Преди половин век светът за пръв път научи името на един млад кубински адвокат. Ненавършил още 27 години, Фидел Кастро застана начело на атаката срещу казармата “Монкада” в град Сантяго де Куба. Заловен и съден, Фидел печели симпатии с блестящата си защитна реч. Две години по-късно е амнистиран, емигрира в чужбина, но се завръща в родината в края на 1956 г. В началото на 1959 г. той идва на власт с въоръжена борба и напук на САЩ и до днес управлява острова с девиза “Социализъм или смърт”. Вчера Ел Команданте произнесе пламенна реч на тържество, на което бяха поканени 10 000 души.
Денят е 26 юли 1953 г. Часът е 6,30 сутринта. Сантяго де Куба - вторият по големина град на острова, внезапно става сцена на нещо, което местните жители взимат за снимащ се

ЕКШЪН ФИЛМ

Пред стените на казармата “Монкада” спират десет големи автомобила. От тях изскачат 119 въоръжени мъже. “Внимание! Генералът пристига!” командва на войниците един от пришълците.
Измамата обаче е незабавно разкрита от дежурния офицер. При завързалата се престрелка загиват петима войници и десет от нападателите.
Въстаниците са заловени. Веднага става ясно, че това не е опит за поредния преврат в Латинска Америка. Нападателите не са нито военни, нито комунистически бунтовници - членовете на компартията сред тях са една шепа.
Групата е предвождана от младия адвокат Фидел Кастро Рус, защитаващ интересите на най-бедните слоеве в Хавана.
Година по-рано в Куба е извършен преврат. На власт идва Фулхенсио Батиста, който от самото начало си навлича неприязънта на САЩ.
Той отменя насрочените парламентарни избори. В тях Фидел трябвало да се кандидатира в листата на Партията на кубинския народ. Кастро проявява нечувана дотогава смелост - завежда дело срещу диктатора, но съдът го отхвърля. Тогава адвокатът решава, че единственият изход е оръжието.
Въстаниците бързо привличат на своя страна симпатиите на световното обществено мнение. Главната причина са предприетите срещу тях репресии. Половината нападатели на “Монкада” са умъртвени с изключителна жестокост. След убийството на Франк Паис - първия помощник на Фидел, очите му са извадени и предадени на семейството му.
Пред съда Кастро сам поема защитата си и произнася блестяща реч.

“ОСЪДЕТЕ МЕ, НЯМА ЗНАЧЕНИЕ

Историята ще ме оправдае”, са последните му думи.
Фидел и съратниците му получават по 15 години затвор. Остров Пинос (днес Островът на младежта - бел. ред.) , където те са затворени, обаче става притегателно място за всички световни медии.
В защита на Фидел и хората му се надига целият свят, включително САЩ. Режимът на Батиста е принуден да амнистира затворниците и през 1955 г. те са освободени и емигрират в Мексико.
Но не за дълго. На 2 декември 1956 г. Ел Команданте, както вече наричат Фидел, с още 81 другари акостират с яхтата “Гранма” на източния кубински бряг. Сред тях е и аржентинският лекар и бъдеща легенда

ЕРНЕСТО ЧЕ ГЕВАРА

Само 12 души оцеляват след десанта. Въпреки това отрядът на Фидел се разраства и достига до няколко хиляди души. В него влизат всякакви хора: обикновени работници, студенти и дори шеф на банка.
На 1 януари 1959 г. режимът на Батиста пада, а седмица по-късно Фидел и неговите бойци влизат в Хавана.
Много скоро обаче Кастро става неугоден на американците, след като национализира всичките им имоти и обявява социалистическия характер на революцията, макар все още да не е комунист.
Именно в Куба САЩ претърпяват първото и засега единствено свое поражение в Латинска Америка. Десантът при Плая Хирон, започнал на 17 април 1961 г., е разгромен за два дни.
И до днес Фидел е на власт, управлявайки под лозунга “Социализъм или смърт”. Начело на държава под носа на САЩ той надживя в политиката 10 американски президенти - от Дуайт Айзенхауер до Бил Клинтън. Ел Команданте не крие симпатиите си към двама от тях -

БИЛ КЛИНТЪН И ДЖИМИ КАРТЪР

който няколко пъти го посещава в Хавана.
Не могат да бъдат премълчани и недостатъците на Фидел като еднопартийната система и централизираната икономика. Той прати в затвора немалко свои противници, включително бивши съратници от щурма на “Монкада”.
Тази година Кастро се скара и с Евросъюза - една от малкото му опори. Брюксел го заклейми заради суровите присъди срещу 75 дисиденти и разстрела на трима души, опитали да отвлекат ферибот в САЩ. Фидел отвърна с протестен поход срещу Европа.
Целият свят обаче признава две големи негови заслуги - изкореняването на неграмотността в Куба и здравеопазването, което е сред най-добрите в света. Ненапразно Кастро получи преди 5 г. медал от Световната здравна организация.
Така или иначе Ел Команданте, който след 20 дни ще стане на 77 г., засега не смята да сдава поста и със сигурност вярва, че историята ще го оправдае.

ОЛИМПИЙСКИ РЕКОРД ПО ОЦЕЛЯВАНЕ

Стотици са неуспешните опити за атентати срещу Фидел Кастро. 637 от тях са описани в книга, излязла в Бразилия преди две години.
Плановете били различни - убийство със скрита в писалка отровна игла, взривяване на поднесена за обяд лангуста, отравяне на млечен коктейл и други. “Поставих олимпийски рекорд по оцеляване и заслужавам медал”, похвали се Фидел през 1996 пред сп. “Тайм”.
През 1996 г. от ЦРУ признаха, че не са в състояние да свалят Фидел. Преди месец и половина държавният секретар на САЩ Колин Пауъл заяви, че Вашингтон засега няма намерение за превантивни действия срещу Куба, подобно на тези срещу Ирак.