"Те са зад решетките, защото са достойни патриоти! Свобода за Петимата!" Това е мотото, под което Куба форсира международна кампания за освобождаването на петима свои агенти, внедрени в антикастристки емигрантски организации в Маями и осъдени в САЩ на дълги срокове затвор по обвинения в застрашаване на американската национална сигурност. Героизирането на петимата млади мъже във вдъхновяваното от Хавана "движение за солидарност" предизвиква неволни асоциации с лекциите и у нас по някогашните комсомолски събрания за Петимата от РМС. Още повече, че и кубинските конспиратори ги наричат по същия начин - "Петимата".
Тезата на защитниците им - и в самата Куба, и в САЩ, и в нароилите се особено в Латинска Америка "комитети за солидарност" с тях - е, че те всъщност са невинни по обвиненията, които са им отправяни. Защото мисията им не е била да подкопават сигурността на САЩ, а да се грижат за сигурността на собствената си държава, като се опитват да предотвратяват диверсионни действия и заговори на дясната кубинска емиграция в Маями срещу режима в Хавана.
В едно от пламенните послания в тяхна защита, изпратено до американските власти от Аржентина, техните цели дори са сравнени с идеалите на Че Гевара, а самите кубински "бойци на тихия фронт" са наречени "Петимата Че".

КОИ ВСЪЩНОСТ СА ТЕЗИ МЪЖЕ?

В многобройните сайтове в Интернет, изпъстрени с апели за освобождаването им, може да се намери всичко за биографиите им и за присъдите им. Двама от тях са родени в САЩ и са американски граждани. Всичките са минали през кубинския комсомол - Съюза на младите комунисти - и са членове на ККП.
- АНТОНИО ГЕРЕРО, роден през 1958 г. в Маями, САЩ. Връща се заедно с родителите си в Куба след победата на революцията през 1959 г. Завършва строително инженерство с профил "Летища" в бившия СССР. Работи за кубинската авиокомпания "Кубана", реконструира летището "Антонио Масео" в Сантяго де Куба. Има три брака. Първо с кубинката Делхис Кабрера, от която има 16-годишен син. После с панамката Нисия Перес, с която през 1991 г. заминава за Панама и от която има 10-годишен син. След прехвърлянето му в САЩ, където работи на летище в Кайо Уесо, Флорида, се жени за американката Маргарет Бекер, която сега е главен "мотор" на кампанията в негова подкрепа в САЩ с апели и публикации на негови стихове. Гереро е получил две доживотни присъди плюс 10 г. затвор.
- ХЕРАРДО ЕРНАНДЕС, роден през 1965 г. в Хавана. Завършил е Института за международни отношения "Раул Роа" в Хавана. Добър карикатурист. Служил в кубинския контингент в Ангола. Задочен (защото вече е бил на мисия в САЩ) делегат на свикания в Хавана през 1997 г. 14-и световен фестивал на младежта и студентите. Женен за химичката Адриана Перес О'Конър. Има две доживотни присъди плюс 15 г. затвор. Миналото лято жена му безуспешно прави опит да го посети в затвора, но американските власти й отказват и принудително я връщат в Куба.
- РАМОН ЛАБАНИНО, роден през 1963 г. в Марианао, Куба. Завършва с отличие икономика в Хаванския университет. Има два брака. От първия има 13-годишна дъщеря. В момента е женен за служителката на кубинското МВР и преводачка от английски Елизабет Палмейро, от която има две дъщери на 8 и на 4 г. Произнесена му е една доживотна присъда плюс 18 г. затвор.
- ФЕРНАНДО ГОНСАЛЕС, роден през 1963 г. в Хавана. И той като Херардо Ернандес завършва Института за международни отношения "Раул Роа" и служи в Ангола. През 90-е години е внедрен в емигрантски организации в Маями. Женен за икономистката Аурора Фериханес. Осъден на 19 г. затвор.
- РЕНЕ ГОНСАЛЕС, роден в Чикаго, САЩ, в един и същи ден с Фидел Кастро - на 13 август, но с 30 г. разлика, през 1956 г. През 1961 г. се връща със семейството си в Куба. Обучава се за танкист и пилот. През 90-е е внедрен в Маями. Жена му Олга Салануева заминава при него в САЩ през 1997 г. с по-голямата им дъщеря Ирма. Месец преди ареста му през 1998 г. там се ражда и по-малката им дъщеря Ивет. Гонсалес е осъден на 15 г. затвор и му е забранено да вижда семейството си. Жена му е изнудвана да го склони да се признае за виновен, но след като тя отказва, е депортирана от САЩ.
47-ият рожден ден на Рене Гонсалес, който

СЪВПАДНА СЪС 77-ИЯ РОЖДЕН ДЕН НА КАСТРО,

бе използван за ново форсиране на кампанията за освобождаването на "Петимата". Мобилизирани бяха много правозащитни организации, включително и в САЩ, които да натискат както за разрешение за семейно свиждане, така и за смекчаване на присъдите и евентуално освободжение.
Аргументите на защитниците на "Петимата" са, че хора от тяхната "черга" - агенти или разузнавачи - не могат да бъдат третирани като серийни убийци или терористи. Припомнят се и много христоматийни случаи на размяна между заловени "колеги" от едната и от другата враждуваща страна - както навремето бе направено с американския пилот-шпионин Пауърс и със съветския резидент Абел.
Още по-близък за Латинска Америка е споменът за някогашния генерален секретар на Чилийската компартия Луис Корвалан, който бе затворник на диктатора Пиночет след преврата в Чили през 1973 г. и през 1976 г. бе разменен в Швейцария за съветския дисидент Владимир Буковски.
Сегашната кампания в защита на "Петимата" в голяма степен копира механизмите, използвани при международните акции по освобождаването на Корвалан. Нищо ново под слънцето. Такъв бе сценарият и с кампаниите "Свобода за Анджела Дейвис!" или "Свобода за Нелсън Мандела!"
Впрочем, бившата американска комунистка Анджела Дейвис, която през 1970 г. бе тикната в затвора в САЩ по скалъпено обвинение в убийство, и до днес вярва в силата на кампаниите. Макар и вече прехвърлила 60-е, тя продължава нахъсано да воюва за повече права на чернокожите в САЩ, а по време на войната в Ирак призова:

"ДА ЗАТРУПАМЕ БУШ С АКО ОТ ГЪЛЪБИ!"

85-годишният Нелсън Мандела пък, който бе най-дългогодишният затворник на планетата, триумфално излезе на свобода през 1990 г., събори апартейда в Южна Африка, спечели Нобелова награда за мир, стана президент на ЮАР и сега се радва на щастливи старини с благотворителни акции в полза на борбата със СПИН.
Така че кампаниите наистина често правят чудеса. И независимо от това, колко страшна изглежда на властите в САЩ шпионската дейност на "Петимата", може би всеотдайността, с която страната им се опитва да ги защити, заслужава адмирации. Кой знае дали съдбата на медиците ни в Либия, примерно, нямаше да е друга, ако и нашата държава беше способна да организира подобни кампании...