Преди тридесет години, когато бях на работа в Куба, изпратих в “Еврейски вести” една дълга статия под горното заглавие, разказваща за почти петвековното присъствие на евреи на най-големия от Антилските острови. Днес се връщам към същото заглавие, държейки в ръцете си научно изследване на Барбара Сарабия Мартинес, консул, културно и прес аташе на Куба, озаглавено от нея “Еврейската следа в Куба”.
Мястото на един научен труд не е във вестник. Но данните, които той съдържа, далеч надхвърлят нещата, които аз бях успял да науча, затова ще се опитам да ги резюмирам.

Самуел Франсес
--------------------------------------

Еврейското присъствие в Куба започва в онзи далечен 28 октомври 1492 година, когато Колумб, самият той може би покръстен евреин, открива острова. Уверен, че е открил морски път към Индия /както наричали в онези времена източните азиатски страни/, Колумб изпраща на брега своя полиглот Луис де Торрес /друг от многобройните покръстени евреи в експедицията му/, уверен, че именно той най-вероятно ще може за научи най-много за жителите на острова и за йерархичната структура на населението. Освен испански, де Торрес владеел еврейски, арабски и арамейски, но никой от тези езици не бил сходен с езика на туземците. Все пак това първо слизане на брега не останало без последица: де Торрес бил силно впечатлен от тютюневите пури, които местните пушели. Оскъдните данни за преводача на Колумб сочат, че той харесал острова, получил там земя и направил първата европейска плантация в Америка за отглеждането на тютюн.
Макар и да няма безспорни доказателства за еврейския произход на Колумб, няма никакво съмнение за многобройните му връзки с влиятелни новопокръстени евреи, подпомогнали финансово и с контактите си експедицията. Сред тях изпъкват пазителят на кралския печат Луис Сантанхел, финансовият министър Габриел Санчес и неговият роднина, главният интендант Родриго Санчес. Сред членовете на екипажа пък били лекарят Местре Бернал, моряците Родриго Санчес, Алонсо де ла Кайе, Родриго де Триана, Хуан Кабрера.
Някои писма от епохата на Колумб пък разкриват присъствието на острова и на “много покръстени девойки от Кастиля”, както и на бели новопокръстени робини от еврейски произход, отведени на острова, за да се омъжат за християнски заселници. Една от тях е Каталина Суарес, сключила брак с похитителя си, прочутия Ернан Кортес. Между дамите от еврейски произход с най-високо обществено положение била и доня Исабел де Бобадиля, която временно изпълнявала длъжността губернаторка на Куба, докато мъжът й бил начело на експедицията, отпътувала към Флорида за нейното завоюване.
Към 1580 година в Куба се заселили много евреи от Португалия, поради което в продължение на десетилетия португалец и евреин били смятани за синоними. През следващите векове тези евреи били главните търговци на тютюн, захар и ценна дървесина.
Още в 1520 година в Куба се настанила Инквизицията. Макар тя да не била насочена само срещу евреите, историците пазят спомена за един от най-шумните й процеси, срещу жителя на Хавана Франсиско Гомес де Леон, който бил осъден на доживотен затвор като гребец на галери, а огромното му богатство било отнето. През 1627 година отново няколко жители на Хавана били осъдени по обвинението, че тайно изповядват еврейската религия, между тях Блас Пинто, Хуан Родригес Меса и Франсиско Родригес де Солис. Въпреки тези безспорни доказателства, няма съмнение, че преследванията срещу евреите в Куба били много по-слаби, отколкото в Стария свят. Но страхът от Инквизицията, която имала за цел преди всичко отнемане на богатствата им много повече от чисто религиозните съображения, карала евреите да прикриват своя произход. Това не е попречило на историците да разкрият произхода на изтъкнати личности , като например Агустин Морел де Санта Крус и де Лора, роден в 1694 година в Сантяго де лос Кабайерос, в днешната Доминиканска Република, който в 1754 година бил назначен за епископ в Куба. Той е автор на първата обща история на Куба и има главната заслуга за спасяването за бъдещите поколения на поемата “Огледало на търпението”, от Силвестре де Балбоа, смятана за върхово произведение на кубинската литература. Агустин Морел има заслуги и за икономиката на Куба: през краткия период, когато островът бил завладян от англичаните /август 1762 – юли 1763 г./, той бил изселен от тях във Флорида, а след освобождаването на Хавана от английска власт донесъл на острова пчелни кошери, с което положил основите на пчеларството в страната. Доказателство за предприемчивия му дух е и създаването на първата пощенска линия, която свързвала Хавана с основните градове и достигала до Сантяго де Куба, в югоизточния край на острова. Макар и да изповядвал /и проповядвал!/ католическата вяра, завещанието му, публикувано след смъртта му през ноември 1768 година, съдържало сложна формула, издаваща еврейския му произход. Той забранявал да бъде балсамирано тялото му /както било прието при католическите епископи/ и подготвял условията, за да може в предсмъртните си мигове, обърнат към стената, да прочете молитвата Шма Исраел /Чуй ме, Исраел! Бог е наш повелител, Бог е един!/ След погребването му с почести в енорийското гробище тленните му останки тайнствено изчезнали.
През 1881 година испанското правителство най-сетне разрешило на евреи да се заселват на острова, но не и да изповядват вярата си, тъй като испанските власти позволявали изповядването както в страната, така и в Куба, една от последните испански колонии, единствено на официалната католическа религия.
Инквизицията в Куба продължила да преследва изповядващите тайно еврейската религия до края на ХVІІІ век. Затова не е за учудване, че сред ръководителите на борбите за национално освобождение /1868 година/ имало много евреи. Сред тях изпъкват Карлос Ролоф, известен също като Акива Роланд, роден в Полша; капитанът от Революционната ария Камински, бивш търговец на кинкалерия от Флорида; Шварц, адютант на тенерал Калисто Гарсия; членът на Революционната хунта на Куба Орасио Рубенс, адвокат евреин от Ню Йорк. В Освободителната война от 1895 година също участвали много евреи, Като Стейнберг и Стейнхарт, които останали в Куба и след нейното освобождение.
------------------------------
В първата част на това резюме на научното изследване на Барбара Сарабия Мартинес, консул, културно и прес аташе на Куба, се разказваше за присъствието на евреи в живота на най-големия от Антилските острови до освобождаването му от испанско колониално владичество през 1898 година. Във втората му част със съгласието на авторката аз ще вмъкна някои дребни допълнения, които зная от престоя ми в Куба преди три десетилетия /С.Ф./.
---------------------------------

След освобождаването от испанска власт в Куба се заселват няколко вълни евреи. Първите са главно румънски евреи, които пристигат заедно с войските на САЩ и запазват известна изолация от останалите пришълци от еврейски произход, като подчертават, че са граждани на Съединените щати. Основният им стопански интерес е свързан с добива на тютюн и износа на пури. В 1904 година те основават своя организация – United Hebrew Congregation, а две години по-късно основават и първото еврейско гробище в Гуанабакоа, селце на изток от Хавана /днес квартал на града/, както и обществото Есра за подпомагане на нуждаещите се нови заселници.
След 1904 година в Куба се заселват сефарадски евреи, главно от Турция, които били улеснени от знанието на ладино, поради което лесно научавали съвременния испански и по-лесно се интегрирали в живота на страната. За отбелязване е, че те произхождали главно от Европейска Турция, т.е. от градчетата Чорлу, Силиври и Киркише, намиращи се близо до Одрин. /Аз лично се запознах с евреин от Ямбол, който се намира в същия географски район и чието семейство се намираше в Куба от 1910 година – бел.моя, СФ./ В 1914 година сефарадските евреи, чието влияние нараствало с всяка изминала година, основали Еврейския съюз “Шевет Аим”, както и свое гробище близо до това на United Hebrew Congregation.
Третата, най-многобройна група заселници пристигнали в Куба от Централна и Източна Европа непосредствено след Първата световна война с надеждата по-късно да се заселят в САЩ. Самите Съединени щати поставили пред тях това изискване – една година предварителен престой в Куба, но след 1924 година, оправдавайки се с надвишаване на имигрантските квоти, отменили това свое решение и заселниците останали принудително в Куба. В мнозинството си – около 60 % - това били полски евреи /и затова дълго време евреите в Куба били наричани “полакос”, т. е. поляци/, а останалите били от Русия /23 %/, прибалтийските републики, Украйна, Белорусия. Това били бедни предимно млади хора, “заразени” от бацила на революцията, затова не е за учудване, че съставили основното ядро на създадената през 1925 година Кубинска комунистическа партия. Не случайно идишът бил един от трите официални езика на учредителния конгрес на партията, който бил поздравен /забележете!/ от вече съществуващия еврейски комсомол. Не случайно през 1932 година диктаторът Мачадо въвел забрана за дейността на политически, социални и религиозни еврейски организации, а много комунисти и синдикални дейци потърсили убежище в САЩ.
Дошлите от Европа ашкеназки евреи били високообразовани и културни хора, но без познания на испански език и без пригодни за Куба професии, затова животът им бил особено тежък. Те били принудени да строят пътища /сред тях прословутото Централно шосе, свързващо Хавана със Сантяго де Куба на повече от 900 километра/, да ремонтират улици или да режат тръстика под палещите лъчи на тропическото слънце. Живеели по двадесет души в стая в бордеите на Стара Хавана и мрели като мухи. По-късно с помощта на евреите от САЩ и Канада в Куба били създадени столови за бедни евреи, шивашки и кожарски предприятия, както и работилници за обработване на диаманти, които помогнали на тази трета група да стъпи на краката си и да се замогне. От общо 13 000 евреи в Куба през 1938 година /през 1924 година броят им надхвърлял 24 хиляди/ около 10 000 били постоянни заселници, предимно в Хавана, но също в останалите големи градове - Пинар дел Рио, Матансас, Санта Клара, Камагуей, Сантяго де Куба. Останалите търсели начин да заминат за САЩ или за други страни в континента.
С идването на Хитлер на власт в Куба започнали да пристигат нови групи имигранти от Германия. Първата вълна, от близо 5000 души, пристигнала в края на 1938 и началото на 1939 година, но само около 400 души останали на острова, а останалите се преселили в САЩ. Втората вълна, от около 3000 души, пристигнали в 1941 и 1942 година и почти изцяло се изселили по-късно в САЩ. По настояване на кубинските предприемачи, еврейските имигранти, които идвали от Европа без право на заселване в САЩ или в други страни на Латинска Америка, нямали право да започват работа, за да не конкурират местните работници на трудовия пазар.
Годината 1939 е белязана с едно драматично събитие. На кораба Сан Луис, с 937 пътници на борда, не е дадено разрешение да спре в Куба, а и в САЩ, поради което е принуден да се завърне в Германия. Хитлер ги приема “радушно” и дава заповед да бъдат изпратени веднага в концлагерите – и по-голямата част от тях по-късно загиват първи в крематориумите.
И след войната еврейското население в Куба живее разпокъсано. Към края на 40-те години броят на еврейските институции е вече 41. По това време броят на еврейските периодични издания е над тридесет, без да се броят епизодичните издания, бюлетините на различните организации и някои алманаси. Едва през 1953 година, в резултат на усилията за обединение, е основано настоятелството на Дома на еврейската общност на Куба и е построено модерно здание за над половин милион долара /значителна сума по онова време/, но и тази организация не успява да изпълни целите си и става още една от еврейските институции в страната. В 1956 година Религиозната еврейска общност “Адат Исраел” започва в Стара Хавана строежа на ново здание, завършено едва през октомври 1959 година, а в 1957 година Сефарадският еврейски център на Куба започва ново здание в модерния квартал Ведадо, достроено след победата на революцията, като в същото време продължава да използва синагогата си “Шевет Амин” в Стара Хавана, където днес се планира организирането на Еврейски музей.
Победата на революцията от 1959 година не предизвика прояви на антисемитизъм и на липса на толерантност. Въпреки това национализацията има като резултат масова емиграция на евреите в САЩ, Мексико, Испания и други страни. През седемдесетте години на ХХ век като последица на една резолюция на ООН Куба прекъсва дипломатическите си отношения с Израел, но не и стопанските и научните си връзки, особено в сферата на производството на цитруси. На евреите в Куба е предоставен статут на репатрианти, което им позволява, ако желаят, да се изселват свободно в Израел. Така постъпиха преди няколко години около 300 кубински евреи с няколко полета, организирани от Сохнута. Същевременно броят на кубинците, които се връщат към своите еврейски корени, продължава да расте и надхвърля вече хиляда души. По Песах и други еврейски празници те получават маца и кашерно вино от еврейската общност в Канада. Всяка седмица евреите получават и едно теле, заклано по правилата на кашер, част от което се предоставя на еврейския ресторант.
През 1989 в зданието на Адат Исраел де Куба е основана Еврейската младежка организация, която си поставя за цел приобщаването на младите поколения евреи към техните корени. Това действие се превръща в двигател за възстановяването на Еврейската общност в Куба. В зданието на общността в квартал Ведадо има библиотека с над 13 000 книги /от тях 2000 на идиш/, еврейско училище Тикун Олам, Еврейска женска асоциация на Куба, ложата ”Маймонид” на Б´ней Б´рит, кубинският филиал на Хадаса, който поддържа аптека за членовете на общността, а от 1993 г. и Еврейската младежка организация на Куба. Функционират и няколко синагоги и други еврейски домове. В провинцията добре организирани еврейски общности има в Санта Клара, Камагуей и в Сантяго де Куба, където преди няколко години бе отворена отново старата синагога. “Шапка” на всички тези организации е Координационният съюз на еврейските общности.