Южна Америка - континент на победилия социализъм
Николай Пахомов, Политком.ру, 5 ноември 2004
Увлечени в борбата срещу международния тероризъм и собствената си предизборна президентска надпревара, Съединените щати очевидно губят все повече позиции в един регион, отдавна смятан за "задния двор" на САЩ. Става дума за Южна Америка. Миналата неделя и Уругвай зае място в списъка на южноамериканските държави, където на власт е левицата. Случаят с Уругвай може да накара Държавния департамент да се замисли. Поне защото за разлика от Чили, Аржентина, Бразилия или Венецуела, чиито днешни лидери продължават делото на свои идеологически предшественици, политическият пейзаж в Уругвай фактически не е променян почти от 180 години - откакто страната е независима. Ако обобщим накратко последните политически събития в страната, ще се очертае следната картина. Както почти навсякъде в Латинска Америка, уругвайските избиратели и най-важното - елитите, все повече се разочароват от неолибералните рецепти за възможно икономическо "чудо", диктувани на страната презепти за 90-те от "доброжелатели" като МВФ и Световната банка. Днес вече знаем накъде води сляпото придържане към подобни съвети - свръхпечалби за големите американски и международни корпорации, необмислена приватизация, огромни държавни дългове, нарастване на корупцията и престъпността, финансови пирамиди. Следва неизбежната катастрофа и населението стремително осиромашава. Именно развитието на тази тенденция през последните години спомогна левите съществено да засилят позициите си на континента. Леви сили успяха да дойдат на власт примерно в Аржентина, неизживяла и до днес последиците от страшната икономическа криза, както и в Бразилия - там беднотията вече е обичайно състояние за широките маси. Безспорно днешните леви в Южна Америка са къде по-скромни в стремежите си не само от Че Гевара, но и от твърде умерения Салвадор Алиенде. Те чудесно разбират колко ценни са пазарните механизми, привличат в екипите си мнозина висококвалифицирани специалисти, успели да се прочуят дори на Уолстрийт. Дошли на власт обаче, те стават опасни за САЩ, които от столетие и половина безапелационно диктуват волята си на страните от континента. Новите латиноамерикански управници обаче не са категорично настроени срещу северния съсед като лидерите на далечна Северна Корея или близка Куба. Те просто държат на своята собствена преценка за нещата. Президентът на Венецуела Уго Чавес е известен с твърдия си стил на управление и популистките заплахи по адрес на САЩ. Но дори тъй солиден и улегнал човек като бразилския му колега Лула да Силва вече се прослави като едва ли не личен враг на Джордж Буш. Какво толкова направи бразилският президент? Просто се опита да издейства за държавата си подходящо за развитието и потенциала й място в международните отношения. За което всъщност настояваха и повечето от неговите избиратели. На пръв поглед нещата са прости. Да не забравяме обаче, че в съвременния свят има само една свръхдържава, която претендира да определя всекиму неговото място в световната политика, особено ако става въпрос за нейния "заден двор". Конфликтът вече е очевиден. Наистина експертите говорят за засилване на местните демокрации. При все това мащабите и времетраенето на днешното политическо настъпление на левите в Латинска Америка зависят от позицията на САЩ - нищо че контролът им върху региона отслабна след края на Студената война. С други думи, резултатът и от най-революционните политически промени в Уругвай или още някъде в Южна Америка до голяма степен ще бъде повлиян от изхода на президентските избори в другата половина от западното полукълбо.
Великолепната четворка от Ложата “Лаутаро”
Отиде си съвестта на Латинска Америка
Ацтеките живеели в свой социализъм
Инките - римляните на Америка
Маите гонели врага си с музика
ПРЕВОДИ НА ХУДОЖЕСТВЕНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ ОТ ИСПАНСКИ СЛЕД 1991 г.
Бактерии рушат руини от паметници на маите в Мексико
Град на 1300 години открит в перуанската джунгла
Предколумбови руини на дъното на Титикака
НЕРАЗГАДАНИТЕ ТАЙНИ НА СЪКРОВИЩАТА В ЛАТИНСКА АМЕРИКА
ДРЕВНИТЕ ОЧЕРТАНИЯ НА НАСТОЯЩЕТО
Ще открием ли Елдорадо в Чили и Бразилия?
България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
В магическата реалност на Никола Инджов
Латинска Америка в българските медии – какво липсва?
Безплатна порция алтернативно кино от Испания и Латинска Америка в “Люмиер”
Авторът на най-добрия превод на "Сто години самота" Румен Стоянов на 70 години - или 70 години НЕсамота
Лявата вълна в Латинска Америка изненадва Буш в гръб
Социалистическият интернационал ухажва Латинска Америка, но флиртът може да се окаже бурен
Партизаните в Латинска Америка - стари хитове и нови митове
Южна Америка - континент на победилия социализъм
Латинска Америка копира
модела на Европейския съюз
Трептежи на латиноамериканското махало
ЛЯВА ВЪЛНА В ЛАТИНСКА АМЕРИКА
Дуелът на двете Америки
Латиноамериканската алтернатива
Демокрация и лидери в Латинска Америка
Китай и Русия изкушени от Латинска Америка
Латиноамерикански тайфуни с нежни имена
Латинска Америка в търсене на собствени модели на обществено развитие
Латиноизненади за всички от сърце
Другият възможен свят
Междуамериканска перестройка
|