Митологията "Буена Виста Соушъл Клъб" започна за света някъде през 1996 г., когато Рай Кудър издирва и събира група виртуози, свирили още преди кубинската революция, а в това време радващи се на спокойни старини с бутилка ром и хавански пури. Вим Вендерс ги обезсмърти в едноименния филм, а наградите "Грами" и триумфалните световни турнета не закъсняха. В България "Буена Виста" изгря през пролетта на 2000 г., когато документалната лента бе прожектирана пред претъпканата малка зала на НДК на един "София филм фест". Въпреки че нито филмът, нито саундтракът се появиха легално в масово разпространение, чувствената и енигматична музика от острова на Кастро завоюва армии от фенове у нас.
Четири години по-късно един-единствен член на "социалния клуб" бе достатъчен, за да напълни голямата зала. Билетите бяха буквално разграбени цяла седмица преди концерта. 77-годишният Ибрахим Ферер е сред малцината оцелели от проекта - през последните две лета се простихме с доайена Компай Сегундо и пианиста Рубен Гонзалес. В бял костюм с изряден ръб и недокоснат от годините глас кубинецът за пореден път доказа, че някои остаряват като цървули, а други - като катедрали. Ферер е същият онзи лауреат на "Грами" от 2004 г., който не сколаса да получи лично отличието си на церемонията, защото САЩ му отказаха виза по параграф, третиращ музиканта като заплаха за националната сигурност.
С 16-членната си формация той изнесе в НДК не просто концерт, а двучасово пътуване във времето. Когато слуша "Буена Виста" на живо, човек си представя непосилната лекота на битието във вид на бар от 30-те години, жени с бели рокли, дайкири и пианист с шапка борсалино (точно като този на сцената). Или плаж с топло море, сламени чадъри, мулатки и коктейли с черешка. Сигурно и други неща са си представяли 4-те хиляди души в зала 1, докато танцуваха с усмивки до ушите на "Dos Gardenias Para Ti" и "Candela". Дори ако броим факта, че поне половината от тях бяха там, защото е много "фешън" да слушаш "Буена Виста Соушъл Клъб" - полза има за всички. Защото кубинците не свирят просто музика - те излагат цялостна концепция за живота.
"Ако искаш дълго и щастливо да живееш на земята, не се щади за нищо", беше казал по един друг повод балканският гений Милорад Павич. Кубинецът Ибрахим Ферер, изглежда, знае това - макар отдавна да е преминал възрастта за пенсионни осигуровки, той се раздаваше на сцената повече от 2 часа. Пя и танцува и не личеше да има нито лумбаго, ни ишиас.
Че гвоздеят в програмата на тазгодишния "София мюзик джем" не беше джаз, не беше. Това беше рядък шанс за среща с безвъзвратно отиващата си история.
----
* Хубава гледка, хубав звук (исп.).