Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
В. "Сега", 27-12-2001

Валутният борд - спасение или проклятие

В анализите кризата в Аржентина неизбежно се свързва и с България

Никола Колев


Аржентинското икономическо чудо приключи с фалит на държавата. Точно по Коледа страната спря плащанията по лихвите и главниците по дълговете си, предвижда от януари да въведе паралелна парична единица наред с обвързаното с долара в съотношение 1 към 1 песо и да провежда политика на строги икономии в бюджетната сфера и на насърчаване на износа и конкурентността. Част от анализаторите очакват фиксираният курс или да се запази след девалвация, или песото да се пусне в режим на свободно плаване. Така Аржентина на практика би се отказала от въведената преди десет години система на валутен борд. Паралелната валута е пряка подобна стъпка.
Това е финалът на една близо четиригодишна агония. Ирония на съдбата е, че точно преди четири години, когато първите признаци на кризата в Аржентина са били налице,

ТАЗИ СТРАНА НИ БЕ ДАВАНА ЗА ПРИМЕР

при въвеждането на валутен борд в България. И всичко пак ставаше по диктата на МВФ.
Днес икономистите признават, че отговорност за тежката криза носи МВФ, неизменен съветник на аржентинските правителства от началото на 90-те години на миналия век. Фондът допринесе за въвеждането на фиксиран паритет между песото и долара, което отначало даде добри резултати в преодоляването на последиците от дотогавашната хиперинфлация. Но след 1997 г. този паритет се превърна в спирачка за възстановяването на икономическата активност и на износа. Освен това МВФ постави прекалено строги изисквания, особено за рестриктивната бюджетна политика.
И все пак, признават наблюдателите, не всичко може да се обясни с борда и с МВФ. Фондът е отговорен само до известна степен. Основната грешка на досегашните правителства беше, че не успяха да съкратят разходите, а системно прибягваха до заеми. Освен това, при вече засилващата се криза, политиците в продължение на цяла година се оказаха неспособни да намерят съгласие за пътя за измъкване на икономиката от дупката.
Финалът, както навсякъде по света, бе предизвестен. Виждали сме го и в български вариант. Гладните бунтове с празни тенджери, разграбени магазини и размахвани пред телевизионните камери пържоли сложиха край на илюзията, че икономическото чудо ще се състои от само себе си.
Сривът бе толкова очакван от световните финансови пазари, че не предизвика нито учудване, нито особени сътресения. Но в анализите около Аржентина все по-често започна да се споменава България. Като цяло изводите са положителни за страната ни - особено след оценяваната като много успешна емисия на еврооблигации.
И все пак има от какво да се поучим след аржентинския крах. Защото, колкото и да са различни и несъпоставими двете икономики,

МОГАТ ДА СЕ ОТКРИЯТ И СХОДНИ МОМЕНТИ

Липсата на гъвкавост в монетарната политика при валутен борд може да влоши шансовете за растеж на България, особено на фона на очертаващата се световна рецесия, предупреждават все по-често анализаторите. В това отношение България досега имаше добър шанс. Фиксирането на лева към марката и след това към еврото и засилващите се позиции на долара работеха директно в помощ на родния износ. И ако не успяхме да се възползваме докрай, то е най-вече заради забавеното преструктуриране на икономиката. Липсата на конкурентност се оценява като един от главните проблеми на българската икономика.
Точно обратното се случи в Аржентина. Фиксирането на песото към долара и неговото фактическо надценяване постепенно подкопа конкурентността на икономиката. В резултат от около година насам се водят яростни спорове дали местната валута да бъде заменена директно с долара или страната да се откаже от фиксирания курс с последваща девалвация на песото. Според различни източници в първия момент девалвацията може да е от 10-15 до над 50%. Засега новите управляващи заявяват, че държат на фиксирания курс, но е трудно да се оцени докога ще успеят да удържат в тези си намерения.
Все пак фиксираният курс е само един от множество фактори. Далеч по-сериозните проблеми според наблюдателите се коренят в нестабилната политическа система, в неспазването на фискалната и финансовата дисциплина, в прекомерния вътрешен дефицит и в огромната задлъжнялост. На този фон само допълнителен утежняващ фактор е неконкурентността на местната икономика.
Точно тук трябва да зазвъни камбанката за внимание на родните управляващи. Външният дълг на Аржентина от $ 132 млрд. е малко под 50% от брутния вътрешен продукт. България има по-голямо дългово бреме - по различни оценки от 73 до 80% от брутния вътрешен продукт. Успокоение в случая е, че този дълг е добре разсрочен във времето. Заради намалените лихвени равнища плащанията по дълга през идната година са намалени значително в сравнение с първоначалните разчети, което е сериозно облекчение. Все още можем да разчитаме и на приходи от продажба на големи държавни предприятия. Стремежът за пряко излизане на финансовите пазари, както беше с емисията еврооблигации, обаче вероятно трябва да бъде сдържан в разумни граници.
Строгата фискална политика и поддържането на нисък бюджетен дефицит са сред основните декларирани цели при финансовата политика на кабинета ни. Тук със сигурност намеренията ще се сблъскат с вече очертаващо се недоволство, със съпротива и - вероятно - със сериозни организирани протести. Признаци за подобни действия вече има.

НАЙ-ОПАСНА Е НЕСТАБИЛНОСТТА НА ПОЛИТИЧЕСКАТА КЛАСА

Точно тя е в състояние много бързо да изтрие всичко, постигнато от предишни правителства, да прекъсне приемствеността и в крайна сметка да доведе до провал на самата държава.
Така че аржентинските уроци трябва да се анализират много сериозно. Валутният борд не е нито спасение, нито проклятие. Той просто дава за известно време онази стабилност, която трябва да се използва за преструктуриране на икономиката, за насърчаване на инвестициите, за умножаване на експортния потенциал и за гарантиране на постъпленията на свежи ресурси. България, изглежда, е на края на отсрочката, давана от борда. За съжаление е трудно да се каже, че са направени и сериозни стъпки за оздравяване на икономиката. От тази гледна точка развръзката у нас тепърва предстои.

Видяно: 772Мнения: 0

Общи данни
АРЖЕНТИНА
Видяно: 1252   Мнения:3

Известни личности
Митът за Че Гевара надживя спора за идеите му
Видяно: 932   Мнения:0

Хуан Доминго Перон (Juan Domingo Peron) - 1895-1974
Видяно: 3656   Мнения:0

Менем пак накара Аржентина да се влюби в него
Видяно: 1028   Мнения:0

ИЗВЕСТНИ ЛИЧНОСТИ ОТ ИСТОРИЯТА НА АРЖЕНТИНА
Видяно: 2865   Мнения:0

СПАСИТЕЛЯТ ОТ БАЛКАНСКИ ПРОИЗХОД
Видяно: 944   Мнения:0

Аржентина вдигна паметник на Че за юбилея му
Видяно: 749   Мнения:0

Свети Ернесто от Игера, 40 години по-късно
Видяно: 472   Мнения:0

След президентските избори 2007: “Пингвинка” поема Аржентина
Видяно: 332   Мнения:0

Рекордьорката Кристина Фернандес
Видяно: 352   Мнения:0

Не плачи за нея, Аржентина!
Видяно: 330   Мнения:0

Максима, бъдеща кралица на Холандия: Радвай се за нея, Аржентина!
Видяно: 139   Мнения:0

Онасис между Новия и Стария свят, между олимпийския късмет и древногръцката трагедия
Видяно: 131   Мнения:0

Новият папа е аржентинец
Видяно: 0   Мнения:0

Папата на бедните превъзпитава Ватикана
Видяно: 0   Мнения:0

Самбата на папата
Видяно: 0   Мнения:0

Култура
Трети конгрес на испанския език в Росарио
Видяно: 1110   Мнения:0

Буенос Айрес - световна столица на книгата за 2011-а
Видяно: 478   Мнения:0

Танго с усмивка
Видяно: 409   Мнения:0

Контакти с България
ВРЪЗКИ НА БЪЛГАРИЯ С АРЖЕНТИНА
Видяно: 8717   Мнения:0

Аржентинско танго омая ценителите във Варна, Плевен, Пловдив, София
Видяно: 1792   Мнения:0

Аржентинският посланик награди отличници от 90-о СОУ "Хосе де Сан Мартин"
Видяно: 2723   Мнения:0

Новият посланик на Аржентина в България връчи акредитивните си писма
Видяно: 1530   Мнения:0

Наши алпиниски атакуват Аконкагуа
Видяно: 745   Мнения:0

Херонимо Кортес Фунес: Аржентина излезе от порочния омагьосан кръг
Видяно: 757   Мнения:0

Аржентина чества празника си с танго
Видяно: 765   Мнения:0

Войната с българска следа
Видяно: 427   Мнения:0

Български акценти в Аржентина и Мексико
Видяно: 317   Мнения:0

Аржентинска връзка на 80
Видяно: 315   Мнения:0

Българската връзка в спора за Малвините
Видяно: 164   Мнения:0

Аржентинската любов на Иван Звездев
Видяно: 0   Мнения:0

Малвинско танго
Видяно: 0   Мнения:0

Двеста и пет години от началото на аржентинската независимост
Видяно: 0   Мнения:0

Представителят на Аржентина стана Посланик на годината
Видяно: 0   Мнения:0

Кампания „Открий български талант“ в Аржентина
Видяно: 0   Мнения:0

Българка в Аржентина: ДОСТОЙНО Е ДА СЕ РАБОТИ ЗА БЪЛГАРИЯ
Видяно: 0   Мнения:0

Забележителности
Аконкагуа - Кралицата на американските планини
Видяно: 1026   Мнения:0

Буенос Айрес - най-европейският от всички латиноамерикански градове
Видяно: 1549   Мнения:0

Кратък обзор на забележителностите в Аржентина
Видяно: 1401   Мнения:0

ВОДОПАДИТЕ НА ИГУАСУ
Видяно: 1060   Мнения:0

В Устата на тангото
Видяно: 279   Мнения:0

Произлезли от корабите
Видяно: 520   Мнения:0

Авторски анализи
Патагонец оглави Аржентина
Видяно: 1129   Мнения:0

Валутният борд - спасение или проклятие
Видяно: 771   Мнения:0

Кой ще оправя Аржентина - Менем, военните или улицата?
Видяно: 760   Мнения:0

Аржетина дава 45 военни на съд зад граница
Видяно: 1467   Мнения:0

Страсти като от сериали връхлитат латиноуправници
Видяно: 729   Мнения:0

АРЖЕНТИНСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА РЕЖИМА ЗА КОНТРОЛ НА РАКЕТНИ ТЕХНОЛОГИИ
Видяно: 700   Мнения:0

Президентът на Аржентина отново се захвана с чуждестранните компании
Видяно: 659   Мнения:0

Президентът на Аржентина подхвана чуждестранните компании
Видяно: 722   Мнения:0

Евита, Гардел, Че и Марадона вдъхновяват Аржентина
Видяно: 1899   Мнения:0

ЕДИН ПОГРОМ В БУЕНОС АЙРЕС
Видяно: 7586   Мнения:0

Аржентинците честват 200 години независимост
Видяно: 409   Мнения:0

„Татко, защо уби истинския ми татко?”
Видяно: 2108   Мнения:0

Не плачи за нея, Аржентина!
Видяно: 7372   Мнения:0

Война и мир на края на света
Видяно: 11609   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016

Солидарност с Барселона, отговорност пред хуманизма

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в Четвъртия журналистически конкурс на СИЖБ „Светове и цветове” - 2016




Партньори и спонсори















19.11.2017 г.

Visitor: 1475811