Където и да си в Мадрид – в метрото, на спирката, на улицата, навсякъде най-неочаквано, а с времето най-естествено, те застига българска реч. Българите не само масово са се преселили в Мадрид, но са го и усвоили по неподражаем начин.

Църквата – място за молитва, срещи и обучение

Едно от първите неща, които научава един новодошъл в Мадрид българин е, че всяка неделя сутрин сънародниците му се срещат в гръцката ортодоксална църква. Да чуят службата, да запалят свещ и да разменят някоя приказка. Някой ще извади български вестник, друг раздава брошури на български стоматологичен център, трети е дошъл с надежда да получи информация за работа.
Там се запознавам с Даниела, 29г., която ме отвежда към заведенията, където се събирали българите. Масите на няколко съседни кафенета са препълнени със сънародници. И човек загубва усещането, че е в чуждо пространство.

Все едно, че си седиш в София, Казанлък или Стара Загора

на бира и безметежен лаф. Само дето бирата не е българска.
Даниела дошла в Мадрид преди две години, следвайки съпруга си, който работел по строежите. В България получавала по 80 лв. на месец в шивашки цех. Сега прекарва нощите при старец, за когото се грижи за 570 евро на месец.
“Водим много нормален живот тук. Всичко можем да си позволим”, казва тя.
За българската общност обаче не се изказва добре. “Много лоши неща съм видяла от българи, много коварство.” Типично било за българите тук да “продават” работа или с други думи да искат заплащане, когато ти дадат информация за налично работно място. После или половината, или цялата ти първа заплата отива за “благодетеля”.
Подобни думи по-късно ще чуя и от друга българка, живееща тук. Миглена Лилова (46г.) пристига в Мадрид преди четири години при брат си, който е тук от четиринадесет. “Родителите ни починаха, не съм омъжена и той реши, че трябва да сме заедно и да си помагаме”, обяснява тя. Миглена е от малкото, чийто избор не е продиктуван от икономически причини.

В София имала зъболекарски кабинет,

дългогодишно разработен и с многобройна клиентела. Пратила си дипломата в Мадрид чрез Испанското посолство в София и чак като разбрала, че ще има само два изпита, за да й я признаят, решила да дойде и да опита.
В началото не знаела испански. Учила го вкъщи няколко месеца, после се явила на изпит в Escuela Oficial, езиково училище в Мадрид. Издържала изпита и започнала да ходи на курс всяка сутрин. Същевременно работела нелегално като стоматолог в една клиника, в четвъртък заминавала за друга клиника в Барселона и се прибирала обратно в неделя. През малкото останало време чистела къща.
“Още на осмия месец се явих да видя как протича изпитът, да свикна с обстановката и на третия път го взех”, разказва Миглена.
Преди една година с брат й пренесли цялата клиника от София с един пикап. Сега й остава да подпише договор за офис и да отвори собствена клиниката.
Междувременно упражнява професията си при един испанец. Вече е на договор, със социални осигуровки и всичко останало, както си му е редът.
“Но ако не бях взела изпитите, нямаше да остана”, отсича Миглена.

Трудно е да се докажеш като специалист в Испания,

според нея. Едно било отношението към испанците, друго – към чужденците. При нея ходели предимно българи, защото имали доверие в българското зъболечение. Същата логика работела и при испанците.
И Миглена се е сблъскала с феномена: пази се от своите. “Българите не се поддържат. Най-лошите неща са ми се случили от българи. Не мога да сложа под един знаменател всички, разбира се. Но аз съм половин арменка и знам как се поддържа арменската нация, дори тук. Щом видяха фамилията ми в листовките пред църквата, трима арменци ме чакаха после да говорят с мен, само защото съм им сънародничка. Докато при българите го няма това. Особена нация – много завист, много злоба”, казва тя.
Трудностите в чужбина били на всеки ъгъл. Никога не можеш да водиш един нормален живот. Просто това е друга система, на която много трудно ще привикнат голяма част от българите, убедена е Миглена.
Тя не членува в нито една от двете български асоциации в Мадрид, до сега не й било останало време от ангажименти и проблеми да се свърже с тях.
Освен религиозно усамотение и социални контакти, църквата предлага и образование. В нея се провежда начално неделно българско училище. В училището децата по няколко часа учат родинознание, литература и български език, за да не забравят корените си.

Aсоциациите, вестникът, радиото...

В Мадрид има асоциация на българите. Дори две – “АИБ Балкан” и “Тангра”. На фолклорния фестивал в Леганес, един от отдалечените квартали на Мадрид, двете се представят с различни щандове. И не общуват помежду си. Първо била само “АИБ Балкан”, но после от нея се отделили основателите на другата. А заедно с тях си отишли и танцьорите от състава по народни танци. С първата останали само музикантите, певците и една-две танцьорки.
“Предпочитахме да наблегнем повече на културната дейност, докато “Балкан” се концентрира върху защита на интересите на българите тук”, обясняват решението си от “Тангра”.

Има и български вестник - “Нова дума”,

създаден от хора, които не са професионалисти и не са получили никаква помощ за тази инициатива. Постепенно ентусиастите получават финансиране от частни фирми, както и чрез реклама. От малката редакция, помещаваща се в апартамент в квартал в покрайнините на Мадрид, тръгва надежда и знак за самоидентичност за българите в цяла Испания. “Ако имаше стока, която да е свръхценена в Испания, то това бяха българските вестници. Първото нещо, което се питаше, бе: имаш ли вестници?”, казва Тихомир Николов, един от най-активните членове на асоциация “АИБ Балкан”.
Тихомир, който е малко над тридесетте, пристига в Мадрид преди 13г. заедно с майка си. Тя идва с испанска виза, а той с френска. Сега е студент трети курс право.
Освен вестник, българите тук имат радиопредаване, което се излъчва в неделя по обед. Станцията се казва Pueblo Nuevo или "Нов народ". Посветена е на имигрантите в Мадрид. Всяка неделя за час и половина от нея се разпространява българската култура. Предаването получава също материали от радио “България” на БНР и по този начин успява да реализира реклама на родината.
Може ли да се каже за българите в чужбина, че е по-добре да стоят настрана един от друг? “Да. Това е национална черта, която за щастие не е валидна за всички ни. Разликата в статута и социалното ниво на хората е много голяма“, казва Тихомир.
“Българинът никога не те допуска да бъдеш по-нагоре от него и щом види нещо подобно, гледа да те свали. Бил съм свидетел на многобройни случаи – да се говори зад гърба, да се отиде при работодател и да се говори срещу работника, който е сънародник”, продължава той.
Все пак нещо започва да обединява българите тук.

“Атентатите. Нещо се пречупи,

нещата започнаха да се променят. Също и смъртната присъда, издадена на нашите сънароднички в Либия. Болката започна да ни сплотява, националният гняв започна да се проявява, аз лично и много други като мен не можем да приемем, че някой някъде може да осъжда наши сънародници, просто защото са му такива политическите убеждения.”
Тихомир с горчивина споделя, че имиджът на българите в Испания е много лош и гледат на нас като на крадци и джебчии. “Това е петно на името на българите, което трябва да бъде изтрито с помощта на медиите”, категоричен е той.

Още нашенски реалии

Две градчета, превърнати в квартали на Мадрид - Хетафе и Алакала де Енарес, вече са “побългарени” и дори териториално разпределени между нашенците.
В Хетафе живеят българи от Шумен, което става ясно още от крайпътен знак преди градчето. На него с флумастер с големи букви е изписано “ШУМЕН”.
В Алкала де Енарес, известен с това, че е родното място на Сервантес и добил неотдавна и друга трагична слава - като отправна точка на двата влака, станали лобно място на над 200 души в атентатите от 11 март, са се заселили граждани на Плевен и други български градове.
В българската кръчма там ти сервират ракия, шопска салата и

повдигат духа ти с родна чалга.

В един от централните квартали на Мадрид се намира българският бар “Тракия” – средище за българи. Барманът, Ники, е от Пловдив. Това обяснява картините от стария град по стените.
За носталгичните по родните кисело мляко, сирене, банички, "Каменица" е отворил врати български магазин. Той е малък, но носи аромати и вкусове от дома.
Има към 50,000 български емигранти в Испания, но истинската бройка е с поне 20-30,000 души повече, според Тихомир.
Българите, избрали Мадрид, казват, че България им липсва, но не се оплакват от живота си. Може би южняшкият манталитет на испанците спомага за бързата им адаптация. За испанците казват, че са “добри, близки до нас”. Но и че “много лъжат”. “Ако ти кажат добър ден, се обърни да видиш дали не е изгряла луната”, разправят. Казват и нещо друго: че Испания не е страна, в която да дойдеш, за да припечелиш пари и да се върнеш. Не се печели много, но се живее добре.