Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
ПО СТЪПКИТЕ НА КОЛУМБ

Еврейското присъствие в Куба

Барбара Сарабия, превод и резюме: Самуел Франсес


Преди тридесет години, когато бях на работа в Куба, изпратих в “Еврейски вести” една дълга статия под горното заглавие, разказваща за почти петвековното присъствие на евреи на най-големия от Антилските острови. Днес се връщам към същото заглавие, държейки в ръцете си научно изследване на Барбара Сарабия Мартинес, консул, културно и прес аташе на Куба, озаглавено от нея “Еврейската следа в Куба”.
Мястото на един научен труд не е във вестник. Но данните, които той съдържа, далеч надхвърлят нещата, които аз бях успял да науча, затова ще се опитам да ги резюмирам.

Самуел Франсес
--------------------------------------

Еврейското присъствие в Куба започва в онзи далечен 28 октомври 1492 година, когато Колумб, самият той може би покръстен евреин, открива острова. Уверен, че е открил морски път към Индия /както наричали в онези времена източните азиатски страни/, Колумб изпраща на брега своя полиглот Луис де Торрес /друг от многобройните покръстени евреи в експедицията му/, уверен, че именно той най-вероятно ще може за научи най-много за жителите на острова и за йерархичната структура на населението. Освен испански, де Торрес владеел еврейски, арабски и арамейски, но никой от тези езици не бил сходен с езика на туземците. Все пак това първо слизане на брега не останало без последица: де Торрес бил силно впечатлен от тютюневите пури, които местните пушели. Оскъдните данни за преводача на Колумб сочат, че той харесал острова, получил там земя и направил първата европейска плантация в Америка за отглеждането на тютюн.
Макар и да няма безспорни доказателства за еврейския произход на Колумб, няма никакво съмнение за многобройните му връзки с влиятелни новопокръстени евреи, подпомогнали финансово и с контактите си експедицията. Сред тях изпъкват пазителят на кралския печат Луис Сантанхел, финансовият министър Габриел Санчес и неговият роднина, главният интендант Родриго Санчес. Сред членовете на екипажа пък били лекарят Местре Бернал, моряците Родриго Санчес, Алонсо де ла Кайе, Родриго де Триана, Хуан Кабрера.
Някои писма от епохата на Колумб пък разкриват присъствието на острова и на “много покръстени девойки от Кастиля”, както и на бели новопокръстени робини от еврейски произход, отведени на острова, за да се омъжат за християнски заселници. Една от тях е Каталина Суарес, сключила брак с похитителя си, прочутия Ернан Кортес. Между дамите от еврейски произход с най-високо обществено положение била и доня Исабел де Бобадиля, която временно изпълнявала длъжността губернаторка на Куба, докато мъжът й бил начело на експедицията, отпътувала към Флорида за нейното завоюване.
Към 1580 година в Куба се заселили много евреи от Португалия, поради което в продължение на десетилетия португалец и евреин били смятани за синоними. През следващите векове тези евреи били главните търговци на тютюн, захар и ценна дървесина.
Още в 1520 година в Куба се настанила Инквизицията. Макар тя да не била насочена само срещу евреите, историците пазят спомена за един от най-шумните й процеси, срещу жителя на Хавана Франсиско Гомес де Леон, който бил осъден на доживотен затвор като гребец на галери, а огромното му богатство било отнето. През 1627 година отново няколко жители на Хавана били осъдени по обвинението, че тайно изповядват еврейската религия, между тях Блас Пинто, Хуан Родригес Меса и Франсиско Родригес де Солис. Въпреки тези безспорни доказателства, няма съмнение, че преследванията срещу евреите в Куба били много по-слаби, отколкото в Стария свят. Но страхът от Инквизицията, която имала за цел преди всичко отнемане на богатствата им много повече от чисто религиозните съображения, карала евреите да прикриват своя произход. Това не е попречило на историците да разкрият произхода на изтъкнати личности , като например Агустин Морел де Санта Крус и де Лора, роден в 1694 година в Сантяго де лос Кабайерос, в днешната Доминиканска Република, който в 1754 година бил назначен за епископ в Куба. Той е автор на първата обща история на Куба и има главната заслуга за спасяването за бъдещите поколения на поемата “Огледало на търпението”, от Силвестре де Балбоа, смятана за върхово произведение на кубинската литература. Агустин Морел има заслуги и за икономиката на Куба: през краткия период, когато островът бил завладян от англичаните /август 1762 – юли 1763 г./, той бил изселен от тях във Флорида, а след освобождаването на Хавана от английска власт донесъл на острова пчелни кошери, с което положил основите на пчеларството в страната. Доказателство за предприемчивия му дух е и създаването на първата пощенска линия, която свързвала Хавана с основните градове и достигала до Сантяго де Куба, в югоизточния край на острова. Макар и да изповядвал /и проповядвал!/ католическата вяра, завещанието му, публикувано след смъртта му през ноември 1768 година, съдържало сложна формула, издаваща еврейския му произход. Той забранявал да бъде балсамирано тялото му /както било прието при католическите епископи/ и подготвял условията, за да може в предсмъртните си мигове, обърнат към стената, да прочете молитвата Шма Исраел /Чуй ме, Исраел! Бог е наш повелител, Бог е един!/ След погребването му с почести в енорийското гробище тленните му останки тайнствено изчезнали.
През 1881 година испанското правителство най-сетне разрешило на евреи да се заселват на острова, но не и да изповядват вярата си, тъй като испанските власти позволявали изповядването както в страната, така и в Куба, една от последните испански колонии, единствено на официалната католическа религия.
Инквизицията в Куба продължила да преследва изповядващите тайно еврейската религия до края на ХVІІІ век. Затова не е за учудване, че сред ръководителите на борбите за национално освобождение /1868 година/ имало много евреи. Сред тях изпъкват Карлос Ролоф, известен също като Акива Роланд, роден в Полша; капитанът от Революционната ария Камински, бивш търговец на кинкалерия от Флорида; Шварц, адютант на тенерал Калисто Гарсия; членът на Революционната хунта на Куба Орасио Рубенс, адвокат евреин от Ню Йорк. В Освободителната война от 1895 година също участвали много евреи, Като Стейнберг и Стейнхарт, които останали в Куба и след нейното освобождение.
------------------------------
В първата част на това резюме на научното изследване на Барбара Сарабия Мартинес, консул, културно и прес аташе на Куба, се разказваше за присъствието на евреи в живота на най-големия от Антилските острови до освобождаването му от испанско колониално владичество през 1898 година. Във втората му част със съгласието на авторката аз ще вмъкна някои дребни допълнения, които зная от престоя ми в Куба преди три десетилетия /С.Ф./.
---------------------------------

След освобождаването от испанска власт в Куба се заселват няколко вълни евреи. Първите са главно румънски евреи, които пристигат заедно с войските на САЩ и запазват известна изолация от останалите пришълци от еврейски произход, като подчертават, че са граждани на Съединените щати. Основният им стопански интерес е свързан с добива на тютюн и износа на пури. В 1904 година те основават своя организация – United Hebrew Congregation, а две години по-късно основават и първото еврейско гробище в Гуанабакоа, селце на изток от Хавана /днес квартал на града/, както и обществото Есра за подпомагане на нуждаещите се нови заселници.
След 1904 година в Куба се заселват сефарадски евреи, главно от Турция, които били улеснени от знанието на ладино, поради което лесно научавали съвременния испански и по-лесно се интегрирали в живота на страната. За отбелязване е, че те произхождали главно от Европейска Турция, т.е. от градчетата Чорлу, Силиври и Киркише, намиращи се близо до Одрин. /Аз лично се запознах с евреин от Ямбол, който се намира в същия географски район и чието семейство се намираше в Куба от 1910 година – бел.моя, СФ./ В 1914 година сефарадските евреи, чието влияние нараствало с всяка изминала година, основали Еврейския съюз “Шевет Аим”, както и свое гробище близо до това на United Hebrew Congregation.
Третата, най-многобройна група заселници пристигнали в Куба от Централна и Източна Европа непосредствено след Първата световна война с надеждата по-късно да се заселят в САЩ. Самите Съединени щати поставили пред тях това изискване – една година предварителен престой в Куба, но след 1924 година, оправдавайки се с надвишаване на имигрантските квоти, отменили това свое решение и заселниците останали принудително в Куба. В мнозинството си – около 60 % - това били полски евреи /и затова дълго време евреите в Куба били наричани “полакос”, т. е. поляци/, а останалите били от Русия /23 %/, прибалтийските републики, Украйна, Белорусия. Това били бедни предимно млади хора, “заразени” от бацила на революцията, затова не е за учудване, че съставили основното ядро на създадената през 1925 година Кубинска комунистическа партия. Не случайно идишът бил един от трите официални езика на учредителния конгрес на партията, който бил поздравен /забележете!/ от вече съществуващия еврейски комсомол. Не случайно през 1932 година диктаторът Мачадо въвел забрана за дейността на политически, социални и религиозни еврейски организации, а много комунисти и синдикални дейци потърсили убежище в САЩ.
Дошлите от Европа ашкеназки евреи били високообразовани и културни хора, но без познания на испански език и без пригодни за Куба професии, затова животът им бил особено тежък. Те били принудени да строят пътища /сред тях прословутото Централно шосе, свързващо Хавана със Сантяго де Куба на повече от 900 километра/, да ремонтират улици или да режат тръстика под палещите лъчи на тропическото слънце. Живеели по двадесет души в стая в бордеите на Стара Хавана и мрели като мухи. По-късно с помощта на евреите от САЩ и Канада в Куба били създадени столови за бедни евреи, шивашки и кожарски предприятия, както и работилници за обработване на диаманти, които помогнали на тази трета група да стъпи на краката си и да се замогне. От общо 13 000 евреи в Куба през 1938 година /през 1924 година броят им надхвърлял 24 хиляди/ около 10 000 били постоянни заселници, предимно в Хавана, но също в останалите големи градове - Пинар дел Рио, Матансас, Санта Клара, Камагуей, Сантяго де Куба. Останалите търсели начин да заминат за САЩ или за други страни в континента.
С идването на Хитлер на власт в Куба започнали да пристигат нови групи имигранти от Германия. Първата вълна, от близо 5000 души, пристигнала в края на 1938 и началото на 1939 година, но само около 400 души останали на острова, а останалите се преселили в САЩ. Втората вълна, от около 3000 души, пристигнали в 1941 и 1942 година и почти изцяло се изселили по-късно в САЩ. По настояване на кубинските предприемачи, еврейските имигранти, които идвали от Европа без право на заселване в САЩ или в други страни на Латинска Америка, нямали право да започват работа, за да не конкурират местните работници на трудовия пазар.
Годината 1939 е белязана с едно драматично събитие. На кораба Сан Луис, с 937 пътници на борда, не е дадено разрешение да спре в Куба, а и в САЩ, поради което е принуден да се завърне в Германия. Хитлер ги приема “радушно” и дава заповед да бъдат изпратени веднага в концлагерите – и по-голямата част от тях по-късно загиват първи в крематориумите.
И след войната еврейското население в Куба живее разпокъсано. Към края на 40-те години броят на еврейските институции е вече 41. По това време броят на еврейските периодични издания е над тридесет, без да се броят епизодичните издания, бюлетините на различните организации и някои алманаси. Едва през 1953 година, в резултат на усилията за обединение, е основано настоятелството на Дома на еврейската общност на Куба и е построено модерно здание за над половин милион долара /значителна сума по онова време/, но и тази организация не успява да изпълни целите си и става още една от еврейските институции в страната. В 1956 година Религиозната еврейска общност “Адат Исраел” започва в Стара Хавана строежа на ново здание, завършено едва през октомври 1959 година, а в 1957 година Сефарадският еврейски център на Куба започва ново здание в модерния квартал Ведадо, достроено след победата на революцията, като в същото време продължава да използва синагогата си “Шевет Амин” в Стара Хавана, където днес се планира организирането на Еврейски музей.
Победата на революцията от 1959 година не предизвика прояви на антисемитизъм и на липса на толерантност. Въпреки това национализацията има като резултат масова емиграция на евреите в САЩ, Мексико, Испания и други страни. През седемдесетте години на ХХ век като последица на една резолюция на ООН Куба прекъсва дипломатическите си отношения с Израел, но не и стопанските и научните си връзки, особено в сферата на производството на цитруси. На евреите в Куба е предоставен статут на репатрианти, което им позволява, ако желаят, да се изселват свободно в Израел. Така постъпиха преди няколко години около 300 кубински евреи с няколко полета, организирани от Сохнута. Същевременно броят на кубинците, които се връщат към своите еврейски корени, продължава да расте и надхвърля вече хиляда души. По Песах и други еврейски празници те получават маца и кашерно вино от еврейската общност в Канада. Всяка седмица евреите получават и едно теле, заклано по правилата на кашер, част от което се предоставя на еврейския ресторант.
През 1989 в зданието на Адат Исраел де Куба е основана Еврейската младежка организация, която си поставя за цел приобщаването на младите поколения евреи към техните корени. Това действие се превръща в двигател за възстановяването на Еврейската общност в Куба. В зданието на общността в квартал Ведадо има библиотека с над 13 000 книги /от тях 2000 на идиш/, еврейско училище Тикун Олам, Еврейска женска асоциация на Куба, ложата ”Маймонид” на Б´ней Б´рит, кубинският филиал на Хадаса, който поддържа аптека за членовете на общността, а от 1993 г. и Еврейската младежка организация на Куба. Функционират и няколко синагоги и други еврейски домове. В провинцията добре организирани еврейски общности има в Санта Клара, Камагуей и в Сантяго де Куба, където преди няколко години бе отворена отново старата синагога. “Шапка” на всички тези организации е Координационният съюз на еврейските общности.

Видяно: 1067Мнения: 0

Общи данни
Куба
Видяно: 2292   Мнения:0

Полезни връзки
Видяно: 858   Мнения:0

Известни личности
Фидел: Историята ще ме оправдае
Видяно: 1757   Мнения:0

И на 75 години Фидел Кастро налита на битки
Видяно: 1473   Мнения:0

Повечето известни деца на Кастро носят имена, започващи с А
Видяно: 3026   Мнения:0

Филм на Оливър Стоун за Фидел Кастро
Видяно: 878   Мнения:0

ФИДЕЛ КАСТРО, КОГОТО АЗ ПОЗНАВАМ
Видяно: 777   Мнения:0

ХОСЕ МАРТИ, АПОСТОЛ НА КУБИНСКАТА НЕЗАВИСИМОСТ
Видяно: 2363   Мнения:0

Триумфът на патриарха
Видяно: 632   Мнения:0

Фидел значи “верен”
Видяно: 628   Мнения:0

"Папата" на латионамериканската левица
Видяно: 576   Мнения:0

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ФИДЕЛ!
Видяно: 613   Мнения:0

Баретата и лулата на Че Гевара дойдоха в България
Видяно: 826   Мнения:0

Ягода и шоколад от племеничката на Фидел
Видяно: 143   Мнения:0

Кубинска магия
Видяно: 155   Мнения:0

Йорданка Христова: Фидел има магнетични очи
Видяно: 136   Мнения:0

Кубинци връщат зрението на убиеца на Че Гевара
Видяно: 160   Мнения:0

Свети Ернесто от Игера, 40 години по-късно
Видяно: 133   Мнения:0

Сбогуването на патриарха
Видяно: 129   Мнения:0

Аржентина вдигна паметник на Че за юбилея му
Видяно: 135   Мнения:0

Алейда Гевара: Че Гевара имаше дарбата да обича
Видяно: 128   Мнения:0

Игнасио Рамоне: В Европа управлява автопилот неолиберал
Видяно: 131   Мнения:0

Перестройка по кубински
Видяно: 2484   Мнения:0

Антишистовият команданте
Видяно: 156   Мнения:0

Антонио Гереро от затвора „Мариана” във Флорида:Един свят на мир и братство е възможен
Видяно: 147   Мнения:0

Папата порица блокадата на Куба
Видяно: 149   Мнения:0

Анхел Каромеро - като Джони Инглиш в Куба
Видяно: 75   Мнения:0

Кения Серано, председател на Кубинския институт за дружба между народите (ICAP): Куба е дисидентка в днешния еднополюсен свят
Видяно: 101   Мнения:0

Мариела Кастро, дъщеря на Раул Кастро: Ще се опитаме да стигнем до сърцето на Обама
Видяно: 93   Мнения:0

Кубинският рай на Хемингуей
Видяно: 99   Мнения:0

Бебе талисман укрепва размразяването Куба-САЩ
Видяно: 0   Мнения:0

Култура
Сенел Пас Мартинес
Видяно: 773   Мнения:0

Йорданка и Рей - 100% българско латино
Видяно: 1055   Мнения:0

САЩ спряха кубински музиканти за "Грами"
Видяно: 641   Мнения:0

Задочно "Грами" за кубинците с отказани от САЩ визи
Видяно: 696   Мнения:0

Рей Гонсалес омайва Варна с латиноритми
Видяно: 934   Мнения:0

Кубинска магия с “Буена Виста”
Видяно: 144   Мнения:0

Чучо Валдес: И без „Грами” щях да съм същият
Видяно: 98   Мнения:0

Контакти с България
Посланикът на Куба е влюбен в България от 25 години
Видяно: 1406   Мнения:0

Хосе Росадо: Неравенството в света храни тероризма
Видяно: 625   Мнения:0

Тересита и Берман - сближаване на темпераментите
Видяно: 1263   Мнения:0

Българо-кубинската комисия за търговско, икономическо и научно-техническо сътрудничество ще заседава през 2004 г. в София
Видяно: 606   Мнения:0

Липсата на достатъчно информация е причина за ниския стокообмен между България и Куба, според кубинския посланик в София
Видяно: 650   Мнения:0

Площад "Хосе Марти" открит в София
Видяно: 1628   Мнения:0

Кубана де Авиасион каца в България
Видяно: 794   Мнения:0

ИНТЕРИНТЕЛЕКТ ООД И ИНТЕРТРАВЪЛ ООД КАНЯТ НА СЕМИНАР ВЪВ ВАРАДЕРО
Видяно: 1411   Мнения:0

Смесената българо-кубинска комисия активизира икономическото сътрудничество
Видяно: 1301   Мнения:0

Хайме Кромбет на посещение в България
Видяно: 683   Мнения:0

Буена виста, буен сонидо*
Видяно: 888   Мнения:0

Тересита Висенте, директор на Дирекция “Европа” в кубинското МВнР:Куба е врата към Латинска Америка за българския бизнес
Видяно: 623   Мнения:0

Барбара Сарабия: СЕДЕМНАДЕСЕТ ПЪТИ ГЛЕДАХ ВИОЛЕТА ЯКОВА
Видяно: 1181   Мнения:0

Делегация на БСП в Куба
Видяно: 788   Мнения:0

София одобри резултатите от петата смесена българо-кубинска комисия
Видяно: 686   Мнения:0

Румен Петков настоява за активизиране на отношенията с Куба
Видяно: 603   Мнения:0

Кубинска делегация кани български участници на младежки фестивал във Венецуела
Видяно: 823   Мнения:0

Филип срещу Фидел
Видяно: 761   Мнения:0

Блокадата на Куба носи щети за близо 2 млрд. долара годишно
Видяно: 606   Мнения:0

ПРИЯТЕЛИТЕ НА КУБА В БЪЛГАРИЯ СА ХИЛЯДИ
Видяно: 1143   Мнения:0

НАЙ-СЕТНЕ ПАК ПОСЛАНИЦИ В СОФИЯ И ХАВАНА
Видяно: 750   Мнения:0

Тересита Капоте Камачо, посланик на Куба: НИКОГА НЯМА ДА СЕ ОТКАЖЕМ ОТ СОЦИАЛИЗМА!
Видяно: 519   Мнения:0

Българската кубинка
Видяно: 204   Мнения:0

Българо-кубински ритми за пострадали от ураган
Видяно: 63   Мнения:0

Куба – далечна и близка
Видяно: 0   Мнения:0

Българската песен заплени Куба и Еквадор
Видяно: 0   Мнения:0

Йорданка Христова: Политиката ни е битак, не е дори бизнес
Видяно: 0   Мнения:0

Синият скопрпион пробожда рака
Видяно: 0   Мнения:0

Високо българско отличие за Тересита Капоте
Видяно: 0   Мнения:0

Опасният пример на Острова на свободата
Видяно: 0   Мнения:0

Н. Пр. Педро Пабло Сан Хорхе: Промените в Куба отварят нови възможности за българския бизнес
Видяно: 0   Мнения:0

Посланикът на Куба: Високо ценим обективността на българските медии
Видяно: 0   Мнения:0

Забележителности
Музей в Хавана разказва за 637 атентата срещу Кастро
Видяно: 707   Мнения:0

ХАВАНА - ключ към Мексиканския залив
Видяно: 1055   Мнения:0

Магиите на Хавана
Видяно: 685   Мнения:0

Кубинска приказка
Видяно: 539   Мнения:0

Целувки от Куба
Видяно: 89   Мнения:0

Авторски анализи
Куба героизира свои агенти като Петимата от РМС
Видяно: 1367   Мнения:0

За Куба с обич
Видяно: 758   Мнения:1

ПО СТЪПКИТЕ НА КОЛУМБ
Видяно: 1066   Мнения:0

ГИГАНТЪТ САЩ И ДЖУДЖЕТО КУБА
Видяно: 726   Мнения:0

Пепеляшки по кубински
Видяно: 939   Мнения:0

КУБА – РАЙ ЗА ТУРИСТИТЕ
Видяно: 1223   Мнения:0

КАК ЩЕ ГИ СТИГНЕМ КУБИНЦИТЕ
Видяно: 925   Мнения:0

Бригадир в Куба
Видяно: 572   Мнения:0

КУБА ДНЕС
Видяно: 1515   Мнения:2

Страсти под слънцето на Америка заради Елиан
Видяно: 454   Мнения:0

Влиянието на Кубинската революция в Латинска Америка
Видяно: 643   Мнения:0

Кой се страхува от истината за драмата с “Петимата”?
Видяно: 741   Мнения:0

Между кубинските Йорданки и “българския син” на Раул
Видяно: 887   Мнения:0

Вечни митове, модерни хитове
Видяно: 419   Мнения:0

Слънце, салса, стопанска сметка
Видяно: 3237   Мнения:0

В очакване на кубинския Указ 56
Видяно: 131   Мнения:0

Отваряне към Куба
Видяно: 135   Мнения:0

От София – с любов към Острова на свободата
Видяно: 148   Мнения:0

Няма ненаказано добро
Видяно: 126   Мнения:0

Вятърът на промяната над Куба
Видяно: 124   Мнения:0

Кубинската латиноамериканска революция
Видяно: 166   Мнения:0

Кубинският път
Видяно: 157   Мнения:0

Борбата на синия скорпион срещу рака
Видяно: 1951   Мнения:0

Пет кубински истории за коварство и любов
Видяно: 3381   Мнения:0

Карибската криза: 13-те най-горещи дни на Студената война
Видяно: 112   Мнения:0

Кубинската великолепна петорка
Видяно: 87   Мнения:0

Записки за Петимата от Куба и за Олгин
Видяно: 79   Мнения:0

Ремонтът на Куба
Видяно: 81   Мнения:0

Целувки от Куба
Видяно: 84   Мнения:0

Мариела Кастро, дъщеря на Раул Кастро: Ще се опитаме да стигнем до сърцето на Обама
Видяно: 6940   Мнения:0

Наследството на Мандела
Видяно: 0   Мнения:0

Реваншът на Куба
Видяно: 0   Мнения:0

Историческо размразяване между Куба и САЩ
Видяно: 0   Мнения:0

Куба, за която свърхсилите едва не се сбиха
Видяно: 0   Мнения:0

Куба - половин век фронтова държава
Видяно: 0   Мнения:0

Куба се размразява начело с Раул
Видяно: 0   Мнения:0

На какво се радват кубинците
Видяно: 0   Мнения:0

Как се сдобриха Куба и САЩ
Видяно: 0   Мнения:0

Салса – да, ембарго – не
Видяно: 0   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016




Партньори и спонсори















23.3.2017 г.

Visitor: 1101552