МАДРИД

Зоя Пенкова (36) от Троян още помни лицето на смъртта. Тя оцеля по чудо на 11 март т. г., когато Европа стана жертва на най-кървавия атентат в съвременната си история.
Четири влака бяха взривени от терористи, свързани с организацията "Ал Каида", на мадридските железопътни гари "Аточа", "Санта Еухения" и "Ел Посо дел Тио Раймундо".
Пратеникът на "Труд" се срещна със Зоя в предградието Алкала де Енарес на испанската столица. Тя живее там от 2001 г., когато заминала да търси препитание.
Сутринта в кървавия четвъртък Зоя пътувала от Алкала за Мадрид заедно с приятелката си Тинка Паунова (32) от град Баня, Плодвивско.
Тинка не оживя. Освен нея при атентатите намериха смъртта си още трима българи - годениците Андриан Андрианов (23) от Луковит и Калина Василева (29) от Ямбол, както и Мария Стайкова (39) от Карлово.


"Зойче, кога хвърли патериците?", спира се усмихнат младеж на масата ни в българския бар в мадридското предградие Алкала де Енарес.
"Пораснах вече.

Ходя съвсем сама

отвръща му Зоя.
В бара всички я познават. Никой не идва и не си тръгва, без да я поздрави и попита как е. Изглежда мила и лъчезарна. Приятелите Зоя е една от над 1600-те ранени в най-кървавия терористичен акт в историята на Испания. Отървава се с дълбоки рани на единия крак и засегнат нерв на другия, изместен прешлен на гръбнака и спукани мембрани на ушите. Приятелката "Проходих, защото го исках. Другите ранени имат на кого да се опрат, а аз трябва да се справям сама", споделя младата жена.
За живота си

разказва в
две времена -

преди атентата и след него. Преди обичала да слуша силна музика и да танцува. Сега шумът я дразни. Заради травмите на краката обувките с високи токчета вече е раздала на приятелки. "Кой знае, един ден може да си ги поискам", усмихва се Зоя.
Говори спокойно и ведро. Не изглежда притеснена, когато разказва за онзи кървав четвъртък. А той е делничен ден като всички останали. Нищо не предвещава трагичната развръзка.
Зоя и Тинка тръгват на работа за Мадрид с влак от Алкала де Енарес - "От месец се грижех за бебето на едно испанско семейство. Всяка сутрин ходех в Мадрид, а вечер се прибирах", разказва Зоя.
В онзи фатален ден двете с Тинка се оказват право

в устата
на вълка

Седнали са до терориста, поставил бомбата във влака. Само половин метър ги делял от 12 кг експлозиви, натъпкани в сак.
"Момчето изглеждаше на около 20 г. Можеше да мине и за арабин, и за испанец, че и за българин. Загледахме се в него, защото ни се стори малко странен. Беше се увил с плетен шал и шапка, а навън не беше студено. Носеше скъсани обувки, облепени с кафяво тиксо, за да не му се мокрят краката. А дъжд нямаше. Усещаше, че говорим за него, но гледаше през прозореца, сякаш не искаше по никакъв начин да привлича вниманието", разказва оцелялата българка. По-късно тя ще го разпознае на снимки, които й показали в полицията

Сакът бе под
краката му

"Мислехме, че си носи храна и отива на работа като всички нас. Слезе на гарата преди "Аточа". В този момент Тинчето ми казва: Виж, момчето си забрави обяда. Днес ще стои гладно", продължава Зоя. В този миг нещо я усъмнило.
"Поглеждам го - стои на перона, а сакът е само на крачка от мен. Не изглеждаше да е забравен. По-скоро го беше тъпкал с крак навътре под седалката, за да не се набива на очи и някой услужливо да му го върне."

Тинче, ами ако
е бомба?

казала изведнъж Зоя на приятелката си. "Каква бомба, откъде ти дойде на ум", отвърнала тя.
"Млъкнах. И Тинка млъкна. Влакът потегли към "Аточа", последната спирка."
Само две минути по-късно експлозия разтърсва композицията. Взривен е предният вагон. Всички скачат на крака и замръзват на място. Никой не знае накъде да поеме.
"Тинче, казах ли ти, че това е бомба, давай да бягаме!", извикала Зоя. Тя искала да тича, но не можела да мръдне. Сякаш стояла на едно място. Тогава гръмнала бомбата и в техния вагон.
"Помня две крачки, толкова успях да направя", казва тя. Зад нея остава касапница, само кръв и разтопен метал.
"Когато дойдох в съзнание,

лежах между
коловозите

а един дядо държеше банка с кръв над мен. Пита ме какво ми е името. Казвам му: Зоя от България. Испанец да повтори "Зоя" е цяло чудо. Счуло му се Глория", спомня си тя.
В този момент медицинска сестра изписва с черен флумастер на челото й името.
Мадрид е в хаос. Телефоните са изключени. Повече от час никой не може да се свърже с близките си, за да каже само: "Жив съм."
Тинка умира на път за болницата. От Зоя,

прекръстена
на Глория

- ни вест, ни кост. Няма я нито сред живите, нито сред умрелите.
"Помня, че излизах от упойка, когато в стаята ми влетя медицинска сестра. Носеше телефон, търсели ме близките ми от Троян. Чудех се как са ме намерили. Никой от нашите не знае испански.
Тогава чух мъжки глас: Здравейте, ние сме журналисти от Би Ти Ви. Извинете, че се представихме за ваши роднини, но нямаше как да стигнем до вас", спомня си Зоя. Благодарна им е, че всичките й близки и приятели научили, че е жива, от новините на телевизията.
Месец и половина при нея в болница "12 октомври" идвали стотици хора - познати и непознати.
"Дядото, който ме кръсти Глория, дойде да ме пита какви дрехи и обувки да ми купи, че при атентата съм останала без тях. Идва и Калина (дъщерята на българския премиер Симеон Сакскобургготски - б. р.) със съпруга си Китин. Пожелаха ми бързо да се възстановя. Носеха ми и

много здраве
от Симеон

Посланикът Василий Такев и жена му се отбиваха да ме видят и в Алкала.
Идваха и много испанци, които никога не съм виждала - кой да ми донесе вестник, кой само да си поговорим", продължава Зоя.
"Трагедията обедини хората тук. Втурнаха се вкупом да помагат на всички, без значение дали са чужденци или не. Имаше километрични опашки от желаещи да дадат кръв. Наложи се да ги отпращат, защото просто нямаше нужда", казва българката.
Един ден в болницата дошъл шеф от полицията. Помолил я да даде показания.

Засипали я
със снимки

на предполагаеми участници в атентата.
"Видях много, преди да разпозная терориста от влака. Всички приличаха на араби. По-късно му публикуваха снимката във вестник. Беше арабин, но името му не запомних", разказва още тя.
Твърди, че от политика не се интересува. За нея най-важен е 14-годишният й син. Зоя изглежда спокойна за бъдещето си. Вече е получила разрешително за пребиваване, даващо право на работа в Испания. За нея се грижи специален човек от социалното министерство. Отпускат й помощ.
Усмихва се недоверчиво, когато й казват, че е

родена под
щастлива звезда

Мисли, че Господ я е оставил жива, защото трябва за изкупува много грехове.
"Казват, че колкото повече трудности среща човек в живота си, по-лесно ги преодолява, а и по-мъдър става. На 50 г. сигурно ще съм голям мъдрец", разсъждава Зоя.
В края на разговора тя моли да бъде публикуван мобилният й телефон 0034-626207150, за да могат всички близки и приятели да я потърсят на него.
"Много благодаря на всички българи в Алкала де Енарес, и най-вече на Красимир и Владимир, които през всичките тези тежки пет месеца бяха до мен", завършва Зоя Пенкова.




Три версии за
българска следа

Три версии за българска следа се появиха след атентатите, но нито една не е доказана.
На 24 април трима индийци заявиха, че българин купил от магазина им в Мадрид 9 от общо 12-те мобилни телефона, с които били задействани взривовете.
На 4 май полицейски източници съобщиха, че арестуваният мароканец Рафа Зухейр купил оръжие за терористите благодарение на връзките си с българската мафия.
От 8 април до 12 май в български арест бе Тони Радев (28) от Поповец, Хасковско. Преди атентатите той бил помощник на имам в мадридска джамия. София дори го включи в списъка на световните терористи. Оказа се обаче, че Тони върти дюнери на автогарата в Димитровград.




Снимки:

Зоя Пенкова вече хвърли патериците.


Българският бар в мадридското предградие Алкала де Енарес е любимо място на наши сънародници, живеещи и работещи в испанската столица.

Снимки Авторката