоломно пада, го е подкокоросала да опетни опозицията. А протестът с чучелото на пирата Морган директно бе заклеймен като постановка на правителството на президентката Мирея Москосо.
Популярността на 56-годишната Москосо наистина спадна от около 70% при встъпването й в длъжнаст в края на 1999 г. до под 40% сега. И една от главните причини е социалният срив сред населението, 50% от което бе определено в неотдавнашен доклад на ООН като "бедно". А фонът е ширеща се корупция във върховете покрай

тъмни сделки с наркобароните в съседна Колумбия,

далавери с продажбата на апетитната инфраструктура край върнатия от САЩ преди две години Панамски канал, изтичащи незнайно къде приходи от офшорния рай, както е известна по света Панама-сити с нейните около 200 банки на 500 000 жители...
Съществена подробност - банкнотите в тези банки, а и в магазините, в портмонетата на домакините, в кесиите на селяните, са в долари. Защото местната валута - балбоа (по името на открилия тихоокеанското крайбрежие на Панама конкистадор Нуниес де Балбоа), циркулира само във вид на дребни монети. Като хартиени пари изобщо не се печата. И единствената позната на панамците банкнота е американският долар. Който, впрочем, върви спрямо балбоата в курс едно към едно. Така че май наистина има резон в местната традиция да се пести от печатането на излишни хартийки.
Историята е помогнала доста на американските пари да се чувстват тук като у дома си.

Именно на САЩ Панама дължи самото си съществуване.

Ако не беше хъсът на Вашингтон от началото на 20-и век да сложи ръка върху строежа на канал между Атлантика и Пасифика именно в най-тънката част на централноамериканския провлак, Панама и досега щеше да е само провинция на Колумбия. Заради канала обаче САЩ инспирират, финансират и подкрепят военно местни националисти, които през 1903 г. откъсват Панама и я провъзгласяват за независима. После благодарността към закрилниците от Север естествено се излива в отстъпването им "за вечни времена" на широка 10 мили зона за строеж на междуокеански канал плюс право на владеене и ползване на самия канал и разрешение за военна намеса в Панама при заплаха за сигурността на съоръжението или на американските интереси.
Десетилетия наред зоната на Панамския канал, а и практически цяла Панама е военен и шпионски анклав на САЩ в Латинска Америка. Тук е разположен щабът на Южното командване на американската армия. Тук е така наречената "школа за диктатори" - военна академия, през която минава

цяла плеяда изтъкнати "кучи синове на САЩ"

(израз на американския президент Франклин Делано Рузвелт за никарагуанския диктатор Антастасио Сомоса), оглавявали военни преврати и хунти южно от Рио Гранде. Тук е разузнавателната централа, която следи бунтовническите движения в региона и каналите на наркотрафика.
Над всичко това надвисва сериозна заплаха, когато през 1968 г. младият тогава полковник Омар Торихос извършва военен преврат, но вместо съгласно местната традиция да поиска закрила от САЩ, внезапно подема кампания за връщане на канала на Панама. Студентите, които в онези години неуморно протестират тъкмо за същото и които са дали десетки жертви, застреляни от американците при опит да се покатерят по ограждащата канала мрежа, ентусиазирано подкрепят Торихос. Личната му харизма бързо го превръща в любим национален лидер, който остава на върха цели 13 години. Вече генерал, Торихос спечелва приятелството и на цял куп големи световни дейци и интелектуалци. Сред тях е и британският писател Греъм Грийн, който му посвещава книгата си "Срещи с генерала".
Политиката на Торихос в крайна сметка довежда до подписването през 1977 г. на т.нар.

договор "Торихос-Картър",

парафиран и от тогавашния президент на САЩ Джими Картър. Договорът предвижда връщането на канала на Панама до края на века.
Торихос не успява да доживее този миг. През 1981 г. - след идването в Белия дом на наследилия Картър Роналд Рейгън, панамският лидер загива в мистериозна самолетна катастрофа, за която мнозина - включително Греъм Грийн, са убедени, че е дело на ЦРУ.
След гибелта на Торихос Панама потъва във водовъртежа на вътрешни политически ежби, подклаждани от републиканската администрация във Вашингтон. Тя жадува за реванш заради "капитулацията" на демократа Картър в дипломатическата битка за канала. Шансът й се явява с

надупченото от едра шарка лице

на оглавилия през 1984 г. панамската Национална гвардия генерал Мануел Антонио Нориега.
Има всякакви мнения за личността му. Най-разпространеното е онова, което налага Вашингтон в края на 80-те - ключова фигура в наркотрафика. Друга версия обаче сочи, че в началото на същото десетилетие Нориега е доверен човек на американците и лично на тогавашния шеф на ЦРУ - Джордж Буш-старши. Твърди се, че панамският генерал е бил доста навътре в гръмналия по-късно скандал с тайните операции на американското разузнаване по финансиране на "контрите", воюващи срещу тогавашното антипатично на САЩ правителство на Никарагуа. Парите за тях идвали от наркотрафика и това било контролирано тъкмо от Нориега.
Дали отпусканият му процент му се е сторил нисък, дали е било нещо друго, но в един момент Нориега сменя страната и се обявява против подкрепата за "контрите". Става опасен, защото може да проговори

за ролята в заверата, а и може би за процентите

на станалия междувременно президент на САЩ Буш-старши.
Така се стига до американското военно нахлуване в Панама през 1989 г., при което са избити около 3000 панамци, а самият Нориега е откаран в САЩ и осъден на 40 г. затвор.
Договорът "Торихос-Картър" все пак остава непокътнат и стриктно се изпълнява от демократическата администрация на Бил Клинтън, която на 31 декември 1999 г. тържествено отстъпва на Панама собственността над канала. Само година по-късно обаче все още кандидатът по онова време за президент на САЩ Джордж Буш-младши се заканва в предизборен дебат тутакси да "освободи" Панамския канал, само ако някой се опита да въведе по-високи такси за американските съдове, каквито слухове се носят тогава.
Те си и остава само слухове. Президентката на Панама Мирея Москосо, чийто дебют във властта е тъкмо приемането на канала, изобщо няма намерение да се кара със САЩ. Нейната Арнулфистка партия винаги е държала на топлите връзки с Вашингтон по повеля на самия й основател, патрон и покоен съпруг на сеньора Москосо - Арнулфо Ариас.
Тя се омъжва за патриарха на панамския политически живот през 1969 г. Тогава

Мирея е на 23 години и е секретарка на 75-годишния Ариас,

изпробвал вече три пъти президентския пост. Тъкмо него - заради проамериканската му политика и диктаторските му похвати, сваля от власт Торихос през 1968 г.
След смъртта на Ариас през 1988 г. партията му е поета от деловата хватка на младата му вдовица, явно вдъхновена от примера на Мария Естела Мартинес де Перон, която става президентка на Аржентина след смъртта на престарелия си мъж - легендарния Хуан Доминго Перон, през 1974 г.
Мирея Москосо наистина почти досущ корипа перонисткия модел в Панама - дори с името на Арнулфистката партия (от малкото име на Ариас - Арнулфо). Успокояващото е, че тя едва ли ще успее да докара и финал в стила на аржентинската си предшественичка, която бе сменена от кървава военна хунта през 1976 г. Просто след откарването на Нориега в САЩ в Панама беше ликвидирана армията. Останаха само пиратите...
Видяно: 7791Мнения: 0

Общи данни
ПАНАМА
Видяно: 1019   Мнения:0

Авторски анализи
Панама няма свои банкноти, но бъка от банки и бакии
Видяно: 7790   Мнения:0

Желязната маска на Ананасовото лице
Видяно: 16831   Мнения:0

Канализация на глобалните порции
Видяно: 0   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016




Партньори и спонсори















25.7.2017 г.

Visitor: 1281995