Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
В. "Сега", 21-08-2004

Американска пиеса за демократи и диктатори

По сценарий, напомнящ в много отношения днешната окупация на Ирак, САЩ нападат преди 90 г. Мексико

Иван Илчев


Действащи лица:
Президент с богоналожена мисия да налага демокрацията в чужбина.
Диктатор, който години наред избива народа си, крепи се с репресии, с помощта на чуждите монополи и с оръжие, внасяно от големите държави.
Група противници на диктатора - разбойници, жадни мераклии за власт и борци за социална справедливост.
Народ, за който в чужбина се вярва, че е всмукал идеята за демокрация с майчиното си мляко и с готовност ще посрещне всеки, който иска да я наложи.
Време на действието:
Преди деветдесет години
Място на действието:
Мексико
Декори:
Нефт, нефт и медна руда
------------------------
Пролог и първо действие
"Бедно Мексико, толкова далече от Бога и толкова близо до Съединените щати". Порфирио Диас
Какво ли не вижда Мексико през ХIХ в.! Война за независимост - 14 години. Оперетен император - Аугустино Итурбиде. Война със Съединените щати (1846-1848 г.) - загуба на 2.3 млн. кв. км територия (сега е 1.9 млн.). Диктатура на генерал Санта Ана (двайсетина години), който продава на Щатите още 120 хил. кв. км. Шест години въоръжена съпротива срещу интервенцията на английски, испански и френски войски, които опитват да създадат империя с император австрийския ерцхерцог Максимилиан I. Неблагодарни мексиканци не оценяват усилията му да издигне имиджа на страната и да въведе в нея демокрация от европейски тип и го разстрелват. Тема, родила поне двайсетина сълзливи романа.

Второ действие:
Диктатура на генерал Порфирио Диас. Умен, харизматичен, безскрупулен и жесток - задържа се на власт три десетилетия и половина (1876-1911 г.). Любител на операта и на младите певици. Конституция и граждански права - няма. Армия - многобройна, но небоеспособна. Става за вътрешна употреба. Потушава всеки опит за социален или национален протест. Разстрелва работници, осмелили се да искат по-високи надници, пеони, осмелили се да искат земя, либерали, осмелили се да искат конституция. Избива индианците маи на полуостров Юкатан, дали една от първите цивилизации на Латинска Америка.

Интермедия:
Революция срещу диктатора (1911 г.). Участват политически сили, които само най-развинтената фантазия може да обедини. Селски водачи като Емилиано Сапата, оглавил бунта на пеоните в Южно Мексико. Разбойници, пардон, борци за социална справедливост, весело колещи и бесещи приятели и врагове, като Франсиско Виля, галено наричан Панчо. И двамата с разкошни мустаци. Къде латиноамерикански мачо без мустаци? Емигранти, като героя на Джек Лондон от разказа "Мексиканецът", който се боксира с много по-силен противник, за да спечели пари за пушки за революцията. Политици като Франсиско Мадеро от едно от най-богатите семейства (притежава към 8 млн. дка земя, отделно фабрики и мини), изсмукващи потта на селяните, за които на теория се борят Сапата и Виля. Жадни за власт генерали, като вечно стисналия бутилка бренди чистокръвен индианец Викториано Уерта, на които лаврите на Диас не им дават да спят спокойно. Притиснат отвсякъде, диктаторът се отправя към любимо място за изгнание на политиците - Париж. Мадеро влиза в столицата, яхнал бял кон. За две години. После Уерта го смъква от власт и тихомълком го убива. За радост на Виля и подобните му следва хаос. Отвсякъде към столицата тръгват съперничещи си армии. Поне половината от тях веят знамена с вълшебната дума "конституция".

Трето действие:
Намесва се Уудро Уилсън. Двадесет и осми американски президент, дълбоко религиозен, вярващ, че нему е връчена свише задачата да направи реформи в Щатите и да защитава демокрацията по света. И тъй като убийството на Мадеро съвпада с встъпването му в длъжност, той е убеден, че нему се пада да накаже "узурпатора" и да установи демокрация на юг от Рио Гранде. Многохилядна армия е разквартирувана току до границата.
Уерта нарича противника си от Вашингтон простичко "Пуританинът от Севера".
Уилсън, като бивш професор от Принстън, има по-богат речник. За него диктаторът е: "негодник, животно... лъжливо, лукаво, самохвално, но смело, макар и рядко трезво".
Уилсън нагазва смело в мексиканската каша. Съветват го хора, които знаят малко за Мексико, но доста за самия него. Докладите потвърждават убежденията на президента. Народът искал да смъкне Уерта (вярно). Народът бил жаден за демокрация (съмнително). Знанието пречи да се вземат бързи решения. Когато човек знае, вижда, че пътят, който си е набелязал, не е единствено възможният. Има и други варианти. Не по-лоши. Когато не знае, е лесно. Убеден е в правотата си. Та Уилсън иска да въздаде справедливост на "потиснатите 85 процента, които се борят да се освободят". Другите големи държави са скептични. "Моралът е хубаво нещо, казва кайзер Вилхелм II, но къде остават дивидентите?"
Намесват се нефтът и медната руда. В началото на ХХ в. от нефтените кладенци в Мексико излиза една четвърт от световния добив. А големите флоти минават на дизелово гориво. Коя е най-голямата? Британската, разбира се. Тя разчита на мексиканския нефт, та Лондон опитва да убеди Уилсън да е разумен. Той не ще. Зад гърба му стоят американски нефтени магнати. Искат да изместят англичаните от доходоносните кладенци.

Завръзка
В мексиканските териториални води срещу пристанището Тампико през април 1914 г. акостира американският кораб "Делфин". В страната има военно положение. На моряците е забранено да слизат на брега. Но това е забрана за другите. Според американците. Седем моряка слизат от лодка на кея. Един офицер ги арестува. Шефът му, разбрал ужасен какво е станало, веднага ги освобождава. Съпровожда ги до кораба с искрените си извинения. Арестът трае четвърт час. Предостатъчно като повод.
Американският адмирал иска официално извинение, наказание на "виновния" и салют от 21 оръдия. Уерта отказва. Общественото мнение го подкрепя. Искането е плесница за националното самочувствие. Пред кабинета си Уилсън обявява, че ще нареди морска блокада и окупация на пристанището Веракрус. Пред журналистите обявява, че в никакъв случай американците няма да се сражават с народа на Мексико.
Германски кораб, натоварен с оръжие за Уерта, се отправя към Веракрус. Заповедта до адмирала е: "Заемете митницата." Възниква неочаквана пречка. Глупавите мексиканци не знаят, че моряците с натъкнати щикове на пушките са дошли да укрепят демокрацията. От прозорците на сградите стрелят по десанта. Кадетите от местното военно училище оказват ожесточена съпротива. Урокът по демокрация струва на американците двайсетина, а на мексиканците повече от 100 жертви. На погребението на янките Уилсън заявява: "Ние отидохме в Мексико в служба на човечеството."
Цялото упражнение отива нахалост. Германският кораб стоварва товара си стотина километра по-надолу.
Президентът опитва да убеди латиноамериканските страни да го подкрепят в кръстоносния поход срещу диктатурата. Те се колебаят. И техните режими не са цвете за мирисане. Накрая Аржентина, Бразилия и Чили предлагат да посредничат. Уерта напуска. Той се оттегля в Барселона. Мястото му заема генерал Каранса.
Хаосът става още по-голям - мадеристи, уертисти, карансисти се гонят настървено един друг. Американците в Мексико вопият за интервенция в защита на интересите и живота на американските граждани. Още по-висок е гласът, надаван от нефтени и медни магнати. През 1912 г. грингос контролират четири пети от мините и металургичните предприятия, две трети от производството на нефт и каучук. Пригласят им емигранти, които

разчитат на Вашингтон, за да вземат властта

Самият Уилсън се разочарова от демократизма на Каранса. Но с кого да го смени? Никой не знае. Дотам, че по едно време президентът се обръща към Виля. Основанията - за разлика от другите не пиел и не пушел. Само че той не обича американци. През януари 1916 г. хваща 17 американски минни инженери за заложници и скоро ги разстрелва. През март силите му нападат градче в Тексас и убиват двайсетина души. Кланетата (сега бихме ги нарекли терористични актове) засилват настроенията за интервенция. Уилсън дава заповед. Генерал Пършинг начело на армия от десет хиляди души влиза в Мексико. Месеци наред преследва Виля. Десет пъти го обявява кога за пленен, кога за убит, но той все възкръсва. Окупаторите стават желана плячка за патриоти и мародери в цяло Мексико. След година Уилсън се отказва. Зоват го бойните полета на Фландрия и Първата световна война. Армията се евакуира.

Епилог
За край на мексиканската революция се приема 1917 г. Бе приета конституция. Но две десетилетия още трябва да минат, за да стихнат вълненията. Американците не спират икономическия натиск. Демокрацията още дълго си остава мечта. Сапата е убит от Каранса. Виля е застрелян в имението си. Привържениците на Уилсън го подкрепят през 1916 г. за втори мандат. Размахват лозунга: "Той ни предпази от войната." Кандидатът печели и година по-късно изпраща кораби през океана. Но това е друга история.
Опитът за налагане на американското разбиране за демокрация в Мексико съвсем не бе единствен през тези години. През 1911 г. морски пехотинци стъпиха в Никарагуа (тръгнаха си през 1933 г.). През 1915 г. заеха Доминиканската република (останаха до 1924 г.) През 1916 г. окупираха Хаити. Навсякъде заложените семена дадоха богата реколта от антиамерикански чувства.

Видяно: 711Мнения: 0

Общи данни
МЕКСИКО
Видяно: 1691   Мнения:0

Известни личности
Новият Зоро омагьосва света от Мексико по Интернет
Видяно: 1079   Мнения:0

Сапуненият президент на Мексико
Видяно: 87   Мнения:0

Небесният подарък на Фрида
Видяно: 76   Мнения:0

Култура
Мексиканският писател Ераклио Сепеда: ЛЮБОВТА ИДВА, КОГАТО ЧОВЕК Е УВЕРЕН В СЕБЕ СИ
Видяно: 464   Мнения:0

Лаура Ескивел:Всички сме в резониращата матрица на маите
Видяно: 255   Мнения:0

Контакти с България
БЪЛГАРИЯ И МЕКСИКО – 30 ГОДИНИ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ
Видяно: 3374   Мнения:0

Фелипе Калдерон, недочакалият
Видяно: 231   Мнения:0

Мексиканската следа на Людмила Живкова
Видяно: 0   Мнения:0

Забележителности
Акапулко - Райско място за почивка
Видяно: 1958   Мнения:0

Космически прах ще помогне за изследване на пирамида на ацтеките
Видяно: 1086   Мнения:0

Бактерии рушат руини от паметници на маите в Мексико
Видяно: 1460   Мнения:0

СТОЛИЦАТА НА МЕКСИКО - МОДЕРЕН ГРАД ВЪРХУ ДРЕВНИЯ ТЕНОЧТИТЛАН
Видяно: 2347   Мнения:0

ЧИЧЕН ИТСА - среща на две предколумбови цивилизации
Видяно: 862   Мнения:0

Маи от пирамидите, маи от хотелите
Видяно: 0   Мнения:0

Убиецът на динозаврите
Видяно: 0   Мнения:0

Авторски анализи
"Сапатисти от всички страни, съединявайте се!"
Видяно: 1150   Мнения:0

Американска пиеса за демократи и диктатори
Видяно: 710   Мнения:0

Мексико – близо до САЩ и далеч от бога
Видяно: 773   Мнения:0

Хорхе Волпи, мексикански писател, и Карлос Брионес, испански учен и поет: Стратегията на егоиста погубва света
Видяно: 522   Мнения:0

Клонингите на Берлинската стена
Видяно: 318   Мнения:0

Мексико и Централна Америка – избори и предизвикателства
Видяно: 454   Мнения:0

Особености на площадните революции
Видяно: 238   Мнения:0

Мексиканска вълна
Видяно: 5141   Мнения:0

Направи си сам... нови пари
Видяно: 82   Мнения:0

Французойките също плачат в Мексико
Видяно: 6433   Мнения:0

Ментата с групата „мента”
Видяно: 0   Мнения:0

Новата мексиканска революция
Видяно: 0   Мнения:0

Мексико в огън
Видяно: 0   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016

Солидарност с Барселона, отговорност пред хуманизма




Партньори и спонсори















21.10.2017 г.

Visitor: 1427569