Олицетворението на Куба в България има стройна висока фигура, огнени тъмни очи, златисти къдрици, енергия поне за 10 души и сърдечност за още повече. Всеки, който контактува с VIP-персоните у нас, вече е познал емблематичната Тересита Капоте - временно управляваща кубинското посолство в България от 1994 г. насам. Дипломатката, която успя да съживи залинелите в началото на 90-те години българо-кубински връзки. Жената, заради която екстърговският министър Валентин Василев отиде в червена Куба да поднови с договор сътрудничеството в икономиката и търговията. Кубинката, която говори български без акцент и рецитира Христо Ботев със същата лекота както и Хосе Марти.
Усмихната, елегантна и неподправено естествена, Тересита омайва всички гости на приемите, които дава в посолството на ул. "Константин Щъркелов". Допреди година пак там, на втория етаж, бе и домът, в който вечер се опитваше да се усамоти с мъжа си - втория секретар в посолството, винаги стриктния и всеотдаен Берман Алеман.
"Там работният ни ден никога не свършваше. Отваряхме една врата и се опитвахме да си внушим, че вече сме си "вкъщи", но не ставаше. Все бяхме като че на пост", казва сега Тересита, посрещайки ни в новата си резиденция на 15-ия етаж в дипломатически блок на ул. "Жолио Кюри". По протокол и тук от време на време събира важни гости, но атмосферата на истински уютен дом лъха отвсякъде.
Обилна зеленина напира от многобройните саксии. Ярки платна на известни кубински художници греят с тропически багри по стените. Ефектни свещници се оглеждат в голямо огледало. Меката гарнитура е на две стъпки от стената и това създава чувство за още простор. "Така ни посъветва Йорданка Христова", пояснява Тересита и се впуска в топли спомени за дългогодишното си приятелство с много известната в Куба българска естрадна легенда. Йорданка се усмихва от календар с нейния лик, закачен на почетно място в хола, докато домакинята разказва колко

МНОГО МЛАДИ КУБИНКИ ДНЕС НОСЯТ ИМЕТО ЙОРДАНКА

в чест на нашата прима.
Тересита поднася собственоръчно приготвени крокети и традиционния кубински коктейл "Куба либре" (ром, кока-кола, лимон и лед) и обяснява колко обича да размества мебелите. "Баща ми казваше, че когато жената не си сменя мъжете, сменя обстановката", смее се тя. Преданият Берман също се усмихва и нежно прегръща високопоставената си половинка.
Двамата са заедно повече от 10 години. Запознавали се в България, когато Тересита била пресаташе в посолството на Куба, а Берман - на специализация по автоматизирани системи.
И за двамата това не е първи брак. Дали заради натрупания опит или заради неприкритата им нежност един към друг уж противоположните им характери се допълват удивително хармонично. Експанзивната Тересита и спокойният Берман излъчват толкова дълбока и свежа привързаност един към друг, че доста двойки с техния семеен стаж биха им завидели.
Тересита не се стеснява да показва чувствата към мъжа си и смята, че много хора по света са ощетени от неумението си да обичат. "От малки трябва да усвояваме

СПОСОБНОСТТА КЪМ ИСКРЕНИ ЧУВСТВА И САМОСТОЯТЕЛНО МИСЛЕНЕ

Това е по-важно от зубренето на полезните изкопаеми примерно", категорична е тя.
Такива са и напътствията й към нейните пораснали вече деца - 35-годишния Асен и 33-годишната Росио. И двамата са наполовина българи. Родени са от първия й брак с д-р Георги Петров. С него се запознала в Перник, когато през 1961 г., едва 18-годишна, пристигнала за първи път в България. Тересита е една от 7-те млади кубинци, пратени у нас от току-що победилата кубинска революция да усвояват нужни професии. "Бяхме оголени откъм кадри. Например 3000 от общо 6000 лекари в Куба емигрираха", спомня си тя.
Зарадвала се много, че тръгва за България, която "още тогава беше прочута сред кубинците покрай световната слава на Георги Димитров, българската роза и киселото мляко". Попаднала в МЗ "Ленин" в Перник. Станала специалист по силикатни анализи. Научила български. Омъжила се. Семейството заминало за Куба през 1963 г. Тересита станала секретарка и преводачка в българското посолство. Родила и двете си деца.
От 1966 г. четиримата са в България. Тересита пак станала секретарка и преводачка, но вече в кубинското посолство. До 1970 г., когато бракът й се разпадал и тя заедно с Росио се върнала в Куба. Асен останал с бащата в България.
Раздялата със сина я измъчвала години наред. Използвала всяка възможност, за да идва или да взема детето при себе си, но разстоянието се оказало нелесна за преодоляване пречка. Професията обаче помогнала. През 1972 г. Тересита дошла в България като лична преводачка на Фидел Кастро. От 1979 до 1984 г. учила дипломация в Куба. От 1986 до 1990 г. била пресаташе в посолството на Куба у нас. От 1994 г. е временно управляваща същото посолство.
Преди нея кубинското представителство се оглавявало от посланик. Но тъй като България от средата на 1992 г. държи своята мисия в Куба без посланик, Хавана реши да отговори със същия ход.
Сега, след

6-ТЕ ГОДИНИ УСИЛИЯ НА ТЕРЕСИТА

по съживяване на българо-кубинските отношения, София май най-после се кани да прати свой посланик в Хавана. Вероятно самата Тересита също ще бъде сменена от посланик. Дали не й е мъчно, че друг ще ползва на готово плодовете на нейния труд? "Не! Стига ми моралното удовлетворение, че вече става ясно колко ненужно е заради конюнктурни предубеждения да се рушат десетилетните българо-кубински връзки", твърди Тересита.
Тя с апломб започва да говори за трудностите в Куба в първите години след 1989 г., когато бившите соцстрани й обърнаха гръб, за наложилите се бързи реформи в кубинската икономика, включваща някои пазарни елементи, но без отказ от социализма, за отварянето за чужди инвестиции от Канада, ЕС, Латинска Америка, за миналогодишния растеж от 6%...
Опитвам се да върна разговора към личния й живот, питам я за хобито, а Тересита се горещи: "Обичам поезията и музиката, но аз съм пратеничка на Куба, страна в икономическа и информационна блокада! И се опитвам да използвам всяка възможност за разчупване на тази блокада! Това е мисията ми - да разказвам за истинската Куба, за истинските кубинци, които умеят от сърце да се радват на живота, но поставят най-високо чувството си за национално достойнство!".
За самата Тересита това също е най-ценното чувство, а

КУМИРЪТ Й Е АПОСТОЛЪТ НА КУБИНСКАТА СВОБОДА ХОСЕ МАРТИ

Силната привързаност към революцията попила от своя починал през 1992 г. баща, чийто изпъстрен с премеждия живот смята да опише един ден в книга. Майка й пък угаснала през 1949 г., когато Тересита била едва 6-годишна. "От туберкулоза, болестта на бедните", въздъхва тя. Бащата приспивал дъщеричката с аржентински танга - музика, която Тересита и до днес обожава.
Другата й слабост е кухнята. В малкото си свободно време се потапя в удоволствието от готвенето. Смята, че само онзи, който наистина обича да прави това, е способен да сътвори вкусна гозба. Може с часове да обяснява кое съчетание на продукти какви процеси предизвиква в организма или да описва магьосничеството със своите блюда от млечна царевица. Любимото й питие обаче е не ром, а българската гроздова ракия.
Едва ли има друг чужд дипломат, който да е заредил свои стихове с толкова любов към родината ни, както Тересита своето "Послание към България". "Че надали ще срещнеш друга чайка, която уж е чужда, но обича те тъй, както дъщеря обича майка."