Фелипе Лаутаро /Felipe Lautaro (1535-1557) - вожд на индианското племе араукани, наричани също мапуче, бил е пленник при испанците и е работел като коняр на конкистадора Педро де Валдивия, усвоява от испанците военната тактика, бяга при арауканите през 1553 г. и заедно с Кауполикан оглавява борбата с испанците. Загива в битка край р. Матакито.

Кауполикан /Caupolican (?-1558) - военен вожд на индианското племе араукани, наричани също мапуче, които се обединяват под ръководството на Кауполикан през 1552 г. в съюз за борба с испанските конкистадори. През януари 1554 г. Кауполикан и Лаутаро заедно разгромяват испанската армия начело с Педро де Валдивия. В битката край Каниете Кауполикан е пленен от испанците и екзекутиран чрез разкъсване на четири с четири коня.

Педро де Валдивия /Pedro de Valdivia (1500-1554) - испански конкистадор, участник в походите на Франсиско Писаро в Перу (1532-1536) и на Диего де Алмагро в Чили (1835-1837), основател на Сантяго (1541), Ла Серена (1544), Консепсион (1550), Империал (1551), Валдивия (1552), убит според легендата лично от водача на въстаналите араукани Лаутаро, който направил от черепа му чаша.

Бернардо О'Хигинс /Bernardo O'Higgins (1778-1842) - национален герой на Чили, водач на войната за независимост. Син е на генерал-капитана на Чили и вицекрал на Перу А. О'Хигинс. През 1813-1814 г. става главнокомандващ на освободителните войски. Заедно с Хосе де Сан Мартин организира т.нар. Андска армия, която разбива испанците край Чакабуко (1817). Върховен управител на Чили от 1817 до 1823 г. На 1 януари 1818 г. подписва Декларацията за независимост. В края на управлението си е обвиняван в диктаторски методи, принуден е да подаде оставка и да емигрира в Перу,където и умира.

Мануел Родригес /Manuel Rodriguez (1785-1818) - изявен участник във войната за независимост, прочут с удивителната си храброст, с експанзивния си характер и с легендарните си приключения, създал военния ескадрон "Хусари на смъртта", пленен от происпански сили и застрелян "при опит за бягство". Смятан е за "първия партизанин" в Чили и затова неговото име се взима от крайнолявата групировка "Мануел Родригес", която участва във въоръжени акции срещу диктатурата на Пиночет през 80-те години.

Хосе Мануел де Балмаседа /Jose Manuel de Balmaceda (1840-1891) - президент на Чили (1886-1891), опитал се да неутрализира влиянието на чуждите компании и провъзгласил принципа "Чили за чилийците", самоубива се след избухнал срещу него метеж, прераснал в гражданска война.

Мармадуке Грове /Marmaduque Grove (1879-1954) - генерал, командващ чилийските ВВС (1931), участник във военен бунт, провъзгласил през 1932 г. Чили за "социалистическа република", която оцелява само 12 дни. Председател на Народния фронт (1938-1940). Бил е лидер на Социалистическата партия на Чили. Вуйчо на Салвадор Алиенде.

Карлос Ибаньес /Carlos Ibanez (1877-1960) - генерал, оглавил държавен преврат през 1925 г., военен министър (1925-1927), президент (1927-1931), свален от друг преврат, вторият му президентски мандат е през 1952-1958 г.

Габриел Гонсалес Видела /Gabriel Gonzales Videla (1898-1980) - член на Радикалната партия на Чили, президент на Чили (1946-1952), избран от лява коалиция, но по време на управлението си прогонил комунистите от кабинета, забранил ЧКП, скъсал дипломатическите отношения със СССР. През 1970 г. напуска Радикална партия в знак на протест на влизането й в коалицията Народно единство заедно със социалистите и комунистите.

Салвадор Алиенде Госенс /Salvador Allende Gossens (1908-1973) - политически и държавен ръководител на Чили, педиатър, лидер на Социалистическата партия, президент (1970-1973), представляващ лявата коалиция Народно единство, загинал по време на извършения срещу правителството му военен праврат на 11 септември 1973 г.

Рене Шнайдер /Rene Schneider (1913-1970)- главнокомандващ чилийската армия, разработил т.нар. "доктрина Шнайдер" за ненамеса на армята в политическия живот, убит на 22 октомври 1970 г. при атентат в Сантяго, целящ да провокира военен преврат срещу току-що встъпилия в длъжност президент социалист Салвадор Алиенде.

Карлос Пратс /Carlos Prats (1915-1974) - министър на вътрешните работи в правителството на Салвадор Алиенде, подал оставка след неуспешния опит за преврат през юни 1973 г., известен като "ел танкасо", с аргумента, че не иска да предизвиква разцепление в армията; останал лоялен на Салвадор Алиенде и емигрирал в Аржентина след преврата на Пиночет; убит заедно с жена си при атентат в Буенос Айрес през 1974 г. от агенти на ДИНА - разузнавателната служба на Пиночет в рамките на т.нар. "план Кондор" за ликвидиране на противници на режима зад граница.

Орландо Летелиер /Orlando Letelier (1932-1976) - бивш посланик на Чили в САЩ, бивш министър на външните работи и на отбраната, изявен деец на Чилийската социалистическа партия, убит при атентат във Вашингтон през 1976 г. Колата му е взривена заедно с него и секретарката му от агенти на ДИНА в рамките на "план Кондор".

Аугусто Пиночет (р. 1915) - генерал, главнокомандващ сухопътните сили, оглавил държавния преврат срещу законния президент на Чили Салвадор Алиенде на 11 септември 1973 г., управлявал като диктатор до 1989 г., подложил на брутални репресии политическите си противници, обвиняван за между 5000 и 9000 "безследно изчезнали". През 1998 г. пристигналият във Великобритания Пиночет е арестуван по искане на испанския съдия Балтасар Гарсон, който го обвинява в престъпления срещу човечеството. След дълго разглеждане на случая британските съдебни власти постановяват, че Пиночет страда от старческа деменция и не могже да носи съдебна отговорност, след което той е освободен и се връща в Чили. Там срещу него също са заведени дела.

Едуардо Фрей Монталва /Eduardo Frei Montalva (1911-1982) - президент на Чили (1964-1970), християндемократ.

Едуардо Фрей Руис Тагле Eduardo Frei Ruiz-Tagle (р. 1945) - президент на Чили (1994-2000), християндемократ, едно от седемте деца на Едуардо Фрей Монталва.

Патрисио Айлуин /Patricio Aylwin (р. 1918) - християндемократ, първият демократичен президент на Чили след оттеглянето на Пиночет от властта от 1989 до 1994 г.

Рикардо Лагос / Ricardo Lagos (р. 1938 г.) - президент на Чили, победил в изборите през 2000 г. Мандатът му изтича през 2006 г. Завършил е право в Чилийския университет (1960). Доктор на икономическите науки на университета в Дюк, САЩ (1966). Университетски преподавател и виден деец на Чилийската социалистическа партия. Превратът на 11.09.1973 г. го заварва като посланик на Чили в СССР. Живее в емиграция, връща се в Чили през 80-те години. Министър на образованието в първото демократично правителство на Патрисио Айлуин след падането на режима на Аугусто Пиночет. От 1994 до 1998 г. е министър на пътното строителство в правителството на президента Едуардо Фрей. Женен, има 5 деца.

Луис Корвалан /Luis Corvalan (р. 1916) - дългогодишен лидер на Чилийската комунистическа партия, арестуван след преврата на Пиночет през 1973 г. и държан в затвора до 1976 г., когато след шумна международна кампания за освобождаването му е разменен по инициатива на СССР срещу съветския дисидент Владимир Буковски. До 1986 г. живее в емиграция в СССР. След извършена пластична операция се завръща нелегално в Чили, където се опитва да организира съпротива срещу режима. След възстановяването на демократичното управление се оттегля от активна политическа дейност.

Луис Алберто Корвалан Luis Alberto Corvalan (1948-1975) - син на генералния секретар на Чилийската комунистическа партия Луис Корвалан, агроном, активист на Чилийската комунистическа младеж, арестуван след преврата на Пиночет и подложен на жестоки изтезания в Националния стадион в Сантяго и в концлагера Чакабуко в пустинята Атакама заради баща си, освободен под натиска на международна кампания през 1974 г., емигрирал в България, умира от инфаркт на 26 октомври 1975 г. в София.

Володя Тейтелбойм /Volodia Teitelboim (р. 1916) - един от най-изявените чилийски писатели, носител на националната премиа за литература за 2002 г., активна политическа фигура, член на ръководството на Чилийската комунистическа партия.

Пабло Неруда /Pablo Neruda, истинско име Нефтали Рикардо Рейес Басоалто /Neftaly Ricardo Reyes Basoalto (1904-1973) - виден чилийски поет, нобелист за литература за 1971 г., член на Чилийската комунистическа партия, умира на 23 септември 1973 г., след тежко боледуване и покрусен от преврата на Пиночет, уличното шествие на погребението му се превръща в първата демонстрация срещу военния режим.

Габриела Мистрал /Gabriela Mistral (1889-1957) - прочута чилийска поетеса, нобелистка за литература за 1945 г., учителствала от 16-годишна, по-късно посланичка в Италия, Испания, Португалия, Бразилия, САЩ.

Виолета Пара /Violeta Parra (1917-1967) - певица, композиторка, поетеса, художничка, фолклористка, основателка на движението "нова чилийска песен"

Исабел Пара /Isabel Parra - певица, дъщеря на Виолета Пара

Анхел Пара /Angel Parra - певец, син на Виолета Пара

Никанор Пара / Nicanor Parra (р. 1914 г.) - брат на Виолета Пара, известен поет, който сам нарича себе си "антипоет" и за когото прогнозират, че може да стане третият чилийски нобелист за литература.


Виктор Хара /Victor Jara (1933-1973)- певец, участник в движението "нова чилийска песен", комунист, изтезаван и убит на закрития стадион "Чили" в Сантяго след преврата на Пиночет

Гладис Марин /Glays Marin - ръководителка на Чилийската комунистическа партия

Исабел Алиенде /Isabel Allende - известна чилийска писателка, авторка на "Къщата на духовете", племенничка на Салвадор Алиенде

Исабел Алиенде /Isabel Allende - чилийска сенаторка, дъщеря на Салвадор Алиенде

Беатрис Алиенде/ Beatriz Allende - дъщеря на Салвадор Алиенде, била с него до началото на бомбардировката на президентския дворец "Ла Монеда" на 11 септември 1973 г., принудена от баща си да напусне двореца, емигрирала, самоубила се в Куба през 1977 г.