Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
В. "Сега", 11-08-2001

И на 75 години Фидел Кастро налита на битки

Новата амбиция на кубинския лидер е да надвие враговете си с модерния образ на Острова на свободата, където пазарни механизми са впрегнати в полза на социализма

Къдринка Къдринова


Точно седмица преди 75-ия си рожден ден кубинският лидер Фидел Кастро дръпна бойка реч пред 600 млади кубинци, запътили се за участие в 15-ия световен фестивал на младежта и студентите в Алжир (14-ият бе в Хавана преди 4 г.). Кастро възхвали движението на антиглобалистите, посъветва богатите страни от Г-8 да се срещат на Международната космическа станция, за да избягнат риска от протести, и призова "да се раздухат пламъците на световно въстание срещу империализма, който заплашва оцеляването на човечеството".
На 13 август брадатият "команданте ен хефе" навършва 75 години, но явно духът му е останал в бунтовната младост.
Син на една от най-заможните фамилии в Куба, млад и перспективен адвокат, 27-годишният Кастро влиза с трясък в световните новини, когато на 26 юли 1953 г. заедно с две години по-малкия си брат Раул оглавява група "луди-млади" и щурмува казармата "Монкада" в Сантяго де Куба. По онова време най-големият от Антилските острови е под властта на диктатора Фулхенсио Батиста, извършил преврат на 10 март 1952 г. и превърнал страната в "най-голямото американско казино". Бунтовниците начело с братята Кастро планират да вземат оръжие от казармата, да го раздадат на съмишленици и да вдигнат въстание, което да свали противния им Батиста.
При щурма обаче загиват много от заговорниците, други са заловени, жестоко измъчвани от военните и избити без съд и присъда. Фидел Кастро бяга в планината с 18 души, но ден по-късно хващат и тях. През октомври ги изправят пред съда. Там Фидел произнася прочутата си реч

"ИСТОРИЯТА ЩЕ МЕ ОПРАВДАЕ",

в която за първи път се изявява като ярък оратор и ясно заявява левите си политически възгледи. Съдът обаче не се впечатлява и го праща в затвора на остров Пинос с 15-годишна присъда. След около година престой там амнистия заменя наказанието с изгнание в Мексико.
Преди да тръгне натам, Фидел успява да създаде нелегалното Движение "26 юли". Активистите му (сред които е и брат му Раул) следват лидера си в Мексико, където се оформя бойно ядро за бъдеща партизанска война в Куба. Фидел наема ранчо, в което започва военно обучение на доброволците. Сред тях скоро се появява и един лекар от Аржентина, преминал вече през огъня на току-що разгромената революция в Гватемала. Казва се Ернесто Гевара, но скоро всички започват да го наричат Че - заради характерното междуметие, често използвано от аржентинците.
Че тръгва с Фидел, Раул и останалите - общо 82-ма души, които в една бурна ноемврийска нощ се натоварват на миниатюрното корабче "Гранма" и потеглят към бреговете на Куба. Бушуващият

УРАГАН ПОДМЯТА "ГРАНМА" ИЗ ВЪЛНИТЕ

много по-дълго от планираното. И вместо корабчето да акостира на кубинския бряг в деня, в който въстание в Сантяго де Куба отклонява вниманието на армията на Батиста, то стига там 2 дни след разгрома на въстанието. И попада направо на засада, при която загиват повечето от десантчиците.
Въпреки началното фиаско Фидел успява да събере оцелелите и да прибави към тях нови съмишленици. Така се ражда легендарната му партизанска армия от "барбудос" (брадати), която след двегодишни тежки битки на 1 януари 1959 г. помита режима на Батиста и влиза триумфално в Хавана.
Фидел е на гребена на всенародната възхита и ентусиазъм. Брадатите му момчета са посрещнати като освободители. Всяко дете иска да прилича на Че, на Камило Сиенфуегос, на Раул. И на самия Фидел, разбира се. Казват, че прочутият колумбийски писател Габриел Гарсия Маркес, който точно в първите дни на революцията пристига в Куба като журналист и се сприятелява с Кастро, по-късно въплътява един реален елемент от тогавашната еуфория около младия и харизматичен "команданте" в романа си "Сто години самота". По-специално в онази част, където описва как омаяни от полковник Аурелиано Буендия

МАЙКИ МУ ВОДЕЛИ ДЪЩЕРИТЕ СИ, ТА ДА ЗАЧЕНАТ ОТ НЕГО

Легендата за мъжките достойнства на Фидел впрочем витае десетилетия след победата на революцията. Знае се, че на чара на по-зрелите му години са се поддавали и много прочути чужденки, сред които актрисата Джина Лолобриджида, журналистката Барбара Уолтърс, племенницата на президента на САЩ Джон Кенеди - Мария Шрайвър. Мълвата вплита в тяхната компания и нашата Йорданка Христова.
Официално Фидел е бил женен само за дъщерята на едновремешния кубински големец и богаташ Диас Баларт, с която се разделя още преди революцията. От нея е и синът му Фидел Кастро Диас Баларт, който днес се занимава с ядрена физика и поразително прилича на баща си. Говори се, че "команданте ен хефе"

ИМА И ОЩЕ МНОГО ДРУГИ ДЕЦА, ПРЪСНАТИ ИЗ КУБА,

но никой не знае кои и колко са точно. Таткото не желае да ги изтъква с никакви привилегии.
Единствената от тях, която се прочу, е Алина Ревуелта, родена от неофициалната му връзка с Нати Ревуелта. Алина направи фурор около името си и спечели доста пари, когато преди няколко години избяга в САЩ и там издаде книга с лични и политически нападки срещу баща си.
Подобна книга издаде и сестра му Хуанита Кастро, която също живее в САЩ и не приема управлението на брат си в Куба.
Другите двама братя от фамилията Кастро обаче - по-големият Рамон и по-малкият Раул, са плътно до Фидел. Рамон, който се гордее, че Фидел му е "одрал кожата", работи като селскостопански специалист в Министерството на захарната промишленост, а Раул се води "втори човек" в партийната и държавна йерархия на Куба.
Някои наблюдатели смятат, че точно Раул може да наследи Фидел, ако на него му се случи нещо. Но през последните години се наложи мнението, че това може да е и значително по-младият Карлос Лахе - бивш комсомолски лидер и настоящ вицепрезидент. Този вариант е по-реалистичен и с оглед новата амбиция на "команданте ен хефе" - да надвие враговете си с модерно мислене и с обновен образ на Острова на свободата, където

МЛАДИ ТЕХНОКРАТИ ВПРЯГАТ ПАЗАРНИ МЕХАНИЗМИ

в полза на социализма. Фидел избра тази посока след разпадането на световния соцлагер през 1989 г., когато Куба практически бе изоставена от дотогавашните си съюзници на произвола на съдбата. Парадоксът е, че самият Фидел винаги е бил "бялата врана" в компанията на някогашните соцлидери. Той бе принуден да се "закачи" към тях, след като Вашингтон взе на прицел кубинската революция. В САЩ не пожелаха да преглътнат, че потомъкът на заможната фамилия Кастро, на когото гледаха просто като на поредния превратаджия, национализира американската собственост в Куба и започна аграрна реформа.
Затова през 1961 г. пратиха в Залива на свинете наемници да го свалят, а когато те се провалиха, обявиха блокада на Куба. Резултатът бе, че Кастро провъзгласи революцията си за социалистическа и поиска от тогавашния съветски лидер Никита Хрушчов да му прати ракети. Последвалата карибска криза изправи през 1962 г. света на ръба на войната.
Хрушчов и Кенеди уталожиха нещата, но Куба и Кастро продължиха да горчат на още десетина американски президенти оттогава до днес, а ЦРУ организира десетки опити за убийство на брадатия "команданте".
Десетилетия наред бившият соцлагер крепеше своя отвъдморски "бастион" с петрол и други помощи. Кастро пък скандализираше лидерите му по общите им сбирки с хапливи реплики,

С ОТКАЗ ОТ ПРИВИЛЕГИИ, С БЯГСТВА ОТ ОХРАНАТА

Когато старата конструкция на света рухна, всички зачакаха кога ще падне и Кастро. Той обаче се удържа и кубинците още си го харесват. Най-голямата му заслуга от последните години е, че отвори икономиката за пазарните механизми и за чуждите инвестиции, като в същото време съхрани и всички бонуси на социализма - безплатното здравеопазване и образование, евтините жилища, осигурените пенсии, ниската смъртност.
С тези плюсове, за които наскоро бе похвален дори от Световната банка, Кастро очаква да спечели и идейната си битка със САЩ. Това е бил и акцентът на срещата му през юли в Хавана с кубинските посланици по света. Разговорът му с тях продължил 6,5 часа, разказа за "Сега" посланикът на Куба у нас Хосе Росадо. Бил в отлична физическа форма и през цялото време дори не отишъл до тоалетната. Прилошаването му по време на митинг през юни Росадо отдава на горещините и на напрегнатия дори за млад човек график на Кастро, който предишната нощ не си оставил време за сън.

Видяно: 1474Мнения: 0

Общи данни
Куба
Видяно: 2292   Мнения:0

Полезни връзки
Видяно: 858   Мнения:0

Известни личности
Фидел: Историята ще ме оправдае
Видяно: 1757   Мнения:0

И на 75 години Фидел Кастро налита на битки
Видяно: 1473   Мнения:0

Повечето известни деца на Кастро носят имена, започващи с А
Видяно: 3026   Мнения:0

Филм на Оливър Стоун за Фидел Кастро
Видяно: 878   Мнения:0

ФИДЕЛ КАСТРО, КОГОТО АЗ ПОЗНАВАМ
Видяно: 777   Мнения:0

ХОСЕ МАРТИ, АПОСТОЛ НА КУБИНСКАТА НЕЗАВИСИМОСТ
Видяно: 2363   Мнения:0

Триумфът на патриарха
Видяно: 632   Мнения:0

Фидел значи “верен”
Видяно: 628   Мнения:0

"Папата" на латионамериканската левица
Видяно: 576   Мнения:0

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ФИДЕЛ!
Видяно: 613   Мнения:0

Баретата и лулата на Че Гевара дойдоха в България
Видяно: 826   Мнения:0

Ягода и шоколад от племеничката на Фидел
Видяно: 143   Мнения:0

Кубинска магия
Видяно: 155   Мнения:0

Йорданка Христова: Фидел има магнетични очи
Видяно: 136   Мнения:0

Кубинци връщат зрението на убиеца на Че Гевара
Видяно: 160   Мнения:0

Свети Ернесто от Игера, 40 години по-късно
Видяно: 133   Мнения:0

Сбогуването на патриарха
Видяно: 129   Мнения:0

Аржентина вдигна паметник на Че за юбилея му
Видяно: 135   Мнения:0

Алейда Гевара: Че Гевара имаше дарбата да обича
Видяно: 128   Мнения:0

Игнасио Рамоне: В Европа управлява автопилот неолиберал
Видяно: 131   Мнения:0

Перестройка по кубински
Видяно: 2484   Мнения:0

Антишистовият команданте
Видяно: 156   Мнения:0

Антонио Гереро от затвора „Мариана” във Флорида:Един свят на мир и братство е възможен
Видяно: 147   Мнения:0

Папата порица блокадата на Куба
Видяно: 149   Мнения:0

Анхел Каромеро - като Джони Инглиш в Куба
Видяно: 75   Мнения:0

Кения Серано, председател на Кубинския институт за дружба между народите (ICAP): Куба е дисидентка в днешния еднополюсен свят
Видяно: 101   Мнения:0

Мариела Кастро, дъщеря на Раул Кастро: Ще се опитаме да стигнем до сърцето на Обама
Видяно: 93   Мнения:0

Кубинският рай на Хемингуей
Видяно: 99   Мнения:0

Бебе талисман укрепва размразяването Куба-САЩ
Видяно: 0   Мнения:0

Култура
Сенел Пас Мартинес
Видяно: 773   Мнения:0

Йорданка и Рей - 100% българско латино
Видяно: 1055   Мнения:0

САЩ спряха кубински музиканти за "Грами"
Видяно: 641   Мнения:0

Задочно "Грами" за кубинците с отказани от САЩ визи
Видяно: 696   Мнения:0

Рей Гонсалес омайва Варна с латиноритми
Видяно: 934   Мнения:0

Кубинска магия с “Буена Виста”
Видяно: 144   Мнения:0

Чучо Валдес: И без „Грами” щях да съм същият
Видяно: 98   Мнения:0

Контакти с България
Посланикът на Куба е влюбен в България от 25 години
Видяно: 1406   Мнения:0

Хосе Росадо: Неравенството в света храни тероризма
Видяно: 625   Мнения:0

Тересита и Берман - сближаване на темпераментите
Видяно: 1263   Мнения:0

Българо-кубинската комисия за търговско, икономическо и научно-техническо сътрудничество ще заседава през 2004 г. в София
Видяно: 606   Мнения:0

Липсата на достатъчно информация е причина за ниския стокообмен между България и Куба, според кубинския посланик в София
Видяно: 650   Мнения:0

Площад "Хосе Марти" открит в София
Видяно: 1628   Мнения:0

Кубана де Авиасион каца в България
Видяно: 794   Мнения:0

ИНТЕРИНТЕЛЕКТ ООД И ИНТЕРТРАВЪЛ ООД КАНЯТ НА СЕМИНАР ВЪВ ВАРАДЕРО
Видяно: 1411   Мнения:0

Смесената българо-кубинска комисия активизира икономическото сътрудничество
Видяно: 1301   Мнения:0

Хайме Кромбет на посещение в България
Видяно: 683   Мнения:0

Буена виста, буен сонидо*
Видяно: 888   Мнения:0

Тересита Висенте, директор на Дирекция “Европа” в кубинското МВнР:Куба е врата към Латинска Америка за българския бизнес
Видяно: 623   Мнения:0

Барбара Сарабия: СЕДЕМНАДЕСЕТ ПЪТИ ГЛЕДАХ ВИОЛЕТА ЯКОВА
Видяно: 1181   Мнения:0

Делегация на БСП в Куба
Видяно: 788   Мнения:0

София одобри резултатите от петата смесена българо-кубинска комисия
Видяно: 686   Мнения:0

Румен Петков настоява за активизиране на отношенията с Куба
Видяно: 603   Мнения:0

Кубинска делегация кани български участници на младежки фестивал във Венецуела
Видяно: 823   Мнения:0

Филип срещу Фидел
Видяно: 761   Мнения:0

Блокадата на Куба носи щети за близо 2 млрд. долара годишно
Видяно: 606   Мнения:0

ПРИЯТЕЛИТЕ НА КУБА В БЪЛГАРИЯ СА ХИЛЯДИ
Видяно: 1143   Мнения:0

НАЙ-СЕТНЕ ПАК ПОСЛАНИЦИ В СОФИЯ И ХАВАНА
Видяно: 750   Мнения:0

Тересита Капоте Камачо, посланик на Куба: НИКОГА НЯМА ДА СЕ ОТКАЖЕМ ОТ СОЦИАЛИЗМА!
Видяно: 519   Мнения:0

Българската кубинка
Видяно: 204   Мнения:0

Българо-кубински ритми за пострадали от ураган
Видяно: 63   Мнения:0

Куба – далечна и близка
Видяно: 0   Мнения:0

Българската песен заплени Куба и Еквадор
Видяно: 0   Мнения:0

Йорданка Христова: Политиката ни е битак, не е дори бизнес
Видяно: 0   Мнения:0

Синият скопрпион пробожда рака
Видяно: 0   Мнения:0

Високо българско отличие за Тересита Капоте
Видяно: 0   Мнения:0

Опасният пример на Острова на свободата
Видяно: 0   Мнения:0

Н. Пр. Педро Пабло Сан Хорхе: Промените в Куба отварят нови възможности за българския бизнес
Видяно: 0   Мнения:0

Посланикът на Куба: Високо ценим обективността на българските медии
Видяно: 0   Мнения:0

Забележителности
Музей в Хавана разказва за 637 атентата срещу Кастро
Видяно: 707   Мнения:0

ХАВАНА - ключ към Мексиканския залив
Видяно: 1055   Мнения:0

Магиите на Хавана
Видяно: 685   Мнения:0

Кубинска приказка
Видяно: 539   Мнения:0

Целувки от Куба
Видяно: 89   Мнения:0

Авторски анализи
Куба героизира свои агенти като Петимата от РМС
Видяно: 1367   Мнения:0

За Куба с обич
Видяно: 758   Мнения:1

ПО СТЪПКИТЕ НА КОЛУМБ
Видяно: 1066   Мнения:0

ГИГАНТЪТ САЩ И ДЖУДЖЕТО КУБА
Видяно: 726   Мнения:0

Пепеляшки по кубински
Видяно: 939   Мнения:0

КУБА – РАЙ ЗА ТУРИСТИТЕ
Видяно: 1223   Мнения:0

КАК ЩЕ ГИ СТИГНЕМ КУБИНЦИТЕ
Видяно: 925   Мнения:0

Бригадир в Куба
Видяно: 572   Мнения:0

КУБА ДНЕС
Видяно: 1515   Мнения:2

Страсти под слънцето на Америка заради Елиан
Видяно: 454   Мнения:0

Влиянието на Кубинската революция в Латинска Америка
Видяно: 643   Мнения:0

Кой се страхува от истината за драмата с “Петимата”?
Видяно: 741   Мнения:0

Между кубинските Йорданки и “българския син” на Раул
Видяно: 887   Мнения:0

Вечни митове, модерни хитове
Видяно: 419   Мнения:0

Слънце, салса, стопанска сметка
Видяно: 3237   Мнения:0

В очакване на кубинския Указ 56
Видяно: 131   Мнения:0

Отваряне към Куба
Видяно: 135   Мнения:0

От София – с любов към Острова на свободата
Видяно: 148   Мнения:0

Няма ненаказано добро
Видяно: 126   Мнения:0

Вятърът на промяната над Куба
Видяно: 124   Мнения:0

Кубинската латиноамериканска революция
Видяно: 166   Мнения:0

Кубинският път
Видяно: 157   Мнения:0

Борбата на синия скорпион срещу рака
Видяно: 1951   Мнения:0

Пет кубински истории за коварство и любов
Видяно: 3381   Мнения:0

Карибската криза: 13-те най-горещи дни на Студената война
Видяно: 112   Мнения:0

Кубинската великолепна петорка
Видяно: 87   Мнения:0

Записки за Петимата от Куба и за Олгин
Видяно: 79   Мнения:0

Ремонтът на Куба
Видяно: 81   Мнения:0

Целувки от Куба
Видяно: 84   Мнения:0

Мариела Кастро, дъщеря на Раул Кастро: Ще се опитаме да стигнем до сърцето на Обама
Видяно: 6940   Мнения:0

Наследството на Мандела
Видяно: 0   Мнения:0

Реваншът на Куба
Видяно: 0   Мнения:0

Историческо размразяване между Куба и САЩ
Видяно: 0   Мнения:0

Куба, за която свърхсилите едва не се сбиха
Видяно: 0   Мнения:0

Куба - половин век фронтова държава
Видяно: 0   Мнения:0

Куба се размразява начело с Раул
Видяно: 0   Мнения:0

На какво се радват кубинците
Видяно: 0   Мнения:0

Как се сдобриха Куба и САЩ
Видяно: 0   Мнения:0

Салса – да, ембарго – не
Видяно: 0   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016

Солидарност с Барселона, отговорност пред хуманизма




Партньори и спонсори















18.10.2017 г.

Visitor: 1417906