Точно седмица преди 75-ия си рожден ден кубинският лидер Фидел Кастро дръпна бойка реч пред 600 млади кубинци, запътили се за участие в 15-ия световен фестивал на младежта и студентите в Алжир (14-ият бе в Хавана преди 4 г.). Кастро възхвали движението на антиглобалистите, посъветва богатите страни от Г-8 да се срещат на Международната космическа станция, за да избягнат риска от протести, и призова "да се раздухат пламъците на световно въстание срещу империализма, който заплашва оцеляването на човечеството".
На 13 август брадатият "команданте ен хефе" навършва 75 години, но явно духът му е останал в бунтовната младост.
Син на една от най-заможните фамилии в Куба, млад и перспективен адвокат, 27-годишният Кастро влиза с трясък в световните новини, когато на 26 юли 1953 г. заедно с две години по-малкия си брат Раул оглавява група "луди-млади" и щурмува казармата "Монкада" в Сантяго де Куба. По онова време най-големият от Антилските острови е под властта на диктатора Фулхенсио Батиста, извършил преврат на 10 март 1952 г. и превърнал страната в "най-голямото американско казино". Бунтовниците начело с братята Кастро планират да вземат оръжие от казармата, да го раздадат на съмишленици и да вдигнат въстание, което да свали противния им Батиста.
При щурма обаче загиват много от заговорниците, други са заловени, жестоко измъчвани от военните и избити без съд и присъда. Фидел Кастро бяга в планината с 18 души, но ден по-късно хващат и тях. През октомври ги изправят пред съда. Там Фидел произнася прочутата си реч

"ИСТОРИЯТА ЩЕ МЕ ОПРАВДАЕ",

в която за първи път се изявява като ярък оратор и ясно заявява левите си политически възгледи. Съдът обаче не се впечатлява и го праща в затвора на остров Пинос с 15-годишна присъда. След около година престой там амнистия заменя наказанието с изгнание в Мексико.
Преди да тръгне натам, Фидел успява да създаде нелегалното Движение "26 юли". Активистите му (сред които е и брат му Раул) следват лидера си в Мексико, където се оформя бойно ядро за бъдеща партизанска война в Куба. Фидел наема ранчо, в което започва военно обучение на доброволците. Сред тях скоро се появява и един лекар от Аржентина, преминал вече през огъня на току-що разгромената революция в Гватемала. Казва се Ернесто Гевара, но скоро всички започват да го наричат Че - заради характерното междуметие, често използвано от аржентинците.
Че тръгва с Фидел, Раул и останалите - общо 82-ма души, които в една бурна ноемврийска нощ се натоварват на миниатюрното корабче "Гранма" и потеглят към бреговете на Куба. Бушуващият

УРАГАН ПОДМЯТА "ГРАНМА" ИЗ ВЪЛНИТЕ

много по-дълго от планираното. И вместо корабчето да акостира на кубинския бряг в деня, в който въстание в Сантяго де Куба отклонява вниманието на армията на Батиста, то стига там 2 дни след разгрома на въстанието. И попада направо на засада, при която загиват повечето от десантчиците.
Въпреки началното фиаско Фидел успява да събере оцелелите и да прибави към тях нови съмишленици. Така се ражда легендарната му партизанска армия от "барбудос" (брадати), която след двегодишни тежки битки на 1 януари 1959 г. помита режима на Батиста и влиза триумфално в Хавана.
Фидел е на гребена на всенародната възхита и ентусиазъм. Брадатите му момчета са посрещнати като освободители. Всяко дете иска да прилича на Че, на Камило Сиенфуегос, на Раул. И на самия Фидел, разбира се. Казват, че прочутият колумбийски писател Габриел Гарсия Маркес, който точно в първите дни на революцията пристига в Куба като журналист и се сприятелява с Кастро, по-късно въплътява един реален елемент от тогавашната еуфория около младия и харизматичен "команданте" в романа си "Сто години самота". По-специално в онази част, където описва как омаяни от полковник Аурелиано Буендия

МАЙКИ МУ ВОДЕЛИ ДЪЩЕРИТЕ СИ, ТА ДА ЗАЧЕНАТ ОТ НЕГО

Легендата за мъжките достойнства на Фидел впрочем витае десетилетия след победата на революцията. Знае се, че на чара на по-зрелите му години са се поддавали и много прочути чужденки, сред които актрисата Джина Лолобриджида, журналистката Барбара Уолтърс, племенницата на президента на САЩ Джон Кенеди - Мария Шрайвър. Мълвата вплита в тяхната компания и нашата Йорданка Христова.
Официално Фидел е бил женен само за дъщерята на едновремешния кубински големец и богаташ Диас Баларт, с която се разделя още преди революцията. От нея е и синът му Фидел Кастро Диас Баларт, който днес се занимава с ядрена физика и поразително прилича на баща си. Говори се, че "команданте ен хефе"

ИМА И ОЩЕ МНОГО ДРУГИ ДЕЦА, ПРЪСНАТИ ИЗ КУБА,

но никой не знае кои и колко са точно. Таткото не желае да ги изтъква с никакви привилегии.
Единствената от тях, която се прочу, е Алина Ревуелта, родена от неофициалната му връзка с Нати Ревуелта. Алина направи фурор около името си и спечели доста пари, когато преди няколко години избяга в САЩ и там издаде книга с лични и политически нападки срещу баща си.
Подобна книга издаде и сестра му Хуанита Кастро, която също живее в САЩ и не приема управлението на брат си в Куба.
Другите двама братя от фамилията Кастро обаче - по-големият Рамон и по-малкият Раул, са плътно до Фидел. Рамон, който се гордее, че Фидел му е "одрал кожата", работи като селскостопански специалист в Министерството на захарната промишленост, а Раул се води "втори човек" в партийната и държавна йерархия на Куба.
Някои наблюдатели смятат, че точно Раул може да наследи Фидел, ако на него му се случи нещо. Но през последните години се наложи мнението, че това може да е и значително по-младият Карлос Лахе - бивш комсомолски лидер и настоящ вицепрезидент. Този вариант е по-реалистичен и с оглед новата амбиция на "команданте ен хефе" - да надвие враговете си с модерно мислене и с обновен образ на Острова на свободата, където

МЛАДИ ТЕХНОКРАТИ ВПРЯГАТ ПАЗАРНИ МЕХАНИЗМИ

в полза на социализма. Фидел избра тази посока след разпадането на световния соцлагер през 1989 г., когато Куба практически бе изоставена от дотогавашните си съюзници на произвола на съдбата. Парадоксът е, че самият Фидел винаги е бил "бялата врана" в компанията на някогашните соцлидери. Той бе принуден да се "закачи" към тях, след като Вашингтон взе на прицел кубинската революция. В САЩ не пожелаха да преглътнат, че потомъкът на заможната фамилия Кастро, на когото гледаха просто като на поредния превратаджия, национализира американската собственост в Куба и започна аграрна реформа.
Затова през 1961 г. пратиха в Залива на свинете наемници да го свалят, а когато те се провалиха, обявиха блокада на Куба. Резултатът бе, че Кастро провъзгласи революцията си за социалистическа и поиска от тогавашния съветски лидер Никита Хрушчов да му прати ракети. Последвалата карибска криза изправи през 1962 г. света на ръба на войната.
Хрушчов и Кенеди уталожиха нещата, но Куба и Кастро продължиха да горчат на още десетина американски президенти оттогава до днес, а ЦРУ организира десетки опити за убийство на брадатия "команданте".
Десетилетия наред бившият соцлагер крепеше своя отвъдморски "бастион" с петрол и други помощи. Кастро пък скандализираше лидерите му по общите им сбирки с хапливи реплики,

С ОТКАЗ ОТ ПРИВИЛЕГИИ, С БЯГСТВА ОТ ОХРАНАТА

Когато старата конструкция на света рухна, всички зачакаха кога ще падне и Кастро. Той обаче се удържа и кубинците още си го харесват. Най-голямата му заслуга от последните години е, че отвори икономиката за пазарните механизми и за чуждите инвестиции, като в същото време съхрани и всички бонуси на социализма - безплатното здравеопазване и образование, евтините жилища, осигурените пенсии, ниската смъртност.
С тези плюсове, за които наскоро бе похвален дори от Световната банка, Кастро очаква да спечели и идейната си битка със САЩ. Това е бил и акцентът на срещата му през юли в Хавана с кубинските посланици по света. Разговорът му с тях продължил 6,5 часа, разказа за "Сега" посланикът на Куба у нас Хосе Росадо. Бил в отлична физическа форма и през цялото време дори не отишъл до тоалетната. Прилошаването му по време на митинг през юни Росадо отдава на горещините и на напрегнатия дори за млад човек график на Кастро, който предишната нощ не си оставил време за сън.