Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
В. "Труд", 29 юли 2003 г.

Аржетина дава 45 военни на съд зад граница

Момчил Инджов


Един бивш аржентински президент и още шестима души, изпълнявали де факто функциите на държавен глава, ще бъдат екстрадирани и предадени на испански съд.
На 24 юли т. г. президентът Нестор Кирхнер анулира закона от 1999 г., забраняващ предаването в чужбина на издирвани аржентинци.
Властите в Буенос Айрес обнародваха списък с 45 бивши военни, подлежащи на екстрадиране. Само трима от тях са още на свобода.
Аржентина започна истински лов на бивши военни, извършили престъпления по време на хунтата, управлявала от 1976 до 1983 г. Най-видната личност в списъка е генерал Хорхе Рафаел Видела, заемал президентския пост през 1976-1981 г.
Други бивши военни, подлежащи на екстрадиране, са адмирал Емилио Масера и генералите Армандо Ламбрускини, Хорхе Аная, Басилио Лами Досо, Омар Графиня и Лусиано Менендес. Всички те в определен момент де факто са били държавни глави. За 7 години начело на Аржентина са били 4 хунти.
При встъпването на всяка хунта в длъжност всичките Списъкът бе изготвен още през 90-те г. от легендарния испански съдия

БАЛТАСАР ГАРСОН

Той бе човекът, по чиято заповед бившият чилийски диктатор Аугусто Пиночет бе арестуван в Лондон през 1998 г.
Гарсон иска военните да бъдат съдени за престъпления срещу човечеството и убийства на испански граждани.
42-ма от 45 издирвани бяха арестувани още в четвъртък, часове след анулирането на стария указ. Това не бе трудно, тъй като голяма част от тях живееха в казармите и просто бяха задържани от войниците.
Един от тях - полковник Хуан Антонио Асик, опита да се самоубие и е в болница в тежко състояние. Друг - Доминго Буси, бе задържан, преди да встъпи в длъжност губернатор на провинция Тукуман. Той спечели местния вот преди месец.
Но никой от горепосочените хора не всява толкова страх, колкото капитана от военноморските сили Алфредо Астис, наричан

РУСИЯТ АНГЕЛ НА СМЪРТТА

Той е на около 50 години. Името му нашумя в началото на 1998 г., когато призна, че е измъчвал и убивал задържани и заяви, че изобщо не се разкайва за деянията си.
Астис действал във Военноморското техническо училище в Буенос Айрес. Там били извършвани едни от най-тежките престъпления на хунтата.
Най-страшните деяния били кражби на деца. В училището били докарвани арестувани бременни жени. След като раждали, те били убивани, а бебетата били продавани на бездетни военни. Тази участ сполетяла близо 500 деца. При това много от тях научиха за съдбата си едва през 90-те години, след като нещата излязоха наяве.
Астис е издирван не само от Испания. През 1990 г. той получи задочна доживотна присъда във Франция за убийството на две френски монахини. Срещу него има дело и в Италия.
Неговия портрет с надпис “Издирва се” носят десетки майки и съпруги на изчезнали, демонстриращи и до днес на “Пласа де Майо” в Буенос Айрес. Любопитен факт е, че сред носените от тях снимки на загиналите фигурира фамилията Зафиров. Вероятно става дума за потомък на български имигранти.
Веднага изниква въпросът защо Аржентина не осъди тези хора сама, а ще ги предава в чужбина? При положение, че за 7 години те убиха над 30 000 души - разстреляни, пребити до смърт или хвърлени от самолети в океана?
Въпросът за отговорността на бившите военни датира още от 1983 г., когато падна диктатурата. Слид 2 години Видела и адмирал Масера получиха

ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР

а ген. Роберто Виола - президент през 1981 г., бе исъден на 17 години.
През 1990 г. обаче току-що дошлият на власт Карлос Менем, лежал в затвора при хунтата, амнистира всички.
През 2001 г. бившите военни пак бяха поставени под домашен арест. Но никой не е осъден и до днес. Русият ангел на смъртта дори бе освободен.
Явно новият президент Нестор Кирхнер е решен да сложи край на всичко това, пък макар и с помощта на Испания. И то за 20-годишния юбилей от завръщането на демокрацията.

Другите сатрапи от Латинска Америка

ПИНОЧЕТ БЕ ПОД АРЕСТ 14 МЕСЕЦА В ЛОНДОН

Аугусто Пиночет дойде на власт в Чили на 11 септември 1973 г. след преврат, довел до гибелта на президента Салвадор Алиенде. 3000 души паднаха жертва на хунтата. През 1990 г. Пиночет се оттегли, след като на референдум чилийците не пожелаха той да управлява повече. Днес той е на 87 г.
През 1998 г. генералът бе арестуван в Лондон, където бе на лечение. Това стана по заповед на Балтасар Гарсон, който го обвини в убийството на 93-ма испанци.
След 14 месеца Великобритания пусна Пиночет по здравословни причини. Срещу него в Чили се водят десетки дела, но засега няма изгледи за съд.т

ДЮВАЛИЕ-СИН Е В НЕИЗВЕСТНОСТ ОТ 9 Г.

Жан-Клод Дювалие, наричан Бейби Док, оглави Хаити едва на 19-годишна възраст. Това стана след смъртта на баща му Франсоа Дювалие - Папа Док, през 1971 г.
Династията Дювалие създаде може би най-жестоката диктатура в историята на Латинска Америка. Баща и син управляваха общо 32 г. За този период зловещите ескадрони на смъртта, известни като “тонтон-макути”, избиха над 300 000 души.
Бейби Док падна след народни бунтове през 1986 г. Той избяга във Франция с 800 милиона долара от хазната.
Дювалие-младши живя във вила на Лазурния бряг до 1994 г., когато Париж нареди ареста му. Оттогава насам той е в неизвестност.

МАГИСТРАТЪТ, СТРЯСКАЩ ПОЛИТИЦИТЕ И НАСЪН

Наричат го “суперсъдията” или “съвременният инквизитор”. 48-годишният испански магистрат, който външно прилича на игралия Супермен актьор Кристофър Рийв, стряска и насън десетки политици.
През 1995 г. той разследваше тогавашния премиер Фелипе Гонсалес за създаването на ескадрони на смъртта, избивали баски активисти в Испания и Франция.
През 1997 г. на мушката на юриста попадна и италианският магнат Силвио Берлускони, настоящ премиер на страната си. Собственикът на футболния гранд “Милан” бе разследван за това, че филиал на негова компания в Испания укривал данъци.
През 1998 г. Гарсон притесни и САЩ, като поиска документи за дейността на бившия американски президент Джордж Буш-старши, свързана с преврата в Чили. През 1973 г. Буш бе шеф на ЦРУ.
Вашингтон обаче така и не предостави на юриста исканите сведения.

Видяно: 1468Мнения: 0

Общи данни
АРЖЕНТИНА
Видяно: 1252   Мнения:3

Известни личности
Митът за Че Гевара надживя спора за идеите му
Видяно: 932   Мнения:0

Хуан Доминго Перон (Juan Domingo Peron) - 1895-1974
Видяно: 3656   Мнения:0

Менем пак накара Аржентина да се влюби в него
Видяно: 1028   Мнения:0

ИЗВЕСТНИ ЛИЧНОСТИ ОТ ИСТОРИЯТА НА АРЖЕНТИНА
Видяно: 2865   Мнения:0

СПАСИТЕЛЯТ ОТ БАЛКАНСКИ ПРОИЗХОД
Видяно: 944   Мнения:0

Аржентина вдигна паметник на Че за юбилея му
Видяно: 749   Мнения:0

Свети Ернесто от Игера, 40 години по-късно
Видяно: 472   Мнения:0

След президентските избори 2007: “Пингвинка” поема Аржентина
Видяно: 332   Мнения:0

Рекордьорката Кристина Фернандес
Видяно: 352   Мнения:0

Не плачи за нея, Аржентина!
Видяно: 330   Мнения:0

Максима, бъдеща кралица на Холандия: Радвай се за нея, Аржентина!
Видяно: 139   Мнения:0

Онасис между Новия и Стария свят, между олимпийския късмет и древногръцката трагедия
Видяно: 131   Мнения:0

Новият папа е аржентинец
Видяно: 0   Мнения:0

Папата на бедните превъзпитава Ватикана
Видяно: 0   Мнения:0

Самбата на папата
Видяно: 0   Мнения:0

Култура
Трети конгрес на испанския език в Росарио
Видяно: 1110   Мнения:0

Буенос Айрес - световна столица на книгата за 2011-а
Видяно: 478   Мнения:0

Танго с усмивка
Видяно: 409   Мнения:0

Контакти с България
ВРЪЗКИ НА БЪЛГАРИЯ С АРЖЕНТИНА
Видяно: 8717   Мнения:0

Аржентинско танго омая ценителите във Варна, Плевен, Пловдив, София
Видяно: 1792   Мнения:0

Аржентинският посланик награди отличници от 90-о СОУ "Хосе де Сан Мартин"
Видяно: 2723   Мнения:0

Новият посланик на Аржентина в България връчи акредитивните си писма
Видяно: 1530   Мнения:0

Наши алпиниски атакуват Аконкагуа
Видяно: 745   Мнения:0

Херонимо Кортес Фунес: Аржентина излезе от порочния омагьосан кръг
Видяно: 757   Мнения:0

Аржентина чества празника си с танго
Видяно: 765   Мнения:0

Войната с българска следа
Видяно: 427   Мнения:0

Български акценти в Аржентина и Мексико
Видяно: 317   Мнения:0

Аржентинска връзка на 80
Видяно: 315   Мнения:0

Българската връзка в спора за Малвините
Видяно: 164   Мнения:0

Аржентинската любов на Иван Звездев
Видяно: 0   Мнения:0

Малвинско танго
Видяно: 0   Мнения:0

Двеста и пет години от началото на аржентинската независимост
Видяно: 0   Мнения:0

Представителят на Аржентина стана Посланик на годината
Видяно: 0   Мнения:0

Кампания „Открий български талант“ в Аржентина
Видяно: 0   Мнения:0

Българка в Аржентина: ДОСТОЙНО Е ДА СЕ РАБОТИ ЗА БЪЛГАРИЯ
Видяно: 0   Мнения:0

Забележителности
Аконкагуа - Кралицата на американските планини
Видяно: 1026   Мнения:0

Буенос Айрес - най-европейският от всички латиноамерикански градове
Видяно: 1549   Мнения:0

Кратък обзор на забележителностите в Аржентина
Видяно: 1401   Мнения:0

ВОДОПАДИТЕ НА ИГУАСУ
Видяно: 1060   Мнения:0

В Устата на тангото
Видяно: 279   Мнения:0

Произлезли от корабите
Видяно: 520   Мнения:0

Авторски анализи
Патагонец оглави Аржентина
Видяно: 1129   Мнения:0

Валутният борд - спасение или проклятие
Видяно: 771   Мнения:0

Кой ще оправя Аржентина - Менем, военните или улицата?
Видяно: 760   Мнения:0

Аржетина дава 45 военни на съд зад граница
Видяно: 1467   Мнения:0

Страсти като от сериали връхлитат латиноуправници
Видяно: 729   Мнения:0

АРЖЕНТИНСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА РЕЖИМА ЗА КОНТРОЛ НА РАКЕТНИ ТЕХНОЛОГИИ
Видяно: 700   Мнения:0

Президентът на Аржентина отново се захвана с чуждестранните компании
Видяно: 659   Мнения:0

Президентът на Аржентина подхвана чуждестранните компании
Видяно: 722   Мнения:0

Евита, Гардел, Че и Марадона вдъхновяват Аржентина
Видяно: 1899   Мнения:0

ЕДИН ПОГРОМ В БУЕНОС АЙРЕС
Видяно: 7586   Мнения:0

Аржентинците честват 200 години независимост
Видяно: 409   Мнения:0

„Татко, защо уби истинския ми татко?”
Видяно: 2108   Мнения:0

Не плачи за нея, Аржентина!
Видяно: 7372   Мнения:0

Война и мир на края на света
Видяно: 11609   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016




Партньори и спонсори















24.7.2017 г.

Visitor: 1279756