Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
Чили


Официално име: Република Чили /Republica de Chile
Столица: Cантяго
Административно-териториално деление: 12 региони и отделен столичен окръг.
Територия: 756 950 км2.
Гранична линия с Аржентина: 5150 км, с Боливия- 861 км, с Перу - 160 км.
Дължина на бреговата линия: 6435 км.
Население: 14 161 200 души
Етнически състав: европейци и метиси 95%, индианци 3%, други националности 2%
Средна продължителност на живота: 72 г. при мъжете, 78 г. при жените
Език: испански
Религия: 89% католици, 11% протестанти, незначително еврейско население.
Провъзгласяване на независимостта: 18.09.1810 г.
Конституция; приета на 11.09.1980 г., влиза в действие от 11.03.1981 г., изменена на 30.06.1989 г.
Национален празник: 18 септември, Ден на независимостта.
Изпълнителна власт: президент, правителство
Законодателна власт: двукамарен Национален конгрес със Сенат и палата на депутатите
Избирателно право: всеобщо и задължително от 18 г.
Грамотност: 93% от населението на 15 г. умеят да четат и да пишат
Климат: умерен; пустинен на север; прохладен на юг
Ландшафт: ниски крайбрежни планини; плодородна централна долина; високи Анди на изток.
Природни ресурси: мед, дървесина, железна руда, селитра, скъпоценни метали, молибден
Използаеми земи: земя за оран 7%, ливади и пасища 16%, гори 21%, друга земя 56%
Екология: Чили е земетръсна зона, има активна вулканична дейност, цунами. Пустинята Атакама е най-сухата в света.
Трудоспособно население: 4 728 000 души; от тях в сферата на услугите са заети 38.3% (включително държавните служители - 12%); в промишлеността и търговията - 33.8%; в селското стопанство, горското дело, риболовството - 19.2%; в минната промишленост - 2.3%; строителството - 6.4%
Безработица: 6%
Дял на продукти в износа: 50% мед, 7% други метали и полезни изкопаеми, 6,5% изделя от дърво, 9% риба и рибни продукти, 5% плодове.
Главни потребители на чилийския износ: ЕС 36%, САЩ 18%, Япония 14%, Бразилия 6%.
Внос: нефт, пшеница, капитално оборудване, резервни части, суровини
Главни вносители: ЕС 20%, САЩ 20%, Япония 11%, Бразилия 10%.
Отрасли в промишлеността: добив на мед и други полезни изкопаеми, хранително-вкусова промишленост, обработка на риба, металургична, дървообработваща, производство на транспортно оборудване и цимент, текстилна.
Селско стопанство: делът му в брутния национален продукт е 7% (включително риболовството и лесовъдството). Страната задоволява основните си потребности от храни. Отглеждат се пшеница, зърно, грозде, бобови, захарно цвекло, картофи, плодове.
Валута: чилийско песо
Инфраструктура: жп линии с обща продължителност 7766 км; шосета с обща продължителност 79 025 км, от тях 9913 км с твърда настилка
Пристанища: Антофагаста, Икике, Пуерто-Монт, Валпараисо, Сан-Антонио, Арика.
Търговски флот: 33 съда

ИСТОРИЯ
До идването на испанците територията на днешно Чили се населява от многобройни индиански племена. В северните райони живеят атакаменьо, дигити, аймара, уру. В централната част - пикунче, мапуче, уилче, пеуенче, наричани общо мапуче или араукани. В южната зона - чонос, она, ягани, алакалуфи, теуелче.
Средата на 15 век - индианците от северната и централната част са покорени от инките. Мнозинството от голямата група мапуче успява да запази независимостта си, обособявайки се в южните райони. В началото на 16 в. индианците на днешната територия на Чили са около 1 милион.
1535 г. - нахлуват испански конкистадори начело с Диего де Алмагро.
1544 г. - под испанска власт преминава северната част на Централно Чили, която е включена във вицекралство Перу като губернаторствно. Основани са градовете Валпараисо (главно пристанище на Тихия океан), Сантяго, Ла Серена, Консепсион.
1536-1882 г. - непрестанни войни на Испания с индианците мапуче (араукани), станали известни като "Ахилите на Америка" заради своята войнственост и непокорство. Има данни, че в тези войни Испания е загубила повече войници, отколкото във всички други битки в Америка. В началото на 19-и век индианското население наброява около 125-150 хиляди души. Някои народности - като она и алакалуфи - са напълно изтребени.
18 септември 1810 г. - избухва антиколониално въстание срещу испанската власт. В Сантяго е провъзгласена независимостта на Чили, поради което датата 18 септември и до днес е национален празник.
1813 г. - испанската армия потушава въстанието.
1814 г. - колониалният режим е възстановен.
1817 г. - от аржентинска територия навлиза освободителната армия начело с Хосе де Сан Мартин, основно ядро в която са чилийските части под командването на Бернардо О'Хигинс, смятан за "баща" на съвременната чилийска нация.
1817-1818 г. - испанците окончателно са разгромени. на 1 януари 1818 г. О'Хигинс, обявен за върховен водач, подписва Декларация на независимостта на Чили.
1823 г. - отменено е робството на негрите. О'Хигинс, обвинен в диктаторски действия, е принуден да подаде оставка и да емигрира в Перу.
1826 г. - испанците са прогонени от последния чилийски град, който още държат - Чилян.
В края на 20-те и началото на 30-те години на 19 век в Чили се развихрят сблъсъци между местните либерали и консерватори.
1836-1839 г. - Чили води война срещу сключилите античилийски съюз Боливи и Перу. Чили побеждава.
1864-1866 г. - първа Тихоокеанска война. Чили воюва заедно с Перу, Еквадор и Боливия срещу Испания, която се опитва да си върне влиянието в района. Младите латиноамерикански републики побеждават.
1879-1884 г. - втора Тихоокеанска война. В нея Чили воюва със съюзилите се Перу и Боливия и побеждава. В резултата на войната Чили отнема от Боливия богатата на селитра пустиня Атакама, както и боливийския излаз на Тихия океан - пристанището Антофагаста. Бившият перуански район около Тарапака също преминава към Чили. Смята се, че зад войната стоят интересите на тогавашни британски компании, привлечени от селитрените находища в Атакама. Британските инвестиции водят до бързо развитие на чилийската минна промишленост, но засилват и зависимостта на страната от външни интереси. Процесът се задълбочава с разработването и на богатите находище от мед.
1885 г. - след победата над Перу и Боливия Чили обръща войските си на юг, за да разбие най-после отбраната на мапуче (араукани), които запазват в южните райони свое независимо формирование. Започва активно заселване на емигранти от Европа.
1886-1891 г. - управление на либерала Хосе Мануел де Балмаседа, който залага на независимия курс на Чили. Това притеснява Великобритания и Германия да не би да загубят позициите си в чилийската икономика и те подкрепят опозицията срещу Балмаседа. Започва гражданска война, силите на правителството са разбити, Балмаседа се самоубива.
1906-1910 г. - период на политическа нестабилност. Сменят се 10 правителства. Засилва се стачното движение. Миньорски бунт в Икике е потушен жестоко от властите.
1912 г. - Луис Емилио Рекабарен основава Социалистическата работническа партия, от която 10 г. по-късно произлиза и Чилийската комунистическа партия.
1914-1918 г. - в Първата световна война чили обявява неутралитет, но корабите на Великобритания и Германия влизат в чилийски пристанище и водят боеве в териториалните води на Чили. До края на войната като нов главен партньор на Чили се оформят САЩ.
1925 г. - приема се нова конституция, която провъзгласява основните граждански свободи и отделя църквата от държавата.
1927 г. - установена е диктатурата на полк. Карлос Ибаниес дел Кампо.
1931 г. - масови народни протести, предизвикани от предаването на селитрените мини на американски компании, събарят диктатурата.
1932 г. - леворадикалният полковник Мармадуке Грове извършва преврат и обявява "социалистическа република", която успява да просъществува само 12 дни. Ликвидира я друг преврат, който довежда на власт диктатурата на Карлос Давила. Под нейното управление се заражда фашистко движение.
1938 г. - на президентските избори побеждава кандидатът на Народния фронт (съюз от социалисти, комунисти, радикали и демократи) Педро Агире Серда. При управлението му се осъществяват важни реформи в образованието и социалната сфера.
По време на Втората световна война Чили обявява неутралитет.
1943 г. - скъсани са отношенията с Германия, Италия и Япония.
1944 г. - установени са дипломатически отношения със СССР.
1945 г. - Чили обявява война на Германия и Япония, но в бойни действия не участва.
1946 г. - създаденият Демократичен алианс от социалисти, комунисти и радикали подкрепя президентската кандидатура на радикала Габриел Гонсалес Видела. Той побеждава и сформира ляво правителство.
1947 г. - Гонсалес Видела променя курса под влияние на Студената война и обявява ЧКП извън закона. Къса дипломатическите отношения със СССР.
1951 г. - левите партии продължават политиката си на единство със създаването на Фронта на народа, преобразуван през 1955 г. в Национален фронт на народа, а през 1956 г. - във Фронт на народното действие.
1958-1964 г. - управление на президента консерватор Хорхе Алесандри.
1964-1970 г. - управление на президента християндемократ Едуардо Фрей, който възстановява дипломатическите отношения със СССР и започва аграрна реформа.
4 септември 1970 г. - избори за президент, спечелени от кандидата на новата лява коалиция Народно единство социалиста Салвадор Алиенде. В коалицията влизат социалисти, комунисти, социалдемократи, радикали, Движението за единно народно действие (МАПУ) и Независимото народно движение (АПИ). За първи път в световната история социалист става държавен глава с избори. С първия си декрет Алиенде, който е педиатър по образование, разпорежда безплатното раздаване на половин литър мляко дневно на всяко дете.
22 октомври 1970 г. - опит за провокиране на военен метеж чрез убийството на главнокомандващия въоръжените сили ген. Рене Шнайдер, прокламирал лоялност към новите леви власти.
1971 г. - правителството на Народното единство национализира медта, главното природно богатство на Чили и дотогавашно притежание на американски компании. Национализирана е също телефонно-телеграфната мрежа - собственост на ITT. Обнародвани по-късно свидетелства доказват, че през този период се активизарат операциите на тайните служби на САЩ за сваляне на правителството на Алиенде. Търсят се контакти с опозицията в лицето главно на Християндемократическата партия, както и с представители на местния едър бизнес.
1972 г. - организирана е стачка на собствениците на камиони, която парализира доставките в цялата страна и удря тежко по икономиката. Задълбочават се вътрешните разногласия сред партиите в Народното единство. Опозицията, която има мнозинство в парламента, саботира действията на правителството. Напрежението се нагнетява от двата полюса с действията на ултрадясната групировка "Патрия и либертад" и на ултралявата МИР. Алиенде е принуден да управлява с декрети.
Март 1973 г. - на парламентарните избори Народното единство въпреки всички създавани затруднения печели 43,39%. Смята се, че след вота подкрепяната от Вашингтон опозиция окончателно се преориентира към организирането на военен преврат, тъй като изгубва надеждата да измести Алиенде от властта по парламентарен път.
29 юни 1973 г. - организиран е военен метеж, известен като "Ел Танкасо", в който се включва танков батальон. Останалите военни части не го подкрепят и бунтът е неутрализиран.
26 юли 1973 г. - нова стачка на собствениците на камиони. В началото на август към тях се присъединяват и лекарите, търговците и др.
11 септември 1973 г. - извършен е военен преврат, оглавен от хунта в състав: главнокомандващ сухопътните сили ген. Аугусто Пиночет, командващ ВВС ген. Густаво Лей, командващ ВМС адм. Хосе Торибио Мерино, командващ корпуса на карабинерите ген. Сесар Мендоса. На Алиенде е даден ултиматум да подаде оставка и да напусне страната. Той отказва и произнася прочувствено обръщение към чилийците, че няма да отстъпи от дълга си. Хунтата бомбардира президентския дворец "Ла Монеда" и го превзема. При щурма Алиенде, останал само с личната си охрана, оказва съпротива, стреляйки с подарения му от кубинския лидер Фидел Кастро автомат, и е убит.
1973-1974 г. - хунтата, оглавена от ген. Пиночет, започва брутални репресии срещу противниците си. Още в първите часове на преврата се извършват масови арести на привърженици и активисти на Народното единство. Арестантите се дислоцират във военните казарми и в двата големи стадиона на Сантяго - Националния (открит) и "Чили" (закрит). Задържаните са подложени на изтезания. Извършват се масови разстрели, като труповете се заравят в общи гробове без отличия. Така хиляди чилийци "изчезват безследно". Сред жертвите е и известният певец комунист Виктор Хара, застрелян на стадион "Чили". По-късно затворниците се прехвърлят в концлагери и затвори. Най-високопоставените, сред които са лидерът на комунистите Луис Корвалан, бившите министри Клодомиро Алмейда и Хосе Тоа и др. са пратени на остров Досон край Огнена земя. Концлагерът Чакабуко в пустинята Атакама е най-големият. Репресиите предизвикват масова емиграция - над един милион чилийци напускат страната. Терорът е осъден от Общото събрание на ООН.
1974 г. - при атентат в Буенос Айрес е убит бившият министър на вътрешните работи от правителството на Алиенде ген. Карлос Пратс, когото Пиночет подозира в амбиция да преобърне нещата в Чили като повлияе на останалите му верни военни. С убийството на Пратс започва осъществяването на т.нар. "План Кондор" за ликвидиране на емигрирали видни противници на хунтата в чужбина.
1975 г. - при атентат в Рим като по чудо оцелява Бернардо Лейтон, виден деец на ХДП, обявил се против Пиночет.
1976 г. - при атентат във Вашингтон е убит Орландо Летелиер, бивш външен министър на Чили с голямо влияние в САЩ, поставил си за цел издействането на тотална международна изолация на хунтата. Следствието доказва, че убийството е поръчано от Сантяго в рамките на "План Кондор".
1975-1978 г. - икономически реформи в Чили по рецепти на "чикагската школа" на Милтън Фридман, лансирали т.нар. "чилийско икономическо чудо", при което режимът на Пиночет гарантира строг контрол и липса на всякакви синдикални протести срещу прилаганите решения. Самият Фридман твърди следното: "Нищо хубаво за политическия режим на Пиночет не мога да кажа. Това бяха ужасни години. Истинското чилийско чудо беше не в икономическите успехи на страната, а в това, че хунтата тръгна срещу собствените си принципи и подкрепи пазарните преобразования".
1978-1981 г. - след първия срив в резултат на "шоковата терапия" започва икономически растеж от 6,6% годишно. Приток на чуждестранни инвестиции, привлечени от липсата на протести и сътресения, гарантирани от твърдата ръка на режима.
1980 г. - без никакви демократични гаранции е организиран плебисцит, който утвърждава изработената под диктовката на Пиночет конституция, гарантираща му още 10 г. власт и неприкосновеност след това.
1982 г. - ударилата цялата световна икономика криза води до скок в безработицата до 34,6%.
1983 г. - първи "ден на националния протест". За първи път след преврата избухват големи демонстрации.
1984 г. - Чили е на ръба на войната с Аржентина заради няколко малки островчета в протока Бийгъл. личната намеса на папата предотвратява конфликта.
Средата на 80-те години - засилва се брожението сред набралите мощ местни икономически групировки и смесени компании срещу вече пречещия на размаха им режим на Пиночет. Започва търсенето на контакти с партии като ХДП за възстановяване на демократичните институции. Компартията, ръководена от тайно завърналия се от емиграция Луис Корвалан, взима курс към въоръжена борба и с това се оказва изолирана от останалата опозиция.
1988 г. - под натиска на умерената опозиция се провежда плебисцит, който да реши дали да остане или да се махне военният режим. 54,7 % казват "не" на Пиночет.
1989 г. - провеждат се първите президентски избори след преврата. Печели Патрисио Айлуин, християндемократ, лидер на Обединението за демокрация - блок от християндемократи, социалисти, радикали и др.
1994 г. - втори демократични избори, спечелени от Едуардо Фрей, християндемократ.
1998 г. - пристигналият на частно посещение във Великобритания Аугусто Пиночет, който вече е само почетен сенатор в Чили, е арестуван от британските власти по искане на испанския съдия Балтасар Гарсон. Обвинението е "престъпления срещу човечеството". След дълго разглеждане на случая британските съдебни власти постановяват, че Пиночет страда от старческа деменция и не могже да носи съдебна отговорност, след което той е освободен и се връща в Чили.
2000 г. - трети демократични избори, спечелени от социалиста Рикардо Лагос. В опозиция е съперникът му от вота Хоакин Лавин, лидер на десния Съюз за Чили. Лявата опозиция е представена от компартията, Хуманната партия, няколко екологични и индиански движения. След идването на Лагос на власт на площада пред президентския дворец "Ла Монеда" е издигнат паметник на Салвадор Алиенде. Чилийският съдия Хуан Гусман Тапиа стартира процедура за отнемане на сенаторския имунитет на Пиночет и за изправянето му пред съда заради екзекутирани, изтезавани и "безследно изчезнали" противници на режима му по време на неговото управление.

Видяно: 2697Мнения: 0

Общи данни
Чили
Видяно: 2696   Мнения:0

Известни личности
Известни личности
Видяно: 2849   Мнения:0

Сто години от рождението на Пабло Неруда
Видяно: 1656   Мнения:0

Луис Корвалан пише книга за демокрацията
Видяно: 555   Мнения:0

Любовта на Виктор Хара
Видяно: 211   Мнения:0

Изправи се, Виктор Хара!
Видяно: 208   Мнения:0

Българо-чилийски мотиви за Виолета и Виктор
Видяно: 303   Мнения:0

Духът на Неруда още зарежда Исла Негра с магии и любов
Видяно: 1068   Мнения:0

Убиецът на Виктор Хара е руснак
Видяно: 1704   Мнения:1

В корабовлака на Неруда
Видяно: 238   Мнения:0

Татко Лучо отиде при сина си
Видяно: 257   Мнения:0

Корвалан си отиде с България в сърцето
Видяно: 252   Мнения:0

Сърцето на Корвалан
Видяно: 211   Мнения:0

Чилийският Берлускони
Видяно: 219   Мнения:0

Неудобният Алиенде
Видяно: 256   Мнения:0

Чилийският казак
Видяно: 249   Мнения:0

Матилде, музата на Неруда
Видяно: 410   Мнения:0

Отровен ли е бил Пабло Неруда
Видяно: 101   Мнения:0

Две жени начело на Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Капитанът на чилийските бури
Видяно: 0   Мнения:0

Корабът на Неруда
Видяно: 0   Мнения:0

Дъщери на генерали в битка за Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Култура
Антонио Скармета получи литературната награда "Планета"
Видяно: 886   Мнения:0

Исабел Алиенде тръгва на български
Видяно: 741   Мнения:0

Чили ще се състезава за "Оскар" и "Гоя" с филма "Мачука"
Видяно: 742   Мнения:0

Записки от един медиен конгрес в Чили
Видяно: 211   Мнения:0

Чили си спомня за Салвадор Алиенде с филм 41 години по-късно
Видяно: 0   Мнения:0

От Пабло Неруда до Димитър Димов
Видяно: 0   Мнения:0

Контакти с България
Мануел Инохоса: Не ви трябва Пиночет, а развитие на демократичните институции
Видяно: 739   Мнения:0

Спомен за приятелите, които разпиляхме
Видяно: 4405   Мнения:1

Честват един век на Пабло Неруда в СУ
Видяно: 650   Мнения:0

Ще открием ли Елдорадо в Чили и Бразилия?
Видяно: 592   Мнения:1

Първанов предлага на Чили смесени предприятия
Видяно: 632   Мнения:0

Чилийци, живяли в България, плакаха пред Първанов
Видяно: 1039   Мнения:0

България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Видяно: 545   Мнения:0

Българското Чили
Видяно: 2136   Мнения:0

Чилийска фиеста, български прочит
Видяно: 331   Мнения:0

Българо-чилийски мотиви за Виолета и Виктор
Видяно: 215   Мнения:0

Експлозивни струни - от Чили до България
Видяно: 330   Мнения:0

Велислава Дърева просълзи посланика на Чили
Видяно: 358   Мнения:0

Пилот ветеран на 94 г.е доайен на българите в Чили
Видяно: 303   Мнения:0

Чилийски открития
Видяно: 235   Мнения:0

България ще има почетен консул в Чили
Видяно: 714   Мнения:0

Чили чества 24 май с книги от Антарктида
Видяно: 636   Мнения:0

Български режисьор трупа слава в Чили
Видяно: 1263   Мнения:0

БЪЛГАРИТЕ - ПОЧТИ КАТО ЧИЛИЙЦИТЕ
Видяно: 700   Мнения:0

България завинаги е в сърцето на Луис Корвалан
Видяно: 246   Мнения:0

Българо-чилийски връзки и българско посолство в Чили - към декември 2008 г.
Видяно: 417   Мнения:0

Един чилиец разказва за... Макондо (Народна република)
Видяно: 243   Мнения:0

Близкото Чили
Видяно: 277   Мнения:0

НИКОЛА ВАПЦАРОВ И ВИКТОР ХАРА – БРАТЯ НА ВСИЧКИ “ПОЕТИ БЕЗ ГРАНИЦИ”
Видяно: 291   Мнения:0

Безпокойни песни
Видяно: 269   Мнения:0

Чили
Видяно: 257   Мнения:0

Посолството на България в Чили отбелязва националния ни празник с изложба на трима млади български творци
Видяно: 359   Мнения:0

Книгите на Юлия Кръстева - на чилийските барикади
Видяно: 256   Мнения:0

Българско ехо от чилийския 11 септември
Видяно: 0   Мнения:0

Чилийски уроци за българското образование
Видяно: 0   Мнения:0

Всички обичаха имигрантите от Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Чили и България – вазимовръзки и дифузии
Видяно: 0   Мнения:0

Забележителности
Янки и холандци копаят за съкровището на Френсис Дрейк край Чили
Видяно: 1163   Мнения:1

Атакама е Елдорадо за астрономите
Видяно: 688   Мнения:0

ПУСТИНЯТА АТАКАМА - изумителни съкровища в най-сухия край на света
Видяно: 2270   Мнения:1

ВЕЛИКДЕНСКИЯТ ОСТРОВ - загадъчен археологически музей на открито
Видяно: 692   Мнения:0

На края на света
Видяно: 249   Мнения:0

Пробождането на Андите
Видяно: 211   Мнения:0

Сървайвър по чилийски
Видяно: 239   Мнения:0

Гневът на вулканите
Видяно: 210   Мнения:0

Супертелескоп се взира от Чили във Вселената
Видяно: 236   Мнения:0

Чили в сметки
Видяно: 238   Мнения:0

Чили - луда география и уникална храна
Видяно: 118   Мнения:0

Авторски анализи
Луис Корвалан още вярва в социализма
Видяно: 1602   Мнения:1

Господството на САЩ бе осигурено от Горбачов
Видяно: 814   Мнения:0

Дванадесетгодишно чилийче тормози политици
Видяно: 652   Мнения:0

Миналото мълчи зад всеки ъгъл в Сантяго
Видяно: 819   Мнения:0

Луис Корвалан пише книга за демокрацията
Видяно: 661   Мнения:0

България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Видяно: 585   Мнения:0

Духът на Неруда още зарежда Исла Негра с магии и любов
Видяно: 580   Мнения:0

Убиецът на Виктор Хара е руснак
Видяно: 920   Мнения:0

Латино в яркочервено и бледорозово
Видяно: 512   Мнения:0

Промяна по чилийски: страдалка, руса, жена
Видяно: 598   Мнения:0

Революцията на пингвините
Видяно: 570   Мнения:0

Трепети под Южния кръст
Видяно: 543   Мнения:0

БАЧЕЛЕТ, ЖЕНАТА ПРЕЗИДЕНТ
Видяно: 660   Мнения:0

ЧИЛИ СЛЕД ПИНОЧЕТ
Видяно: 1260   Мнения:0

Светлини и сенки от Къщата на духовете
Видяно: 504   Мнения:0

България завинаги е в сърцето на Луис Корвалан
Видяно: 8751   Мнения:0

Чили започва отначало
Видяно: 201   Мнения:0

Махалото на Фуко – от Украйна до Чили
Видяно: 180   Мнения:0

Трус и за “чилийския модел”
Видяно: 199   Мнения:0

Татко Лучо отиде при сина си
Видяно: 219   Мнения:0

В краката на Магелан
Видяно: 188   Мнения:0

Пасионариите на Чили
Видяно: 196   Мнения:0

Чилийски трусове
Видяно: 6635   Мнения:0

Следата на Алиенде
Видяно: 0   Мнения:0

Четиридесет години по-късно Чили се връща на пътя на Алиенде
Видяно: 0   Мнения:0

Подаръкът на Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Лявото и дясното ехо от Чили 40 години по-късно
Видяно: 0   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016

Солидарност с Барселона, отговорност пред хуманизма




Партньори и спонсори















17.10.2017 г.

Visitor: 1417374