Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
в. "Сега", 29-05-2000

Президентът на Боливия ще закриля производителите на кока

Под страх от преврат Гонсало Санчес де Лосада се отказа от заплата и обеща да се грижи за поминъка на индианците

Къдринка Къдринова


За Боливия по света се знае, че носи името на освободителя на Латинска Америка от испанското владичество Симон Боливар, че има калай и кока, че е лобното място на революционера Че Гевара и че е рекордьорка по държавни преврати - над 200 за 178 г. независимост.
По-малко известно е, че най-големият й град Ла Пас (в превод - "мир"), в който трудно се диша заради 3660-те метра надморска височина, всъщност не е столица, въпреки че там е президентският дворец, министерствата, парламентът. За фактическа столица се води прашният и скучен Сукре, кръстен на съратник на Боливар.
Наскоро поредният боливийски президент - Гонсало Санчес де Лосада, прибави още две колоритни точки в държавното CV: публично се отказа да получава заплата до края на мандата си и обеща вместо да сакнционира производството на кока, да го вземе под закрилата си.
Прелюдия за артистичните решения на Санчес де Лосада бяха буйни улични сблъсъци, предизвикани от предишни негови идеи - за въвеждане на нов данък, с който да се покрие бюджетния дефицит. Срещу "данъка-убиец" се надигнаха всички - от миньори до предприемачи. Опустошителният ефект на гневните демонстрации се подсили и от стачка на 7000 полицаи. В стълкновенията загинаха 30 души, над 300 бяха ранени, опожарени бяха 13 правителствени сгради.
Президентският дворец в Ла Пас бе обсаден и замерван с камъни от люти демонстранти. Впрочем, това е по-скоро традиция, отколкото прецедент за невзрачната 3-етажна сграда, строена през 16-и век, за да служи едновременно за резиденция на испанските наместници и за затвор. Говори се, че градилите я пленени

ИНДИАНЦИ Я БИЛИ ПРОКЛЕЛИ.

За първи път там се проляла кръв при метиски бунт през 1661 г., а от 1875 г. е останало името "Паласио кемадо" ("Изгореният дворец"). Тогава недоволни от управлението граждани го бомбардирали със запалени кърпи и го изпепелили.
Явно стреснат от историческия опит, Санчес де Лосада сега реши да избяга с линейка от обсадения дворец. После се появи по телевизията, за да се отрече от идеята си за данъка и да хвърли на жадуващата да го линчува тълпа саможертвения си отказ от президентска заплата.
Освен това уволни старото правителство и назначи ново. Но се разсея за исканията на дясната опозиция да подаде оставка и за предупрежденията на лявата, че ако не смени неолибералния си курс, го чакат още бунтове.
И вдясно, и вляво Санчес де Лосада си има врагове, които само дебнат как да го катурнат. Десният е бившият капитан от сухопътните сили и военен аташе в САЩ Манфред Рейес, който се състезава със Санчес де Лосада в президентските избори миналото лято и дори се класира първи, но не успя да събере изискваните от конституцията 50% плюс 1 глас.
Наложи се парламентът да избира държавен глава. Там пък изскочи друг съперник - индианецът Ево Моралес, водач на лявото Движение към социализъм и закрилник на селяните, които

СЕ ИЗХРАНВАТ С ОТГЛЕЖДАНЕ НА КОКА.

Парламентът предпочете милионера Гонсало Санчес де Лосада, който вече веднъж е бил президент - през 1993-1997 г. Баща му дълго е работил като посланик в САЩ. Младият Гонсало е учил в Чикагския университет литература и философия и според някои и до днес говори испански с английски акцент. Политическата си кариера обвързва с Националистическото революционно движение (НРД).
Днес това е кротка либерална партия с афинитет към свободния пазар и рецептите на МВФ, но преди половин век - през 1952 г., именно НРД извършва най-радикалната за времето си революция в Латинска Америка.
Онази революция стартира модерната тогава национализация плюс аграрна реформа, дава права на индианците, на които дотогава е било забранено дори да припарват пред президентския дворец в Ла Пас, и

ОМАЙВА МЛАДИЯ ЕРНЕСТО ГЕВАРА, БЪДЕЩИЯ ЧЕ,

оказал се по същото време в Боливия. Години по-късно легендарният революционер избира пак андската държава в сърцето на Латинска Америка за "партизанско огнище", откъдето да плъзнат революции към съседните страни, защото разчита на симпатията на НДР. Но малко преди да започне одисеята на Гевара, НДР е свалено от власт с поредния преврат. И вместо при правителство, което благосклонно да си затваря очите за похода му, Че попада при настървен военен режим. Краят е известен.
Но има и продължение. Година след гибелта на Гевара боливийският вътрешен министър, ръководил ликвидирането му - Антонио Аргедас, изживява морален катарзис и се разкайва. Като изкупление праща в Хавана останалите от Че трофеи - боливийският му дневник и отрязаните му и спиртосани ръце. После и сам бяга в Куба.
Подобни метаморфози от едната крайност в другата също са по-скоро традиция, отколкото прецедент за боливийските политически нрави. Така

САТАНИЗИРАНИЯТ ПРЕЗ 70-ТЕ ГОДИНИ ПОЛКОВНИК УГО БАНСЕР,

който през 1971 г. с преврата си повлича крак за последвалите го Хуан Мария Бордабери в Уругвай (1973 г.), Аугусто Пиночет в Чили (1973 г.) и Хорхе Видела в Аржентина (1976 г.), през 1997 г. пак идва на власт - с избори. Проклиналите го по-рано като диктатор боливийци го връщат в президентския дворец, зажаднели за ред и сигурност. И Бансер им ги спретва, като погва отглеждащите кока селяни.
Коката е непретенциозно и естетвено виреещо в Андите растение, от което се прави кокаинова паста, а после - и кокаин. Затова от десетилетия тя е основен поминък на огромни селски маси. Става лесно и носи добра печалба.
Още по-добра, разбира се, е печалбата за следващите по веригата. В нея през 80-те години е оплетен целият боливийски елит начело с поредния превратаджия - генерал Луис Гарсия Меса, който и до днес е подследствен за наркотрафик.
Но ако "горе" нещата миришат на мафия, "долу" - при селяните, миришат на мизерия. Те отглеждат кока, защото тя е най-сигурният им залог срещу глада.
Затова през 2001 г. на 74-годишния Бансер му хрумва да плаща по $ 900 на семейство, отказало се от коката и минало на други, по-капризни, но безобидни култури. Идеята обаче не проработва, защото заради другата местна традиция - корупцията, доларите трудно стигат до селяните.
Така на политическия небосклон светва звездата на селския водач - индианеца от народността аймара Ево Моралес, който скача в защита на производителите на кока. И, разбира се, веднага е набеден за платен от наркомафията подстрекател.
Надвилият го в миналогодишния президентски маратон Санчес де Лосада печели вота на гнусливите към барикадни лидери депутати, именно защото се изказва за продължаване на крутите мерки срещу наркобизнеса. Но след раздрусалите президентството му бунтове бързо развива типичния боливийски синдром и сменя лагера. За да омилостиви надигналите се кокапроизводители от провинция Чапаре им обещава, че ще вземе под закрила поминъка им. И правителството ще изкупува коката вместо наркобароните. Не става много ясно откъде ще се вземат пари, но излъчването на говорещия с чикагски акцент Санчес де Лосада вперва доста индиански погледи към американските фондове за борба с наркотрафика. За страна, в която 60% от 8-милионното население живеят с по 2 долара на ден, това също е надежда.

Видяно: 672Мнения: 0

Общи данни
Боливия
Видяно: 1169   Мнения:0

Известни личности
КОЙ Е ЕВО МОРАЛЕС?
Видяно: 779   Мнения:0

Ево Моралес бе презибран за президент на Боливия
Видяно: 0   Мнения:0

Забележителности
СЕРО РИКО ДЕ ПОТОСИ
Видяно: 941   Мнения:0

ЕЗЕРО ТИТИКАКА - плавателно море на покрива на света
Видяно: 5812   Мнения:5

ЛА ПАС - най-високата столица в света
Видяно: 2366   Мнения:0

Мама Кока
Видяно: 299   Мнения:0

Авторски анализи
Президентът на Боливия ще закриля производителите на кока
Видяно: 671   Мнения:0

Президент и производител на кока в битка за Боливия
Видяно: 653   Мнения:0

Латино в яркочервено и бледорозово
Видяно: 696   Мнения:0

Президент на коката
Видяно: 8323   Мнения:0

Боливийските атентатори
Видяно: 10725   Мнения:0

Другият възможен свят
Видяно: 7586   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016




Партньори и спонсори















26.3.2017 г.

Visitor: 1109127