Барбара Сарабия:
СЕДЕМНАДЕСЕТ ПЪТИ ГЛЕДАХ ВИОЛЕТА ЯКОВА
Самуел Франсес
Франсиска Барбара Сарабия Мартинес, първи секретар, консул, културно и пресаташе на Куба в България, е следвала Философия и Политикономия в Казахстан и аспирантура в Москва, след което, вече в Куба, се е посветила на изучаване на промените в Източна Европа. - Барбарита, ти беше на кръглата маса в Софийския университет за приноса на сефарадските евреи в културния, научен и стопански живот на България. Откъде у теб този интерес към еврейската тематика? - Отдавна се интересувам от всичко, свързано с етническите и националните проблеми и в частност с приноса на евреите, дори съм автор на едно проучване на тази тема. Познавам в Куба най-изтъкнатите преподаватели от еврейски произход, сред които и професор Санчес Порро, който често посещаваше моите лекции на тази тема. Този мой интерес датира още от следването ми в Казахстан, където има много евреи, особено сред университетските преподаватели. Но има и един много личен фактор: винаги съм споделяла с майка ми, че имената на всичките ми роднини са много “подозрителни”: чичовците ми по майчина линия са Исраел и Блас, други мои роднини се казват Росалина, Филина, Рафаела – а отговорът на майка ми винаги беше малко мъгляв. Интересувала ме е и историята на евреите в Куба през изминалите векове: още от ХVІ и ХVІІ век, когато те са били огромен брой – около триста хиляди, главно пришълци от Испания и Португалия, от общо четирите милиона жители на острова. Но поради Инквизицията /не знам защо наричана “Свята”/, която отнемала имуществото на хората от еврейски произход, а и направо ги убивала, те са били принудени да крият произхода си. И така до двадесетте години на ХХ век, когато заради многото имигранти, този път ашкеназки евреи, идишът е един от официалните езици на учредителния конгрес на Кубинската компартия, поздравен, между другото, от вече съществуващия Еврейски комсомол. Не е случаен и фактът, че като признание на приноса на евреите в живота на съвременна Куба, когато преди четвърт век страната ни поради една резолюция на ООН скъсва дипломатически отношения с Израел, те получават привилегирования статут на “репатрирани” с всички произтичащи благоприятни последици, а връзките с Израел в сферата на търговията, на науката, на отглеждането на цитруси, ако щете, не са прекъсвани нито за миг. Голям е приносът на хора от еврейски произход в нашата култура, икономика, образование, а и в политиката, личности като Хайме Гробар, Сара Тилчин и много други. В Куба продължават да се поддържат няколко синагоги, еврейски културен център, еврейски гробища. - Да се върнем на темата, която всъщност стана повод за нашия разговор. Разбрах, че няколко пъти си гледала българския филм “Черните ангели” и си проявила голям интерес към подвига на Виолета Якова. - През седемдесетте години отидох да уча на Исла де Пинос, наричан още Островът на Младостта, където бяха разгънати редица образователни и младежки програми. С нас често идваха да разговарят писатели, журналисти, прожектираха се филми, организираха се театрални и други спектакли. По онова време проявявах специален интерес към антифашистката съпротива в Европа по време на Втората световна война. Филмът “Черните ангели”, който разказва точно за тоя период, ми направи огромно впечатление и аз го гледах седемнадесет пъти, а най-много ми хареса образът на Виолета Якова. Като повечето момичета на моята възраст, тогава пишех стихове – и едно от стихотворенията ми беше вдъхновено именно от нея. Покрай Виолета започнах да се интересувам и от България, от историята й, от Витоша, ако щеш. У Виолета ме впечатли съчетанието на едно нежно момиче с чувството й за собствено достойнство и себеотрицание в борбата. - Преди много години в една статия в “Труд” писах, че съм против всяка форма на тероризъм и насилие, но се прекланям пред подвига на Виолета Якова. Надали знаеш, но тя уби генерал Христо Луков, който като вожд на легионерите и с влиянието си в армията беше единственият, на когото германците можеха да разчитат, за да направят преврат като този в Унгария. Там фашистът Хорти беше сменен от два пъти по-фашиста Салаши, който остана верен до край на Хитлер и изпрати на смърт стотици хиляди унгарски евреи. Та с убийството на Луков подобен сценарий стана невъзможен за България. - Не трябва да забравяме, че тероризмът не започна на 11 септември с рухването на кулите близнаци. Помниш например атентата против кубинския самолет, взривен на път за Венецуела. Но не трябва да бъркаме тероризма с антифашистката борба, която особено в случая с българските бойни групи никога не бе насочена срещу невинни хора, а срещу виновните за една нечовешка политика. Когато Виолета в името на народа изпълнява една присъда, тя не прави това, водена от лични мотиви или някакви анархистични идеи, а борейки се срещу фашизма – факт, който мнозина напоследък сякаш забравят. В “Черните ангели” нещата са максимално избистрени. Да не забравяме, че в определени моменти хитлеристите се ползваха с подкрепата на редица европейски правителства. И още нещо: едва след години научих, че както Виолета, така и много други участници в антифашистката съпротива в България и особено в градските бойни групи в София и Пловдив са евреи – нещо естествено поради преследванията, на които са били подложени. Трябва да ти призная също, че разговорите ми с теб и особено твоята книга, която прочетох на един дъх, ми помогнаха още повече да навляза в темата за българските евреи. - Аз пък ще ти призная, че първата ми сериозна публикация, през 1972 година, беше едно отворено писмо от Куба, където се сблъсках с едно ново за мен явление. По онова време в нашите документи освен графата националност имаше и друга, народност, в която аз винаги пишех “евреин”. А ето, че при кацането ми в Куба аз трябваше да попълня само една графа – “nacionalidad” – и аз просто не знаех какво да пиша. Попитах граничните власти, а офицерът насреща ми ме запита на свой ред: “Къде си роден?” “В България”, отвърнах. “Ами баща ти? Дядо ти?” “И те в България, поне през последните пет или петнадесет века”. “Ами тогава какво се колебаеш? При нас всеки, роден в Куба, е кубинец.” И тогава аз написах в отвореното си писмо до “Еврейски вести”, че в България, в Европа, аз винаги съм бил и ще продължа да бъда евреин, но в Куба аз съм българин - и право за това ми дават най-вече героите евреи, като Виолета Якова например, загинали за България. - Самуел, ти знаеш, че кубинската нация е млада и много от европейските и в частност балканските проблеми са ни чужди. Както отбеляза Фернандо Ортис, голям познавач на кубинската етническа култура, ние сме като една гозба от националности, хора, дошли през колониалната епоха: испанци, представители на карибски нации, португалци, китайци, африканци. И когато всичко вече било сварено, се появила Куба. Ние сме една страна на имигранти. И макар в основата на една нация да са различните националности, за нас произходът на един човек понякога е без значение: бели, жълти, негри, евреи, католици, православни. Както казва поетът Хосе Марти, хората се делят на две групи: едните, които строят и създават– и другите, които разрушават и елиминират възможностите на останалите. И макар ние да знаем произхода на всеки един и приноса му за обществото, този възглед на Хосе Марти е станал основен за всички нас. Мисля, че това е добро за Куба, а най-добре би било, ако станеше основен принцип за целия свят.
Куба
Полезни връзки
Фидел: Историята ще ме оправдае
И на 75 години Фидел Кастро налита на битки
Повечето известни деца на Кастро носят имена, започващи с А
Филм на Оливър Стоун за Фидел Кастро
ФИДЕЛ КАСТРО, КОГОТО АЗ ПОЗНАВАМ
ХОСЕ МАРТИ, АПОСТОЛ НА КУБИНСКАТА НЕЗАВИСИМОСТ
Триумфът на патриарха
Фидел значи “верен”
"Папата" на латионамериканската левица
ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ФИДЕЛ!
Баретата и лулата на Че Гевара дойдоха в България
Ягода и шоколад от племеничката на Фидел
Кубинска магия
Йорданка Христова: Фидел има магнетични очи
Кубинци връщат зрението на убиеца на Че Гевара
Свети Ернесто от Игера, 40 години по-късно
Сбогуването на патриарха
Аржентина вдигна паметник на Че за юбилея му
Алейда Гевара: Че Гевара имаше дарбата да обича
Игнасио Рамоне: В Европа управлява автопилот неолиберал
Перестройка по кубински
Антишистовият команданте
Антонио Гереро от затвора „Мариана” във Флорида:Един свят на мир и братство е възможен
Папата порица блокадата на Куба
Анхел Каромеро - като Джони Инглиш в Куба
Кения Серано, председател на Кубинския институт за дружба между народите (ICAP): Куба е дисидентка в днешния еднополюсен свят
Мариела Кастро, дъщеря на Раул Кастро: Ще се опитаме да стигнем до сърцето на Обама
Кубинският рай на Хемингуей
Бебе талисман укрепва размразяването Куба-САЩ
Сенел Пас Мартинес
Йорданка и Рей - 100% българско латино
САЩ спряха кубински музиканти за "Грами"
Задочно "Грами" за кубинците с отказани от САЩ визи
Рей Гонсалес омайва Варна с латиноритми
Кубинска магия с “Буена Виста”
Чучо Валдес: И без „Грами” щях да съм същият
Посланикът на Куба е влюбен в България от 25 години
Хосе Росадо: Неравенството в света храни тероризма
Тересита и Берман - сближаване на темпераментите
Българо-кубинската комисия за търговско, икономическо и научно-техническо сътрудничество ще заседава през 2004 г. в София
Липсата на достатъчно информация е причина за ниския стокообмен между България и Куба, според кубинския посланик в София
Площад "Хосе Марти" открит в София
Кубана де Авиасион каца в България
ИНТЕРИНТЕЛЕКТ ООД И ИНТЕРТРАВЪЛ ООД КАНЯТ НА СЕМИНАР ВЪВ ВАРАДЕРО
Смесената българо-кубинска комисия активизира икономическото сътрудничество
Хайме Кромбет на посещение в България
Буена виста, буен сонидо*
Тересита Висенте, директор на Дирекция “Европа” в кубинското МВнР:Куба е врата към Латинска Америка за българския бизнес
Барбара Сарабия:
СЕДЕМНАДЕСЕТ ПЪТИ ГЛЕДАХ ВИОЛЕТА ЯКОВА
Делегация на БСП в Куба
София одобри резултатите от петата смесена българо-кубинска комисия
Румен Петков настоява за активизиране на отношенията с Куба
Кубинска делегация кани български участници на младежки фестивал във Венецуела
Филип срещу Фидел
Блокадата на Куба носи щети за близо 2 млрд. долара годишно
ПРИЯТЕЛИТЕ НА КУБА В БЪЛГАРИЯ СА ХИЛЯДИ
НАЙ-СЕТНЕ ПАК ПОСЛАНИЦИ В СОФИЯ И ХАВАНА
Тересита Капоте Камачо, посланик на Куба: НИКОГА НЯМА ДА СЕ ОТКАЖЕМ ОТ СОЦИАЛИЗМА!
Българската кубинка
Българо-кубински ритми за пострадали от ураган
Куба – далечна и близка
Българската песен заплени Куба и Еквадор
Йорданка Христова: Политиката ни е битак, не е дори бизнес
Синият скопрпион пробожда рака
Високо българско отличие за Тересита Капоте
Опасният пример на Острова на свободата
Н. Пр. Педро Пабло Сан Хорхе: Промените в Куба отварят нови възможности за българския бизнес
Посланикът на Куба: Високо ценим обективността на българските медии
Музей в Хавана разказва за 637 атентата срещу Кастро
ХАВАНА - ключ към Мексиканския залив
Магиите на Хавана
Кубинска приказка
Целувки от Куба
Куба героизира свои агенти като Петимата от РМС
За Куба с обич
ПО СТЪПКИТЕ НА КОЛУМБ
ГИГАНТЪТ САЩ И ДЖУДЖЕТО КУБА
Пепеляшки по кубински
КУБА – РАЙ ЗА ТУРИСТИТЕ
КАК ЩЕ ГИ СТИГНЕМ КУБИНЦИТЕ
Бригадир в Куба
КУБА ДНЕС
Страсти под слънцето на Америка заради Елиан
Влиянието на Кубинската революция в Латинска Америка
Кой се страхува от истината за драмата с “Петимата”?
Между кубинските Йорданки и “българския син” на Раул
Вечни митове, модерни хитове
Слънце, салса, стопанска сметка
В очакване на кубинския Указ 56
Отваряне към Куба
От София – с любов към Острова на свободата
Няма ненаказано добро
Вятърът на промяната над Куба
Кубинската латиноамериканска революция
Кубинският път
Борбата на синия скорпион срещу рака
Пет кубински истории за коварство и любов
Карибската криза: 13-те най-горещи дни на Студената война
Кубинската великолепна петорка
Записки за Петимата от Куба и за Олгин
Ремонтът на Куба
Целувки от Куба
Мариела Кастро, дъщеря на Раул Кастро: Ще се опитаме да стигнем до сърцето на Обама
Наследството на Мандела
Реваншът на Куба
Историческо размразяване между Куба и САЩ
Куба, за която свърхсилите едва не се сбиха
Куба - половин век фронтова държава
Куба се размразява начело с Раул
На какво се радват кубинците
Как се сдобриха Куба и САЩ
Салса – да, ембарго – не
|