Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
БЪЛГАРИЯ И МЕКСИКО – 30 ГОДИНИ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ

Мария Александрова


България и Мексико формално установяват дипломатически отношения през 1938г. (без размяна на мисии), които са прекъснати от мексиканското правителство през 1941г., поради нашето присъединяване към хитлериистката коалиция. Отношенията се възстановяват се през 1974г.
За МЕКСИКО НИЕ ЧЕТЕМ ОЩЕ ПРЕЗ 19 В. Първото съобщение е във възрожденския печат от 1852г. в “Цариградски вестник”, където узнаваме, че “САЩ са лош съсед на Мексико, защото искат да го погълнат”, с което се загатват аспирациите към северния съсед. Подробен очерк е публикуван в списание “Български книжици” 1858г. Разказва се за четирикратния мексикански президент Санта Анна, с чието име е свързано анексирането от САЩ на огромни мексикански територии.
От преведения учебник “Кратка всеобща история” от Смарагдов 1858г. българинът узнава, че когато испанците завладяват Мексико /1519 – 1821г./ заварват там велики градове и жителите отбирали от изкуство.
Много място във възрожденската ни преса е отделено на мексиканската трагедия през средата на 19 век /1862 – 1867г./, когато Англия, Франция и Испания предприемат въоръжена интервенция срещу Мексико – срещу демократичното правителство на президента Хуарес. Французите успяват да окопират столицата и поставят австрийския херцог Максимилиян Хабсбургски за заместник на Наполеон. След петгодишни упорити сражения интервентите са принудени да отстъпят, Максимилиян е осъден от военен трибунал, възстановена е републиката и конституцията и се връща отново президента Хуарес.
През цялото време печатът изобилства от съобщения от чуждите телеграфни агенции и собствени информации. Вестник “Македония” на Петко Рачев Славейков се възмущава , че “монархическа Европа не се интересува от участта на мексиканския народ. Органът на Българския централен революционен комитет “Свобода” , с главен редактор Любен Каравелов протестира, че Наполеон ІІІ, господарят на най-свободолюбивата нация, най-много преследва свободните идеи и човешките правдини и съсипва злощастния народ на Мексико”. Поробените българи съчувстват и защитават правата на всички, макар да са толкова далече от нас. Помества се и очерк за самия президент Хуарес по повод на смъртта му. Узнаваме за интересната биография на този прост индианец, провел демократични реформи.
Важен е фактът, че ПЪРВАТА КНИГА, НАПИСАНА ОТ БЪЛГАРИН ЗА ЛАТИНСКА АМЕРИКА, Е ЗА МЕКСИКО. Това е “Европейската интервенцияв Мексико и приемането на мексиканската императорска корона от ексхерцог Максимилиян Австрийски” от Тодор Янков, отпечетана през 1890г. в Берн на немски език. Тя не е преведена на български. Авторът й е роден през 1865г. в Търново, учи в Русия, Германия, Австрия и завършва в Швейцария история и философия. Книжката от 50 страници, с три параграфа е докоторската му дисертация. В автобиографичните си бележки Янков съобщава, че професорите му го съветват да си избере тема не от българската действителност, която те не познават. Самият той няма възможност да посети Мексико и се задоволява с библиотеките в Мадрид и Виена.
След Освобождението ни през 1878г. вниманието на народа, интелигенцията и периодиката е насочено главно към вътрешните проблеми на новата независима държава. В “Енциклопедически речник” на Лука Касъров – 1899г. има посветени 5 страници на Мексико. Включват се географски, исторически данни, завоеванието от испанците, френската интервенция, президента Хуарес.
Написаното за Мексико у нас през 19 в. не е обемно, но показва интереса и съпричастността на поробените българи към един далечен народ, но близък по съдба.
Значителното събитие за Мекксико с решаващи последици за цялостното развитие на страната във всички области е МЕКСИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ ОТ 1910 – 1917г.Тя е предшествана от 30-годишна диктатура на Порфирио Диес, който се крепи на силна армия, полицейски апарат, висше духовенство. Те владеят земята, а 90% от селяните са безимотни. В много места в страната избухват селски въстания и успяват да свалят Диас. Въоръжените действия продължават до 1917г., като през същото време САЩ правят две реакционни интервенции в страната. Въстаническите отряди се ръководят от Емилиано Сапата и Панчо Виля. Революцията завършва с приемането на демократична конституция, твърде напредничава за времето си, при която: земята и всички природни богатства над нея и в недрата й принадлежат на нацията. Чужденци не могат да бъдат собственици на тези богатства. И досега в Мексико няма характерните за Латинска Америка латифундисти.
Българският печат започва да отразява събитията в Мексико от самото начало, като информира освен за сраженията на въстаниците и за намесата на САЩ. Левите вестници дават коментари за експлоатацията, на която са подложени селяните, репресиите, прилагани от Порфирио Диас. Възхваляват Панчо Виля и Емилиано Сапата.
През 20-те и 30-те години преки контакти по държавна линия между България и Мексико няма. Задоволяваме се с печатна информация, най-вече за синдикалната дейност на мексиканските работници. През 1927г. географът Атанас Разбойников издава “Четива за Америка”, съдържащи преводни материали. Поместен е очеркът “Сребърните мини в Мексико”. Същият автор написва през 1929г. “География на Америка” – ръководство за учители и курсисти, където е поместен по-обстоен материал за Мексико – 20 страници.
Българският читател е могъл да чете и приключенски романи от френския писател Гюстав Емар: “Мексикански разбойници” през 1921г., “Ранчото на свободата” и “Мексикански бунтовници”, появили се по-късно.
Засега е известна само една художествена творба от мексикански писател, преведена на български език преди Втората световна война. Това е книгата “Съвършенство” от Нерво Амадо, публикувана през 1939г.
БЪЛГАРСКИ ХУДОЖНИК И ИМЕНИТИТЕ ДИЕГО РИВЕРА И СИКЕЙРОС
В историята на българското изобразително изкууство художникът Кирил Цонев е крупна фигура, изявен творец не само у нас, но и в чужбина. Роден през 1896г., завършва Художествената академия в София, броди по галериите във Виена, Берлин, Мюнхен, Мадрид… и рисува. През 1930г. заминава за Мексико. Опознава и изучава тамошното изкуство, ненадминатите фрески на Ороско, Ривера, Сикейрос.
В Мексико прави изложба от свои творби, за които през 1931г. Сикейрос пише, че “Българинът е от авангарда на големите модерни творци и произведенията му ще останат сред тези, на съвременните реформатори.” . “Художествените критици оценяват, че Цонев става изключителен познавач на доиспанското мексиканско изкуство”. В списания поместват репродукции от негови картини. Налага му се да продаде някои от творбите си за да може да се издържа.
За родната ни култура са запазени, рисувани там, или след завръщането му шедьоврите : “Католически духовник”, “Мексканска майка”, “Мексикански революционер”, “Мексико нощем”, “Кактуси и вулкани” и др.
Трайна дружба свързва Цонев с Ривера и Сикейрос. С последния той се среща и през 1957г. в Москва, където прекарват няколко незабравими дни в разговори, спомени за общи познати, за съвременното изкуство и т.н.
Освен безсмъртните си творби, Цонев остави и статии за чуждестранни художници и пътеписи. През 1935г. публикува “Две години сред червенокожи и негри”, където споделя впечатленията си от природата, хората, расовата дискиминация. Той престоява и в Куба, където също рисува и оставя ярки спомени сред колегите си. Пише статия и за творчеството на Ривера, за човека и приятеля. Разсъждава и за мексиканците, за вродения им усет към пластичност и колорит. Кирил Цонев пръв пренесе пейзажа и хората на Мексико и Куба в изложбените зали на България.
КАКВО ЗНАЯТ В МЕКСИКО ЗА БЪЛГАРИЯ ДО 1945г.
Българи постоянно живеещи заселници в Мексико е имало твърде малко, за разлика от тези в Аржентина, Бразилия и Уругвай. За България се знае от информациите от Коминтерна /Комунистическия интернационал/, особено за Георги Димитров през време на Лайпцигския процес. Речта на Димитров пред Седмия конгрес на Коминтерна (1935г.) е публикувана в органа на Мекксиканската комунистическа партия “Мачете”. Документирано е, че тогава в Москва е видният философ, общественик, политически и синдикален лидер Ломбардо Толедано, който се запознава с Димитров и установява с него преки контакти, превърнали се в приятелство и взаимно доверие, изиграло изключителна роля за българомексиканските отношения. На него и на дъщеря му Адриана Ломбардо дължим популярността на България в Мексико от 30-те години досега.
През време на Второта световна война Мексико е против Тристранния пакт и в пресата широко се отразяват събитията в света. Дава се положителната оценка на антифашистката съпротива. Тук срещаме не само съобщения на световните телеграфни агенции, но и собствен коментар.
Така през 1942г. в независимия вестник “Нотисиеро де ой” – орган на Конфедерацията на трудещите се от Латинска Америка четем, че цар Борис и българското правителство, въпреки симпатиите си към Хитлер му отказват да изпратят исканите войски на Източния фронт – страхувайки се от народни бунтове. През 1943г. срещаме съобщения за избягали от Военното училище кадети, които отват в партизанските отряди. Съобщенията за нарастващата народна съпротива все повече се увеличават през 1944г. Има информация и за войнишкия батальон от окупационния български корпус, присъединил се към Югославската партизанска армия. Още през януари, 1944г. мексиканските журналисти пишат статия “Народната революция в България”, в която се изтъква, че подготвеното народнодемократично въстание не само ще спаси страната от опустошение, но ще й осигури по-добро бъдеще и ще подпомогне по-бързото разгромяване на нацистите на Балканите и значително ще улесни настъплението на съюзниците.
В края на август 1944г. в официалните вестници съобщават, че България иска мир и скъсване на отношенията си с хитлеристите. Започва изтеглянето на окупационните войски от Югославия и Гърция. В информациите се пише за струпването на съветските войски на Дунав. “Има вероятност от Народно въстание, което да предизвика радикални промени и ново правителство.” Коментарите на журналистите са, че “Русия обявява война на България, за да не позволи на българското правителство да остави немските войски от долината на Вадар да се изтеглят за Германия”. Тази война има формален характер и не е насочена срещу българския народ. На 8 септември се пише, че България вече е във война с Германия, правителството нарежда да не се обявява съпротива на Червената армия. На 7 септември е обявена амнистия на политическите затворници. От американски източници става ясно, че руските войски се посрещат с “добре дошли”, като съюзници, че няма никаква съпротива от българска страна. На следващия ден вече четем, че “войната” между Българи и Русия свърши, сформирано е ново правителство, оглавено от политическия ветеран Кимон Георгиев. Осъжда се политиката на предишните кабинети, които превърнаха страната в слуга на хитлеристка Германия.. Задържани са регентите и министрите от кабинетите след 1 март 1941г.. Така мексиканският читател научава за ситуацията в далечна България.

БЪЛГАРИЯ И МЕКСИКО ПРЕЗ 1945 –1974 г.

Официалните правителствени вестници продължават да информират читателите какво става в нашата страна, като правят извода, че “Правителството на Отечествения фронт в България вероятно е едно от най-народните в Европа”. Според журналистите българският народ за първи път започва да изгражда свой нов свободен живот на базата на миролюбива външна политика и нова общественоикономическа структура.
Споменатият вече Ломбардо Толедано има специална заслуга за защита на българската кауза по време на мирните преговори от 1945г. На Международната профсъюзна конференция в Лондон той изтъква участието на българския народ в антифашистката съпротива.
През 1947г. министър председателят Георги Димитров кани Толедано в България, който е първият латиноамериканец посетил нашата страна след Втората световна война. Той ни гостува и по- късно. В мексиканската преса често се появяват негови статии за България.
БЪЛГАРСКОТО ПРИСЪСТВИЕ В МЕКСИКО ПРЕЗ 50те и 60-те години е значително по-голямо, отколкото тяхното у нас. Това се дължи главно на семейство Толедано. Чрез основаният от тях още през 1936г. Работнически университет, те стават популяризаторите на българската култура там. При липсата на българско посолство от началото на 50-те години Толедано започва преговори с нашия Комитет за културни връзки с чужбина и става неофициалният, но ревностен разпространител на българската култура и постиженията на нашата държава. В мексканския печт Толедано помества материали, фотоси за Левски, Ботев и Освобождението на България. В Работническия университет са уредени фотоизложби за “Обучението и строителството в България”.
Получените плочи с наша фолклорна музика се пускат при чествания на 9 септември в Работническия университет, в чийто грижливо съхранен архив са запазени писмата между Комитета и Толедано. Показват се и документални филми за стенописите и иконите в Рилския манастир. Дело на усилията на художници от обкръжението на Толедано е и представената у нас през 1955г. първа мексиканска (и латиноамериканска въобще) художествена изложба, в която са представени картини на 37 големи техни майстори.
През 1959г., по повод 15 години от 9 септември се създава Мексиканско- българско културно дружество, което съществува до 1974г. - т.е. до откриването на посолство там. За дейността на това дружество може да се напише книга и да се разбере респектът, който ние вдъхваме там, обичта, на която се радваме. В състава на дружеството влизат интелектуалци, политици, общественици, редови хора, добронамерени и с демократични възгледи. Някои от тях имат възможност да посетят България: художниците Алберт Бертран, Игнасио Родийес, Фани Равал, Елена Церта, архитектът Енрике Янес и др.
Дружеството показва там фотоизложби, “Българска графика”, творби на известни наши майстори – Марко Бехар, Мария Недкова, Златка Дъбова и др. По радиото редовно се четат репортажи за нашата страна. Показват се българските филми “Звезди” с присъствието на сценариста Анжел Вагенщайн, “А бяхме млади” на режисьорката Бинка Желязкова, документални филмови портрети за Ботев, Вапцаров, строителството в България, географски и исторически обекти и др.
Ломбардо Толедано и дружеството използват своя авторитет пред държавните институции в родината си и по-специално пред Министерството на външните работи и през 1960г. уреждат 3 месечен престой в Мексико на сътрудниците от Министерството на търговията Янев и Лазаров, които се намират в Куба. Подготвят им специална програма за срещи и разговори с делови и културни среди в различни градове.
През 1964г. за първи път в Мексико отива българският кораб “Любен Каравелов”.
През тези години у нас са представени 3 мексикански изложби. Особено популяризиран е Давид Алваро Сикейрос, за когото има писани статии, правени са събрания за солидарност с него, против арестуването му. Превеждат се и трима мексикански автори: Мариано Асуела, Карлос Фуентес и Луис Суарес.
Особено добре е представено мексиканското кино, показани са 7 игрални филма, най-много на брой от латиноамериканска страна. Включени са класическите и популярни – “Рио Ескондидо”, “Палома”, “Макловия” на режисьора Емилио Фернандес и прочутата актриса Мария Феликс.

БЪЛГАРИЯ И МЕКСИКО ПРЕЗ 70-те и 80-те години

Закъснението на установените дипломатически отношения между двете страни /едва през 1974г./ се компенсира с небивал бум. След социалистическа Куба, Мексико става приоритетна за нас страна от Латинска Америка.
През 1975г. Председателката на Комитета за култура Людмила Живкова води наша делегация в Мексико за участие в Международната конференция на жените.Осъществяват се много срещи с политици и общественици, министри и др. Подписват се и първите търговски сделки между двете страни. Разменят се и парламентарни делегации.
През 1977г. идва съпругата на президента – Кармен Лопес Портийо, която е силно впечатлена от Манифестацията на 24 май. Подписани са търговска и културна спогодба.
Преломна в развитието на българомексиканските отношения е 1978г. Посещението на мексиканския президент Хосе Лопес Портийо в България дава тласък за развитието и разширяването на многостранните взаимни контакти. За това определена заслуга има посланикът Богомил Герасимов – два пъти награждаван с мексиканския орден за дипломати “Агила астека” (Ацтекски орел). За блестящите културни връзки определен дял има и дейността на Людмила Живкова – министър на културата.
Преди самата визита – май 1978г. в двете страни се поместват интервюта на президента и председателя на Държавния съвет – Т. Живков. Мексиканската телевизия и радио излъчват поредица от предавания за България, прожектират се български филми.
Програмата на Президента у нас е наситена с важни и значими посещения из страната, срещи с политици, общественици, културни дейци, преведоха се две книги на Л. Портийо. Мексиканският държавен глава се запозна с работата на Института по почвознание, с аграрнопромишлени комплекси, лозарски комплекси и др. Това даде основание да се планира едно сътрудничество в селското стопанство, непознато преди това. Вестниците там са препълнени с информации от всички области на живота в нашата страна. Осъществи се и една “инвазия” на българската култура в Мексико: посещения на писатели, художници, показани изложби – унас и там, размяна на научни кадри, на културни дейци и др.
Тържествено се отбеляза в Мексико 100годишнината от Освобождението на България /1878- 1978г./. Мексиканците се запознаха с изложбите на Тракийското златно съкровище, Българските икони, с творчеството на големите майстори – Дечко Узунов, Светлин Русев, слушаха гласовете на именитите ни оперни певци, Детският радио-хор, редица наши фолклорни ансамбли. Индивидуални музиканти участваха всяка година в театралните Сервантески празненства в Гуанахуато с пиеси. Преведоха се научни и художествени български творби.
През следващата 1979г се осъществи посещение на Държавния глава Т. Живков в Мексико, което увеличи броя на взаимните инициативи и в двете страни. В щата Гереро работеше български екип от агроспециалисти, на България и Г. Димитров се наименоваха улици и площади. Едно училище се нарече Людмила Живкова /след нейната смърт – 1981г./ постави се и неин бюст.
Грандиозна прогарама се осъществи за 1300-годишнината от основаването на българска държава.
В България видяхме уникални изложби: “Изкуството на ацтеките” и “Три хиляди години мексиканско изкуство”, включващи ценни експонати от класиците Диего Ривера, Давид Алфаро Сикейрос, Клементе Ороско и др. Представена бе и самостоятелната изложба от графики на Гуадалупе Посада. Безбройните реализирани дейности обогатиха представите и познанията взаимно, както на бългрина, така и на мексиканците.
Активно и ползотворно работеша Смесената българомексиканска комисия за икономическо сътрудничество. Състояха се редовни заседания, подписваха се протоколи, разменяха се стоки, информация и специалисти и т.н. През 1981г. Президентът Лопес Портийо е удостоен със званието “Лауреат на Димитровска награда”, която му връчва Людмила Живкова.

ЛИТЕРАТУРНИ ВРЪЗКИ – те са стари и трайни. Още през 1939г. е преведена книгата “Съвършенство” – проза от НЕРВО АМАДУ, а след Втората световна война излиза романът “Зора над глъбините” от Хосе Мансисидор. Героите му имат реални прототипове. Запознахме се ис книгата на Луис Суарес “Изповеди на Диего Ривера”, която ни представя живота на великия художник.
Преведен е социалния роман на АСУЕЛА МАРИАНО “Ония там долу”/1969г./. По същото време излиза и първият превод на именития жив класик КАРЛОС ФУЕНТЕС – “Смъртта на Артемио Крус”, признат за едно от най-добрите произведения на Латинска Америка. От този писател ние знаем още и “Най-прозрачната област” – роман, “Песен за слепци” – разкази, “Старият гринго” – роман, “Изгорена вода” – повест, “Инстинкт за Инес” /2004г/
ХУАН РУЛФО е предтавен с романа си “Педро Парамо” и сборника “Кажи им да не ме убиват”. Освен това в периодиката са публикувани негови разкази, есета, интервюта. Романът “Зидарите” на ЛИНИЕРО ВИСЕНТЕ, “Недоспала и напудрена” на АУТУСТИН ЯНЕС ни дават частична представа за тези писатели.
Поезията на ацтеките и маите е събрана в “Петото слънце”, подбрал и превел Никола Инджов – 1979г. Разполагаме и с ценната книга “Попол Вух” – древните истории на киче”, преведена от Румен Стоянов, една изключителна творба, поднесена ни старателно и професионално.
Имаме и разказите “Разни измислици” на ХУАН ХОСЕ АРЕОЛА. През 1983г. излезе на български “Наричаха ме страшния полковник” от ДАВИД АЛФАРО СИКЕЙРОС /1896 – 1974г./ една изповед на художника, който умело вплита своя жизнен, творчески и революционен път в общата канава на мексиканската, американската и световната действителност. Убедително се разкрива как се ражда великата мексиканска школа, какво е мястото и ролята на традициите и ценностите от голямото доколумбово народно изкуство в Мексико, опитът и наследствого на монументалната живопис от Италия и Ренесанса. Сикейрос распектира с огромната си и разностранна култура. Общува с видни политически и културни дейци. Освен биографичната книга на Сикейрос у нас са публикувани и научноизследователски материали от изкуствоведи, журналисти, като: Максимилиян Киров, Атанас Стойков, Св. Обретенов и др.
Един от най-големите мексикански поети – ОКТАВИО ПАС (1914 – 1998г.), Лауреат на Нобелова награда за литература за 1990г. е превеждан повече през 90-те години. Разполагаме с два негови сборника: “Вълни от злак. Маймуната граматик.” (1994г.) и “Двойният пламък” (1998г.)
Общо преведените автори са 14 със 26 самостоятелни творби. В Сборници фигурират още 60 творци и в периодиката са над 40.
ПРЕКИ ВЗАИМНИ ПИСАТЕЛСКИ КОНТАКТИ се осъществяват от 60-те години.
По-редовни са посещенията на мексикански творци на Международните писателски срещи в София. Идвали са Хуан Рулфо, Мигел Глисан, Мигел Гуардин, Едмундо Валдес, Елза Матиас, Ераклио Сепеда, Серхио Галиндо и Хайме Сабинес. На Международна среща на писателите-криминалисти във Варна е участвал Пако Игнасио Тайбо. Драматургът и преводач Рейнол Перес Васкес специализира български език и журналистика в Софийския университет “Св. Климент Охридски” и е носител на Премията за разпространение и популяризиране на българската литература – 1999г.
По повод на Световната Олимпиада от 1968г. в Мексико е Лиляна Стефанова. По-късно там е и Лада Галина, посетила не една латиноамериканска страна, също така и политоложката-журналистка Пенка Караиванова, както и Сибила Димова. Като ректор на Софийския университет гостува там академик Благовест Сендов. Във връзка с юбилея “1300 години българска държава” Мексико посещават Николай Хайтов, Милен Семков, академик Петър Динеков, академик Илчо Димитров. В националния автономен университет на Мексико се открива специалност български език, с преподавател испанистът-преводач и поет Румен Стоянов. На конгрес на Международната асоциация на писателите криминалисти участва Атанас Мандаджиев.
ЗА БЪЛГАРИЯ ПРЪВ ПИШЕ ЛОМБАРДО ТОЛЕДАНО – във вестници, списания помества очерци – “Една есен в България”. В автономния университет през 1978 г. излизат “Десет български разказа”. “Под игото” е преведен през 1976 г. По-късно излиза “Тютюн” на Д. Димов. Пусната е “История на България”. Поставена е пиесата на Иван Радоев “Червено и кафяво”. През 1984 г. брой на списание “Популар” е изцяло посветен на българската литература. Поместен е очерк от Румен Стоянов за “Най-старата славянска литература”, включени са преводи на редица български писатели и поети. Самият Стоянов през 1992 и 1994 г. издава две стихосбирки, написани директно на испански език /”Стъпки на земята” и “Седмица на човека”. В края на 90-те и началото на 21 век особено активно превежда споменатият вече Рейнол Васкес. Публикува “Поетична антология” от Ат. Далчев, сборник разкази от Йордан Радичков “Нежна спирала” , романа “Родосто, Родосто” от Севда Севан. Превежда и “Хайка за вълци” от Ивайло Петров, стихове от Константин Павлов, пиесата за деца “Приятели на слънцето” от Димитър Никленов, която е поставена в Мексико и Монтерей. Рейнол Васкес е една изключително ценна находка за мексиканската и българската литература, полезен за запознаването и популяризирането на нашата словесност.
БЪЛГАРИ, ПИСАЛИ ЗА МЕКСИКО. Цялостни творби за тази страна пишат изявени писатели и журналисти. През 1960 г. излиза у нас “Търсачи на Елдорадо” от Владимир Полянов. Посветена е на завоевателя на страната Кортес. Книгата на Лиляна Стефанова “Вулканите на Мексико димят”, 1969 г., е първата обстойна творба за тази страна. За нея получава Димитровска награда. Стойностни и ценни са книгите на бившия ни посланик в Мексико Богомил Герасимов “Кукулкан слиза от небето”, 1989 г., “Дипломация в зоната на кактусите”, 1998 г. – източник на автентична информация от годините 1976-1982, когато е бил посланик там. Това е времето – връх на нашето представяне с многобройни и важни инициативи, т.е. апогея на нашите взаимоотношения и контакти във всички области. В третата си книга “Тайнствената сила на пирамидите”, 2000 г., Герасимов отново се връща и към мексиканските пирамиди, и към интересни срещи с мексиканските си приятели при новото си посещение там през 1998 г.
Журналистът Георги Белчев – кореспондент там пише “Мексико – екзотично и земно” (1986 г.), а етнографът Красимир Стоилов- “Девет часа назад. Мексико за света, небето и хората” (1995г.). Бистра Мартинес издаде интересната “Свещената гадателска книга на ацтеките”, 1999 г. През същата година излезе “Мехико е близо” от Момчил Минчев – директор на българския културен дом в Мексико.
За тази страна има много пътеписи, статии, научни съобщения, политически очерци и др.
През 90-те години няма тяхно посолство в София и изявите са ограничени. Наши изложби престават да гостуват в Мексико, техните също са рядкост. Посети ни художникът от български произход Димитър Кръстев, гледахме фотоизложбите “Съвременни обекти и древни цивилизации”, “Мексиканско изкуство в плакати”, графики от художниците Хосе Посада, Франсиско Зунга, Педро Коронел, Алма Кастика, Силвия Рамирес.
ВЗАИМНИТЕ МУЗИКАЛНИ И ТЕАТРАЛНИ ИЗЯВИ през 70-те и 80-те години са много добри. Там гостува пианистът ни Юри Буков, диригентът ни Емил Чакъров, актьорите Благовеста Кабаиванова и Петър Гюров.
През 1976 г. и 1978 г. в Мексико гастролират Гена Димитрова и Стоян Попов и диригентът Руслан Райчев – за които печатът пише изключително възторжени отзиви. Изявяват се и диригентите Константин Илиев, Димитър Манолов. Гостува там дуо Ганеви, балетна трупа на Маргарита Траянова, виртуозът-цигулар Минчо Минчев, пианистът Иван Дреников, ансамбъл “Тракия” – двукратно, детскоюношеската филхармония “Пионер” с диригент Влади Симеонов, балерината Красимира Колдамова, мъжкият камерен хор “София”, ансамбъл “Пирин”, колективът на музикалния театър “Дора Габе” от Добрич. Не е възможно да се споменат всички наши представяния в Мексико.
У нас гостуват Мануел де ла Флор – пиано, фолклорният ансамбъл от Вера Крус. През 1994 г. дойдоха 140 мексиканци – предимно ученици от всички възрасти с ръководител българката Констанс Арнаудова, директор на музикалната школа “Орфеос”. Те ни представиха богата фолклорна програма. Свириха пианисти, виолончело, цигулка и виола. Посетиха Велико Търново. Театрална трупа “Студентина” изигра спектакъл. На следващия ІІІ Международен музикален фестивал на младежта 1996 г. участва отново школата “Орфеос” с ръководителката Арнаудова. Изпълниха балетни номера, коцерт от пианист, арфа. Представи се и театрална трупа. Завършиха с гала-концерт, на който оркестрантите бяха разучили и изпълниха българска музика. Координатор от българска страна бе професор Димов, бил в Мексико като концертиращ и преподавател.
През 21 век контактите намаляха, поради насочване вниманието ни към Европейския съюз и липсата на посолство.
КИНЕМАТОГРАФСКИТЕ НИ ВРЪЗКИ са били задоволителни, особено през 70-те и 80-те години. Още през 50-те години българският зрител гледа, освен споменатите преди това филми, и “Любовна серенада”, “Когато Мексико пее”, “Скритата жена”, “Под небето на Мексико”. Нашите кинокритици се отзовават в пресата за прожекциите. Освен Анжел Вагенщайн с филма си “Звезди” на посещение е и Алберт Коен на филмовия фестивал в Акапулко.
През 70-те години у нас се провеждат три Панорами на мексиканския филм : 1974 г. – 7 филма, 1975 г. – 2 филма. Гостува ни кинокритикът Емилио Гарсия Ривера, режисьорът Гонсало Мартинес.
На третата панорама 1978 г. се показват 5 филма и се прави Панорама на режисьора Луис Алкориса – испанец, живеещ в Мексико. Написа се отделна брошура за режисьора, в печата се отрази неговото творчество.
Извън тези панорами българинът имаше възможност да гледа и други мексикански филми.
Последната ІV седмица на мексиканския филм е през 1986 г. Програмата включва 8 филма. Въобще мексиканското кино беше добре представено през този период. През 90-те години и началото на 21 век на състоялите се Седмици на испанския и ибероамериканския филм Мексико се появи само веднъж със свой филм.
През 70-те и 80-те години завидно е участието на българския филм в Мексико. През 1972 г. са показвани 2 филма, през 1975 г. се провежда Седмица на българския филм и се показват още 6 наши класически екранни творби като “Цар и генерал”, “Последната дума”, “Козият рог”, “Бялата стая” и др. През 1997 г. отново се провежда Българска киноманорама и се показват други наши 6 класически филма. В печата се появяват ласкави отзиви за съдържанието на филмите, за майсторството и школата на творците-режисьори, актьори, оператори. Провежда се и Седмица на нашия анимационен филм /1977 г./
През 1980 г. Симеон Идакиев пропътува хиляди колометри – 8 страни – с колата “Нива” и кинокамера. Пътуването бе посветено на 13 века българска държава. Направи филма “Един мъж, една кола, една камера”. Филмът се гледа с голям интерес по телевизията. Освен забележителностите на страната, видяхме и български следи там, т.е. заселили се отдавна българи, мечтаещи да видят родината си.
През 1985 г. по случай 40 години от разгрома на фашизма в Мексико се провеждат инициативи – България участва с филма “Ударът”. Мексиканската телевизия излъчва серия предавания за България послучай 24 май – цяла седмица се показват различни документални филми за миналото, настоящето и културата ни.
Българският хирург по челюстнолицева хирургия д-р Константин Атанасов преподава в Мексиканския национален автономен университет и е награден с почетното звание на изтъкнатия техен учен Игнасио Чавес, което за първи път се присъжда на чужденец.
В квартала “Сухата река” едно средно училище е наименовано на видния президент Бенито Хуарес.
През 90 –те години ние вече не присъстваме на мексиканския екран. Задоволяваме се с техните сапунени сериали по телевизията.
През 1994 г. нашите кукловоди Мирослав и Роза Николови представят “Котаракът в чизми”, а мексиканският куклен театър МУФ гостува във Варна с пиесата “Разговор без думи”.
Симеон Идакиев отново ни представи по телевизията документалния филм “Маите и смъртта” – за пирамидите в Паленке.
Летописите на българомексиканските контакти са много богати, значими и полезни за взаимното ни опознаване. Да се надяваме, че един ден те ще се съживят и обогатяват.


Видяно: 3375Мнения: 0

Общи данни
МЕКСИКО
Видяно: 1691   Мнения:0

Известни личности
Новият Зоро омагьосва света от Мексико по Интернет
Видяно: 1079   Мнения:0

Сапуненият президент на Мексико
Видяно: 87   Мнения:0

Небесният подарък на Фрида
Видяно: 76   Мнения:0

Култура
Мексиканският писател Ераклио Сепеда: ЛЮБОВТА ИДВА, КОГАТО ЧОВЕК Е УВЕРЕН В СЕБЕ СИ
Видяно: 464   Мнения:0

Лаура Ескивел:Всички сме в резониращата матрица на маите
Видяно: 255   Мнения:0

Контакти с България
БЪЛГАРИЯ И МЕКСИКО – 30 ГОДИНИ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ
Видяно: 3374   Мнения:0

Фелипе Калдерон, недочакалият
Видяно: 231   Мнения:0

Мексиканската следа на Людмила Живкова
Видяно: 0   Мнения:0

Забележителности
Акапулко - Райско място за почивка
Видяно: 1958   Мнения:0

Космически прах ще помогне за изследване на пирамида на ацтеките
Видяно: 1086   Мнения:0

Бактерии рушат руини от паметници на маите в Мексико
Видяно: 1460   Мнения:0

СТОЛИЦАТА НА МЕКСИКО - МОДЕРЕН ГРАД ВЪРХУ ДРЕВНИЯ ТЕНОЧТИТЛАН
Видяно: 2347   Мнения:0

ЧИЧЕН ИТСА - среща на две предколумбови цивилизации
Видяно: 862   Мнения:0

Маи от пирамидите, маи от хотелите
Видяно: 0   Мнения:0

Убиецът на динозаврите
Видяно: 0   Мнения:0

Авторски анализи
"Сапатисти от всички страни, съединявайте се!"
Видяно: 1150   Мнения:0

Американска пиеса за демократи и диктатори
Видяно: 710   Мнения:0

Мексико – близо до САЩ и далеч от бога
Видяно: 773   Мнения:0

Хорхе Волпи, мексикански писател, и Карлос Брионес, испански учен и поет: Стратегията на егоиста погубва света
Видяно: 522   Мнения:0

Клонингите на Берлинската стена
Видяно: 318   Мнения:0

Мексико и Централна Америка – избори и предизвикателства
Видяно: 454   Мнения:0

Особености на площадните революции
Видяно: 238   Мнения:0

Мексиканска вълна
Видяно: 5141   Мнения:0

Направи си сам... нови пари
Видяно: 82   Мнения:0

Французойките също плачат в Мексико
Видяно: 6433   Мнения:0

Ментата с групата „мента”
Видяно: 0   Мнения:0

Новата мексиканска революция
Видяно: 0   Мнения:0

Мексико в огън
Видяно: 0   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016

Солидарност с Барселона, отговорност пред хуманизма




Партньори и спонсори















19.10.2017 г.

Visitor: 1421715