Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
Европейските предизвикателства пред Жозе Мануел Дурау Барозу

Тома Ференци


Европейската комисия е "най-крехката институция" в системата на европейската власт, заяви миналата седмица бившата еврокомисарка по образованието и научните изследвания Едит Кресон, след като получи оправдателна присъда от белгийското правосъдие по обвинения за присвояване на средства. Според бившата френска министър-председателка комисията не разполага нито с изборната легитимност на Европейския парламент, нито с правителствената легитимност на съвета на министрите, което обяснява защо непрекъснато е подлагана на нападки. Г-жа Кресон несъмнено има свои лични причини да се оплаква от трудностите, с които трябва да се справя европейската изпълнителна власт. Еврокомисията бе принудена да подаде колективна оставка през 1999 г. след обвиненията срещу Едит Кресон за фаворизиране на роднини и лошо управление. Тя обаче е права като казва, че в момента, когато се сдобива с нов председател, брюкселската комисия е с много отслабени позиции.
Европейската комисия загуби позиции в полза на другите два полюса от институционния триъгълник - Европейския парламент и съвета на министрите. Парламентът, благодарение на засилените си прерогативи за съвместно взимане на решения, доби ново значение. Той има предимството да олицетворява традиционните функции на законотворчество и контрол, които са един от стълбовете на всяка нормална демокрация.
Това го прави по-разбираем в очите на европейските граждани, макар много от тях да се въздържаха от гласуване на изборите за Европейски парламент. При неотдавнашния избор на нов председател на комисията евродепутатите доказаха, че възнамеряват да запазят повече от всякога тежестта си при взимането на решения в ЕС. Мнението им беше взето предвид от държавните и правителствени ръководители. Бъдещата Европейска конституция ще увеличи още повече отговорностите им, като им даде по-голяма роля в процеса на взимане на решения. Занапред от евродепутатите ще зависи голям дял от бъдещето на Европа. Засилва се и влиянието на съвета на министрите като пряк изразител на волята на отделните държави.
През последните години Европа функционираше повече по междуправителствен, отколкото по общностен модел. Значението на външната политика и общата отбрана, област, подчинена в изключителна степен на сътрудничеството между различните страни, постави на преден план държавните и правителствени ръководители за сметка на представителите на европейските институции, останали без глас след разделението в редиците на ЕС по въпроса за войната в Ирак.
Даже в областите, където ролята на комисията по традиция е по-утвърдена, съветът на министрите наложи думата си. Това стана видно, когато Франция и Германия си издействаха суспендиране на пакта за стабилност, чиито ограничения бяха нарушили. Видяхме го и по време на дебатите за Европейската конституция, при които отделните държави изтикаха комисията.
Задачата на бъдещия председател на Европейската комисия, португалеца Жозе Мануел Барозу, няма да е лека. "Преминахме през трудни периоди", заяви Романо Проди като му предаваше щафетата. Тези трудности няма да изчезнат като по чудо. Самите обстоятелства, при които бе номиниран Барозу, който тепърва ще бъде изправен пред мъчителни дебати в европарламента, едва ли ще улеснят работата му. Португалският премиер бе избран поради липса на друг подходящ кандидат, след отвода на люксембургския премиер Жан-Клод Юнкер и оттеглянето на неговите съперници, белгийския премиер Ги Верхофстат и британския комисар по външната политика Крис Патън.
Въпреки хубавите думи, с които бе приветствано номинирането му, Барозу продължава да предизвиква недоветствано номиниранверие от страна на Франция и Германия. Жак Ширак и Герхард Шрьодер, които подкрепяха Верхофстат, посрещнаха без ентусиазъм избирането на португалския премиер. Германският канцлер дори настойчиво подчерта, че Барозу не му е любим кандидат, но че Германия в крайна сметка е решила да се присъедини към това "разумно" решение.
Комплиментът не беше особено убедителен. Отдавайки дължимото на проамериканските симпатии на Жозе Барозу, британският премиер Тони Блеър не направи нищо, за да успокои Париж и Берлин.
Изпитанията, които дебнат бъдещия председател на Европейската комисия, не са малко. Първото ще бъде разпределянето на местата за еврокомисари. След това ще последват разногласията по бюджета на ЕС и за присъединяването на Турция.
За Жозе Барозу въпросът е да затвърди авторитета си едновременно спрямо Европарламента и спрямо отделните държави. В Страсбург той ще трябва да докаже, че не е само човек на десноцентристката Социалдемократическа партия на Португалия. Реакциите отляво сочат, че му предстои още много път да извърви.
Председателят на европейската социалистическа партия, датчанинът Поул Нюруп Расмусен, изрази съмнения по отношение неговата компетентност. Даже сънародникът му и бивш португалски премиер Мариу Соариш не го пощади, като заяви, че му липсват "идеи, престиж и подкрепа" и че новият пост е "отровен подарък" за него. Бъдещият председател изтъкна веднага след номинирането си, че ще уважава "различните настроения" и че няма да забрави "социалните измерения" на Европа. Но това едва ли ще е достатъчно, за да се обезоръжи левицата.
Приоритетът на Жозе Барозу обаче ще бъде да се наложи пред отделните държави. Той ще трябва да изличи впечатлението, че успехът му е в резултат на ловка маневра на Тони Блеър, който издигна кандидатурата на Крис Патън, за да неутрализира Ги Верхофстат, преди да поеме патронажа над португалския премиер като компромисен кандидат. Барозу ще трябва да устои и на апетитите на големите държави, включително на Великобритания, които вече са избрали постовете за еврокомисари за техните представители и които очакват той да отстъпи пред желанията им.
В същото време той ще трябва да държи сметка за съотношението на силите между държавите, ако иска оглавяваната от него комисия да не бъде изкарана от играта, както често се случваше при председателството на Романо Проди.
Начинът, по който ще се справи с трудната задача, ще бъде тест за способностите му. Той вече обяви, че сам ще решава разпределението на портфейлите, упражнявайки изцяло прерогативите, които му се признават по закон. Той заяви, че ще бъде председател на една "силна" комисия и че ще се вслушва в исканията на малките, както и на големите държави. Каза, че вече няма да бъде "малкият общ знаменател" сред Двайсет и петте, а човек на консенсуса.
В крайна сметка, както припомни премиерът на Люксембург Жан-Клод Юнкер, и Жак Делор през 1985 г. не беше идеалният кандидат, но днес е сочен като пример за бляскава кариера начело на комисията.
По отношение на комуникацията може да се каже, че брюкселският дебют на Жозе Барозу беше успешен. Той успя да очарова журналистите със своя плам, динамика и добро настроение. Това вероятно ще бъде един от основните му козове. Той заяви твърдото си намерение да укрепи европейския проект не само в практиката, но и "в съзнанието на хората".
Предстоящите кампании по ратифицирането на конституционния договор ще му дадат възможност да бъде опознат по-добре. Ако успее да даде тласък напред на европейската идея сред общественото мнение, той ще е спечелил залога и ще е използвал по най-добрия начин "отровния подарък", който му беше поднесен.

Видяно: 651Мнения: 0

Общи данни
Португалия
Видяно: 2234   Мнения:0

Известни личности
Барозу изправен пред труден период
Видяно: 674   Мнения:0

Кой е новият председателна Европейската комисия
Видяно: 794   Мнения:0

Жозе Мануел Дурау Барозу още търси вярната посока
Видяно: 566   Мнения:0

Почина Алвару Кунял, последният европейски ортодоксален комунист
Видяно: 1237   Мнения:2

Жозе Сократиш и мъстта на Светия дух
Видяно: 0   Мнения:0

Контакти с България
Португалският посланик кръстоса Търново с Ню Йорк в своя картина
Видяно: 851   Мнения:0

Посланикът на Португалия връчи акредитивните си писма
Видяно: 771   Мнения:0

Български свещеник помага на имигрантите ни в Португалия
Видяно: 867   Мнения:0

Забележителности
Португалският Остап Бендер
Видяно: 0   Мнения:0

Авторски анализи
Европейските предизвикателства пред Жозе Мануел Дурау Барозу
Видяно: 650   Мнения:0

Португалия - от карамфилите до брюкселските дантели
Видяно: 4505   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016




Партньори и спонсори















27.6.2017 г.

Visitor: 1250719