Увлечени в борбата срещу международния тероризъм и собствената си предизборна президентска надпревара, Съединените щати очевидно губят все повече позиции в един регион, отдавна смятан за "задния двор" на САЩ. Става дума за Южна Америка. Миналата неделя и Уругвай зае място в списъка на южноамериканските държави, където на власт е левицата.
Случаят с Уругвай може да накара Държавния департамент да се замисли. Поне защото за разлика от Чили, Аржентина, Бразилия или Венецуела, чиито днешни лидери продължават делото на свои идеологически предшественици, политическият пейзаж в Уругвай фактически не е променян почти от 180 години - откакто страната е независима.
Ако обобщим накратко последните политически събития в страната, ще се очертае следната картина. Както почти навсякъде в Латинска Америка, уругвайските избиратели и най-важното - елитите, все повече се разочароват от неолибералните рецепти за възможно икономическо "чудо", диктувани на страната презепти за 90-те от "доброжелатели" като МВФ и Световната банка. Днес вече знаем накъде води сляпото придържане към подобни съвети - свръхпечалби за големите американски и международни корпорации, необмислена приватизация, огромни държавни дългове, нарастване на корупцията и престъпността, финансови пирамиди. Следва неизбежната катастрофа и населението стремително осиромашава.
Именно развитието на тази тенденция през последните години спомогна левите съществено да засилят позициите си на континента. Леви сили успяха да дойдат на власт примерно в Аржентина, неизживяла и до днес последиците от страшната икономическа криза, както и в Бразилия - там беднотията вече е обичайно състояние за широките маси.
Безспорно днешните леви в Южна Америка са къде по-скромни в стремежите си не само от Че Гевара, но и от твърде умерения Салвадор Алиенде. Те чудесно разбират колко ценни са пазарните механизми, привличат в екипите си мнозина висококвалифицирани специалисти, успели да се прочуят дори на Уолстрийт. Дошли на власт обаче, те стават опасни за САЩ, които от столетие и половина безапелационно диктуват волята си на страните от континента.
Новите латиноамерикански управници обаче не са категорично настроени срещу северния съсед като лидерите на далечна Северна Корея или близка Куба. Те просто държат на своята собствена преценка за нещата.
Президентът на Венецуела Уго Чавес е известен с твърдия си стил на управление и популистките заплахи по адрес на САЩ. Но дори тъй солиден и улегнал човек като бразилския му колега Лула да Силва вече се прослави като едва ли не личен враг на Джордж Буш. Какво толкова направи бразилският президент? Просто се опита да издейства за държавата си подходящо за развитието и потенциала й място в международните отношения. За което всъщност настояваха и повечето от неговите избиратели.
На пръв поглед нещата са прости. Да не забравяме обаче, че в съвременния свят има само една свръхдържава, която претендира да определя всекиму неговото място в световната политика, особено ако става въпрос за нейния "заден двор". Конфликтът вече е очевиден.
Наистина експертите говорят за засилване на местните демокрации. При все това мащабите и времетраенето на днешното политическо настъпление на левите в Латинска Америка зависят от позицията на САЩ - нищо че контролът им върху региона отслабна след края на Студената война. С други думи, резултатът и от най-революционните политически промени в Уругвай или още някъде в Южна Америка до голяма степен ще бъде повлиян от изхода на президентските избори в другата половина от западното полукълбо.