Победата на испанската социалистическа работническа партия /ИСРП/ е отражение на колебанията за влиянието на 11 март върху испанските избиратели. Със своя вот мнозинството от тях пожела да накаже Народната партия, нещо, което не можеше да се предвиди в социологическите проучвания, направени преди атентатите на трите гари в Мадрид. Не можеше също така да се предвиди това, че ще настъпи събитие, което да мобилизира такава голяма част от гласовете на колебаещите се. Каквито и да са факторите, формирали мнението на избирателите, резултатите от изборите са окончателни като решение и легитимност. Всичко това не може да премахне спомена за един ден на размисъл, завършил с манипулации и прояви на сектантство, благодарение на които изборният ден започна с образа на една демократична партия, обвинена за кървавия атентат на 11 март.


ИСРП - легитимен и категоричен победител в тези избори, трябва сериозно да помисли върху политическата цена от използването на подобни методи, които могат да създадат неприятен прецедент. Ефикасни се оказаха все пак постоянните хвалебствия за формиращия се до този момент вот изцяло на основата на демократични дебати. В крайна сметка конфронтацията на програми, личните виждания на кандидатите и способността на партиите да търсят разрешения, бяха заменени от един наказателен вот. Изборната загуба не беше резултат от управлението, нито от моралните или политически качества на премиера Аснар или на неговия приемник Мариано Рахой. Причината за загубата беше във влиянието на бруталния терористичен акт, в търсенето на изкупителна жертва в лицето на правителството, несправедливо обвинено в лъжи от тези, които се опитаха да се възползват от общественото вълнение.
С полученото мнозинство ИСРП ще може да формира правителство без особени проблеми. Възможността за редуване в крайна сметка е и основното предимство на демокрацията, която определя кой да бъде начело на държавата на принципа на мнозинството. Следователно, изборите не са процедури за налагане на истини, а за излъчване на правителства. От гледна точка на очакванията преди изборите, може да се каже, че лидерът на ИСРП Хосе Луис Родригес Сапатеро, който ще поеме управлението на страната, никога до момента не се е намирал в по-изгодна позиция. С над 160 депутатски места, достъпът на ИСРП до управлението не е обвързан с никакви коалиционни споразумения с партии, които било поради индепедентисткия си екстремизъм или крайно леви тенденции, винаги могат да се окажат несъвместими с рамката на стабилност и прогрес, очертана по време на естими с рамкаосемгодишното управление на Народната партия или с критериите за умереност и здрав разум, характерни за Европа.
Обратната страна на медала за Родригес Сапатеро е това, че той подписа доста коалиционни споразумения с партньорите си от автономните правителства. Изпълнението на тези споразумения сега ще бъде изискано било поради политическия ангажимент, било поради отговорността към собствените му избиратели. Ще има обаче достатъчно време за формулирането на нови критерии, когато не след дълго той ще трябва да се изправи пред реформата на статута на автономната област Каталония, за който той се ангажира да бъде одобрен във вида, предложен от каталонския парламент, особено като се има предвид получената подкрепа от президента на областта Паскуал Марагал. Сапатеро ще трябва да вземе също и решение за оставането на испанския контингент в Ирак, който той обеща да върне в началото на юни. Друг проблем на новото правителство ще бъде баският въпрос, особено след резултатите на баската социалистическа партия, чието влияние нарастваше все повече, докато тя се превърна във втората партия в страната на баските. Изкушенията за преразглеждане на позициите спрямо Баската националистическа партия няма да закъснеят и тогава ще бъде проверена трайността на определени споразумения.
За Народната партия започва период на опозиция и преглед на собствените й редици. С над 9 милиона гласове и 149 депутатски мобствените й редици. С над 9 милиона гласове и 149 депутатскиеста, солидността на тази партия е неоспорима. Освен това тя може да погледне към изминалите 8 години с достойнството на партия, доказала себе си в служба на държавата и обществото, без корупция, нито злоупотреби с власт. Икономиката е заздравена, институциите - стабилни, а безработицата се намира на исторически ниско равнище, тероризмът на ЕТА - овладян. Партията запазва стабилни позиции в автономното управление и местните органи и ще бъде конструктивна, но и много взискателна опозиция, както изисква сериозността на проблемите, с които трябва да се справи новото правителство. Крайъгълен камък на отношенията между правителството и опозицията остава запазването на пакта за борба с тероризма, чието прилагане и тълкуване ще предизвика немалко напрежение, ако ИСРП, както се очаква влезе в преговори с националистите.
Така приключва един период на управление, чийто принос в напредъка на Испания под ръководството на Хосе Мария Аснар, беше изключителен. Този период набеляза окончателно пътя за развитие на една модерна, демократична и европейска десница, която най-сетне преодоля недостига на идеи и проекти, който я държеше в застой. Започва период, когато многото и сериозни проблемите остават свързани с множество колебания.