За Хосе Мария Аснар често казваха, че смята своята страна за пъпа на Европа. С вечно опаката позиция на преговорите по финансовите въпроси, с безграничната вярност към САЩ и накрая с блокирането на конституцията на Европейския съюз, испанският премиер ядосваше мнозина от европейските си колеги. Той обаче не се смущаваше от това, възприемаше го като доказателство за това, че всичко зависи от Испания. По ирония на историята, той се оказа прав точно в момента на поражението си. Защото откакто консерваторите на Аснар загубиха на парламентарните избори в неделя всичко в Европа изведнаж се завърта около Испания.
Към бъдещото правителство в Мадрид се отправят съдбовни очаквания, преди още да е съставено и да е поело функциите си. На испанските социалисти се разчита да разплетат едва ли не всички възли, в които се заплетоха европейските дела през последните месеци - спорът за европейската конституция, напреженията между големите и средните партньори и още незаличения разрив от ираксия конфликт. Такива очаквания към правителството на една страна са малко пресилени. Но както в спорта, в политиката понякога психологическата страна на нещата се оказва по-важна от фактическата.
Така би могло да се окаже най-вече в спора за конституцията. Докато партията на Аснар изглеждаше сигурният победител на изборите, едва ли някой в Брюксел или в другите европейски столици би се обзаложил, че спорът ще се разреши бързо. По въпроса за двойното мнозинство при вземането на решенията Мадрид се беше окопал и отхвърляше всякакъв компромис. Сега испанските социалисти дават да се разбере, че съвсем нямат намерение да бранят до смърт - като се беше изразил един поляк - договора от Ница, даващ несъразмерна тeжест на Испания и Полша при вземането на решения. Варшава се страхува да не остане в изолация и дискусията по въпроса вече отново тръгва. До лятото Европа може да има конституция.
По-сложно е с Ирак. Изтеглянето на испанския военен контингент, което е необратимо, тъй като е обещано от социалистите в предизборната кампания, не решава нито един от проблемите в Ирак. И в този случай наред с американците и британците, отново поляците са тези, които ще бъдат напуснати от един съюзник. Тъй като обаче европейците не могат и не искат да оставят Ирак на произвола на съдбата, повикът за една действително международна сила ще расте. Отидат ли си испанците, НАТО ще трябва да дойде по-скоро, а с него германците, французите и други, които не искаха тази война.