В една и съща река два пъти не може да се влезе. А в една и съща къща? И това е трудно. Особено ако първия път си бил само един от многото гости, а втория път си я получил като твой дом, макар и служебен. И си й вдъхнал част от себе си.
Такава метаморфоза се е случила на посланика на Бразилия у нас Жозе Аугусто Линдгрен Алвес. Първото му идване в България било и първата му задгранична мисия като млад дипломат - преди 34 години. Изпратили го на Пловдивския панаир и останал там близо месец, докато траяло изложението. По онова време, при служебните му отскачания до посолството в София, за първи път прекрачил прага и на резиденцията на посланика на тихата уличка "Велико Търново" - току до Докторската градина, срещу легацията на Югославия. Солиден софийски дом в стила на 40-те години, с антре в тъмна ламперия, с вита дървена стълба в същия тон, отвеждаща госта към горния етаж, с уютни салони и градина с рози.
Тогава не му и хрумнало, че три десетилетия и нещо по-късно

ще се засели точно в същата къща

вече като посланик. И ще я зареди заедно със съпругата си Една и дъщеря им Жулиана с артистизъм, финес и спомени от всички кътчета, през които са ги водили животът и любовта.
Истинският дом на семейството сега е тук, а не в Бразилия, където тримата се задържат рядко заради професията на посланик Линдгрен. Тя от години разхожда дружното трио къде ли не по света - през Венецуела, Швейцария, Австрия, Чехия, Тунис, САЩ, та чак до Намибия. Отвсякъде имат по някоя вещ, която с удивителна хармония се е вписала в общия колоритен ансамбъл - украшения, мебели, сервизи, етнографски сувенири, картини.
Изобразителното изкуство е на особена почит. Домакините са подредили свои предпочитани платна по всички стени в дома, но първата творба, която пресреща посетителя още до стълбата, е на български художник. Втората, естествено, е на бразилски. После има сръбска картина, полска... "Не търся непременно прочуто име. Купувам онова, което ми харесва, което кореспондира със собствения ми вкус и настроение", казва посланик Линдгрен.

Лъчезарната му съпруга Една има свой уникален принос

за естетиката на дома - със своите стилни керамични изделия. Тя ги майстори и рисува сама, в специална работилница в приземния етаж. Повечето са срамежливо подредени на малка етажерка край стълбището към спалните, други допълват масичките и шкафчетата в гостните.
Керамичните купички сякаш излъчват жизнената енергия, която струи от Една. А до тях е и портретната снимка на най-ценното семейно съкровище - 13-годишната чаровница Жулиана. Уви, гостуването на екипа ни се пада в часове, в които девойчето е на училище и нямаме късмета да го видим.
Таткото обяснява, че тийнейджърката е ученичка в Англо-американския колеж в София и хвали подготовката там, но добавя, че би могло да се желае още за преподаването на български език, българска история, българска култура. "Там учат деца на много дипломати от различни страни. За всички тях би било само от полза, ако научат нещо повече за страната, в която работят родителите им. А за и от България има много какво да се научи," смята посланик Линдгрен.
И той, и съпругата му говорят с много любов за България и българите.

Ценят най-много нашата сърдечност и спонтанност,

които им напомнят бразилските и които са ги дарили с много български приятели. Чувстват се тук много повече "у дома", отколкото из други географски ширини.
Семейството пристигнало у нас след мандат в Сан Франциско. "Това е, разбира се, по-хубав, по-богат, по-подреден град от София. Но с хората тук ни е несравнимо по-топло на душата," казва посланик Линдгрен.
Той е искрен човек и не премълчава онова, което го тревожи - особено спрямо така обичаната България: "Имате толкова хубава природа, такава вълнуваща история, тъй прекрасни условия за туризъм. Попадал съм на истински вълшебни места из страната. Особено за Велико Търново нямам думи. Или Казанлък, с розите... Или Банско, с механите...

Но защо столицата ви е така зле поддържана?

Кой турист ще поиска да пътува из вътрешността, след като попадне на обичайните отблъскващи гледки още край летището в София - изпотъпканите и съсипани зелени площи например, или обратното - избуялите и неокастрени храсталаци? Не е въпрос на пари, убеден съм, и аз идвам от Третия свят."
Посланик Линдгрен има остра чувствителност за социалните трусове и съблюдаването на човешките права - от години това е тема на поредица негови авторски книги и публикации в общи сборници. Цял рафт в библиотеката на кабинета му не стига да побере изданията, в чиято подготовка се е включвал като автор. Той е един от 18-те индивидуални членове от цял свят на Комитета за борба с расовата дискриминация към Комисията по правата на човека в Женева - а това е ясно признание за приноса му в тази деликатна област. Ежегодно по няколко пъти пътува до Швейцария, за да участва във форуми там.
Това обаче не му пречи да разпалва и другата си страст - към литературата. Именно благодарение на личните усилия на посланик Линдгрен в края на миналата година в София бе издадена уникалната

двуезична антология "Седем бразилски разказа",

в която едновременно на български и на португалски са представени седем ярки имена от различни исторически периоди и различни литературни течения в бразилската изящна словесност. Впечатляващият предговор, както и представянето на всеки от седемте автора, че и финансирането на изданието - всичко е дело на бразилския посланик. В момента той сърцато работи за "втората серия" - още един подобен сборник, този път с още повече, може би към 10, изтъкнати автори от Бразилия.
Посланик Линдгрен не крие, че за инициативата си е бил вдъхновен от високото ниво на подготовка по португалска филология, което го изненадало и в Софийския, и във Великотърновския университет. Преподавателите и студентите го спечелили с дълбоките си познания за културата и литературата и на Португалия, и на Бразилия. "Интересът в България към нашата страна надхвърля далече онова средно равнище, което, като дългогодишен дипломат, съм имал възможността да наблюдавам в други неромански страни", написал е посланик Линдгрен в предговора към "Седем бразилски разказа".
А на нас разказва как завел един от живите класици на бразилското художествено слово - члена на бразилската Академия за литература Маркос Виласа, на открита лекция за бразилската литература в СУ "Кл. Охридски". Там една студентка направила такъв литературен анализ на популярно бразилско произведение от епохата на романтизма на такъв изтънчен португалски, че гостът бил направо замаян. И казал, че това е неговото "най-силно преживяване извън Бразилия". "И за мен е така", усмихва се посланик Линдгрен.