Спомняте ли си филмчетата за Крачун и Малчо? Това сравнение ми хрумна, като слушах тези дни новините за щетите на САЩ от няколкото поредни урагана, опустошили южните им щати. Цифрите са умопомрачаващи: милиарди долари, които биха съсипали изцяло икономиката на някоя по-малка страна. С тревога слушах прогнозата и за урагана Иван, който се беше насочил с огромна скорост към Куба – дългият и тесен остров не един път е бил жертва на тропическите циклони. За щастие, в последния момент той промени траекторията и скоростта си и само “забърса” с проливните си дъждове западната провинция Пинар дел Рио. Но аз на няколко пъти съм бил в Куба по време на циклони /използваното в Куба название на ураганите, наричани на изток пък тайфуни/ и знам отлично каква огромна дейност се разгръща за евакуирането на хора, добитък и машини, как старателно се изрязва всеки клон, който би могъл да бъде пречупен и да нанесе поражения, как всеки прозорец се облепва с хартиени ленти, за да удържи на напъните на вятъра. И може би затова в Хаити, а и в САЩ, имаше толкова много човешки жертви, а в Куба загиват обикновено само редки смелчаци, които типично по латиноамерикански решават да предизвикат стихията. Помня например през 1985 година велосипедист, който смело караше по наводнената улица, макар че водата му стигаше до над кръста. Пак тогава по телевизията съобщиха за друг смелчага, всмукан от дъждовната канализация и повлечен от водата в морето. Или по-щастливият случай с един моторист в далечната вече 1974 година, който на метри от нас бе повлечен от водата в тръбата на едно кръстовище в Сиего де Авила и изхвърлен заедно с мотора си от другата страна, където бе поет и свестен от мобилизираните за случая отрядници.
Но да оставим ураганите – икономиката на САЩ е достатъчно могъща, за да преодолее щетите от тях. Да се върнем към резултатите от Олимпийските игри в съседна Гърция. Там САЩ завоюваха цели 103 медала, а Куба – “само” 27 /9 от които златни/. Ако сравним богатството и населението на двете страни, изведнъж ще се окаже, че по брой на медалите Куба е на първо място в света, а САЩ – на последно.
Лично аз не спортувам /ако не броим увлечението ми по шаха/ и подобни статистики не ме впечатляват, особено след едно заглавие от преди четвърт век в наш ежедневник, който твърдеше, че победата на СССР над САЩ на лекоатлетическите игри между двете страни е ярко доказателство за предимствата на социалистическия строй. Умът ми бързо пресметна, че тази победа се дължеше на успехите на жените атлетки, а при мъжете, очевидно, резултатът говореше за яркото предимство на капиталистическия строй. Но далеч по-убедителни за мен са статистическите данни за детската смъртност в Америка – там на първо място е Канада, следвана от Куба /с три пъти по-ниска детска смъртност от тази в България!/ и чак след това се нареждат Съединените щати.
Та, мисля си аз, ролите на гигант и джудже в тези случаи май се разместват напълно!