Хосе де ла Каридад Росадо Амадор е временно управляващ посолството на Куба в България от 2001 г. Роден е през 1946 г. Завършил е технологично конструиране на машините в Политехниката в Минск, Белорусия. Първият му мандат като търговски съветник в кубинското посолство в София е от 1975 до 1982 г. Женен е, има двама синове.

- Г-Н ПОСЛАНИК, КАК ЩЕ КОМЕНТИРАТЕ ДЕКЛАРАЦИЯТА НА ОДС, КОЯТО ИЗИСКВА ОТ ПРЕЗИДЕНТА, ПРАВИТЕЛСТВОТО И ПАРЛАМЕНТА НА БЪЛГАРИЯ ДА ПОЛОЖАТ УСИЛИЯ НА МЕЖДУНАРОДНАТА АРЕНА ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ НА 30 ДИСИДЕНТИ, ОСЪДЕНИ ТЕЗИ ДНИ В КУБА?
- Преди всичко искам да обясня, че тези съдебни процеси са резултат от политиката на агресия и намеса във вътрешните ни работи, осъществявана от правителството на САЩ, която над 40 години ни държи в блокада, подготвя атентати и организира подривна дейност с всички достъпни средства. Нещо, което бе осъдено от световното обществено мнение и от огромното мнозинство в Общото събрание на ООН.
Въпросните съдебни процеси, които започнаха преди нападението над Ирак, са отговор на последните конспиративни действия на Службата за интереси на САЩ в Хавана и на нейния шеф Джеймс Кейсън. Действия, насочени към организиране на партии, издаване и разпространение на антиправителствени публикации, предоставяне на финансови средства и т. н. Действия, чужди на функциите на един дипломат. Този дипломат се държи така, сякаш нашата страна е негова собственост, без закони и без население, способно да прецени, че онова, което иска, не е северноамериканският начин на живот.
Тези процеси са законен акт на самозащита срещу опита на една чужда сила да разруши установения ред и да накърни суверенитета на нашата страна в нарушение на елементарните международни норми.
Очевидно на ръководството на ОДС му липсват подробности за онова, което се случва на наша територия. Защото ако разполагаше с такива, би се загрижило преди всичко за хилядите затворници без никакви права на законен съдебен процес, заточени във военноморската база в Гуантанамо, която е под юрисдикцията на американските власти. Или би се заинтересувало от актовете на тероризъм и пиратство срещу нас.
Нашата страна уважава решенията, ориентациите и системите, избрани от другите страни, но в същото време ревниво пази собствените си интереси и национална сигурност.
Не познавам детайлите в съжденията на ОДС, подтикнали ги да отправят това искане, и затова незабавно ще изпратя до ръководството на тази парламентарна сила възможно най-обширна информация за илюстрация на отношенията САЩ-Куба от наша гледна точка и нека я съпоставят с другите информации, с които разполагат, нека си направят заключенията сами. Сигурно ще си дадат сметка, че се изправят пред сложна и деликатна тема, която няма друго решение, освен да се изиска от правителството на САЩ да третира моята страна като независима държава, а не като своя собственост или като свой "вътрешен" проблем.
- НАСКОРО СЕ РАЗИГРАХА НЯКОЛКО ДРАМАТИЧНИ ИНЦИДЕНТА С ОТВЛИЧАНЕ НА КУБИНСКИ САМОЛЕТИ И ДОРИ ФЕРИБОТ ОТ КУБИНЦИ, АМБИЦИРАНИ ДА ЕМИГРИРАТ В САЩ...
- От 1963 г. в САЩ действа закон, според който на жител на Куба, стъпил на американска земя независимо по какъв начин, веднага му се дава разрешение да остане плюс много бонуси, помощи, възможности за работа. Ако такъв закон съществуваше спрямо Мексико, досега половината мексиканци вече да са в САЩ.
Заради развитието си и мястото, което имат в света, САЩ са примамлив пристан за емигранти откъде ли не, но цедката за всички е много ситна. Само спрямо кубинските бегълци се прилагат двойни стандарти. Хора, отвлекли самолети или плавателни съдове, се посрещат като герои, вместо да бъдат съдени като терористи.
Между Куба и САЩ съществуват имиграционни споразумения, според които американската страна се задължава да издава по 20 000 визи годишно. Обявено е, че тези визи се разиграват както и в други страни - като томбола. Но не е точно така. Винаги печелившите са хора с добро образование, бели, без криминални прояви. Останалите се отхвърлят. Един път, втори път, трети път. И тяхното лично ниво на развитие - обикновено немного високо - ги тласка към елементарни алтернативни решения, включително бягства и отвличания.
- СТРАХУВА ЛИ СЕ КУБА, ЧЕ СЛЕД ИРАК МОЖЕ ДА СТАНЕ ЕВЕНТУАЛНА СЛЕДВАЩА МИШЕНА ЗА "ИЗПРЕВАРВАЩ УДАР" НА САЩ?
- Да се страхуваме? Никога! Но сме загрижени. Притеснително е, когато лидерът на най-мощната държава в света внушава, че всеки, който не приема неговия модел за света, е терорист. Мишените постоянно се подменят. Първо беше Осама бен Ладен. После - талибаните. Сега - Саддам Хюсеин. Мисля, че всички сме свидетели на един от най-лошите моменти в историята. И тази тревога се споделя и от държави като Франция, Германия. Дори Великобритания е смутена от въпроса кой ще определя следвоенното развитие на Ирак. Международният правов ред е погазен. ООН е пренебрегната. Това трябва да притеснява всекиго.
- А КАКВИ СПОРЕД КУБА БИ ТРЯБВАЛО ДА СА СРЕДСТВАТА ЗА НЕУТРАЛИЗИРАНЕ НА ТЕРОРИЗМА?
- Както вече споменах, Куба сама е била многократно обект на терористични нападения. Знаем какво е. Искам да подчертая също, че моята държава бе една от първите, които категорично осъдиха атентатите в САЩ от 11 септември 2001 г. Нещо повече, заради сложната обстановка тогава Куба светкавично предостави летищата си на заварени във въздуха американски самолети, които трябваше спешно да се приземяват от съображения за сигурност.
Ние обаче сме категорично против борбата с тероризма да служи като оправдание за войни. Както сме и категорично против конкретната сегашна война в Ирак, порицана вече от световното обществено мнение.
Според нас тероризмът е резултат от съществуващото крещящо неравенство в света, от гигантската пропаст между бедни и богати, която е по-дълбока отвсякога. Именно това е хранителната среда за тероризма. Против него трябва да се борим чрез програми за стимулиране на развитието на бедните региони по света в рамките на ООН и други нейни подорганизации.
В Куба сме твърдо против неолибералната глобализация, която мачка и малкия човек, и малката държава. Ние не можем да се противопоставяме на прилагащата този подход върхушка в САЩ с военна сила. Но можем да се противопоставим с идеите си. Нас не ни движат икономически и корпоративни интереси. Ние отстояваме хуманността, грижата за добруването на обикновените хора, осигуряването на здраво и спокойно детство за децата. Смятаме, че онова, което Куба е постигнала в здравеопазването и образованието и което беше признато от авторитетни политици дори в САЩ, говори само за себе си.