Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
В. "Сега" на 06-01-2003

Лявата вълна в Латинска Америка изненадва Буш в гръб

След кубинеца Кастро и венецуелеца Чавес в играта влезе и "бразилският Алиенде" - Лула. Бойкотът срещу него обаче може да срути икономиките в целия Южен конус

Къдринка Къдринова


Докато САЩ се заплесват по антипатичните им Ирак и Северна Корея, в "задния им двор" - Латинска Америка, ново едро габърче се търкулна в тексаските ботуши на Джордж Буш. Към бодливата компания на кубинеца Фидел Кастро, венецуелеца Уго Чавес и еквадореца Лусио Гутиерес се присъедини и "новият Алиенде" - левичарският профсъюзен кумир Луис Инасио Лула да Силва, който на 1 януари официално встъпи в длъжност като президент на "латиноамериканския локомотив" Бразилия.
На тържествата в бразилската столица се събраха ентусиазирани народни тълпи и антиглобалисти, които развяваха червени знамена и портрети на Че Гевара. Сред официалните гости на Лула пък тържествуващо сияеха Кастро и Чавес.
Венецуелецът, който през пролетта оцеля след инспириран от САЩ пуч, а сега е стиснат в клещите на продължаваща втори месец обща стачка, получи уверения за подкрепа от новоизпечения си бразилски колега. Впрочем, още преди да встъпи в длъжност, Лула успя да удари рамо на Чавес, като в края на декември му прати бразилски петрол и така даде глътка живот на колабиращата заради стачката в петролния сектор венецуелска икономика. Ако Чавес успее да се удържи на власт с помощта на Лула, това ще е доста дразнещ сигнал за САЩ и моментално ще циментира бразилеца в графата им "нежелан и опасен".
57-годишният ветеран от бразилските профсъюзни барикади, който сега поема най-голямата латиноамериканска държава, и без венецуелските си забежки е достатъчно предизвикателство за американското спокойствие в "задния двор".
Без никога да е бил комунист като най-големия от шестте си братя, Лула съсредоточава в личността, политическата си кариера и социалната си база всичко онова, което през 60-те и 70-те години обвърза леворадикалните движения в Латинска Америка с комунизма.
Той е

РОДЕН СРЕД ИСТИНСКИ ПРОЛЕТАРИИ

в Гаранюнс, щата Пернамбуку. Вижда баща си едва 5-годишен - дотогава главата на многолюдното семейство осигурява прехраната с каквото дойде в промишления гигант Сау Паулу. Когато малкият Лула става на 11 години, цялата фамилия се мести в Сау Паулу. Там момчето работи последователно като помощник в бояджийница, телефонист и ваксаджия. 4 години по-късно е взет на обучение за стругар в Националната служба.
В края на 60-те влиза в синдиката на металургичните работници в Сау Бернарду ду Кампу. Батко му - Фреи Шику, пък става член на Бразилската компартия. Лула не стига чак дотам, но братските напътствия бързо радикализират възгледите му и го надъхват за профсъюзни баталии.
През април 1980 г. Лула оглавява най-голямата стачка, продължила 41 дни, разпространила се в целия щат Сау Паулу и обхванала 270 000 наемни работници. Работническият водач е арестуван и прекарва 31 дни в предварителния арест, след което военен съд (тогава Бразилия се управлява от военни) го осъжда на 3,5 години затвор. През същата година Лула основава своята Работническа партия, която бързо започва да набира мощ като

АЛТЕРНАТИВА НА ДОТОГАВАШНАТА ПОЛИТИЧЕСКА КЛАСА

с призиви за социална справедливост.
През 1983 г. заедно с други синдикалисти той създава и Единната работническа централа, която отхвърля действащото трудово законодателство, прието още в края на 60-те години при диктатора Жетулиу Варгас. През 1986 г. печели депутатско място във федералната Камара на депутатите и участва в Учредителното събрание, гласувало провеждането на първите свободни избори за президент на републиката след 29 години военни режими. През 1989 г. Лула стига до втория тур на президентските избори със 16 милиона гласа, но губи с разлика от 6% в полза на Фернанду Колор ди Мелу, свален по-късно при скандал за корупция.
На изборите през 1994 г. Лула води месеци наред в сондажите, но е победен от Фернанду Енрике Кардозу на първия тур. През 1998 г. е победен пак от Кардозу.
Докато най-после - на 27 октомври м.г. - триумфира със смазващите 63% от гласовете над поредния си съперник - социалдемократа Жозе Сера.
Победата му веднага вдъхнови медиите за

АНАЛОГИИ СЪС СОЦИАЛИСТА САЛВАДОР АЛИЕНДЕ,

който стана президент на Чили през 1970 г. също с демократични избори, но 3 години по-късно бе свален и убит при кървав военен преврат, открито инспириран от САЩ.
Прилики наистина има. Най-съществената и може би най-провокатиращата към драматични пророчества е, че Лула, както Алиенде навремето, успя да спечели президентските избори, но не успя да си осигури мнозинство в парламента. Точно както и в чилийския случай, той има на своя страна едва една трета от гласовете в Конгреса. "При това положение Лула може да изпадне в изкушението на Алиенде - да реши да управлява без подкрепата на Конгреса," писа испанският в. "Ел паис". Този подход обаче "изяде главата" на чилийския предтеча на Лула. Вбесена от радикалните му декрети, опозицията блокира правителството на Алиенде със стачки и демонстрации и накрая пусна военните да съвршат най-мръсната работа.
Подобен сценарий още преди Алиенде бе разигран и с най-левия допреди Лула бразилски президент - Жоао Гуларт, управлявал от 1964 до 1968 г. и също свален от военните. "Предпочитаните от него методи бяха плебисцитите, блокадите и организирането на масови демонстрации, които имаха за цел да окажат натиск върху Конгреса отвън и да предизвикат разпускането му," припомня "Ел паис". Резултатът бе пак военен преврат.
Нещо подобно става и сега във Венецуела. С тази разлика, че самият скаран с опозицията и с американците Уго Чавес е бивш военен и поне засега държи по-голямата част от армията на своя страна.
Макар и да му обеща подкрепа, по-възрастният, а и по-обиграният в политиката Лула у дома си със сигурност ще се помъчи да избегне конфронтация с опозицията и с парламента. Няма съмнение, че той си е извлякъл поуки от горчивия опит и на Гуларт, и на Алиенде, и на Чавес.
Въпреки прочувствените си обещания да осигури на всички бразилци "закуска, обяд и вечеря", Лула ясно си дава сметка за деликатната икономическа и външнополитическа ситуация, в която е Бразилия, и затова непрекъснато прави уговорките, че промените "няма да станат за един ден".
Той определено

ЩЕ ПАЗИ ПОВЕДЕНИЕ ПРЕД МВФ,

който през лятото обеща безпрецедентен заем от 30 милиарда долара за съвземане на поразената от криза бразилска икономика. Ясно е, че заемът може и да не бъде отпуснат, ако Лула прекали със социалните си ангажименти и раздразни мощните финансово-промишлени колоси.
Ролята на балансьор явно е отредена на вицето на Лула - милиардера Жозе Аленкар, собственик на голямата текстилна компания "Котеминас". Пред избирателите Аленкар афишираше произхода си - от обикновено семейство - и репутацията на съвременен предприемач, който е чувствителен към социалните нужди на работниците. Във властта обаче най-вероятно ще се прояви повече другото му лице - на делови мъж, който умее да управлява и голяма фабрика, и голяма държава, и големи пари. А това не винаги е в хармония със социалните обещания.
Ако въпреки всичко Лула се хлъзне по пистата на популизма и продължи да си другарува с неприятни на Вашингтон лица като Кастро и Чавес (еквадорецът Гутиерес - макар и наричан "клонинг на Чавес", засега е прекалено дребна риба за северната акула), контрамерките ще са крайно рискована работа. Бразилия не е Чили, нито Венецуела. Не е вече и Бразилия от 1964-а. Едно днешно дестабилизиране на "латиноамериканския локомотив" би довело до сътресения с непредвидими последици за икономиките на Южния конус и на цяла Латинска Америка, повечето от които са тясно обвързани с бразилската. Такова дестабилизиране би могло да погребе и лелеяната от САЩ идея за общоамериканска безмитна зона, за чието осъществяване те досега много разчитаха тъкмо на Бразилия.
Другата беда е, че последното десетилетие де факто

ПРОВАЛИ В ОЧИТЕ НА ЛАТИНОАМЕРИКАНЦИТЕ

т.нар. "Вашингтонски консенсус", който наблягаше на свободната търговия и на свободните пазари. Той направи богатите на този континент още по-богати, а бедните - още по-бедни. И отвори пътя на нова спирала в радикализирането на обществените настроения.
Затова на Буш ще му бъде много трудно да изтръска латиноамериканските габърчета от ботушите си. По-добре е да свиква с тях. Идат и избори в Уругвай...

Видяно: 728Мнения: 0

Известни личности
Великолепната четворка от Ложата “Лаутаро”
Видяно: 352   Мнения:0

Отиде си съвестта на Латинска Америка
Видяно: 0   Мнения:0

Култура
Ацтеките живеели в свой социализъм
Видяно: 3005   Мнения:0

Инките - римляните на Америка
Видяно: 1587   Мнения:0

Маите гонели врага си с музика
Видяно: 1058   Мнения:1

ПРЕВОДИ НА ХУДОЖЕСТВЕНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ ОТ ИСПАНСКИ СЛЕД 1991 г.
Видяно: 3263   Мнения:0

Бактерии рушат руини от паметници на маите в Мексико
Видяно: 736   Мнения:0

Град на 1300 години открит в перуанската джунгла
Видяно: 942   Мнения:0

Предколумбови руини на дъното на Титикака
Видяно: 713   Мнения:0

НЕРАЗГАДАНИТЕ ТАЙНИ НА СЪКРОВИЩАТА В ЛАТИНСКА АМЕРИКА
Видяно: 519   Мнения:0

ДРЕВНИТЕ ОЧЕРТАНИЯ НА НАСТОЯЩЕТО
Видяно: 138   Мнения:0

Контакти с България
Ще открием ли Елдорадо в Чили и Бразилия?
Видяно: 1024   Мнения:0

България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Видяно: 702   Мнения:0

В магическата реалност на Никола Инджов
Видяно: 653   Мнения:0

Латинска Америка в българските медии – какво липсва?
Видяно: 150   Мнения:0

Безплатна порция алтернативно кино от Испания и Латинска Америка в “Люмиер”
Видяно: 156   Мнения:0

Авторът на най-добрия превод на "Сто години самота" Румен Стоянов на 70 години - или 70 години НЕсамота
Видяно: 116   Мнения:0

Авторски анализи
Лявата вълна в Латинска Америка изненадва Буш в гръб
Видяно: 727   Мнения:0

Социалистическият интернационал ухажва Латинска Америка, но флиртът може да се окаже бурен
Видяно: 602   Мнения:0

Партизаните в Латинска Америка - стари хитове и нови митове
Видяно: 1864   Мнения:0

Южна Америка - континент на победилия социализъм
Видяно: 1016   Мнения:0

Латинска Америка копира модела на Европейския съюз
Видяно: 1020   Мнения:0

Трептежи на латиноамериканското махало
Видяно: 576   Мнения:0

ЛЯВА ВЪЛНА В ЛАТИНСКА АМЕРИКА
Видяно: 907   Мнения:0

Дуелът на двете Америки
Видяно: 578   Мнения:0

Латиноамериканската алтернатива
Видяно: 943   Мнения:0

Демокрация и лидери в Латинска Америка
Видяно: 7770   Мнения:0

Китай и Русия изкушени от Латинска Америка
Видяно: 283   Мнения:0

Латиноамерикански тайфуни с нежни имена
Видяно: 630   Мнения:0

Латинска Америка в търсене на собствени модели на обществено развитие
Видяно: 12288   Мнения:0

Латиноизненади за всички от сърце
Видяно: 98   Мнения:0

Другият възможен свят
Видяно: 18528   Мнения:0

Междуамериканска перестройка
Видяно: 0   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016

Солидарност с Барселона, отговорност пред хуманизма




Партньори и спонсори















17.10.2017 г.

Visitor: 1417303